#ДА16 за Катина на 26 март

Катина-Пенева

Катина Пенева е майка на трима, финансист, граждански активист. Катина е от лидерите в група Образование в ДЕОС и от големите защитници и експерти по свободно образование. За мен е радост да я познавам и да знам, че има толкова силни личности в листите на Коалиция Да България. Можете да подкрепите Катина с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР.

За каква България мечтаеш?
За България, в която имаме време и желание да мислим какви растения да засадим в двора или градинката пред блока, кой източник на чиста енергия да изберем за дома си, с колело ли да се придвижваме или с метро, как да развием по-успешно бизнеса си, т.е. как да подобрим още повече средата си, а не как да се отървем от корупцията по всички етажи на държавната/общинската администрация, съдебна система, здравеопазване, образование. България, в която институциите обслужват гражданите, а не обратното. България, в която децата да чакат с нетърпение всеки следващ ден, защото ще живеят училищните си години пълноценно, следвайки собствените си стремежи и учейки се на лична отговорност. България, за която с удоволствие разказваме и която с гордост показваме на света, защото сме постигнали много със собствени усилия.

Защо образованието, според теб, е това, от което следва да започне всяка промяна?
Ако освободим образованието, сега заключено единствено зад стените на училищната сграда, зад закостенели и остарели разбирания, че ученето се случва само насила, зад неадекватни на съвремието образователни стандарти, форми и методи, то само след 10 до 15 години няма да има нужда да се борим нито за съдебна реформа, нито за свестни политици, нито за ефективна адмнистрация. Защо? Защото свободните пораснали деца гарантирано няма да търпят да бъдат унижавани по начина, по който ние търпим, ще имат силите и уменията да създават среда, в която да се развиват личностно и професионално свободни от зависимости към олигархични модели, “обръчи от фирми” и прочие проявления на мафията. За целта трябва да разберем, че отговорността е наша – на родители и общество – да се преборим за фундаментална промяна в модела на образователната система без да се страхуваме от властта, която бихме предоставили в ръцете на децата си.

Ако имаше вълшебна пръчица какво би било първото, което би променила в България?
Усещането за безпомощност и страх от промяна на рамките, които сами сме си сложили.

С какво е по-различна тази предизборна кампания от предходните?
За жалост тази кампания като действия и послания не е по-различна от предходните, независимо от надеждата, която самото съществуване на коалицията ДАБГ-Зелените-ДЕОС дава. Тепърва е необходимо да намираме нови начини за разпространение на нашите идеи, за активно включване на граждани в създаване на политически платформи, в образователни мисии целящи да преодолеят ширещото се безразличие и незнанието, че политическите решения пряко засягат ежедневните ни дейности. Изобщо трябват ни иновации в политиката, за да стигнем до сърцевината на проблемите на обществото и до стремежа на отделния индивид към по-добър живот.

Пожеланието ти за всеки, който ще прочете това интервю, за 26-ти март?
Не запазвайте гласа си за себе си! Никой няма да го чуе, ако не отидете да гласувате. Бъдете смели и изберете бюлетина #ДА16!

Можете да подкрепите Катина на 26 март 2017 с глас за 16, преференция 13 в 24-ти МИР. 

Георги Марков за свободата

„От човешката душевност до свободата на мисълта има една голяма крачка, от свободата на мисълта до свободата на словото – още една, по-голяма крачка, а и от свободата на словото до свободата на действието – трета още по-голяма крачка. Така че свободата всъщност е трикратен скок, който иска духовна сила.
Но ако за обикновения гражданин свободата да казва какво мисли е естествена, първична необходимост, то за онези, които претендират да са духовен елит на един народ, за писатели, за журналисти, дейци на изкуството, тя е абсолютна необходимост…“

Георги Марков


Благодаря на Елена Хамбарджиева за пропомнянето!

