Петра Хартлиб: Моята прекрасна книжарничка

IMG_8543

Моята прекрасна книжарничка на Петра Хартлиб е жизнерадостна, пълна история за смелостта да започнеш свой бизнес, въпреки всички предразсъдъци и условности, за любовта към книгите и хората, за лекотата да развиваш идеите си и да правиш нещата от все сърце.

Историята за стартирането на книжарничка във Виена, ей така, като на игра, е великолепно разказана, с усмивка и пъстрота. Мисля, че е подходяща освен за хора, които обичат книжарници и книги, значително повече за всеки, през чиите мисли летят предприемачески идеи, мисли за семеен бизнес, въпроси за съчетаването на родителството и бизнеса. Действието се развива в наши дни и всички трудности и предивзикателства за релевантни и за стартиращите сходни проекти и тук.

Чудна, лека, зареждаща. Идеална за уикенд четиво.

Мая за The Social Teahouse #чайна

unnamed3

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

chaina

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!

Деца – предприемачи в Серендипити

11873992_10153548716883988_1205903045_n

Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

  • не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
  • децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
  • децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
  • успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
  • и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

11850964_10153548518343988_1561230780_n

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

11857556_10153548716943988_1788407308_n

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

11872813_10153548716533988_1870067477_n

Имахме всички късмет, защото:

  • всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
  • всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
  • всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

Мениджърът – футболните лидери споделят

The Manager_Cover

Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито „футболните“ от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието „Мениджърът – футболните лидери споделят„, която ме накара да зачета книгата бе „лидер“ и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън е завладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

Ролята на лидера … се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.“

„Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.“

„Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.“

„За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно доверие и да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.“

„Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.“

„Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.“

„Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепа на структурите около него.“

„Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.“

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

и още 7 урока от градинарството за бизнеса

Processed with MoldivСлед като описах седем урока от градината за бизнеса продължих да си размишлявам по темата и се оказва, че пропускам още неща. Ето ги във втора поредица тук:

1 / 8. Мяра. Грижи се за толкова, колкото ти стигат силите

2/ 9. Резерви. Използвай дъжда, за да събереш вода за запас, когато дойде суша ще ти потрябва

3/ 10. Изкуственото подсилване. Ако сложиш много тор можеш да прегориш насажденията. Ако пресилваш нещата – няма да се получат.

4/ 11. Тор. Ако ториш с изкуственяци няма да искаш да ядеш плодовете, дори да имат чудесен вид. И в бизнеса е така – не е чиста тази работа.

5/ 12. Разсад. За да е по-силен и дълъг сезона, докато е студено навън се прави разса вътре. За да стартираш добре – подготви се добре.

6/ 13. Семената. Не от всяко семе ще тръгне разсад и ще има плод. Силните семена дават силни плодове. Но често докато е само на семе не е ясно какво ще е. И в бизнеса е така – една идея може да е добра, но може и да не се получи нищо от нея, дори да изглежда добра. И в това няма нищо трагично, нормално е да е така.

7/ 14. Успехите. Най-хубавото е да събереш плодовете и зеленчуците. Няма по-вкусни от тях. Същото е и с бизнеса. И всеки успех трябва да се отпразнува с всички, допринесли за него!

Първите 7 правила за бизнеса от градинарството са тук. 

С какво родителството помага на бизнеса?

7 урока, с които градинарстването ми помага в бизнеса

IMG_4597

Мда, в последните години опитваме с градско земеделие и саденето и отглеждането на зеленчуци в София и размислите по това ми помагат ежедневно и в бизнеса. Решавам да споделя основните 7 урока, които научих покрай градинарстването:

1. Грижа. Градината, точно както и семейството или бизнесът и всяко нещо, което случваме, за да се случи въобще, а и за да се случи успешно изисква грижа. Грижа означава будност за потребностите, радост за възможностите, любов, отношение, топлота.

2. Постоянство. Без постоянство няма успех. Постоянство значи да стиснеш зъби, когато е нанагорно, да полееш градината, когато е сухо, да не се скатаеш дори за ден, а да си там и да продължаваш още и още.

3. Има сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има време за интензивна работа, има време за бране на плодовете. Но няма как да се случи второто, без да е положена достатъчно грижа и постоянство в пътвото.

4. Има и слаби сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има моменти на възход, има и по-трудни такива. Понякога нещата са извън нас. Но ако сме достатъчно предвидливи и далновидни бихме могли да променим нещата в своя полза. Ако не – ще е нужно да положим още усилия.

5. Цикличност. Много е хубаво да има ритъм. Дава една предвидимост, устойчивост и увереност, така нужни да се продължи нататък. След зимата идва пролетта, след нея – лятото, есетна се събират плодовете, а после отново сняг, студ и зареждане за ново начало. И в бизнеса е така. Доста така.

