Ура за Вито и Детски център за авиационни и космически науки Младият авиатор

20190328_121347

Нека ви запозная с Вито, който е само на 17, но е един многообещаващ млад предприемач, който се е захванал със сериозна задача, амбициозна, но както го е подхванал – сбъдва я! Затова и си поговорихме.

Как се случи, че авиацията и интересът към небесата навлязоха в живота на Вито?
Привет на всички читатели! Интересът ми към авиацията се прояви още когато бях малък. Аз живея на такова място, над което прелитат самолетите, които изпълняват заход за кацане към летище София. Заставах на прозореца и ги наблюдавах с голям интерес, докато се чудих: „Какво ги кара да летят?“, „Как се вдигат във въздуха като са толкова тежки?“ и други въпроси, на които нямах отговор тогава.

Kъде и какво учиш сега?
Когато бях 7 клас разбрах, че в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан“ в София има новооткрита специалност Ремонт на летателни апарати; Професия: авиационен техник. Грабна ме веднага! Кандидатствах без да мисля много и ме приеха. Бях изключително радостен, а сега съм щастлив, защото уча това, което искам. Обучението ми за авиационен техник е интересно, много разнообразно и натоварено. Все пак, ако искаш да бъдеш добър авиационен специалист, трябва да положиш много усилия и постоянно да си наясно как се развива авиацията в световен мащаб.
Уча постоянно и чрез извънкласни дейности.

И как възникна идеята за обучения по авиация за деца?
Като обучаващ се за бъдещ авиационен кадър, се случва да попадна на тинейджъри и деца, които ми задават същите въпроси, които съм си задавал и аз като малък.
Забелязах, че децата, които имат интереси към авиацията нямат място, където да получават ясни отговори на техните авиовъпроси и да учат повече за авиацията. Това ме накара да създам Детски център за авиационни и космически науки „Младият авиатор“ – място, където всяко дете между 5 и 12 клас може да получи основни авиационни познания и да се запознае с авиационните професии, благодарение на нашите богати на разнообразие курсове, които в момента разработваме.
Тук искам да изразя искрените си благодарности на „Ринкер“ център към Фондация Бикоуз и менторите към тях, които ми помогнаха да преодолея страха към стартирането на бизнес и да валидирам идеята си!

Защо е важно да развиваме интереса на децата към авиацията и космонавтиката?
Това е важно, защото има риск интересите на децата да изчезнат, ако те не боравят с тях и не ги развиват. И според мен, това се отнася във всяко едно отношение, стига интересите на детето да са благоприятни. Има и друго: световните лидери в индустрията прогнозират удвояване на авиационния флот в следващите 20 години и нужда от 600 000 обучени професионалисти в следващите 10 години. Това прави професиите в авиацията още по-перспективни и шансът за развитие още по-голям.
Разбира се, нашата цел е не само да поддържаме интересите на децата, но и да ги развиваме.

Кого каниш на тези обучения, къде и кога?
Добре дошли са деца между 5 и 12 клас, като за различните възрастови групи има различни курсове. Просто трябва родителите или самите деца да следят страниците ни в социалните мрежи, за да са информирани за предстоящите курсове и събития. На този етап услугите ни са платени, но се стараем да оптимизираме максимално цената, за да може да е дстъпно възможно повече хора.
Правим готин пролетен старт с нашият първи курс за осн.ав.познания за деца от 5 до 7 клас през априлската ваканция, който ще даде ракетен старт на участниците в него. Последния ден от курса ще бъде в модерната база на Sofia Flight Training, с които отскоро си партнираме.
А след това готвим школа за деца-пилоти, които ще се обучават да летят на първия български авиосимулатор „Фотоника“, с които също сме в тясно партньорство.

Какво си пожелаваш като млад предприемач в областта на авиацията?
Пожелавам си да съм здрав най-вече, но и да имам сила, с която да преодолявам трудностите. Засега нямам проблем с това, защото имам мотивация и цели, а те са ключови за един предприемач.

На всички млади хора, които още не са предприели да се захванат с нещо свое какво казваш и пожелаваш?

На тях ще пожелая да са щастливи. Няма значение с какво се захващаш, ако то те прави щастлив – това е твоето нещо. Ще им пожелая и нещо много важно – да бъдат себе си и да вярват в себе си! Всеки старт е труден! Никой не се е родил научен! Ще има грешки, ще има неуспехи, ще има и разочарования, но именно това са моментите, в които трябва да проявим характер и да се учим. Не трябва да губят и мотивация и вярата в идеите си. Пожелавам им успех и дисциплина!

Може да подкрепите Вито като харесата страницата му във фб, за да следите как се развива https://www.facebook.com/Young.Aviator.Bulgaria/

И да запишете детето си за априлската ваканция 2019 (в идните дни е) на обучението за ученици 5-8 клас тук https://www.facebook.com/events/2351599038460151/?ti=cl

Успех от мен, Вито! Успех!

Ура за Руми и Цени от 7 ключа!

7Keys

Две смели момичета са Руми и Цени, а начинанието им е красиво, уютно и обещаващо – наскоро отвори врати тяхната сугестопедична къща „7 ключа“ в центъра на София (съвсем близо до операта). И защото са творци и педагози и някакви невероятни, реших, че си заслужава да ви запозная и да поговорим споделено:

Как дойде идеята за приключението „7 ключа“?
Обичаме това, което правим и искаме да го правим все по-добре. Ние сме пеподаватели по английски език, филолози, сертифицирани сугестопеди с богат опит в преподаването. Логично и естествено продължение на нашата дейност бе решението да създадем собствен център. Сугестопедична къща „7 ключа“ е най-добрата възможност да развием разбирането си за това какво е обучение, как трябва да протича и най-важното – каква стойност има за хората. А сугестопедията ни дава пътя и инструментите да постигаме желания резултат. Учене с желание, без да се насилваме и натоварваме, постигане на удивителни резултати ден след ден. Да, всичко това е възможно и ние го виждаме в практиката си. Курсистите изненадват сами себе си с уменията, които се разкриват. Подобряват самооценката си и откриват неподозирани таланти. Вдъхновението, което се ражда в сугестопедичния процес, разкрива наистина необятен потенциал.
Според нас няма такова нещо като „езиците не ми се отдават“. Просто хората учат по-различен начин и когато това се разбере и приеме, всичко си идва на мястото. С нужната компетентност и деликатна подкрепа от преподавател изучаваният език се проговаря лесно, без езикова бариера и страх от грешка. Паметта е стимулирана така, че запаметяването е трайно и бързо. Например в стандартен сугестопедичен курс се усвояват повече от 2000 лексикални единици. А липсата на домашна работа само доказва, че пътят на учене е различен. https://sevenkeys.bg/suggestopedia/

Набира ли достатъчно популярност сугестопедията и какво вие привнасяте в своите обучения?
Всичко се развива на цикли. Като че ли сега се намираме в низходяща част на синусоидата след големия „бум“ на възраждане на метода в България /преди около седем години/. Това се отнася до обучението по чужди езици на възрастни. При обучението на деца популярността на метода е бавен възход, според нас. Има още много да се прави, много работа имаме.
Какво привнасяме? Креативност, душа и сърце… Подкрепяме нашите курсисти през целия период на обучение, не само в учебната зала, а докато стигнат до желаното ниво и самучувствие при говоренето на език. За целата създаваме различни авторски порограми, които носят и силна практическа полза. Например такива са програмите ни по Бизнес английски. Разработихме модули, в които каним гост лектори от практиката. В сътрудничество с тях учебният материал се превръща в практическо упражнения на реални ситуации от бизнес ежедневието. Наученото можем да приложим веднага, още днес. Благодарение на сугестопедичния подход, усвояването на лексика, терминология и фрази е бързо, лесно и трайно. „Презентация“, „Бизнес преговори“, „Подготовка за интервю“ са част от темите, които сме разработили. https://sevenkeys.bg/kursove/biznes-angliiski/