ЗА свободно развитие на образованието

12705218_10153936613353988_5718030470366669077_n

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

„Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!“

„Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.“

„Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!“

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
„Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!“

„Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …“

„Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робинсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.“

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

„Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея“

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

12795518_934764326579382_8267267843605121407_nНа снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!

 

Гаяне Минасян за понятието за лидерство

Слагам този текстна Гаяне Минасян за истинското лидерство, за да не потъне. А е много ценен, за да го оставим да потъне във фийда на социалките:

„Една от причините, поради които не виждаме желаната социална промяна, е остарялото ни, тоталитарно понятие за лидерство. За прекалено много от нас лидери са хората, които са на власт – политиците. Истинските лидери на едно общество обаче не са тези, които държат лостовете на насилието (политическата власт), а тези, които държат лостовете на съзиданието – дейците на културата, науката, иновациите, изкуството.

Промяната не започва от законодателството, което ще ни я „спусне“ отгоре; промяната се създава от гражданите, които водят, а властта може само да следва. Именно заради големите ни очаквания към властта има такъв вакуум на лидерство и сякаш само се лутаме като муха без глава, без да отиваме наникъде. Време е да забравим чл.1 за ръководната роля на партията.“

Деца-предприемачи: Мария, която издава вестник

IMG_7271

Мария Ганчева е само на 11, но вече има предприемачески опит зад гърба си с няколко различни инициативи. Една от последните е да издава вестник, заедно с две свои приятелки. Във в-к Русалка Мария пише за музика и новини в областта на науката – темите, които я вълнуват. Оставя го за продан в магазина на своите родители – Дюкян Меломан. Това е, разбира се, на бартер – във вестника има реклама на магазина, а срещу това Мария получава опция за дистрибуция 🙂
Усмихната, делова и все пак волна като дете – Мария разбива митове и върви уверено по свой собствен път. Харесва ми и затова си говорим с нея тук за бизнес идеите и как се случват те, когато се раждат в главите на децата.

Разкажи ни накратко за себе си – на колко си години, къде и какво учиш.
Аз съм на 11 год. и уча в Образователен център „Навсякъде“, и уча всичко което ми е интересно. Обичам да танцувам, да пея, да изобретявам.

А сега и за твоите бизнес идеи – как ти хрумват и какво предприемаш, за да се превърнат в реалност?
Бях на 7 г. когато изкарах първите си пари на стойност 160 лв.с презентация за фламенкото и си купих ролери с тях. Във момента се занимавам с направата на вестник, изработка на обеци и шия подвързии за книги. Тези неща ми хрумват по най-различни, даже понякога смешни, начини, а за това какво предприемам, за да ги направя първо питам родителите си и после запретвам ръкави купувам необходимите продукти и… и… и ги правя.

Могат ли, според теб, децата да правят бизнес и да се занимават с подобни дела? Кога им остава време? Защо е важно това според теб?
Разбира се, че могат децата да се занимават с такива неща, нали това е най-хубавото – да сътвориш сам нещо и после да имаш успех! Винаги намираш време, ако го желаеш силно и е важно да правиш такива работи, ако ти се правят.

Как би окуражила други млади хора със симпатични идеи да опитат?
Аз бих казала – следвай мечтите си!!!

Какво е нужно за успешната реализация на подобна идея?
Да имаш въображение и да влагаш любов в нещата, които правиш.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си да следвам мечтите си!

На снимката: Мария разказва пред деца, участващи в работилница по предприемачество в Серендипити, за своя опит на предприемач. Юли 2015 г.

Писах по темата още: Предприемачите се учат от малки, Как да създаваме предприемачи, Жени и правото на всеки да е най-доброто си Аз, Бизнесът от идея до мисия.

