чисто

зеленчукова градина в София. началото.

by Justine

photo

съвсем експериментално тази година решаваме да опитаме със зеленчуци собствено производство, отгледани в София, по натурален начин, без претенции за пермаземеделие или био, по-скоро чисто, естествено и възможно по-органично. просто заради земята, за това да опиташ да си отгледаш храната. без знания, лаишки, но с мерак

онлайн няма много ресурси на български език по темата, макар да знам вече доста хора експериментират в по-скромни или по-сериозни мащаби с органично земеделие у нас. и в последните години стават все повече. и това ме радва

говорих с приятели, които опитват с перма земеделие в последните 2-3 години. споделиха че се случва и да, възможно е. че изисква не малко усилия, че с ентусиазъм продължават

но защото няма много систематично писано, макар тук-там да се намира инфо във форуми – ще споделям тук опита от този наш експеримент

почистихме от камъни и подготвихме лехата. купихме готов разсад, защото бяхме закъснели да правим свой. домати, краставици, тиквички. експериментално боцнахме царевица за пуканки от пакетче био царевица за пуканки и тя тръгна. добавихме грах (семе), чесън (от изостаналите главички чесън от зимата), магданоз и босилек от семе

подготовката на земята и засаждането на разсада са идеална забава с деца. надпревара кой ще намери повече камъчета, а после – всеки има своя корен домат и се грижи за него и за цялата градинка да е добре. и наблюдения сутрин и привечер всички растения ли са ок, имат ли нужда от поливане и какво са опостушили охлювите

мда, за момента установихме казус номер едно – охлювите – голи и не голи. сезонът е влажен и има доста охлюви. те са много лакоми и опасват масивни зелени площи за нула време. до тук два доста едри разсада от тиквички и един на краставичка, както и няколко царевици. търсим спасение. в следващия епизод ще разказвам за него

Email, RSS Follow

подари половин час на Денят на Земята 22 април

by Justine

кварталът, в който живея имаше в детството ми две градинки. днес едната се оказа частна собственост, а реституираните собственици живеят в чужбина и вече е почти горичка, непроходима и не-градинка. другата, цяло чудо, през есента от общината я реновираха – разбирай напълно оправиха – прекопаха, направиха алейки и цветни кътове, стегнаха люлките, пързалките, направиха пясъчник. като в приказките. все още градинката е в идеално състояние. пазим си я хубава. за сега.

за жалост на много други места не е така. няколко пъти в последните дни ходя по работа в блок, който е в хубав квартал, но е потънал в боклуци наоколо, а на вратата на асансьора има оставен мобилен телефон и безпардонен надпис включваш „хубави свирки“ и „само 15 лева“. радвам се, че не бях със сина си, който с любопитството на своите осем бърза да изчете всеки надпис, попаднал пред очите му. и се чудя на хората, живеещи в този блок – нямат ли деца, не им ли пука, хайде дори с боклука наоколо да са свикнали, то поне надписите по коридорите да им правят впечатление …

22 април е Денят на Земята. много добра инициатива е подел един от интересните хора, с които ме срещна блогът ми – Петър Рашев – България има нужда от действие! както се пееше в песента – „ако до всяко добро същество“ и на принципа „капка по капка – вир става“ ние с Петър вярваме в силата на блогърите и каним всеки, който се чувства дискомфортно от ситуации, като втората и иска нещо, като описаното в първия абзац от този пост, да се присъедини, да почисти пред своя вход, блок, своето пространство, да покани и съседите си да се включат и направят пространството да изглежда по-добре и да е по-чисто. и после да разкаже за това, а защо не и предварително, с което да насърчи още хора да се включат. е, добре, не вярваме в чудеса, но все пак, отново както казват мъдреците „и най-дългият път започва с първата крачка„. нека я направим сега.

Email, RSS Follow