бром в чая.

IMG_0269

В някои специални институции, като например в домовете за деца лишени от родителски грижи, казармите, затворите или лудниците редовно, всяка сутрин се слага бром в чая. Бромът действа антивъзбуждащо. Разбираемо – на тези места хората ще създават грижи, ако се възбуждат. Поне така считат тези, които го сипват.

В соц-а имаше бригади. За учениците. По месец. Далеч, в някое село, завод. Събирахме картофи, моркови, зеле, ябълки, грозде. Затваряхме домати и русенско варено в консерви. И отново – получавахме чай с бром. За да не се възбуждаме, а да работим повече.

Слагаха го тайно. Лелките, сутрин, със захарта, в едни огромни алуминиеви тенджери. После разпределяха чая в чайници. Тайно-тайно, колко да е тайно, като се знаеше. И все пак пиехме. К’во толкова.

Вече много, твърде много години ни слагаха бром в чая. Не само на бригадите, не само по затворите, на всички ни в България. Година, след година – чай с бром. До захлас. До пълна забрава. Защото само така вървяха далаверите необезпокоявани от никого. На кой му трябват будни хора? На кой му трябва някой да му следи „работите“. Бромът решава много въпроси, спестява отговори, предпазва от „ситуации“.

Бром под формата на лесно смилаеми, елементарни, нападателни опорни точки. Бром под формата на несвободни медии. Бром под формата на корупция. Бром под формата на далавери на всяко ниво. Бром като обратното на свободата.

Има ли изход обществото ни? И ми се ще да вярвам, че има. И той не е в Терминал 2. И може би е време да спрем да пием чая, подправен невинно с бром. И да осъзнаем, че промяната е възможна и е в нас. Както в края на филма Полет над куковиче гнездо.

Защото бързахме да забравим.

995777_10153121510820386_418729799_n

Много пъти се питаме: Защо ни се случва всичко това? Защо трябва да страдаме? Защо сме най-бедните в Европа? Заслужаваме ли го?

Всичко, през което обществото ни минава през последната година, през последните 10, през последните 25 години е защото не си взехме уроците овреме. Защото бързахме да забравим.

Бързахме да забравим страха, който беше дълбоко във всеки от нас, загнезден, впит, унищожителен страх. Страх като обратното на живота.

Бързахме да забравим срама, който произтичаше от страха. Дълбоко в нас. Срам от себе си, от неспособността си да се съпротивим на страха. Срам като обратното на достойството.

Бързахме да забравим времето на несвобода.
Времето на липса на думи.
Времето на липса на личности.
Времето на отсъствие на Аз-а.

Затова се отзовахме в собствения си капан – от бързане. Затова и продължихме да търсим зависимости, защото така бяхме израсли – като птици в клетка. Те, както е ясно, мислят летящите, свободните, за болни.

Дали всичко свърши? Или имаме да учим още уроци? И дали не е време да си припомним и да не оставим в забрава важното, от което все още имаме да взимаме поуки?

/снимка: Комитата/

Три пъти Ура за ПРОТЕСТА!

garnizov-366

Браво! На всички пробудени! Всички, които тези 14 месеца не заспахме, не се уморихме, не се отказахме!
Браво на Юлия Берберян-Малеева, която неотменно вечер след вечер водеше шествието! Браво на Протестна мрежа и щурите глави там, които непримиримо бдяха и не позволиха хиляди извращения да се случат задкулисно! Браво Лъчо, Жоро, Тони Цонева, Асен, Боби, Иво, Миряна, Михаела, Мартин, Ивет, Ники, Алекс, Жана, Ивайло, Тони, Юлия, Иван, Йордан, Кирил, Людмила, Райна, Вася, Сашо, Ники, Борил, Анет, Ванка, Боби, Яска, Яшу, Мишо, Емо, Дарин, Мария, Люба, Веси, Милена, Киро, Боби, Ани, Росен, Лео, Галя, Митко, Пепи, Яна, Събина, Крис, Мишо, Ивчо, Пенко, Рени, Руми, Деси, Марто, Мими, Лили, Поли, Здравко, Мая, Аля, Марта, Гиби, Боби, Васко, Калин, Дани, Димо всички, всички, всички! Браво Ранобудни студенти! Браво ДАНСwithme World! Браво хора!!!