Кой е поканен да ви посети и кой може да се възползва от услугите ви – разкажете по-подробно за тях.
Всеки, който иска да инвестира в собственото си развитие, иска да надгражда и да учи нови езици е добре дошъл. Също така всеки, който има какво да сподели във връзка с израстването ни като хора – във вид на беседа, семинар, курс може да се свърже с нас. Даваме пространство за изява на хора с идеи и умения, които са в синхрон с нашите ценности. В клуб 7 ключа и приятели вече имаме и първите участници https://sevenkeys.bg/events/

Какво си пожелавате?
Пълна къща с хора с блясък в очите, вдъхновение, изобилие. Здраве и късмет😊

Повече за Румяна Йохнева https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/rummy-yohneva/
Повече за Ценомира Димитрова https://sevenkeys.bg/za-nas/ekip/tzenomira-dimitrova/
Галерия https://sevenkeys.bg/galeria/

 

sofiavoucher-site-02

Ура за Ирина и бар Барабар!

Irina-Barabar
Ирина е смело момиче, което решава да опита и сбъдне своя мечта и прави бар Барабар (ако не сте ходили може да наминете, усютно и леко място за с приятели, ул Триадица 4). Отделно има (заедно с Енея) свой подкаст – Сонар Каст (ако не сте го слушали – сега му е времето, от любимите ми подкасти на български е и май не съм изпускала епизод). И защото Ирина е яка, защото прави неща, рещих, че ще е симпатично да ви срещна с нея и да си поговорим за предприемачеството в този му вид, с бар.

От корпоративният свят скок в предприемачеството – как стана това?
„Корпоративният свят“ е много разтегливо понятие. Компанията, в която аз бях и прекарах последните 7 години там се развиваше много бързо и много динамично. Става дума за Александър груп и аз отговарях за хранителните бизнеси на компанията. Хората ми дадоха шанс. Аз бях трейнър. Те ми дадоха шанс да стана оперейшънс мениджър на един световен бранд. Което се случва само в България! Ти си на 25-6 години и някой ти казва „Искаш ли да станеш оперейшънс мениджър и да управляваш един Burger King“ и аз „Ами хайде да го правим!“. Беше страхотно! Отворихме страхотни ресторанти, наехме страхотни хора. Беше супер! Много ценен опит. В момента, в който започна да ми става скучно с този бизнес те казаха „Добре, сега ще имаме и други франчайзи“. Отворихме още 3 франчайзингови ресторанта, още няколко други. Запознах се с невероятни хора. Имах страхотния шанс на една от конференциите, на които бяхме с момчето, което отговаряше за други брандове (него го наехме като служител в Burger King, той започна с обръщане на кюфтета и за няколко години успя да стигне до оперейшънс мениджър) седяхме на една маса с хора, които имаха повече трудов стаж в компанията, от които той беше на години. Това е страхотно! Имах възможност да съм в това! Корпоративният свят на мен ми се отрази страхотно, наистина! Това са невероятни хора. Запознах се с невероятни хора, направих невероятни неща. Имах голям късмет. Това не се случва на всеки.
Истината, обаче е, че от определен момент нататък изпълняваш таргета на някой друг. Таргетът на някой друг и визията на някой друг – това е супер, защото хората, с които работих са страхотни. Но това не е задължително моята мисия. Беше ми интересно дали ако изпълнявам моята визия за нещата, така както аз искам да се случат, не те бъдат успешни. Затова напуснах работа и си направих бар. Той е успешен! Той работи! Всичко е супер! Моята визия е ОК.

Въпрос: Защо бар?
Защото така или иначе бях в хранителната индустрия и ако имаш доста по-лимитиран бюджет за инвестиция не е добре да предприемаш големи рискове. И това е съвет за всеки, който иска да стартира каквото и да е, да става солопреньор, предприемач – не разчитай, че ще стартираш бизнес, в който ще наемеш много хора, защото в момента, в който наемеш първия човек трябва да му плащаш всеки месец заплата. Отвъд наема за помещението, доставчици, партньори, трябва да плащаш и на служителите. И ако стартирам с ресторант, на мен ще ми трябват определен брой готвачи, определен брой сервитьори, което означава, че времето, за което мога да го развивам, ще бъде много по-малко. Това са финансите, делени на времето, което можеш да изкараш този бизнес да бъде захранван от теб, докато започне да се захранва от сам. Затова голяма част от колегите, които отварят подобен тип заведения се провалят. Просто защото не смятат правилно – голяма част от инвестицията, която правят е преди отварянето на заведението. А всъщност голяма част от инвестицията е за след отваряне на заведението. Въпрос на математика.
Така че Барът в този формат ми позволи да бъда по-гъвкава с времето. И времето, което трябваше да имам, за да започна възвръщаемост на инвестицията, е по-голямо, което дава доста по-голямо спокойствие и комфорт.

Въпрос: Защо именно такъв бар си направи – Барабар?
Познавам хора, които са си направили барове и казват „Ами на мен не ми харесва много интериорът и музиката, но го направих защото на клиентите им харесва. Пък аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Защото ако на мен не ми харесва интериора, музиката, това, което продаваме и сложа два големи телевизора, на които се гледат футболни мачове … аз нищо не разбирам от футбол и ако дойдат хора, които се интересуват от футбол, а барманът им няма никаква представа от футбол или художествена гимнастика, защото и от художествена гимнастика нищо не разбирам, това означава, че ти подвеждаш хората, те не са на правилното място, ти не си човекът за тях. Аз си направих бара така, че на мен да ми харесва. Това ми е любимият бар в София. Аз в свободното си време идвам тук. Не защото е мой. А защото е моето място, каквото ми харесва.
Хората тук са страхотни. Тук идват хора, които харесват нещата, които аз харесвам. Това е най-якото.
Никога няма да направя Кока Кола, Пепси или Дженерал Мотърс. Край. Вече се правят малки нишови бизнеси. И ако ще правиш малък нишов бизнес – таргетирай хората, с които ще ти е приятно да го правиш. Ще ги виждаш всеки ден, ще си говориш всеки ден с тях. Никой не заслужава да се вижда с хора, които не харесва.

Въпрос: Как се случи този бар? Кок го направи толкова приятен?
Хората са. В момента, в който отворих бара започнаха да идват хора и да си водят приятелите. Припознаха го като свое friendly място. Първата изложба, която направихме беше една девойка, която каза, че излага картини в бар, който затваря и попита дали може да ги преместим тук. После други хора предложиха да направим музикална вечер. Когато един човек направи музикална вечер в края й част от гостите решиха, че и те ще направят и взеха китара, започнаха да свирят … Нещата от една страна са планирани, но от друга страна хората, които идват, те сами измислят и помагат цялото това нещо да се случи. Не е някакъв мащабен план. Много искам да съм такъв човек, но не съм – да имам един огромен екселски файл и в следващите 10 години да знам какво ще се случи.
Истината е, че хората, които идват, променят мястото, и то за по-добро.

