10 спомена или защо помня времето преди 10 ноември с лошо

естествено, че съм била дете и всичко ми е било по детски леко и чудесно. приятелствата, игрите, тичането из парковете, разговорите до късно на улицата, безгрижието … но няма как да не помня соца и с друго:

  • опашките за банани – по кило на човек, само по Нова година, поради това обожавам банани и до днес;
  • униформите в училище и строгият ред за якички, 3/4 чорапи бели, дължина на полите, вързаните коси, прегледа на ноктите, унизителното изкарване пред строя ако не си както се изисква;
  • забраната на вицовете, защото даже да не са политически някой може да ги изтълкува така и да те изтропат, та родната милиция да те отведе;
  • възможността родната милиция да те проверява и прибира за щяло и нещяло;
  • невъзможността да се слуша „западна“ музика, да се гледат филми, да се четат книги, които не са позволени;
  • невъзможността да се пътува – не само извън страната, но и в някои части на страната, това е толкова трудно дори да си го представим днес;
  • празните рафтове и еднаквите стоки за всички, а за капак и еднакви заплати за всички, еднакви официални заплати за всички в държавата – около 120-130 лв;
  • далаверата и стритата икономика, движена от „нашите“ хора, размяната на валута, стоки с долари, корекомите, в които само отбрани имаха право да пазаруват и чакането с месеци и години, списъците за купуване на печка, кола, апартамент;
  • фактът, че много деца мечтаеха родителите им вместо да са лекари и инженери да са тираджии или митничари, че да имат вносни неща у дома, разбирай касетофон или хубава кукла;
  • пропагандата – всички вестници, учебници, телевизия говореха колко велик е соцът, Тодор Живков, СССР и как социализмът е върхът на сладоледа, всеки ден, ден след ден, по всевъзможен начин; огромна лъжа, която оформаше целият ни свят – от гнилия капитализъм, който се разпада, до върховенството на всезнаещата и всеможеща Партия любима … явно тази пропаганда още работи, щом 55% от хората днес казват, че бай Тошо е позитивен герой – уау!

списъкът може да продължи. още и още. и в най-кошмарните си сънища не искам да си спомням за онова време. и няма нормален човек, които да иска това недоразумение да се върне. честит ни 10-ти ноември! ако не друго, поне свобода имаме!

Децата в дигиталната епоха и децата предприемачи #digitalkidz

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства

 

Не за прайда, а за правото да си свободен

Наистина не успявам да уловя нуждата от суматоха, вражда, нетолерантност, агресия, истерия около провеждането на прайда (днес в София и по принцип).

Две основни неща са нужни на човек, като въздуха и слънцето за всяко живо същество – нуждата да е свободен и нуждата да е щастлив.

От изконната необходимост човек да е свободен да е себе си и да прави своите избори, всеки ден, във всяко отношение и да намира своя, вероятно не винаги лесен път към щастието – никой няма право да скага окови от каквото и да е естество върху другия, другите.

Хората следва да са свободни в избора си кого да обичат, с кого да са щастливи, кой им дава нежност в този и без това толкова враждебен свят. В този смисъл и семейството (за което писах наскоро) може да е във всякакви комбинации, стига да е с грижа, любов и доверие.

И никакви аргументи не могат да ме убедят в обратното.

Свободата, Санчо …

don20quixoteстуденти писаха (вчера в НБУ) на тема свобода и тук си позволявам да публикувам няколко забележителни или не толкова цитата:

„аз определям свободата като едно от най-важните неща в живота“

„казвайки това, което мисля
доказвам, че не човече, а човек съм“

„и на никого не позволява
за троха
и за капка вода
да му сложат по пътя
юзда“

„свободата е да си щастлив артист
и съдбата ти да бъде бял лист

свободата е да не познаваш завист
и към свободните ненавист“

„аз вярвам, че всеки заслужава да изживее своя живот така, както иска и може“

няма народ без свобода

Изявление на ректора на Киевския университет:

В този ден на безпрецедентно насилие от страна на вълци с пагони аз не мога да мълча. Ние призовахме студентите да спазват границите на толерантността и мирния протест, а тези, които жестоко разпръснаха абсолютно мирния площад преминаха границата и извърщиха предателство спрямо украинския народ. Осъждайки агресията срещу невинни студенти и граждани на Украйна, искам гласно да кажа:
НЕ СЕ СТРАХУВАМ!
Зная, че утре някой от нас могат да го уволнят от работа, да го компрометират, да го хвърлят в затвора или убият. Заявявам: аз не се страхувам! Не се страхувам от вас, Не можете да убиете или хвърлите в затвора всички ни. След мен, мои колеги и служители, след нас, наши студенти!
Няма Европа без Украйна!
Няма Украйна без народ!
Няма народ без свобода!

Витор Огневюк,
ректор на Киевския университет „Борис Гринченко”

#‎дансwithme #‎occupySU #‎occupyBGparliament #протестнамрежа

много повече от вик за #оставка

този протест е много повече от вик за оставка

този протест е много повече от абревиатури и имена

този протест е много повече от действие против мафията

този протест е вдигнатата глава, воля за добро, желание за свобода, жажда за морал, търсене на красивото, намиране на общото, установяване на граници, сваляне на стени, разкъсване на с десетилетия споени вериги, разбиване на митове, колективна мантра, биенето на празнична камбана, подадена ръка, заедност, приятелство, себеразкриване, съмишленичество, енергия, поток, разбуждане, изцеляване, сбъдване, туптене, живот.

той е много повече от три минути по телевизията, няколко нови думи в речника, шепа хаштагове, много групи из социалните мрежи, стотици вече интервюта, статии и анализи.