ДЕОС в първо лице: Еми. Мечтая за България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си

12039565_10205252066124585_8182426443714770998_nЕмилия Данчева е една от много любопитните личности, с които ме свърза ДЕОС – освен естествената й красота, допълнена с голяма доза чар и щедра усмивка, Еми ме респектира с широкия си поглед върху развитието на ромските въпроси у нас и експертността й по темите за човешките права. Активист, борец, непримирим дух, оптимист – радвам се, че е в листата на ДЕОС за общински съветници за предстоящите избори!
Еми, какво те доведе в ДЕОС?
Не мога да се примиря с факта, че страната, в която живея аз, семейството ми, моито приятели, е поела един курс на масово самоубийство. Този стремеж на правителствата да угодничат на всеки външен фактор, загърбвайки интереса на собствения си народ, който е по-разделен от всякога, рано или късно ще доведе до пагубни последици. Крайна съм в това си виждане, но такива са моите наблюдения. Като човек с гражданско мислене съм на мнение, че трябва да се вземат спешни мерки този процес да бъде спрян. ДЕОС е моята спешна мярка. ДЕОС тръгва от малкото към голямото, което според мен е правилната политика.
Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
На мнение съм, че протестите само ускориха формирането на ДЕОС и слава Богу. Формации като ДЕОС неминуемо се случват, защото идейните хора и хората с визия за добро бъдеще намират начин да се обединят под форма, чрез която да реализират идеи и да формират политики. Фактът, че ДЕОС се случи от протестите, говори, че място за отстъпление няма и е време хората с истински гражданско мислене да заемат позиция в политическото пространство.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
ДЕОС стои в очите ми като общност. Аз съм поразена, в добрия смисъл на думата, от тяхната организираност, компетентност и дисциплина по отношение на нещо, което може и е наложително да се свърши. Хората в ДЕОС са един неизчерпаем извор на идеи. Те са водени от кауза. Тяхната кауза е България и хората в нея. В този смисъл тази общност няма как да не расте, привличайки хора като тях.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България, която да е страна, черпеща и развиваща се от потенциала на всеки гражданин, живеещ в нея. България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си. България, която обединява обществото, а не го разделя. Когато видя заедност. Когато видя тази България аз ще съм истински спокойна за бъдещето на моето дете.

Какво казваш на скептиците?
На мнение съм, че скептицизмът в малки дози е полезен до толкова, доколкото да провериш и да се увериш, за да повярваш на нещо или някой. За мен има два вида скептици. Едните са тези, които проявяват „здравословна” доза скептицизъм, а другите, за съжаление към които спадат по-голяма част от нашето общество са докарани до там, че техния скептицизъм преминава в патология. Кой от вас не е чувал изречението „Туй няма как да стане!” Обикновено отговарям: „Пак ще си говорим.”

Еми е на 4-то място в листата на ДЕОС за общинси съветници. Можете да гласувате на 25-ти октомври 2015-та за нея в София с 35/4 🙂

Защо е нужна съдебната реформа – обяснено накратко

11249478_10153475415143988_6311898759395525685_n

Корупцията означават пари под масата. Има я навсякъде по света. В нашите географски ширини – доста.

И все пак, не бива, не можем да я приемаме и толерираме. Защо ли?

Защото:

В България чуждестранните инвеститори не идват именно заради корупцията – за да се случват нещата трябва „да бутнеш“ на „правилния“ човек пари под масата. Това не е законно, не може да се отчете, не е приемливо за инвеститорите и те отказват да са тук.

Липсата на инвестиции никак не окуражава икономиката. Икономиката се крепи на малките, средни и големи фирми. От корупцията страдат всички те, защото не могат да функционират нормално и пълноценно. Но страдат най-вече малките и средни фирми. Така парите вместо за заплати и развитие отиват за подкупи, в не малко случаи.

Още примери ли? Хайде да видим. Имаме чудесна площ на брега на морето или в планината. Строежите там не са разрешени. Но – има начини, за всяко нещо. Плащат се рушвети, защото всичко опира до конкретни хора – бам, получава се разрешителното. Конкретен пример ли? Карадере!