Въпрос: Кое те прави щастлива?
Първо това, че барът стана. Щях да съм нещастна, ако не се беше получило, щеше да ми е тъпо.
Другото е, че дълго си казвах, че искам да направя нещо и хилядите ми страхотни планове не се случиха, защото си имах работа. А сега вече знам, че когато можеш да направиш едно нещо знаеш, че можеш да направиш и друго. Например – бар, супер, стана! Хайде да си направя подкаст – и така стана Сонар Каст. Сега планирам да направя серия видеа за това как да си направиш бар.
Най-хубавото на това да си направиш нещо свое първо е да разбереш, че можеш да правиш каквото искаш. Така че свободата да правиш нещата, които искаш е абсолютно безценна и тя не може да се остойности с никакви знаци, каквито и да са. Не става. Свободата е най-хубавото нещо, което имаш и разбирането, че можеш да направиш всичко. Всеки има тази свобода. Въпросът е, че преди да направиш първата стъпка си мислиш, че е много страшно. Не е страшно! Ако стане! Ако не стане … може би изпадаш в тежка депресия. Истината е, че 99% от стартъпите просто не успяват. Хората трябва да се подготвят, че може и да не им се случат нещата. Но няма страшно, ще им се случи нещо друго.

Въпрос: Кое беше най-трудното? Кой помогна?
Никой никога не прави нищо сам. Този бар просъществува, защото моите приятели идваха в него, водеха своите приятели, изпразнуваха се кой каквото можа първите месеци, преко сили, за да може да има посещаемост. Никога не правиш нищо сам. То винаги с подкрепата на хората около теб.
Въпреки, че не правиш нищо сам, в крайна сметка трябва да приемеш, че отговорността, че това са моите решения и я носиш. Когато работиш в корпоративния свят, в някоя друга компания, винаги можеш да се измъкнеш от отговорността при взимането на решения. Но тук, това е твоето нещо, няма зад кого да се скриеш. Затова и ти трябва кураж.
От една страна приемаш, че много хора ще ти помогнат, но от друга страна да си наясно, че отговорността си е твоя.

Въпрос: Ако трябва да дадеш съвет на хора, които сега си мислят дали да започнат нещо свое какво би им казала?
Да правят каквото искат (смее се)! Говорим си колко е добре да напуснеш корпоративния своят, но всъщност не е така. Не всички хора трябва да напуснат големите фирми, не всички хора трябва да имат свой бизнес. Това, че аз правя нещо, което за мен е ок не означава, че това важи и за другите. Ако някой харесва да е счетоводител, нека е счетоводител! Бъди каквото искаш. И това е ОК. ОК е да направиш избора си да имаш работа, която всички хора смятат, че е скучна, но теб те кефи и ще си я работиш и ще се издигаш в кариерата си или дори са си някъде и не искаш да те повишават – това също е ОК.
Живеем в 21-ви век, живеем в държава, която ни го позволява, абсолютно престъпно е да правиш неща, които те карат да си нещастен!

Благодаря на Ирина за това мило интервю! Междувременно съвсем отскоро тя продаде бара и ще се захваща със следващи свои идеи, мечти и проекти. Но Барабар си е там, наминете!

Ура за Анди и Колежа “Адам Смит”!

ua_12_Andy

Анди Стойчев е ръководителят и „сърцето“ на Колежа „Адам Смит“. И защото е прекрасен, като човек и професионалист, а и защото Колежът е също такъв – нетрадиционен, приветлив, истински – реших, че е добра идея да ги представя тук – Анди и Колежа „Адам Смит“ 🙂

Разкажи малко за историята на Колежа „Адам Смит“ – кога и как те намери идеята и какво се промени през годините?
Започнахме през 1999-та. Предходната година Министерство на промишлеността закри своето обучаващо звено, което беше подготвяло управленски кадри няколко десетилетия. Семейството ми и преподавателският екип, с които от 1992-ра година бяхме създали изцяло нова програма, която тогава се наричаше “Бизнес колеж”, запретнахме ръкави – нямахме нищо друго – и решихме да продължим начисто. Идеята ни харесваше, бяхме вложили много в създаването и усъвършенстването на програмата. Нямаше да позволим да потъне в забвение. До 2004-та година работихме само като обучаваща организация, а програмата се наричаше “Училище по мениджмънт”. Нямахме формален лиценз, хората идваха при нас, заради това, което получаваха умовете им, не за диплома. Лицензирахме дейността през 2004-та година под името “Колеж по мениджмънт “Адам Смит”. Тогава, паралелно с редовната програма, направихме и първите си стъпки от прехода от кореспондентско към онлайн обучение. Някъде през цялото това време спряхме да броим годините. Използвахме всяка минута, за да се променяме. Ако нещо се случваше по същия начин, както и в предходния курс, ако съдържанието оставаше непроменено, ние недоволствахме. Философията ни беше простичка – светът се променя непрекъснато и ако не можем да го изпреварим, то трябва поне да тичаме достатъчно бързо, за да сме в крак с него.

Има доста консерватизъм и стереотипи в образованието – как ги разчупвате?
Някой беше казал (прости ми за клишето, но наистина не мога да си спомня кога и къде го чух), че стереотипите не са непременно неверни – те просто не включват всичко. Струва ми се, че усещането за консерватизъм идва от твърде удобното за защита “традицията трябва да се пази и продължава”. Съгласен съм, традициите са важно нещо. Но пазейки тях, не трябва да пазим себе си от промяната. Ние залагаме на промяната. И то не на самоцелната промяна, а на промяната, която ни подсказва развитието на науката. Следим всичко, което се случва в полето на изследователската дейност и иновациите в образованието. Скъпи и мащабни изследвания, които ние не можем да си позволим. Но можем да си позволим да се възползваме от свободния обмен на информация. Трябват само очи – да виждат и уши – да слушат.

Кои са най-големите предизвикателства пред това да се занимаваш с частно образование у нас?
Търпението пред бавните крачки. Парадоксално е, че светът се развива ужасно бързо, а в същото време някои неща се променят със скоростта на уморена костенурка. Усещането да знаеш, че можеш да раздаваш с шепи, да си отворил вратата широко и да гледаш как тълпата се движи към въжеиграчите и гълтачите на огън на площада, вместо към книгата и електронното знание. Устойчивостта пред осъзнаването, че е позволено да гребем от мъдростта и изобретенията на десетки хиляди от най-добрите в света, а не го правим. Но това са моите лични предизвикателства, моята лична тъга. Не се оплаквам. Ако правиш нещо с любов, не е трудно да изтупаш от рамо ежедневните предизвикателства, бюрокрацията, недомислиците… стига погледът да е нагоре.

Хралупата – разкажи ни повече за този нов проект на Колежа?
Хралупата е усещане за уют, място за отпечатъци, нашата онлайн платформа за учене. Тя не е просто софтуер, тя носи нашето ДНК. В нея можеш да се загубиш. В нея можеш да намериш себе си и своето място. “Адам Смит” е училище за предприемачи. За търсачи. Хралупата е тяхното място за намиране на неща. Удобна, с учебно съдържание, специално разработено от нас, с много интерактивности, задания, видеоклипове, забавни казуси.

Кой е поканен да се присъедини?
Нека заповядат онези, които са усетили в себе си тръпката на създаването, тръпката на намирането на решения. Ние не можем, а и не желаем, да моделираме службогонци. Можем да помогнем на усетилия себе си като предприемач да развие увереност, да разшири представата си за бизнеса, да познае – сред различните начини на правене на бизнес – своя.

