50 дни в синьо

IMG_5533

Лято 2017 за мен бе синьо. Всъщност изкарах 50 дена със синя коса. Това бе експеримент. Експериментален бунт. Израз на свободна воля. Измерване границите на обществото ни. И личните, разбира се.
Споделям накратко резулатите и наблюденията си.

Лични.
Забавлявах се. Харесах се така. Мисля, че и основна част от семейството и приятелите ме харесаха. Стоеше ми естествено тази синя коса и ме зареждаше.
Прагматично, особено за лятото, когато човек рядко спи у дома, а е често по хотели и други места леко постоянно бях в стрес да не боядисам възглавниците в синьо, но някак го прескочих това леко дискомфортно обстоятелство.
Честно – най-много ме радваха хората, които си общуваха с мен без коментари за косата ми, просто както винаги, като с обикновен човек. Благодарна съм им.

Обществени.
Като цяло хората, особено тези, с които имах повод да поговоря, да им се усмихна и общуваме, ме приемаха добре.
Нооо обрах и не малко подминавания с цъкане на език, враждебни коментари и подмятания. Постарах се да не им обръщам внимание много. Но разбрах, че на различните хора в България никак не им е леко. Че традиционно мислещите хора доминират, но и че (за пореден път се убедих) промяната е възможна и си пробива път, макар и бавно.

Продължението.
За момента, за спокойствие на заинтересованите и случайните минувачи по улицата – отново съм в конвенционалната гама за цвят на коса. Но не за дълго.
Ще има продължение този експеримент.
Едно, защото е забавно в личен план.
Две, защото има ефект върху другите – на едни дава кураж да видят, че може, на други – че е възможно, на трети – да опитат да приемат, на четвърти – да разширят границите си.

Благодарности.
Благодаря на Димитър Цонев (Star Nails Bulgaria) за консултацията за цвета и за боята, както и на смелия ми коафьор Васко, който подкрепи това мое начинание.
Благодаря за вниманието.

Моят август без устройства разказан в 7 точки

IMG_7908

Август го изкарах (почти*) без устройства.

От 1 до 31-ви нямах мобилен, т.е. никакъв телефон. За първи път. Не знаех как ще е. Знаех, че ще е приключение.

После, от 15-ти пък за три седмици бях без компютър. За първи път. Пак не знаех как ще е.

Е, оцелях. Беше любопитно. И затова споделям.

1. Хората не ти вярват и не те разбират. Това, разбира се, няма значение. Някои мислеха, че си правя евтин ПР. Други, че съм се чалнала. Трети просто вдигаха рамене неразбиращо, аджаба защо си причинявам това. Всички са опитвали да ме търсят, въпреки че категорично бях казала, че нямам устройство. Дори sms ми бяха писали.

2. Рязко спада стресът. Юхууу. Без техника (временно) се живее по-леко и една идея „по-розово“. Времето тече с друго темпо. Много, много приятно темпо.

3. Освобождава се много време. Ехааа! Лично аз го посветих на четене, рисуване, време с децата и приятелите. Зареждащо!

4. Комуникациите не липсват. Компенсират се с други – реални. Новините идват почти със същата скорост, защото хората наоколо все пак остават с устройство и свързаност.

5. Без досадните междинни чувания. Много ми хареса това, че отпаднаха досадни, безсмислени междинни чувания от сорта на „къде си“, „идваш ли“, „ще закъснея“.

6. Добър пример за децата. Ами няма как да не се радвам с това постижение – без устройства аз е доста по-убедително и окуражаващо да изисквам и тези около мен да са по-пестеливи с времето, отделяно на устройствата.

7. Извън зоната на комфорт. Най-ценното за мен бе именно това. Извадих се от собствената си зона на комфорт. Приятелите ми знаят, колко онлайн човек съм. Е, радвам се, че експериментирах и установих за себе си, че е възможно. Възможно е да съм без телефон не ден, не два, а цял месец! Без компютър също. Живее се. Провокирах се. Успях.

И все пак какво ми липсваше:

  • най-вече снимането – по принцип снимам по много всеки ден, а през август нямах устройство, с което да снимам;
  • блогването – блогът запустя, а изчетох доста книги, за които ми се пишеше, сега имам да наваксвам;
  • евентуално беше възможно да се разминем с някой за среща, но при по-добра организация това е решимо.

* През месец се наложи все пак да проведа три телефонни разговора и го направих през чужди устройства. В това време използвах таблет, взет назаем, по час на ден. През тези три седмици два пъти по 15 минути ползвах чужд компютър, работата го изискваше.

Благодарна съм на екипа ми, приятелите и семейството ми, които проявиха голямо разбиране и подкрепа към това мое странно предизвикателство.

Ето така с моя експеримент без устройства.

Вече съм обратно в света на „нормалното“ – с телефон и компютър.
Планирам догодина да повторя.

Светът не свърши през този месец. Добре ми се получи. Пожелавам го на всеки смелчага. Струва си.

 

Моите първи 7 дена без мобилен телефон

photo-copy

Хоп и ето, че се изтъркулиха първите ми 7 дена без телефон и със силно редуцирано време онлайн и с устройство въобще. Да, за мен в случая и без часовник и без фотоапарат, защото всичко това си беше в телефона и нямам други устройства за целта. И не искам да имам, за момента.