6. Разнообразие. Монокултурите са ад за почвата и не носят нищо добро. Разнообразието дава сила на растящите в близост растения и разпръсва риска. Точно така е и в бизнеса. Ако разчиташ на един или два големи клиента – това е готино решение, но не е устойчиво. Повече клиенти, разнообразни проекти, широк спектър услуги в конкретната област звучи като доброто решение.

7. Изобилие. Животът е изобилие. Градината го дава. Бизнесът го дава. Ако всичко вече изброено по-горе се случи – изобилието е налице. И от задачи, и от хора, и от успехи и неуспехи и отрезултат.

#urbangardening #градскоземеделие #бизнес

Писах още:
7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса

7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса

Processed with Moldiv

Размислих се какво разви у мен майчинството? С кокво ми помага в бизнеса и работното ежедневие? Споделям.

Любов. Най-хубавото на майчинството е любовта. Тя е огромна и блика отвсякъде. Още по-хубавото е, че е възможно да се отключи любов към всичко. И тогава е чудно. Е, същото е в работата – ако е с любов се случва с лекота и дори трудностите отшумяват бързо. Но си е майсторлък да се отключи и задържи.

Търпение. Вероятно най-ценното, на което ме научи родителството е търпението. При майките то започва от бременността. Всичко изглежда, че се случва бавно. Истината е, че всяко нещо има свое темпо и изглежда бавно само при бездушен външен поглед. В работата също е нужно търпение, много търпение.

Вяра в човека. Всеки родител вярва в децата си. Надява се и прави всичко възможно да открият и развият потенциала си. Насърчават ги. Мотивират ги. Същото е в офиса. Вярвам, че с любов, вяра, търпение, желание човек може а се развие неимоверно много, да постигне значими успехи.

Няма невъзможни неща. Когато си родител – няма невъзможни неща. Човек може и света да обърне, само за да случи нещо за детето си. И в работата е така – стика да има достатъчно любов и отдаденост. Всичко може да се направи.

Дисциплина. Често ме питат как се справям с деца, семейство, работа, преподаване. Дисциплина. В достатъчни количества. Подреждане на задачи, приоритети, менажиране на времето. Важно и в къщи и на работното място.

Делегиране. Да делегирам задачи е ключово умение и у дома и в офиса. Ако някой може да поеме задача и да се справи дори по-добре от мен – нека той я свърши. Не за да имам време да почивам, а за да имам време да свърша нещо, което само аз мога да правя. Важно умение е да се делегира.

Заедно.  Родителството е една дълга заедност. Да знаеш, че другият е там и върши своето. Че можеш да разчиташ на него. Да може той да разчита на теб. Да градите и творите заедно. И да ви е добре заедно. Същото е с работата. Няма успех в бизнеса без екипност, без заедност.

Картинката нарисува Али специално за този пост.

Какво може да се направи за да се намали броя на бедните в България?

IMG_3978

Днес бях на събитие на Национална мрежа за децата и обсъждахме как децата могат да са по-обгрижвани и ролята на семейството в това. Няколко мнения бяха изказани, че нещата с децата и семейството биха били по-добри ако семействата не са толкова бедни. И някой подметна, че 30% от децата растат в мизерия и битка за насъщния, та на база това за какво семейство и възпитание можем да говорим. И за бедността като първа за преборване.

И се замислих аджаба кой и как може и трябва да бори бедността. Вероятно в очите на повечето хора това е задача на Държавата. Същата тази държава, която товарим с какво ли не, но това е друга тема. Апропо Пламен се вдъхнови по темата и писа доста свежо за Държавата в блога си тук (http://blogatstvo.com/top/spuk-im-hochhaus/)

Поставих въпроса за бедността и из социалните мрежи и тук публикувам няколко от отговорите, които харесах най-много:

Пламен: Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се!

Венцислава: Бедността свързвам с липсата на образованост, умения и в голяма степен- нежелание за развитие и промяна.

Делян: Има два модела – или им даваш риба и стимулираш и други да се пробват, или ги учиш да ловят риба и ги оставяш на езерото. Сиреч, единственият дългосрочно работещ механизъм според мен е осигуряването на работа и гарантирането че всички помощи са по-малки отколкото е минималната работна заплата

СтойнеДа работят. Повечето от тези бедни и мизерстващи са напълно годни да работят, но въпреки това не го правят. Това, че няма работа не е съвсем така. По-скоро няма хора да работят.

Константин: Да накараме хората да работят съвестно, да мислят, преди да вземат решение да се разпростират над възможностите си и да не се блазнят от лесни, но скъпи кредити, да се следят средствата, които се отпускат по съществуващи програми къде отиват и кого облагодетелстват!