Какво си пожелаваш?
Умът ми да бъде здрав достатъчно дълго, за да мога да направя още мъничко за онези, които имат нужда някой да направи нещо за тях.

Хайде! Бъдещи предприемачи и мениджъри – записването е още в ход на сайта на Колежа – https://www.adamsmith.bg/

Ура за Благичка! Споделена кухня и живот с нулеви отпадъци – възможни!

18489695_959435914159217_4998049615140178750_o (1)

Една мноооого великолепна млада дама прави нещо много силно и с поглед към утре – Блажка Димитрова, с която се запознахме на Панаира на идеите на 9 Academy! Представям ви я тук и знам, че ме кара да се усмихвам, да вярвам в утрешния ден и в силата на добрите идеи!

Как, кога се случи blagichka.com?
Всичко започна през 2013 година в училище, докато бях учител. Срещах доста трудности в изграждането на връзка с моите ученици, докато не започнах да нося сладки и соленки, които стратегически поставях на бюрото си, а те идваха, водени от желанието си да опитат, и така започнаха да прекарват повече време с мен, а аз успявах да ги опозная. С тях често говорехме за всички възможности, които. Имахме и часове по предприемачество, където се стремях да им покажа, че нещата са възможни. В началото бяха негативно настроени. Примерите, които виждаха около себе си, бяха създали у тях нагласата, че нищо не е възможно и че в България не могат да постигнат никакви успехи и развитие. Час след час, урок след урок, сладка след сладка, тази тяхна нагласа започна да се променя. Докато в един момент, те не бяха тези, които ми иказваха: „Госпожо, направете си страница във facebook! Започнете бизнес, толкова вкусно готвите!“.

И така, на 1 юли 2014 година най-накрая се реших да направя страницата, а на 15 май 2016 направихме официалното откриване на кухнята на Благичка и отново моите ученици бяха с мен, въпреки че тогава вече не преподавах.

Процесът не беше лесен. Отне ми много време, обикаляне на институции и много ремонти. Мотивацията ми бе огромна, на моменти намаляваше, но вярвах, че съм в правилната посока. Кухнята на Благичка бе мястото, в което съчетавах любовта към вкусната и истинска храна и желанието ми да продължавам да работя в подкрепа на младите хора около мен. Затова в кухнята наемаме предимно младежи в неравностойно положение и ги подкрепяме по пътя към следващите им цели.

Коя е основната ти мотивация при работа по този проект?
От една страна, кухнята на Благичка се явява перфектното работно място за мен. Аз обожавам да готвя! Когато съм в кухнята, съм в свой собствен свят, изпълнен със сладост и много креативност, който ми дава възможността да правя нещото, в което съм много добра. От друга страна, да срещам прекрасните младежи, които срещам, и да мога да им дам възможността да работят заедно с мен в този вкусен свят, ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива и изпълнена. Затова и клиентите на кухнята на Благичка ни харесват и избират – защото получават вкусна храна и знаят, че парите, които дават за нея, отиват и за заплати на всеки един от тези младежи.

Разкажи за въвличането ти към движението за нулеви отпадъци?
През целия си съзнателен живот се опитвам да пестя ресурсите около себе си, защото знам, че така помагам и на себе си и на средата и света, в които живея. Преди около година и половина започнах да следвам една друга философия – “Reducetarian” – която цели цялостно намаляване на потреблението ни в ежедневието. Започнах съвсем умишлено да намалявам не само какво ям като количество, но и с какви придобивки се прибирам у дома след пазаруване. Имаше значителна промяна. Когато разбрах за нулевия отпадък и всичко, което се включва в него, разбрах, че това е, което искам за себе, за кухнята и за семейството и малката ми дъщеря. Идеята да не генерирам никакви отпадъци ме вдъхнови. Веднага започнах да чета подорбно по тема, включих се в редица групи и започнах да оптимизирам дома си и цялостното ни функциониране. Разбира се, далеч съм от нулевия отпадък, все още изхвърлям не малко неща, но промяната бе огромна. Ако преди 6 месеца изхвърлях по 1 торба с боклук всеки ден, днес вече изхвърлям една такава торба на всеки 3 – 4 дни.

Най-голямата ми цел в момента е да превърна кухнята на Благичка в заведение с нулев отпадък. Амбициозна, но вярвам постижима е тази цел и не минава ден без да направя някоя мъничка стъпка към това. На този етап, най-основното, което правим е да избираме продукти с никаква или много малка рециклируема опаковка. Също така следваме няколко правила за оптимизиране потреблението на електричество и вода. Има още много стъпки да направим и това е вълнуващо.

Успяваш ли да запалиш някой около себе си за тази кауза? – Разказвам на все повече хора за това. Наскоро започнах и свой блог по тази тема https://blagichka.com/Zero-waste . Искам да споделя за всичко хубаво, което се случва, когато се стремим към нулев отпадък. Надявам се така да вдъхновя повече хора, които

Подскажи как се справяш с изкушенията на консуматорското ни общество и какво правиш, за да намалиш драстично отпечатъка си?
Най-първото, което направих, когато започнах да следвам философията за нулевия отпадък, бе много лесно – взех си няколко различни платнени торби за различните видове продукти, които купувам – имам си платнена торба за зеленчуците, за плодовете, малки торбички за ядките, ориза, лещата и боба. Когато пазарувам меса, си нося едни големи стъклени буркани с хубави капачки и моля да ми сложат месото в тези буркани. Първи път хората зад щанда бяха малко изненадани, но сега ми се радват и всеки път ме хвалят, задето се грижа за природата.

У дома сложих три кофи и събираме разделно отпадъците – това е едно от най-предизвикателните неща за семейството ми. Доста от боклуците не стават за рециклиране поради различни причини, а и често у дома се объркват сега това става ли за тази кофа или не. Но се учим и ставаме все по-добри.

Друг трик, който ми спестява и доста пари, е наличието на една голяма хартиена бележка в портфейла ми, поставена между парите. На нея пише: „Наистина ли имаш нужда от това?“ Така често на каса се отказвам от някои покупки и съм щастлива!
От известно време започнах да шия и да рисувам с текстилни бои. Освежавам дрехите си и ги превръщам като нови. Определено се оказа добро решение и намалих пазаруването на дрехи.

Разделно ли изхвърляш?
Да, но е трудно. Важно е да си добре информиран кое е правилното при изхвърлянето на боклука. Например, не е ок да сложиш кутията от мазната ти пица в синята кофа (за хартия и картон), въпреки че е картонена.

Какво си пожелаваш, знам, че имаш (поне) няколко прекрасни проекта в главата си?
В следващите години ще се отдам само на проекта си за създаване на заведение за хранене, забавление и учене с нулев отпадък. Искам да вложа цялата си енергия и знания в това. Пътят, който съм поела, е този, който вярвам за правилен. В тази цел виждам не само бъдещ професионален успех, но и личен такъв. Искам малката ми дъщеря да израсне, виждайки такъв пример. Искам след години, когато разказва за мен да казва гордо „Мама е създала Благичка – заведението, което не генерира отпадъци!“ Не е малко като за един живот 😀

 

Ура за Гергана Грънчарова и LeadersPlay

Gergana_Grancharova_1
LeadersPlay e компания, която предлага дигитални продукти и офлайн обучения за деца и младежи в сферата на предприемачеството, финансовата грамотност и социалните умения, базирани на различни игрови елементи и методики.
Гергана Грънчарова е собственик и изпълнителен директор на LeadersPlay. През 2016 годинa Гергана е номинирана за най-влиятелна жена в предприемаческата екосистема на България и отличена като един от успелите млади българи в класацията “30 под 30” на Forbes Bulgaria. Носител е и на престижната награда за вдъхновяващи българи “40 под 40” на Дарик Радио.
Гергана има редица сертификати и квалификации – част, от които в сферата на управлението, предприемачеството и продажбите. Придобила е трета степен на квалификация “Икономист със специалност “Търговия”, завършила е бакалавър по “Бизнес администрация”, бакалавър по “Финансов мениджмънт” и магистър по “Финансов мениджмънт и маркетинг”.
Отскоро Гергана е собственик и на Incineration Productions – ново българско game development studio, в което развиват фентъзи екшън-приключенска видео игра.

