Бедечка, Бедечко и желанието на младите хора в Стара Загора да спасят парка си

12961703_1056037171101812_6111703470271384070_n

#SaveBedechka е инициатива за спасяване парка Бедечка в Стара Загора.

Парк „Бедечка“ се рaзпростира на близо 400 декара зелена площ около единствената в града река. В парка има хиляди картотекирани ценни дървета, храсти, свободни пространства и алеи. Лесопарковата площ прелива естествено към влажните зони около река Бедечка. В парка е и уникалното дърво – 600-годишният чинар. Заради съмнително възстановяване на земеделски имоти в зелените площи, се стигна до план за застрояване. Казусът е знаков за страната.

Група млади хора започват серия инициативи за опазването на околната среда. Една от тях е детската образователна игра, която в момента вече се разработва. Петко Петков от екипа споделя: „Аз лично бих я определил като скандална. Има много различни паралели м/у реалният и виртуалният свят. В играта има добавена реалност върху истински дървета, които избрахме в парк Бедечка. На тях ще има табелки с QR които ще сочат към wikipedia, но в играта ще може да се „прожектира“ анимиран герой върху тях. Имаме много голяма арт група и те се заеха с героите. Всеки герой има свой характер и са в лек конфликт по между си, като ще се случва в реално време и ще преразказва случващото се в реалният свят, но по смешен начин.“

Ето и предисторията, написана от Никола Райков.. Та така: В една вълшебна гора, до една вълшебна река, живеха малки и странни същества. Бяха зелени, също като тревата и листата, където играеха на криеница по цяяял ден. А вечер се изктерваха в къщички на клоните или пък се криеха в хралупите на дърветата. Те си нямаха имена, но си имаха бодлички. И с тези бодлички улавяха, сякаш антени, всичко наоколо – говора на дърветата, песните на птичките и ромоленето на вълшебната река. Реката, от която те гребяха вода със своите малки, смешни кофички. И после даваха на дърветата, а те пийнеха ли от нея, мигом оживяваха! Даваха на птичките, а те топнеха ли човки – мигом запяваха! А когато паднеше здрач, малките странни същества отиваха до своите малки странни легла и също отпиваха от вълшебната вода. И мигом заспиваха… без кошмари и страхове.
Но един ден се случи беда. Далеч, далеч, чак на север, големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед да се отрови водата на реката с магия. И тъй се случило, че водата на вид останала сякаш същата, но нейната жива сила била изчерпана и изпита, сякаш изпразнена. Малките странни същества не можели да разберат какво се случва. Водата, която давали на живите дървета ги карала да заспиват. Водата, която пиели те самите докарвала кошмари, всявала раздор, омраза и черна ненавист. Случила се огромна беда – и нарекли реката Бедечка, а малките същества Бедечковци. И така те получили своето име.
Векове сън сковал гората, минали зими и лета, изтърколили се много луни. Бедечковците забравили да използват своите странни бодлички, за да чуват всичко. Вместо това започнали да ги използват, за да се бодат един друг. И това продължило твърде дълго. Толкова дълго, че един ден големият министър на гоблините-моблини издал тайна заповед, за изсичането на дърветата и незабавно прогонване на Бедечковците от реката.
И тогава се случило нещо!
Чула майката Земя тъжната песен на реката и заплакала. Една сълза се отронила от лявото й око, капнала във водите на реката и се превърнала в красива водна лилия. После втора сълза се търкулнала от дясното й око, капнала и се превърнала във втора водна лилия. Запели птичките, разбягали се катеричките и таралежите, а водата покрай цветята внезапно се разбудила и оживила. Съвсем скоро и самите Бедечковци усетили, че водата, която гребат оттам със своите малки, смешни кофички е някак по различна, сякаш чудодейна. Вечер някои от кошмарите се разбягвали, а страховете се плашели сами от себе си.

Нещо се случвало. Промяната била започнала, а Старият Чинар се бе събудил…

Подкрепете проекта, като посетите сайта на #SaveBedechka – http://www.bedechka.org/ и ги последвайте във Фб тук.

#мисияТатко и благодарност за моя

тези дни излезе от печат новата ми книга, която заедно със Симо писахме – Мисия Татко

18448
и то именно в седмицата на бащите! седмицата, в която казваме Благодаря ти, татко!

затова реших да разкажа за моя баща и изключителната роля, която той има в моя живот. и един начин на учене, който имам от него и който би е бил полезен урок в много ситуации.