Чух какво ли не –  много хора ме съжаляват, други – упрекват, че това е безотговорно, трети смятат, че си правя с тази акция евтин ПР, четвърти просто не ме разбират. И защото обещах да докладвам – ето накратко какво мисля самата аз.

Чудесно ми е без телефон. Сериозно го казвам.

Най-остро се оказва, че ми липсва фотоапарата на телефона, т.е. възможността да снимам. Бях свикнала да имам между 5 и 25 снимки на ден от различни моменти, хора. Хммм. Е, нямам.

Чуването с хора не ми липсва. Фб и мейлът се оказват идеални за целта и достатъчни. Малко изнервяне – като си уреждаш среща с приятел на многолюдно място или когато някой закъснява за среща. Но е преодолимо.

Евентуаааално за работа малко ми липсва. И евентуално за там трябва най-много. Но има начини да се преодолее. Мейлът е решение.

Плюсовете – ухаааа!
Време, много време, за мислене, за четене, за хората, за всичко.
Спокойствие. Ама истинско. Нещата са само тук и сега.

Рапорт даден за първите 7 дена. Продължавам.

B1gyUIVCQAEfoDg

Експеримент през август: по-малко вещи и без телефон

less-is-more

Стартирам август с експеримент – всеки ден ще съм с поне по една вещ по-малко около себе си, у дома, в офиса. Време за разчистване. Време за даряване. Време за осъзнаване, че можем с много по-малко. Че има много наистина ненужни неща в живота ми/ни.

Идеята взимам от The Minimalists – две момчета, които през юни изхвърляха всеки ден с една вещ в повече, т.е. на 1-ви една, на 2-ри две и т.н. до 30-ти – 30. Ще се постарая да ги последвам, да видим. Ще изхвърлям, дарявам, оставям навън, раздавам, подарявам неща, които стоят непотребни у дома от години, а биха били полезни, зарадвали друг. Какво ли? Дрехи, книги най-вече вероятно.

Да, още една моя крачка в посока антиконсумеризъм.

Добавям нещо още от себе си – август ще е месец без телефон (gsm) за мен. Да, наистина.Ще е месец, в който ще съм без телефон. Може би ще е трудно да се разбере, но мисля, че за мен ще е много освежаващо и любопитно как ще се случи. Ще използвам фб, туитър и мейл по макс час на ден. Който иска да ме намери – моля да опитва там.

По-малко е повече. По-малко вещи – повече радост от наличните.
Повече време за хората и идеите. Повече въздух.

Ще разказвам как е.

зеленчукова градина в София. началото.

photo

съвсем експериментално тази година решаваме да опитаме със зеленчуци собствено производство, отгледани в София, по натурален начин, без претенции за пермаземеделие или био, по-скоро чисто, естествено и възможно по-органично. просто заради земята, за това да опиташ да си отгледаш храната. без знания, лаишки, но с мерак

онлайн няма много ресурси на български език по темата, макар да знам вече доста хора експериментират в по-скромни или по-сериозни мащаби с органично земеделие у нас. и в последните години стават все повече. и това ме радва

говорих с приятели, които опитват с перма земеделие в последните 2-3 години. споделиха че се случва и да, възможно е. че изисква не малко усилия, че с ентусиазъм продължават

но защото няма много систематично писано, макар тук-там да се намира инфо във форуми – ще споделям тук опита от този наш експеримент

почистихме от камъни и подготвихме лехата. купихме готов разсад, защото бяхме закъснели да правим свой. домати, краставици, тиквички. експериментално боцнахме царевица за пуканки от пакетче био царевица за пуканки и тя тръгна. добавихме грах (семе), чесън (от изостаналите главички чесън от зимата), магданоз и босилек от семе

подготовката на земята и засаждането на разсада са идеална забава с деца. надпревара кой ще намери повече камъчета, а после – всеки има своя корен домат и се грижи за него и за цялата градинка да е добре. и наблюдения сутрин и привечер всички растения ли са ок, имат ли нужда от поливане и какво са опостушили охлювите

мда, за момента установихме казус номер едно – охлювите – голи и не голи. сезонът е влажен и има доста охлюви. те са много лакоми и опасват масивни зелени площи за нула време. до тук два доста едри разсада от тиквички и един на краставичка, както и няколко царевици. търсим спасение. в следващия епизод ще разказвам за него

as simple as that: иновации от кламери

IMG_0517

проведохме интересна игра-експеримент с учениците от един умен 4-ти клас. в рамките на един час и отбори от по 2 до 4 души с налична една кутийка кламери, разпределена между всички – кой какво по-интересно приложение ще им измисли и какво ще изработи. ето резултатите, мега добри:

– ключодържател – явно най-близо до всички, четири броя
– фигурка на Майкъл Джордан (на снимката)
– дръжка за чанта
– закачалка за дрехи
– гривна
– обици
– пръстен
– различни елементи за украса
– шезлонг
– очила
– белезници
– шперц
– клечка за зъби
– просто нещо красиво
– просто кламери 🙂

изумително е как детското / човешкото въображение може да изпълни с нови смисли дори толкова семпло нещо като кламера

идеята бе да провокирам децата да мислят за бизнес. защото успешният бизнес е не този, който мултиплицира вече съществуващото. същината на предприемачеството е да открива нови значения, нови ниши и да ги запълва. е, от тези деца ще излязат добри предприемачи, сигурна съм