Как Гергана се захвана с LeadersPlay и предприемачество?
Истината е, че за мен никога не е съществувал път, който е различен от предприемачеството. Още когато бях много малка, буквално веднага щом родителите ми и техните приятели започнаха да ми задават въпроса с какво искам да се занимавам, когато порасна, аз вече имах своя отговор. Знаех, че искам да управлявам свой собствен бизнес, да бъда независима и да променям живота на хората към по-добро. Целите бяха ясни, оставаше единственото да направя план, който да следвам. Започнах да работя на 14 години като се занимавах предимно с маркетинг и продажби. Още тогава вярвах, че ако искаш да бъдеш успешен предприемач, е необходимо да можеш да продаваш себе си като личност и идеите си. След 12-ти клас за ужас на всички кандидатствах в един единствен университет с желание, насочено само към една специалност. Приеха ме, разбира се. Пет години по-късно завърших отлично два бакалавъра и магистратура и установих, че имам хиляди теоретични познания, но те по никакъв начин не биха могли да допринесат за кариерното ми развитие.
Всичко, което получих от училище, беше сравнително добра обща култура. По време на следването ми в УНСС обаче срещнах преподаватели, които ми преподаваха по управление и финанси, по коренно различен начин – именно чрез метода на игровизацията. Този стил на преподаване се различаваше изключително много от стандартното изнасяне на лекции и упражнения и това, което ми направи впечатление, беше високата ангажираност на целия поток по време на занятията и отличните резултати на изпитите. Този опит контрастираше значително с начина, по който протичаше обучението ми в училище и така у мен се зароди идеята да предложа нов начин на обучение, който да е забавен и мотивиращ за децата и те да научават повече с по-малко усилия.
Темата на обученията дойде допълнително, когато започнах да мисля за реализацията на собствената си идея. Тогава установих нуждата от личностни умения в тази насока и така стигах до идеята за обучения на деца, които да ги научат как да си поставят цели, да работят в екип, да комуникират ефективно, да бъдат уверени в себе си и т.н. Последващите тестове, които проведох, за да валидирам идеята, потвърдиха нуждата от такова решение и позитивните ефекти, които то би имало върху децата. Запретнах ръкави и започнах.

Основните предизвикателства през тези три години?
Преди LeadersPlay да заработи като компания оперираше близо две години под формата на проект. През този период една от основните цели, които си бях поставила, е да установя каква всъщност е причината за съществуващите проблеми в образователната система. Основната ми хипотеза беше, че предметите, които се преподават не са достатъчно актуални и не предизвикват интерес в децата, за да задълбаят сами и да обогатят общата си култура около тях. С изненада с екипа ми установихме, че истинският проблем, не са учебните предмети, а липсата на мотивация на по-голямата част от преподавателите да направят часа интересен за децата и да ги накарат да бъдат активни по време на занятията. Това, разбира се, води до ниска функционална грамотност и пълно отсъствие на възможност за изграждане на личностни умения у подрастващите. Така че, дори и след три – четири години на българския пазар, най-голямото предизвикателство си остава намирането на преподаватели. В LeadersPlay преподават педагози и хора от бизнеса, като по-голямата част от преподавателите ни са мениджъри или предприемачи. Истината е, че аз предпочитам тях, тъй като те работят със сърцето си с децата, отворени са за предизвикателства и приемат мисията на компанията ми като своя собствена.
Обученията, които предлагаме, и като тематика, и като методология, дори сега, продължават да бъдат сравнително нови за нашата страна и понякога се сблъскваме със скептично отношение, особено към идеята да запознаем децата в ранна възраст със света на бизнеса, предприемачеството и финансите. Но все по-често срещаме и съмишленици, особено сред онези родители, които съзнават необходимостта от промяна в образователната сфера.
Много ни помагат отворените уроци, които правим, за да могат родителите да добият представа за целите и методите ни на преподаване. По време на сесиите децата създават свои проекти, които развиват с помощта на игрови модели и елементи. Заедно с това те се учат да управляват финансови средства, да комуникират ефективно, да работят в екип, да презентират. На финала представяме цялостния проект пред родителите и винаги е много приятно да видим изненадата им от това колко много са постигнали децата само за един ден.

Доверието се печели с работа и все повече са хората, повярвали в желанието ни да насърчаваме децата да бъдат мотивирани, самостоятелно мислещи и разчитащи на себе си личности. Там, където всички се борят за оценки в бележника, ние се борим да възпитаваме умения, абсолютно необходими за ХХI век.
Вярвам, че един ден тези умения, които предаваме на децата, ще помогнат за положителната промяна в България – и надявам се, и по света.

Основните фактори за успеха до момента?
Хората казват, че е лудост да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш различен резултат, но аз вярвам, че някъде в това твърдение е скрита дребна частичка от дефиницията за това какво представлява предприемачеството. Компанията е отражение на принципите, способностите и ценностите на нейния собственик. И тъй като според мен успехът е въпрос на личен избор, вярвам че зад всяко успешно начинание, стои един добре сработен екип, състоящ се от хора, които са уверени в себе си, целеустремени, амбициозни и готови да отстояват принципите си и да се борят до откат за сбъдването на мечтите си.

Как се излиза на външни пазари – това е смел ход.
Не смятам, че това е смел ход. За мен няма нищо по-нормално от това, когато си създал качествен продукт и си готов да застанеш с името си пред него, да направиш всичко възможно, той да се продава на колкото се може повече локации. Към настоящия момент, ние навлизаме поетапно в цяла Азия и сме в активни преговори за предоставянето на обученията ни в близо 30 държави, по-голямата част от които, са разположени в Европа.

Кое те мотивира и зарежда?
Пътят на предприемача е изключително труден, но аз истински вярвам, че предприемачите са хората, които работят упорито и целенасочено и сбъдват промяната. Те са тези, които създават иновациите и карат света да се движи напред, превръщайки го в по-добро място за живеене. Цената на сбъдване на тази промяна обаче е наистина висока и аз съм готова да я заплатя и да се боря ежедневно за каузата, на която съм се посветила. Ние в LeadersPlay променяме животи и това ми дава силата, увереността и куража всяка сутрин да се събуждам с усмивка и да започвам отначало.

Ура за Йоана и Ива и Jamba! За равен достъп до образование и старт за хората с различни възможности

_WRW6170

Ура за Ива и Йоана, които разработват Jamba – един специален проект, с много смисъл и с нужда от подкрепа от всеки от нас.

Разкажете как се роди идеята за jamba.bg? Как се случи, как се развива до момента?