на 4-5 съм и сме за първи път с новите ски, подарък от Дядо Мраз (в соц-а беше така), на Люлин планина, в нашия край на София и ще се учим а караме. има много сняг и малко хора. в рамките на час баща ми ми показва рало, как се завива. след това се спуска и казва – Идвай след мен! а, аз викам – Не могааа! но се спискам след него, за да не го загубя и така се спуснахме чак до нашия дом.

ето така се научих да карам ски.

а урокът е – най-добре се учи в практиката.

имам още много какво да разказвам за чудния ми баща! но – друг път. сега каня Денис и Калин да разкажат за бащинството – какво им носи, какво им взима и Филип, Ками, Мирянка – да разкажат за своите бащи, ако искат 🙂

IMG_4653

 

на снимката сме двете със сестра ми и с нашия баща – Томс

и да припомня за великолепната кампания за истинския мъж

градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

IMG_2366

първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в София не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. и се случва някак естествено и като част от всичко останало. да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.

на какво се учат децата покрай градината?

грижа. не, не грижата като бреме, като нещо досадно. а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. радост да виждаш, че нещата се случват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.

живот. животът е цикъл. от семето до плода. от отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини, до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.

постоянство. всеки ден. всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш …

не всичко става. да, слагаме 10 семенца, а излизат 8 кълна, от които реално оцеляват до плод едва 5. така е и в живота. и това е нормално, а не трагично.

всеки може. всеки може да се грижи. въпрос на желание, не на възраст.

всички са толкова еднакви, колкото и различни. всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. но всеки е различен, макар и на пръв поглед еднакъв с другите. и това е толкова чудесно.

най-вкусното. няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.

много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. във всяко. не само подправки. вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.

писах още:
компост и компостиране

алтернативни саксии за разсад

началото на градината

Какво е семейството.

IMG_8708

Много хора подскачат при споменаването на думата „семейство“. Прочитат я като нещо задължително, нещо страшно, лимитиране на свободата, прекалена отговорност или кой знае какви беди над личността. За сметка на тях като че има друга, по-малка вероятно, група хора, които намират семейството за върховна ценност и го издигат в култ, треперят над него.

Семейството, в моето разбиране, е отвъд тези две крайности. И ми се иска да споделя по темата.

Семейството на първо място е грижа, в добрия смисъл на думата, загриженост без тежест. Грижа за другия. Грижа за другия, през която човек се грижи и за себе си. В този смисъл другия може да е всеки. Не е канон кой да е той.

Познавам хора, на които искрено се възхищавам, които прекрасно се грижат за своите семейства и с това са щастливи. Понякога това са семейства от баща, майка, деца, както е по традиция. Но друг път това са семейства в друг състав. И там грижата, любовта и щастието са не по-малки. Може да е само баща с дете, може да е баба с внуците си. Може да прозвучи не на място в нечии уши, но мисля, че Събина е прекрасна майка на Вух и цялото им семейство е готино!

Семейството е този, който те приема и различен, и с разчорлена коса, и с всичките ти хрумки на деня. То няма свян, тайна или нужди. До просто е. То ти дава криле, но и те държи на земята.

Семейство е този, който е с теб, когато се търкаляш със смях по поляните, с който се гмуркате в морето в гоненица. Семейство е този, с когото можеш да си помечтаеш, да си поплачеш или с когото просто можете да си помълчите заедно. Семейството те чака на вратата с усмивка и тича да те прегърне. Семейство е този, на когото звънкаш, за да кажеш „Пристигнах“ след дълъг път или пък просто „Обичам те“ по средата на работния ден.

Семейството е време заедно по всякакъв начин. И не количество време, а качество време.

Семейство са всички, който са заедно и с грижа един за друг. Без значение от всички останали подробности.

И може да е идеалистично или наивно, но ако и там където работиш го чувстваш с грижа, ако наистина ти пука, като за твое семейство – би било чудесно. Пък ако и политиците чувстваха България с грижа, като семейство – ехеее …

p.s. несемеен кодекс – позицията на ДЕОС

пътят на ДЕОС до тук, напред и нагоре

1947949_839546022739209_224080517_n

ако някой преди четири месеца ми беше казал, че ще се занимавам с партиен проект вероятно бих се усмихнала широко и подминала. защото, истината е, че както и много българи доскоро считах, че политиката е нещо мръсно, не за обикновените хора, далечно и петъчен парламентарен контрол съществува, за да запълва програмата на радиото, а не за нещо по-сериозно.