14 месеца с най-арогантното, алчно, мазно, анти-българско управление на България!
14 месеца на неуморен протест, който за да уцелее и успее намери невероятни форми и превъплъщения.
14 месеца на промяна ако не на цялото общество, то поне на една не малка събудена част от него. Необратима промяна.

14 месеца, след които сме по-сплотени, по-силни, въпреки че се опитваха да ни разделят през цялото време.
14 месеца, в които показахме, че моделът #КОЙ вече не може да продължи да съществува безнаказано.
14 месеца, в които въпреки медийните лайномети и манипулации хората се научиха да различават кой кой е.

Браво България! Най-големият урок по демокрация в посткомунистическа България бе тежък, но го минахме! Дано се поучим от него!

И още няколко мнения:
Дарин Стойков
Началото на края. Денят, след който нищо няма да е същото. Нощта, след която всичко ще зависи отново от нас, от всички нас. Запрятайте ръкавите, навивайте крачолите, имаме работа. Ще празнуваме после

Мирела Заричинова
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго – на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.

Георги Грънчаров
Оставка. Преди една година сигурно бих се зарадвал страшно много. Сега, след толкова помия, след толкова нелепости, на които станахме свидетели, не съм оптимист, въпреки оставката. Най-кошмарното правителство в посткомунистическа България си отиде. Дано не дойде някое, което да ни покаже, че има още някъде…

Борислав Сандов
Контролираното подаване на оставка не може да обезличи гражданския натиск, който над 400 дни неуморно и неизменно беше на площада, в медиите и в мрежата, изобличавайки престъпните деяния на зависимата от мафиотското задкулисие нелепа власт. Поредната победа на неуморимите, безкористни активни граждани трябва да ни дава увереност, че живеем в една променена към по-добро България.

Снимката е на Васил Гарнизов

ДЕОС в първо лице: Пенко. Мечтая за нормална държава.

1509791_844976318862846_1509311420_n

Пенко Пенков е от дейните хора, които отдавна се борят ежедневно за промяна в България. Занимава се с образование, икономика. Активно протестиращ. Познаваме се от ДЕОС – либералната партия на България. Ведър, оптимист, борбен, ето какво споделя Пенко за ДЕОС и за България.

Какво те доведе в ДЕОС?
На всички избори в последните 20 години подкрепям новосъздадени политически субекти с идеята, че ще се случи нещо ново. Оказва се , че 20 години съм гршал! Защо ли? Защото всички тези субекти се създават от стари политици, а целта е да участват в разграбването ……ВПЕЧАТЛИХ СЕ ОТ ПРОТЕСТА НА 14.06. и реших че тук са хората който носят наистина новото, което търся ! През октомври се срещнахме с Миряна и се убедих отново…..когато съм убеден в нещо се отдавам напълно на стремежа за реализацията …И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ПО ТОЗИ НАЧИН

За каква България мечтаеш?
Мечтая за нормална държава, където в училищата учат щастливи деца, завършилите висшето си образование имат поне две алтернативи за реализация, в болниците основния проблем е здравето на хората , а не заплати и финансиране, съдебната система има огромно обществено доверие, а институциите работят в интерес на хората т.е. от едно гише се извършат всички административни услуги. Искам да живея в държава, където хората с удоволствие отиват на работа и щастливи се прибират в къщи!

Защо хората не вярват в собствените си сили и в промяната? И как може да се промени това?
Цели 25 години службите на ДС внушаваха на хората, че от тях нищо не зависи ! Трудно се излиза от това внушение! ЗА ДА НАКАРАМЕ ХОРАТА ДА ПОВЯРВАТ са необходими действия – правим ли нещо освен да агитираме с послания близки до познатите…..ЗАЩО НЕ СЪЗДАДОХМЕ ЕДИН БИЗНЕС ИНКУБАТОР И ДА ПОМАГАМЕ НА МЛАДИ ХОРА ЗА СТАРТИРАНЕ В БИЗНЕСА, подобни инициативи може да инициираме за здравна помощ, за правна помощ, за психологическа помощ….А НИЕ НЯМАМЕ ВРЕМЕ ДА СЕ СРЕЩАМЕ И ОБСЪЖДАМЕ ВАЖНИТЕ ЗА ДЕОС НЕЩА …..!!