Хората казват, че една хубава и смислена идея никога не отива само в една глава, но пък съдбата рядко дава шанс на тези двама-трима човека заедно да случат въпросната идея. Може би ние сме едни от малкото късметлии, които са имали подобен шанс 🙂

Двете с Йоана се срещнахме преди около 3 години, когато и за първи път имахме възможността да се запознаем отблизо с хора с различни възможности, да комуникираме и да работим заедно с тях. Веднъж двете се заговорихме и се оказа, че точно по едно и също време сме си мислили, че в България има огромна нужда от създаването на организация, проект, инициатива или просто нещо, което да има за основна цел осигуряването на равен достъп до образование и старт на професионален път за хора с различни възможности /така ние наричаме т.нар. група ”хора с увреждания”/. И не просто за една от групите, например само за хора с нарушено зрение, а за всички, защото е важно да започне едно обединение в обществото като цяло и хората с различни по вид увреждания да не бъдат допълнително изолирани на малки социални групи, а напротив – да бъдем всички заедно.

Затова и преди година, октомври 2016 г., успяхме да съберем смелост и да започнем реализацията на тази наша смела мечта – JAMABA /”опора” от старолатински/. За това кратко време успяхме да постигнем резултати, които всички са плод на страшно много упорит труд, безкрайна вяра в смисъла на каузата и най-вече благодарение на подкрепата на много хора, организации, фирми, а вече и на институции. Достигнахме до 400 човека, обучихме 50 от тях и 40 вече работят в различни професионални сфери. Имаме още много, много работа, но сме сигурни, че ще постигнем голяма промяна.

Към кого е насочен сайтът и намирате ли достатъчно подкрепа?

Сайтът има две основни целеви групи – от едната страна са хората с различни възможности, а от друга таргетираме и бизнеса, тъй като развивайки нашите младежи, давайки им знания и умения, ние успяваме да преборим и още едно голямо предизвикателство за бизнеса – липсата на достатъчно квалифицирани кадри и постоянното текучество на персонал, с което компаниите ежедневно се сблъскват.
В началото нито едната група, нито друга ни вярваха – мислеха, че сме поредната куха неправителствена организация, която нищо няма да свърши и не срещахме почти никаква подкрепа, но година по-късно все повече и повече хора и фирми се обръщат активно към нас и желаят да действаме заедно.

Кои са основните предразсъдъци или теми, които сте си поставили за цел да преборвате с този проект?

Това, че хората с различни възможности не могат, не знаят, няма как да се справят с нищо. Предизвикателство е отношението на обществото към човек с инвалидна количка или с куче-водач – обикновено свеждаме неудобно поглед или извръщаме глава. Това не е правилно, дори е грозно и тъжно. На първо място трябва да спрем да приемаме хората с различни възможности по този начин. Трябва да се държим с тях като с равни, защото те са равни и имат същите права като всеки един човек. Не трябва да има ние и те. Всички сме заедно на този свят.
Оттам нататък вече работим за осигуряване на равния достъп до образование, работа, професионално развитие и интеграция, показвайки успешните примери.

Добри примери или любопитна случка, за която да разкажете накратко?

Любопитна случка е тази за наемането на работа на нашият първи JAMBA герой. Буквално преследвахме работодателя в рамките на един месец – звъняхме му, писахме му, какво ли не, за да даде изобщо шанс за интервю на нашето момче. След като се запознаха го харесаха много, наеха го на работа и не веднъж сме получавали обратна връзка, че това е най-мотивираният и бързо развиващ се човек в екипа на фирмата.

Какво се случва в момента и как читателите тук и всеки може да ви подкрепи?
Съвсем скоро бяхме много позитивно изненадани от номинацията на Grazia България за престижния конкурс “Жена на годината” в категория Интернет. За нас е наистина чест, че попадаме в подобен вид формат, особено сред още толкова изключителни жени.
Бихме били благодарни на подкрепата на всеки, който вярва в смисъла на каузата на JAMBA 🙂

Jamba – кариера за всички – дайте по един лайк 🙂

Браво за Ина и Росица и Rosey’s mark: от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни

_MG_9237_edit

Ина и Росица са усмихнати млади предпримачки. Двете са сестри. И заедно са основателки и двигател на проекта Rosey’s mark – приказка за рози и шоколад! И да, не само рози и шоколад, а и рози и чай и рози и още много красоти! Защото им се радвам – реших да ги поканя на този разговор. Споделям 🙂

Как се роди идеята за Rosey’s mark и кои бяха първите ви стъпки?
Росица: Rosey’s mark започна като проект непосредствено след дипломирането на двете ни. Ина завърши Международни Икономически Отношения към УНСС и в допълнение Туризъм в магистърската програма на НБУ. Моето образование пък завърши в Istituto Europeo di Design в Милано, Италия – магистърска програма тип RSP (Research Study Program) по Бранд мениджмънт и Реклама. Именно в Милано, след като се бях потопила в света на изграждане на премиум марки, носещи висока добавена стойност, се изостри желанието за принос в изграждането на имиджа на България, Истината е, че тогава, през 2010-2011-та година в Милано, за мен беше невъзможно да дам пример за известен български бранд на съучениците ми от цял свят. Още по-малко в премиум сегмент. Точно тогава занесох като подарък бурканче сладко от рози, което предизвика неочаквано за мен възхищение. Имало специална българска роза? Която се яде? Приятелите ми в Милано заявиха, че ако ядливата българска роза бъде презентирана по подобаващ и съвременен начин, то шансовете да покори модните и дизайнерските среди са големи. Тази случка „оключи“ идеята за проучването на ядливите качества и приложенията в храната на българската маслодайна роза. Концепцията спечели и двете ни с Ина и се впуснахме да разписваме идеята за бранда Rosey’s mark. Тъй като разполагахме единствено с много ентусиазъм и личните ни спестявания, стартирахме с 3-4 продукта и онлайн магазин.

Има предизвикателства по пътя вероятно – основните от тях и как ги преодолявате?
Росица: Пътят ни е изпълнен с предизвикателства. Първите бяха лимитираният начален капитал, даже бихме казали, че стартирахме с нулев бюджет, както и решението ни да навлезем в една напълно непозната за нас индустрия, каквато е хранително-вкусовата. Преодоляваме ги с много внимателно планиране, постоянен анализ на резултатите и готовност за корекции, както и с натрупване на знания за сектора. Плюсът на всичко това е постепенното израстване и постигането на непрекъснат органичен растеж. Друг голям плюс е свежият поглед, с които влязохме в един традиционен бранш, което ни позволява да бъдем иновативни както на ниво бизнес модел, така и продуктово. Основната ни цел обаче остава една, с ясен фокус – превръщането на храните с рози в доказан премиум бранд с произход България.

Възможно е да се прави честен бизнес тук и сега – вие сте доказателство.
Ако може да дадете основен/вни съвет/и към хората, които тепърва ще се захващат с реализация на своя идея?
Росица: Темата за успехите в бизнес начинанията в България е много актуална. Ние силно вярваме, че успехът е възможен и при коректност към партньорите, и при спазване на всички правила – това би трябвало да е определението за честен бизнес. Ако трябва да дадем един съвет към хора, които имат идея за свой бизнес, то той е точно такъв – не мислете за заобиколни или „по-кратки“ пътища към успеха. Пътят в повечето случаи е дълъг и труден, и при нас е така. Това, върху което трябва да се съсредоточите е не колко пари ще спечелите, а сърцевината на идеята ви, какво правите и най-вече защо. Заради това „защо“ вашите бъдещи клиенти ще ви се доверят. Оглеждайте се за положителните примери и черпете вдъхновение само от тях. Не позволявайте да ви обезкуражават. Стойте далече от хора, които се оплакват и се оправдават. Любимият ми въпрос към такива хора е „А ти лично какво правиш, за да бъдат нещата по-добре?“ И си повтаряйте, че от изборите и действията на всеки един от нас зависи бъдещето ни.