защото така ни е внушено, от години. да мислим, че за обикновените хора в политиката място няма. тя е ресор за „специални хора“. такива, които могат безскрупулно да лъжат. такива, които лесно обещават, а после също толкова лесно забравят.

дойдоха протестите. вървяхме дълго. говорехме. вечер след вечер. вероятно още юли бе, когато Григор Гачев ми каза „трябва да направим нова партия. сега му е времето“. вървяхме заедно с него и още 5000 души към Немско посолство, да бутаме Берлинската стена от кашони, една от първите акции на Протестна мрежа. аз носех малкия си син на рамене, защото от Министерски съвет до Плиска не е никак малко, а после има още. вървяхме и говорихме. и така месеци.

после останахме по-малко на площада. но още се събирахме. вечер след вечер. мислехме, говорихме, чудихме се, търсехме решения. и пак си спомням често повтаряните от Юлия Берберян думи „направете партия, вие можете, вие сте мислещи, трябва да променим някак нещата, а без партия няма как да стане“.

чухме тези думи и в Европа. питаха ни „къде е опозицията в България? защо наистина не подкрепя протеста?“, а ние свивахме рамене и се споглеждахме. и пак крачехме по жълтите павета. все по-замислени.

ясно е, че Протестна мрежа е надпартийна и ще остане още дълго, надявам се, като балансьор, като гласът на хората от улицата. Протестна мрежа е уникален феномен за България. обединител и на леви и на десни, и на хора, симпатизиращи на ГЕРБ, както и на тези от РБ, Зелените, както и много негласували или непредставени. затова и Протестна мрежа ще продължи своята мисия.

днес поставихме началото на ДЕОС. политически проект, роден на площада, след 9 месеца износване. роден от любов. любов към България и към свободата.

предстои ни много работа. ние сме непрофесионални политици, но всеки идва със своята експертност, с желание, с възможности да се учим, да търсим добри примери и решения, да говорим, да изпробваме модела на пряка демокрация в партийна структура. да, това ще е нещо ново за България, но феномен, който вече съществува успешно на много места по света. да, ще сме хоризонтални, прозрачни, отговорни, проактивни. ще разчитаме на доброволчество, на много разговори, на въвличане чрез идеи и действия, а не чрез напразни обещания, кебабчета или принуда.

предстои ни много работа, но съм уверена, че както бяхме заедно 9 месеца на площада и не се сломихме, не спряхме да вярваме и да намираме решения, да говорим, мислим, действаме, така ще продължим и напред. заедно. с всички обикновени хора, уморени от обещания, искащи промяна, търсещи истински решения, различни от Терминал 2.

1966823_839529346074210_815530814_n

какво предстои ли? напред и нагоре. всеки без обвързаност с ДС е добре дошъл. търсим чистите хора, за да направим по-чист своя живот тук. заедно ще успеем.

ела в ДЕОС.

#ДЕОС #България #бъдеще

писах още за ДЕОС, 26 декември, 6 месеца по-късно България никога повече няма да е същата
и в Капитал Гражданите-политици от площад „Независимост“

6 месеца по-късно – България никога вече няма да е същата

day184не ви ли е срам

снимка Девора Давидкова, ден 184

995777_10153121510820386_418729799_n

не мразя, срамувам се

снимка Константин Павлов, есен 2013

6 месеца по-късно. никога в най-новата история на България не сме били толкова силни. дори да сме малко на площада – много сме заедно. заедно в желанието за промяна. заедно срещу тарикатлъка и продажничеството, корупцията и лицемерието. заедно в търсенето на морал и изгубени ценности. заедно в умората от лъжи и манипулации. заедно в стремежа към по-добро бъдеще. заедно в обичта си към България.

и защото каузата е България. и силата е с нас.

заедно.

#оставка #протестнамрежа #дансwithme

добри странични ефекти покрай протеста #ДАНСwithme

IMG_3826

протестът върви с голям заряд, споделят го всички, които са вечер по площадите. вече 11 дена.

но се случват някои странични ефекти, които ме радват. изброявам част от най-важните, според мен:

хората станаха по-добри, по-толерантни, по-емпатични. на протеста хората са любезни един с друг, съпричастни, притичат се на помощ при нужда, помагат си, колаборативни са, дори да са непознати помежду си. а това е голяма крачка напред.

върнахме си знамето. ако до преди протеста да развееш знаме се тълкуваше като „националист“ и имаше негативни конютации всичко патриотично, днес България си върна знамето и името, които както си му е реда са на всеки, не само на ултрасите.