Още примери? Пушенето в заведенията. Идва проверка – плаща се на проверяващия и проверката минава успешно.

Още примери? Нужна е операция. Няма места в болницата. Плащате на конкретния човек и хоп – намира се място.

Още примери? Идват избори. В село Х хората са толкова обезверени, чувстват се изоставени, не им пука никак. Появява се конкретен човек, говори със старшия на селото, дава му плик с пари и всички под строй, нищо че до преди малко нямаше да гласуват – хоп, гласуват каквото им е казано.

Още примери? Имаме наше момче за шеф на ДАНС. Получаваме нареждане на 13-ти юни сутринта всички да го подкрепим. И го подкрепяме. Не че парите директно ни идват в джоба. Но защото така ще минат и нашите далавери после, менкаме си жестове.

И още и още и още на много нива, в много сектори. Вероятно в почти всички.

До какво води всичко това ли? Хората стават все по-бедни, а мафията на всички нива – все по-тлъста.

Затова и задача номер 1 за всички нас следва да е борбата с корупцията, съдебната реформа, която ще позволи по-ефективна борба с корупцията.

Защо трябва да борим корупцията?
Петър Corruption = Instability, Inequalities and poverty

Ясен „Корупцията е рак, тумор. С нея умираме като общество.“

Георги „Равен старт … нещо което умира с плика под масата.“

Елена „Досега не сме кандидатствали за нито един европейски проект, въпреки че осъзнаваме, че сме най-подходящи за такива – единствената причина да не се пробваме, е защото не искаме да даваме подкупи.“

ПетърКорупцията позволява на хора, които не ги заслужават, да получават възможности и власт. Когато грешните хора имат власт, това вреди на цялото общество.
Прост пример: шофьор хванат да шофира пиян с превишена скорост по принцип трябва да си загуби книжката за 6 до 12 месеца и да плати глоба. Дава подкуп. Същата вечер или след време убива невинни пешеходци.

Валентина „Защото, когато има корупция, правилата не важат. Когато правилата не важат, настъпва хаос. Когато има хаос, няма сигурност за нищо. Когато няма сигурност за нищо, няма развитие никъде. Затова.“

Тодор „Корупцията руши доверието. Доверието е лепилото на обществото. Корупцията разрушава обществото.“

Реформите в съдебната система ще се гласуват в Парламента тази седмица. Свързани са с промени в Конституцията, за което са нужни 160 гласа от всичките 240 депутата в Парламента.

11745907_1162386703788471_7150831823934919862_n

А ето го обяснено накратко от Емил А. Георгиев:

Съдебната реформа е важна, защото

1) разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии ще намали влиянието на прокуратурата воглаве с богоравния й шеф при определяне съдбата на съдиите, а съдиите получават истински шанс да се самопречистят;


2) по-кратките мандати във ВСС ще подобрят “кръвообращението“ в системата и ще възпират възникването на съдебна номенклатура от „висши съдебни съветници“, на която да може да се влияе, и която да има сериозен интерес да си брани благините;

3) въвеждането на явно гласуване на назначенията и дисциплинарните мерки ще засили елемента на обществен контрол (гражданите ще знаем кой как е гласувал във ВСС), както и

4) засилването правомощията на съдебния инспекторат ще създаде условия за добра вътрешна хигиена – предвижда се инспекторатът да прави проверка за почтеност и конфликт на интереси сред магистратите, както и да проверява имуществените им декларации.

Не е много, но е начало. При това в правилната посока.

Без съдебна реформа няма никаква реформа в България!
Най-големият ни проблем е корупцията – мафията от това живее и тлъстее.
‪#‎160от240‬ депутата са нужни да я гласуват. Тази седмица. Кажи им, че ти пука и на теб!

И позицията на ДЕОС по въпроса – в 9 точки и половина.