IMG_9004

Има ли трудности, които произтичат от това, че сте млади и жени?
Росица: С Ина нямаме навик да делим хората в професионален план, в това число и себе си, на жени и мъже, а на добри или не чак толкова добри в работата си. Все пак фактът, че сме млади жени играе роля. Често когато ни видят, хората ни се усмихват и казват „Здравейте, момичета!“. Такива ситуации ни карат да се усмихваме и ние, а и го предпочитаме пред „Добър ден, госпожо“, например. Дори в началото да има някакво подценяване, ние не го усещаме, а и с работата си изграждаме нужното сериозно отношение и респект към себе си. Всъщност, заради възрастта ни и фактът, че сме жени, успехите ни сякаш предизвикват по-голямо впечатление.

Накъде гледате и какво планирате?
Росица: Гледаме само напред, в средносрочен и дългосрочен план. Гледаме към разрастване на Rosey’s mark на външни пазари. За нас в установяването на надеждни и дългосрочни канали за износ се крие разковничето към големия успех на нашия бизнес. Паралелно с това държим на увеличаване на развойната дейност – създаване на нови продукти всяка година (имаме план поне за 3 години напред), повече внимание към ползите за здравето на храните с българска маслодайна роза (тук говорим за розите като функционална храна – един термин, който тепърва ще навлиза в България). Всичко изброено планираме да подкрепим с достатъчно солиден маркетинг и добавяне на още стойност към бранда Rosey’s mark.

Как може всеки, на който сте симпатични, да ви помогне?
Росица: Точно в този момент разчитаме на всички, които харесват начинанието ни, да покажат своята подкрепа. Всеки един може да има реален принос за скъсяване на пътя до средносрочните и дългосрочните ни цели чрез краудфъндинг кампанията ни в рамките на европейския акселератор KATANA. Състезанието KATANA е финансирано от Европейската комисия по програма Хоризонт 2020 и е насочено изключително към агро-хранителния сектор. В началото на годината бяхме селектирани сред 100-те най-перспективни бизнес идеи в Европа. В момента сме в последния кръг на надпреварата, която тече до края на 2017 г. и е между 54 участника от различни държави, а ние сме единственият участник от България в категория ‚Функционални храни‘. 10-те бизнеса с най-висок финансов резултат от краудфъндинг кампанията ще получат по програмата допълнителна финансова помощ в размер на 100 хил. евро. Това е нашата настояща цел!

Линк към краудфъндинг кампанията: https://katanareward.opencircleproject.com/campaign/86/rosey-s-mark-food-from-roses

А от мен момичета – пожелание за успех!

Ура за Mila Lila – за нашите деца! Ура и за Венера и Йосиф!

Bring Mila Lila Cards to life

Венера и Йосиф смело скачат в проекта Mila Lila и създават нещо ново, забавно, интересно и полезно за малки деца и в помощ на техните родители – майки и татковци. Подробностите са в интервюто с Венерката. А начините да подкрепим проекта – в края. Хайде 🙂

Как Венера от големия корпоративен свят се озова в обувките на предприемач и стартира Mila Lila? 
Да ти кажа честно никога не съм се възприемала, че съм “Венера от корпоративния свят”, защото нито работата през последните 5 години в Телерик, нито преди това 9-те години в Нетейдж си бяха работа в корпоративен свят. И двете фирми бяха огромна част от мен именно защото там начина на мислене беше, как да направим заедно от нищо – нещо. Без политики, интриги, недомлъвки и оправдания, каквито в моите представи съществуват в корпоративния свят. И правихме неща, които се помнеха най-вече заради думичката “заедно”.

Така се получи и с проекта Mila Lila. В началото на годината, след промените в Progress (фирмата, която купи Телерик) се озовах свободен електрон и бях твърдо решена, че именно сега на 37, с две деца, близо 20 години работен опит ми е идеалното време да се опитам да направя нещо, в което аз да съм основния инициатор. И понеже съм си уеб човек се бях улисала в едни грандиозни идеи за WebVR. Само, че сам човек нищо не може да направи, особено без правилните технически познания. Писах в нашата си Фейсбук група на бившите и настоящи Телерикъри, че си търся партньор в грандиозните планове и Йосиф (Йосифов) – един от най-кадърните програмисти в компанията, който работеше по едни от най-комплексните решения, взе че ми писа. Бях чувала за него фантастични неща, но никога не бяхме работили заедно. Не можеш да си представиш колко щастлива бях, че толкова умен и кадърен човек се замисля да работи с мен. Видяхме се, разказахме си кой какво го вълнува и той реши да напусне Progress, за да се опитаме да сътворим нещо заедно. За нула време разучи технологията, която стои зад WebVR, което много бързо ни помогна да си дадем сметка, че пазар за това ще има, ама след години. И двамата се оказахме с такава ценностна система, че не искахме да сме поредния стартъп, който ще харчи инвеститорски пари, за нещо, което може и да стане ама не е сигурно дали, кога и как.

Хубавото е, че не драматизирахме много много по повода ами се фокусирахме по-скоро да помислим, какво можем да направим тук и сега, което ще донесе стойност на хората веднага. Изсипахме един списък с всякакви идеи, които всеки от нас си е мислил и ги оценихме по това до колко са важни за нас, до колко ще ни е забавно да работим и колко бързо можем да доставим стойност. И от 40+ идеи се оказа, че тези които ни развълнуваха най-много са свързани с деца и най-вече с развитието им. Искахме да им дадем нещо, което ще ги кара да играят офлайн, а ако ще ползват дивайси, то това, ще е само, за да черпят идеи и вдъхновение. Опитът ни като родители пък и всички теории, които бяхме прочели казваше, че децата учат най-много, когато сътворяват сами нещо с ръчичките си.

И така се роди идеята за Mila Lila. Комплект от 12 картонени карти с идеи, как децата сами да си правят играчки, да си измислят игри и да сътворяват истории. И да го правят с подръчни материали от къщи, а не да затваряме въображението им като им пращаме готови комплекти. Естествено понеже и двамата сме дигитални хора, не можахме да измислим как да се ограничим само в офлайн носителя (картонени карти) и затова решихме да направим мобилно приложение, което да надгражда информацията от картите, като предоставя видео инструкции, възможност на децата да споделят творенията си с другите и да се вдъхновят от това, което другите са показали. И най-вече – всичко това да се случва в сигурна обстановка, а не в YouTube или други социални мрежи, където нямаш контрол какво могат да видят.

Какво направихте и какво предстои?
Запознахме се с всички съвременни педагогически методологии, които целят да развият, така наречените социално-емоционални умения. Това са уменията, които според Световния Икономически Форум, са необходими на хората в бъдещето, за да могат да работят в недефинирана среда и с професии, които никой не може да прецени кои ще са, само всички знаят, че няма да са настоящите. Решихме да комбинираме похватите, които те проповядват с някои от базовите прицнипи на Design Thinking методологията, която ползвахме в Телерик, за да стимулираме иновацията и креативното мислене в екипите. За всичко това, разбира се се консултирахме с Женя Милушева (детски психолог) и Юлиан Найденов (арт педагог), които познавахме покрай детския център на Телерик.