всички сме единни и знаем какво не искаме. дори да нямаме единно становище какво искаме, то е категорично ясно какво не искаме – не искаме лъжи, измами, пълно сливане на мафията с държавата. а това е голяма крачка напред.

знаем, че не сме сами. ако сме носили до онзи ден гняв поединично, сега знаем, че не сме сами, а сме хиляди. навсякъде. и можем да го направим, заедно.

трябва да се справим сами. да, помощ отвън няма да има. но ние сме достатъчно силни, за да успеем. имаме волята.

младите имат бъдеще тук. най-радващото е, че младите, които най-често са пасивни и не знаеха за кого да гласуват, трябва ли да гласуват, бяха скептични дали гласът им е чут днес разбраха, че имат силен инструмент да оказват натиск, да защитават правата си и да се борят за своето по-добро утре тук.

и за децата ни – урок по гражданско общество. заедно преподадохме на хиляди деца, на нашите деца, един важен урок – за активната позиция на всеки, за лъжата и измамата, за изборът, който всеки осъзнато прави.

само 11 дни по-късно ние сме вече различни.

важно уточнение: всичко това не можете да го усетите, ако не сте с нас, там. през телевизора не става. и през twitter само не става.

радвам се, че имаме подкрепа:
от Кристалина Георгиева, която вчера в Twitter ми написа, че заслужаваме след 23 години по-добро управление:

Screenshot-39

от Ралица Василева, която направи материал за CNN виж тук

от Президента Плевнелиев

поздрави за всички българи, които се включиха в протестите от Лондон, Торонто, Варна, Пловдив, Виена, Сан Франциско, Силистра, Стара Загора, Швейцария, Хамбург, Грац, Мадрид, Чили, (ако изпратите снимки от други места – ще допълвам!)

днес 18.30 в центъра на твоя град

#заедноможем #ДАНСwithme #идвайте #BulgariaExists

игри с децата – кукли от чорапи

1a

една от любимите игри с майсторене с децата е да си направим кукли от самотни чорапчета. случва се и в най-добрите семейства да се изгуби чорапче. другото остава самичко и за да не му е тъжно с малко помощ, детска фантазия, няколко копчета, конец и игла се превръща със забавна игра в кукла, извънземно, човече или просто нещо симпатично за гушкане, за подарък на приятел или за украса. никак не е трудно, а в зимните вечери – още по-приятно занимание за цялото семейство. опитайте!

на снимката – човече от чорапогащник за тяло и глава, два еднакви дълги шарени чорапа за уши и малко чорапче за нос, изработка на Марена за около два часа вчера в Ателие за деца и родители Чудо Голямо

защо дарената книга е по-ценна

ако дарим книги, а не просто ги заварим в библиотеката:

– ще имаме винаги благо чувство, когато я посещаваме, ще знаем, че нещо добро и наше е там и радва, помага на другите;

– ще сме по-внимателни към книгите, заети от библиотеката;

– ще имаме повод да се връщаме към библиотеката;

– вероятно има още 🙂

благодаря на Деси, Миряна, Светла, които вече писаха в блоговете си в подкрепа на инициативата!

за който не е разбрал – събираме средства за закупуването на нови книги за Детски отдел на Столична библиотека, до Коледа, кутията за дарения вече е там – пл. Славейков, входът откъм поликлиниката

още инфо тук – дари ни книга

куклен театър – магия за малки и големи

23

много би отивало да започна този пост с „няма по-голяма магия от магията на театъра, в частност кукления театър за деца“

ясно е, че има много подобни магии – книгите, музиката, филмите … но все пак театърът като място на синергия и чисто изкуство в реално време с жив контакт между създател и потребител е нещо уникално

не го спестявайте на децата си. имаме прекрасни куклени театри, с много талантливи хора, работещи там и невероятни постановки

24

заедно преживяваме, заедно след това коментираме, възпроизвеждаме, радваме се. сме заедно.

вкратце – водете децата си на театър. не им го спестявайте.

25

след като гледахме Златка Златното момиче, в Централния куклен театър, на ул. Гурко, децата у дома се вълнуваха няколко дена. рисуваха, пяха, играха постановката, четохме отново и отново приказката от книжка. а това значи, че сме правили нещо смислено и истинско. заедно.

и така всеки път, след всяко следващо посещение в театъра.

рисунки: Али и Стефи

писах още за театър 313