ние сме толкова различни, колкото и еднакви

10644814_10153414532043988_8763969975410828683_n

времето ни го позволява – да сме много по-разгърнато и показно различни. да сме ексцентрични. да имаме леви идеи, а да въвеждаме плоския данък. да имаме десни уж виждания, а да пледираме за вдигане на данъците.

партиите вече не са две. много са. плашещо много.

телевизиите не са само три. много са. плашещо много.

а иначе всички искаме сякаш едно – да живеем в мир и любов, да живеем по-добре, да нямаме проблеми, да се справяме с живота. да ни е чисто, подредено, красиво. но трудно го постигаме.

и ако искаме свобода за себе си, нима имаме право тя да е за сметка на други, на които я отнемаме?

кое е наше и кое не е? земята? въздухът? природните ресурси? не ги ли взимаме назаем именно от бъдещето?

какво се случва? нима не сме именно толкова различни, колкото и еднакви.

нима не сме хора. човеци. всеки от нас. всички.

илюстрация – Сърдиткото и Щастливеца – рисунка на Лео

Кърменето е навсякъде!

EU France Italy

Кърменето е навсякъде!

Та кой се храни в тоалетната, че да трябва майките да кърмят там?!
Дори в Европарламента се кърми!

Майки,
няма по-свещено нещо от кърменето и по-важно нещо, което да направите за своите деца!

Кърмих трите си деца навсякъде. И вуниверситети, и в паркове, и по спирките на градския транспорт и в трамвая, и на плажа, и на плажа, и в офиса и в чужди офиси. И да, няма, няма, няма нищо нередно в това!

#кърмене #майчинство #свобода
o-WHEN-NURTURE-CALLS-2-900

10 спомена или защо помня времето преди 10 ноември с лошо

естествено, че съм била дете и всичко ми е било по детски леко и чудесно. приятелствата, игрите, тичането из парковете, разговорите до късно на улицата, безгрижието … но няма как да не помня соца и с друго:

  • опашките за банани – по кило на човек, само по Нова година, поради това обожавам банани и до днес;
  • униформите в училище и строгият ред за якички, 3/4 чорапи бели, дължина на полите, вързаните коси, прегледа на ноктите, унизителното изкарване пред строя ако не си както се изисква;
  • забраната на вицовете, защото даже да не са политически някой може да ги изтълкува така и да те изтропат, та родната милиция да те отведе;
  • възможността родната милиция да те проверява и прибира за щяло и нещяло;
  • невъзможността да се слуша „западна“ музика, да се гледат филми, да се четат книги, които не са позволени;
  • невъзможността да се пътува – не само извън страната, но и в някои части на страната, това е толкова трудно дори да си го представим днес;
  • празните рафтове и еднаквите стоки за всички, а за капак и еднакви заплати за всички, еднакви официални заплати за всички в държавата – около 120-130 лв;
  • далаверата и стритата икономика, движена от „нашите“ хора, размяната на валута, стоки с долари, корекомите, в които само отбрани имаха право да пазаруват и чакането с месеци и години, списъците за купуване на печка, кола, апартамент;
  • фактът, че много деца мечтаеха родителите им вместо да са лекари и инженери да са тираджии или митничари, че да имат вносни неща у дома, разбирай касетофон или хубава кукла;
  • пропагандата – всички вестници, учебници, телевизия говореха колко велик е соцът, Тодор Живков, СССР и как социализмът е върхът на сладоледа, всеки ден, ден след ден, по всевъзможен начин; огромна лъжа, която оформаше целият ни свят – от гнилия капитализъм, който се разпада, до върховенството на всезнаещата и всеможеща Партия любима … явно тази пропаганда още работи, щом 55% от хората днес казват, че бай Тошо е позитивен герой – уау!

списъкът може да продължи. още и още. и в най-кошмарните си сънища не искам да си спомням за онова време. и няма нормален човек, които да иска това недоразумение да се върне. честит ни 10-ти ноември! ако не друго, поне свобода имаме!