и пак ви казвам – компостирайте

IMG_4597

 

Дори да нямате зеленчукова градина, дори да нямате цветна леха пред блока, дори ама никак да не ви се занимава със земеделски дейности в градски условия – компостирайте!

Компостирайте. Компостирайте. Компостирайте!

Защо да компостирам? – питате. Ето три разумни причини защо:

1/ ако компостирате боклукът, който изхвърляте в кофата за боклук, общата, ще е доста по-малко, някъде между 25 до 50 процента, а това означава по-малко транспорт, по-малко замърсяване, особено ако го правим повече от всички нас;

2/ ако компостирате създавате условия и в идните години зелените площи около жилището ви да са зелени и пълни с растителност, защото компостирането обогатява почвата и я прави отново жизнена;

3/ ако започнете да компостирате ще привлечете и съседите да го правят, ще приучите и децата си да го правят и може би ще имаме почва и в бъдеще, а няма тотално да я изтощим в идните няколко десетилетия.

Какво да компостирам? Писах тук.

Апропо – на не малко места по света домакинствата, които компостират, са с намален 30 до 50% далък смет. Мисля че е време да помислим за това и да си го поискаме от Кмета. Ако не друго – това също може да е добър мотив.

И пак чудното видео на Любо, в което разказва подробно за най-ценното ни нещо – почвата.

зеленчукова градина в София. началото.

photo

съвсем експериментално тази година решаваме да опитаме със зеленчуци собствено производство, отгледани в София, по натурален начин, без претенции за пермаземеделие или био, по-скоро чисто, естествено и възможно по-органично. просто заради земята, за това да опиташ да си отгледаш храната. без знания, лаишки, но с мерак

онлайн няма много ресурси на български език по темата, макар да знам вече доста хора експериментират в по-скромни или по-сериозни мащаби с органично земеделие у нас. и в последните години стават все повече. и това ме радва

говорих с приятели, които опитват с перма земеделие в последните 2-3 години. споделиха че се случва и да, възможно е. че изисква не малко усилия, че с ентусиазъм продължават

но защото няма много систематично писано, макар тук-там да се намира инфо във форуми – ще споделям тук опита от този наш експеримент

почистихме от камъни и подготвихме лехата. купихме готов разсад, защото бяхме закъснели да правим свой. домати, краставици, тиквички. експериментално боцнахме царевица за пуканки от пакетче био царевица за пуканки и тя тръгна. добавихме грах (семе), чесън (от изостаналите главички чесън от зимата), магданоз и босилек от семе

подготовката на земята и засаждането на разсада са идеална забава с деца. надпревара кой ще намери повече камъчета, а после – всеки има своя корен домат и се грижи за него и за цялата градинка да е добре. и наблюдения сутрин и привечер всички растения ли са ок, имат ли нужда от поливане и какво са опостушили охлювите

мда, за момента установихме казус номер едно – охлювите – голи и не голи. сезонът е влажен и има доста охлюви. те са много лакоми и опасват масивни зелени площи за нула време. до тук два доста едри разсада от тиквички и един на краставичка, както и няколко царевици. търсим спасение. в следващия епизод ще разказвам за него