той е удивителната след въпросителната след многоточието.

той е най-голямото нещо, случило се тук на всички нас.
този протест е чудо. цяло чудо. чудо, което продължава вече близо 100 дни.

чудото сме ние. и силата е с нас.

#оставка

IMG_8621

задължително четиво по темата и при Владо Kaladan – притеснен съм и при Мирянка – ДПС не заслужават българските турци

имаме силата да създаваме щастие и свобода #дансwithme

Бих искал да помогна на всички … евреи, езичници, черни и бели. … Ние всички искаме да живеем в щастие, не в бедност. Не искаме да се мразим и презираме. На този свят има място за всеки. Земята е добра и богата, дава за всички. Животът може да е свободен и красив, но изгубихме пътя …

Алчността обсеби човешката душа, издигна барикади от омраза, доведе до бедност и кръвопролития.
Мислим прекалено много и чувстваме прекалено малко. … имаме нужда от хуманност и доброта.

Чуйте ме – не се отчайвайте. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат и силата, която са взели от хората ще се върне обратно у хората.

Не мразете! Само който не е обичан мрази!

Силата е с вас! Вие, хората имате силата! Силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие имате силата да направите този живот свободен и красив, да направите този живот като чудно приключение.

В името на демокрацията – нека използваме тази сила, нека я използваме заедно. Нека се борим за нов свят – свят, който ще даде възможност човек да работи, който ще даде на младите бъдеще, а на старите сигурност. Позволихме да ни лъжат! Но не изпълниха обещанията си. И никога няма да го направят!

Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората!

Да се преборим с алчността, омразата и нетолерантността! Да се борим за свят със смисъл, свят, в който науката и прогресът ще отведат всички ни към щастие!

цялата реч на Великият Чаплин от Великият диктатор на английски тук

#дансwithme
#оставка

почему? Bulharsko se omlouva България се извинява 45 години по-късно #дансwithme

BulharskoSeOmlouva-500x332

21 август, 1.55 ч. – Държавното радио съобщава за нахлуването на армиите на Съветския съюз, Полската народна република, Германската демократична република, Унгарската народна република и Народна република България, извършено без знанието на чехословашките власти и призовава да не се оказва съпротива, тъй като защитата на границите е невъзможна. Военният министър заповядва на армията да остане в казармите и да не оказва съпротива.

21 август, 3 ч. – Съветски десантчици арестуват първия секретар Дубчек, министър-председателя Черник, председателя на парламента Смърковски, ръководителя на Националния фронт Франтишек Кригел и Йозеф Шпачек.

21 август, 4.05 ч. – 12-и МСП преминава държавната граница на ЧССР в колона с 398 ТП и 327 МСП на съветската 128-а гвардейска мотострелкова дивизия и пристига в Кошице в 10,30. В Кошице колоната се натъква на барикади и на съпротивата на гражданите, които се опитват да смъкнат нападателите от машините, чупят стъклата и вратите на колите и антените на радиостанциите. Окупаторите стрелят по гражданите. Убити са: 16-годишния Михал Хамрак, 19-годишния Ян Хатала, 21-годишния Бартоломей Хорват, 35-годишния Йозеф Колесар, 53-годишния Ян Ласло, 24-годишния Ладислав Мартоник, 27-годишния Иван Шмйед. 35 души са ранени тежко, а 28 – леко.

21 август, 8 ч. – Сблъсък на граждани и съветски войски на Староместкия и Вацлавския площади. Танкове стрелят по сградите и по Националния музей.

21 август, 11.05 ч. – Първата група от българския 22-и МСП е стоварена на летищата Рузине и Водоходи и в 15 ч. поема от съветската 7-а въздушнодесантна дивизия обектите за охрана и отбрана. Втората група пристига в 19,30 ч.

21 август – Цялата територия на Чехословакия е под контрола на силите на Варшавския договор. Населението оказва масова пасивна съпротива. Правителството, Националното събрание, президиума на ЦК на компартията и други организации осъждат окупацията.

В центъра на София са разпространени листовки: Хора, спите ли, хора, събудете се. Днес вашите деца убиват свободата, утре ще убиват хора, недейте позволява.

днес България се извинява. 45 години по-късно. неофициално.

респект за авторите и реализаторите на проекта. довечера който желае може да е в розово на протеста. шествието ще се отправи към Чехско посолство, където смирено ще приведем глава.

подробности за Чехословакия 68-ма тук

документалният филм на Найо Тицин тук

по темата още
Стефан Иванов
Пейо Попов
Асен Генов

снимката е от интернет

#BulharskoSeOmlouva
#дансwithme
#оставка

не се даваме, продължаваме! #ДАНСwithme

2290459_f496

не съм очаквала, че в 2103-та ще изживеем всички заедно втората част от онова, което явно не завършихме 23 години по-рано

не съм очаквала, че отново битките ще са същите, като в случая сцената не допълнена от националистическа формация, която вилнее безнаказано от години

на улицата са най-търпеливите. на улицата са най-мирните. на улицата са най-тихите.

време е всичко това да приключи. време е да изживеем своя катарзис. без шега.

#ДАНСwithme и да видим отново милион души в центъра на София. утре. защото умора няма. и е време. да, #времее

новините на турски, но ние не бяхме турци

историята на протеста

прецакани сте! това е ултрапротест

„Виждам себе си хиляди пъти. А

те ни гледат и не виждат

защото познавайки само похотливостта, чревоугодничеството, скъперничеството, леността, гнева, завистничеството и горделивостта си са слепи за чистото. Те не знаят, че нас ни има.“

молитва

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
… изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.

Радой Ралин (1967)