ЕкатеринаЕлиминиране на корупцията в администрацията + елиминиране на монопола на мафията в бизнеса + подкрепа на частната инициатива + зверски контрол за спазване на законодателството = повече и по-добре платена работа за повече хора => по-малко бедни

Мариан: да започнат да мислят проактивно, а не реактивно. Тоест да седнат и да помислят, а не „и без това имам малко и без това нищо не зависи от мен и без това няма да се оправя, да харча и живея като за последно“, също да намалят саморазрушителното поведение „шефа е педераст, аз пък няма да му работя“. Да спрат пасивната съпротива.

Теодоси: Образование , образование , образование и по-малко помощи

Слави: Всеки да си поеме личната отговорност.

ИвоФормулата е проста: либерална икономика, ниски данъци, ефективна съдебна система, защита на частната собственост.

ЛюбомирТрябва максимално да се ползват наличните ресурси. В момента те са главно в селата. В което и село да отидете, като разпитате възрастните местни хора, ще узнаете, че преди 1944 г. там, в това село, са се отглеждали от 5 до 10 пъти повече животни (от всички видове: едър и дребен добитък, и птици), отколкото има днес. Т.е. природната среда позволява и в момента да увеличим производството 5 до 10 пъти – в почти всяко село в България. Разбира се, този преход – от живот в града към живот на село – е доста труден, чисто психологически – но това е единственият продуктивен вариант. Разбира се, дори и след такъв преход хората пак няма да са „богати“ (в чисто финансов смисъл) – но поне ще бъдат – и ще се чувстват – по-независими.

Александър: като се имат предвид възможностите за мен е направо странно, че има бедност в България.

p.s. Паното е на входа на Балкантон, сграда от соц-а в кв. Хиподрума, София. Не успявам да открия името на автора, но бих се радвала ако някой знае да сподели. Предварително благодаря.

Жените-предприемачи – има ли как да ги окуражим

download (2)
Продължаваме да си говорим с Марин Мермерски на тема жени и равенство. Този път акцентът е към жените-предприемачи.

Жените-предприемачи – има ли как да ги окуражим?

Първо бих искал да кажа и че има и не малко мъже на по 30 и повече години, които имат стабилна работа с добра заплата, някой друг ипотечен кредит и семейство и които не по-малко си мечтаят за собствен бизнес. Също ги е страх и не знаят откъде да започнат. А сега обрано към въпроса ти.

Мисля, че за жените предприемачи – които според различни изследвания са по-детайлно ориентирани, следят бизнеса по-изкъсо, по-големи перфекционисти са и рискуват значително по-малко от мъжете – е важно на чисто емоционално ниво да приемат, че животът дава възможности често не на най-умния, най-можещия или най-разбиращия, а на този, които се е появил и е поискал най-убедително. Редно е да се борят със зъби и нокти. Има моменти, в които целият ти бизнес се крепи на това колко силно вярваш в него и в себе си. От тази гледна точка за дамите е още по-важно да се обградят с положителни хора. Да си обръщат внимание и да си угаждат заради самите себе си. Другото нещо, което е редно да приемат спокойно е, че често един бизнес отнема години, за да се изгради. Понякога потъва и трябва да се мине към нещо друго. Важно е да разберат какво им дава това да са предприемачи и защо го правят. Да не дефинират себе си само като собственик на точно конкретен бизнес, а на едно по-високо ниво – като предприемач.

Имаше изследване в Харвард Бизнес Ривю на известни млади милионери. Средният брой техни неуспешни бизнеси преди да стигнат до успешния си бизнес, доколкото помня, бе или 13, или 17. Разбира се изключително важно е рисковете да са премерени и да не те изкарат от играта, но все пак без риск няма възвръщаемост. А кое е по-рисковано да развиеш разумно един бизнес за 5-10 години и за още 5 години да натрупаш добри спестявания или цял живот да работиш за някого другиго, който я фалира, я те уволни. И ако в този момент имаш малко дете и безработен мъж?

Желая успех на всички жени и мъже, които четат тази публикация и имат или планират да почнат собствен бизнес. Правете го разумно, с търпение, любов, самочувствие и се борете здраво. Не е лесно, но си заслужава. А и кое нещо, което наистина си заслужава е лесно? И от друга страна толкова хора, които нямат и половината от Вашите качества са успешни бизнесмени. Така, че действайте.