И така седнахме и оформихме списък с идеи за занимания, които децата могат да правят с материали от къщи. Всяка по-голяма идея решихме да е фокус на една карта, в която да обясняваме как децата да направят конкретната задача (например Таралеж от брашно и балсам за коса). Към тази фокус идея, заложихме допълнителни предизвикателства, зад които именно стоят всичките методологии, за които споменах. Целта е да научим децата, как хем да направят нещо, което ще им остане, хем да продължат да игрят с него като надграждат играта с допълнителни истории и споделят преживяното със своите близки и приятели. Така ги учим на нестандартен поглед върху предметите, които ни заобикалят, на работа в екип, на старание и търпение. На това да се чувстват свободни да пробват, да грешат и да пробват пак.

Отделно Йосиф направи мобилно приложение, с което да можеш да си сканираш QR кода на картата и да видиш видео с инструкции, как се прави основния обект на картата. Можеш да си качиш снимка или видео на твоето творение, или да разгледаш какво другите са направили от тази карта. Елена Йосифова (жената на Йосиф) пък ни помогна с изчистването на текстовете и заснемането на видео инструкциите.

Намерихме се и с Евгения Николова (Евга) – страхотен детски илюстратор и един от основателите на издателство “Рибка”, която облече идеята ни в супер яка визуална идентичност и сътвори дизайна на първите две карти от комплекта.

Всичките ни приятели и познати, на които показахме продукта супер много му се зарадваха. Децата, с които тествахме искрено се забавляваха и бяха супер горди от творенията си.

Все пак, преди да продължим да работим по останалите 10 карти от комплекта, решихме да пуснем Indiegogo кампания, за да проверим до колко хората реално биха дали пари за такова нещо. Пуснахме кампанията преди седмица и сега сме на етап да я популяризираме в и извън България, за да можем да излезнем извън кръга на приятелите си, които така или иначе ни подкрепят.

Предстои да видим резултатите от кампанията и да решим дали продължаваме с проекта и ако да – в какви параметри.

22282026_498358190527533_742200631924318353_n

Кое бе най-предизвикателното до момента?
Най предизвикателното до момента беше, че и двамата с Йосиф през 100% от времето сме постоянно извън зоните си на комфорт. Никой от нас никога не си е представял, че ще прави нещо за деца, ще се занимава с принт, правене на видеа, дистрибуция и пр. Всичко за нас е ново, трудно и същевременно изключително зареждащо и удовлетворяващо. А най-голямата награда са гордите щастливи усмивки на децата, след като са правили лабирнитите и таралежите от картите.

Mila-Lila – каква е реакцията на майките до момента?
Бих си позволола да те поправя, защото родителите са и майките и бащите. И най-готиното е, че всяка от двете групи намери нещо ценно за себе си в Mila Lila. Майките се зарадваха на това, че не се изисква кой знае каква подготовка, за да се случат нещата. Бащите пък се зарадваха за готовите идеи, защото те самите много искат да играят с децата си, но понягоа се затрудняват да измислят с какво точно.

Учителите, на които показахме картите пък се зарадваха на това, че могат да учат децата от най-малка възраст как да комбинират офлайн играта с взаимодействие с мобилно устройство и то по смислен и сигурен за децата начин.

Бъдещите ви планове?
Много бихме искали Mila Lila да надскочи кръга на преките ни приятели и повече родители да се забавляват с децата си в къщи. Ако успеем да достигнем целевия си бюджет в Indiegogo ще довършим картите и ще ги пуснем в по-голям тираж, за да може да се разпространяват и по книжарници и магазини за играчки. Ако пък успеем да го надхвърлим, сме намислили чудни забавления, с които да надградим информацията от картите, като например виртуална карта с “рождените места на таралежите”. Така можем да покажем на децата визуално, как в този момент, в който те си стоят в къщи в България с мама и тати, някой в Мадагаскар прави същото. Така ще ги научим, че когато хората са обединени от общ интерес, светът няма граници. Ако пък съвсем се развият нещата, ще мислим да направим добавена реалност (AR) върху всяка карта. Целта е да покажем на децата бъдещето на технологиите и това, че могат да покажат нещо, което изглежда съвсем като истинско върху масата в хола, или да го разходят по килима. Искаме да им покажем, че вече няма толкова голяма разлика между реалния и виртуалния свят, че екраните могат да са много повече от това да показват филмчета, а могат да са прозорец към реалността тук и сега.

Всичко това звучи толкова хубаво! Хайде да подкрепим Венера и Йосиф за Mila Lila!

FutureU Plovdiv и Мадлен Стойчева: Живият пример е най-мощният тласък за да преследваме мечтите си!

FutureU_Logo+Logotype )

FutureU – мотивиращо младите хора събитие ще се случи в Пловдив на 04 ноември 2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Мадлен Стойчева е инициатор на събитието и затова си говорим с нея. Радвам й се, че го прави. Знам, че не е лесно, но вярвам ще се случи чудно и ще има смисъл за всички присъстващи!

IMG_1252

За първи път в Пловдив ще се случи FutureU – от млади хора за млади хора. Кое те мотивира да се занимаваш и с този проект?
В началото на тази година бях част от Академия Вдъхновители в гр. Пловдив, която се организира от МладежCo, чиято цел бе да вдъхнови младите хора и да стимулира промяната в обществото. Там научих някои от основните правила и стъпки за организиране на събития, което ме мотивира да продължа да действам за да предам наученото нататък.

Кое е най-важното, за да повярват младите хора в себе си и да предприемат нещо за бъдещето си?
Според мен примерите, които се виждат в обществото са стимул за младите хора. Да вземем за пример лекторите които сме поканили. Повечето от тях са започнали професионалното си развитие още в Гимназията. Такива хора те мотивират да повярваш в себе си!

Кои са най-интересните млади хора, които познаваш и си поканила да участват във FutureU в Пловдив?
Не случайно първото ни събитие от поредицата FutureU e под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ , защото да направиш своя избор е първата крачка към успеха. И младите личности, които ще бъдат лектори са именно такива. Те са направили своя избор още в Гимназията и се развиват в професията която са избрали от ранна възраст.

Имаме удоволствието да запознаем младите в Пловдив с изключителни личности: Емил Тотев, чиято Дизайн конференция се проведе през изминалия уикенд в Севлиево, Стоян Костадинов, който е програмист с над 4 години опит и също организатор на InspiteMe Conf в Петрич. Ясен Георгиев, Елена Стаменова, Радина Банова, Венцислав Радков са изключителни личности, чиито истории си заслужава да бъдат чути.

Разкажи още малко за организацията, кога и къде и кого каниш?
На 04.11.2017г. от 10 часа в Аула Доц. дтн Георги Стоилов, ТУ Пловдив ще се случи първото събитие под надслов „Моят избор = Моето бъдеще“ / FutureU Пловдив. Каним всички млади хора, които са отворени към промяната и търсят професионална ориентация.

Вярвам, че живият пример е най-мощният тласък и стимул за един човек да преследва мечтите си!

Нещо, с което всички тези доброволчески акции обогатяват теб самата?
Това е второто събитие за професионално ориентиране, което организирам. И мисля, че работата с хора е това което ме кара да продължа да действам и да искам промяната. За себе си и за света. Не можем да стоим и просто да чакаме нещо да се случи само. Ние самите сме движещата сила и трябва първи да предприемем действие към промяната и успеха си!

Ето и линк към сайта на събитието
и към фб на FutureU Пловдив.
Браво за Мадлен и екип!