Иван Иванов, който прави „люто кафе“ във Варна, за да насърчава предприемаческия дух

IMG_0403

Ето с тази гляма усмивка ме посрещна във Варна Иван Иванов. Запознахме се по телефона, седмица по-рано, като обаждането му бе лично предизвикателство към него си – да се запознае и издири начин да се свърже с човек, с когото много иска да се запознае. Е, пътуването ми до Варна бе свързано с друго, но успяхме и с Иван да пием кафе. Не люто. Лютото кафе прави той всеки понеделник в 7 сутринта с хора, които стават все по-многобройни и са готови да излязат от зоната си на комфорт и да действат в преследване на своите идеи и мечти.

Разкажи как възникна идеята за лютото кафе?
Първо името му беше Световно кафене и беше създадено от две прекрасни дами Ралица Христова и Десислава Иванова. Това се случи в началото на това лято в бар „Мерси”, който се намира на плажната ивица във гр.Варна, с формат – да се обсъждат различни теми, които бяха предложени от присъстващите още на първия брой на кафенето. Впоследствие на моето второ появяване на кафето (мисля че беше след около месец, месец и половина не помня), предложих на организаторите и на всички присъстващи да се предизвикаме помежду си. Нещо слънцето май напичаше горещо и доста се бяхме поотпуснали. Спомням си първото ми предизвикателство беше към Рали и бях предизвикал нейният страх от тъмното и самотата – да отиде една нощ сама на палатка в местността Прибой (едно много чудесно местенце до кв. Галата). Рали въпреки всичките си терзания се справи Великолепно – показа воля и характер (въпреки че имаше и допълнение към нея, взимайки и кучето си – един много сладък лабрадор на име Кара). Към мен бе отправено предизвикателство от Деси да направя една коучинг сесия следващата седмица с нея. Впоследствие имаше и други желаещи. С какво ми беше на мен лично полезно това предизвикателство – научих се повече да слушам, отколкото да говоря. Така започнах да вниквам в по-голяма дълбочина, какво иска да ми каже човека отсреща. Открих че доста неща може би съм пропускал до сега.  На следващото кафе Деси и Рали ме поканиха да се присъединя към екипа на кафето и така се започна с предизвикателствата. Каква е идеята. Първо – човек се изправя срещу свои страхове и в рамките на една седмица вижда бариерите пред себе си, и си отговаря на въпроса готов ли е да ги преодолее. Второ – научава се да се мотивира и то в срок. Трето „проваляйки се” понякога, човек научава по-голям урок, отколкото това да се е справил със самото предизвикателството. И понеже подлютяваме първоначално с предизвикателство, а после изпитваме насладата от преодолените бариери споделяйки ги в групата, решихме да наречем формата Лютото кафе. И това всичкото го правим забавлявайки се. Ето така се роди идеята.

Какво е нужно, за да се развива човек и предприемаческият му дух?
Аз смятам че на първо място е желанието да се развиваш. Човек сам трябва да поиска да се развива в дадена посока, тогава и мотивацията му е на високо ниво. Второ, да му е интересно в посоката която иска да се развива и да е готов да действа. Някои хора природно са надарени с предприемачески дух, друга част го изграждат в себе си, трупайки във времето опит и развивайки в себе си определени качества. Част от които смятам че са: да вярваш в себе си; да успяваш да се само мотивираш; да предприемаш действия без да се страхуваш, че ще загубиш и да си готов да се учиш от „провалите си”; да се учиш от най – добрите. Аз смятам че няма успешен човек, който не се е провалил. И всичко това да го правиш забавлявайки се.

Ти самият как излизаш от зоната си на комфорт? 
Излизането от зоната си на комфорт за мен е движение и промяна. Когато усетя че нещо много се застоявам или вървя в една линия си измислям предизвикателства – стартирам нови проекти,опитвам се да правя неща, които досега не съм правил или както казва Ранди Гейдж „Когато промените действията (БЕЗдействията) си – ВСИЧКО ще се промени.“ Лютото кафе беше създадено именно с тази идея.

Къде ни е на нас българите финансовата култура? А предприемаческият дух?
За съжаление финансовата ни култура не е на високо ниво, но аз вярвам че който иска намира начин да я постигне. Особено при предприемачите финансовата култура трябва да е на много високо ниво, иначе трудно ще ти се получат нещата. А колкото до предприемаческия дух, в контекста на това че имаме много млада икономика (на 25 години без традиции в предприемачеството), мисля че все повече млади хора, под различни инициативи биват въвлечени в сферата на предприемаческия дух, което ми вдъхва доверие за случването на едно по-добро бъдеще.

За какво мечтаеш? 
Мечтая хората  да започнат да се усмихват  повече.

Какво пожелаваш на хората, които четат това интервю?
Пожелавам им в навечерието на коледните празници да си направят подарък под елхата, като си поставят смели цели и мечти, и да ДЕЙСТВАТ през новата година за тяхното осъществяване.