Какво казваш на тези, които се колебаят да дойдат или не в ДЕОС?
С ХОРАТА ГОВОРЯ ОТКРОВЕНО! Завършил съм и психология и се стремя да провокирам откровение в хората…….мисля, че в повечето случаи успявам. НЕ УСПЯВАМ ДА ОБЯСНЯ НА ХОРАТА ЗАЩО СЕ БАВИМ! Бавните темпове, с които работим се приемат като слабост, а не като сигурност и ЗАЕДНО ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИМ С ТОВА!

На снимката сме с Пенко и Мишо на първата пресконференция на ДЕОС, която решихме да проведем във Велико Търново.
Ето какво написа Пенко за всички, които се чудят да идват или не в ДЕОС.

Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂 www.deos.bg

Присъедини се към ДЕОС

Политиката, казваш, е мръсна работа. Всъщност си прав, доста мръсни хора се опитаха да омерзят хората и да ги дистанцират от обществения и политическия живот. Знаем, меритокрацията отдавна е напуснала политическите сараи. Парадоксално е, че колкото повече си повтаряме “няма смисъл” толкова повече наистина няма смисъл. Винаги сме казвали, че промяната ще се случи само след като и ние се променим.

Нямам време, казваш, не е за мен тая работа. Всъщност, ние не искаме времето ти, само усилията ти. Нямаме партийни клубове и не правим пленумни сбирки, на които да дремеш на последния ред. Решаваме нещата бързо и ефективно, най-често онлайн. Колкото повече хора сме, толкова по-малко време ще отделяш за участието си в политическия живот.

Никога не съм се виждал като партиен член, казваш, това не съм аз. Да, знаем – партия е мръсна дума и не искаш да си мърсиш биографията с това. Затова и решихме да започнем начисто и отначало. Не те викаме на партиен събор на планински връх. Няма и членски книжки, държим да отбележим.

Аз сам нищо не мога да направя, казваш. Не е вярно – ДЕОС е особен проект, защото при нас няма значение колко са ЗА дадено решение. По-важното е да няма против. Социокрация се нарича, много е забавно да участваш в смислени онлайн-дискусии.

Сега вече виждаш ли смисъл в това, което правим? Искаш ли да си част от нас? Става много лесно. Съгласно Закона за политическите партии, трябва да получим твоето волеизявление за членство или като попълниш декларация (по-долу) или като попълниш регистрационната форма тук.

Пенко Пенков – част от ДЕОС

 

www.deos.bg

ДЕОС в първо лице: Мишо-Ернесто. Да се оправим зависи от всеки от нас.

IMG_5427

Михаил-Ернесто Михайлов е предприемач, баща на три деца и едно, което ще се роди всеки момент. Кулинар. Мечтател. Запален е и по мисленето на бъдещето, науката, технологиите. Да, и както много от хората в ДЕОС – блогър 🙂 Активно протестиращ от 14 юни 2013-та, част от Протестна мрежа.
Мишо е един от основателите на ДЕОС.

Как стигна до ДЕОС?
Идеята за политическо представителство на Протеста и негов друг инструмент за влияние върху процесите у нас бе в главата ми от средата на лятото. Окончателно потвърждение за избора ми получих по време на визитата на Протестна мрежа в Брюксел, където буквално на всички срещи ни казваха – „Направете си политическо представителство – стартирайте партия“

Образованието е основен приоритет за ДЕОС. Как го виждаш лично ти след 5 години?
Образованието се променя. Искаме или не. Променя се, защото постепенно осъзнаваме колко е важно децата да се водят от любопитството си. Променя се, защото вече знаем, че обучението не е затворено в рамките на обучителните институции, а процес, който ни съпътства през целия ни живот. Променя се и защото идват нови технологии, които позволяват многообразие на формите. Днес можем да изкараме университетски курс от в къщи заедно с 100000 колеги. Има училища, в които „затварят студентите заедно и им дават задачи, компютри и достъп до Интернет“ – резултатът – за седмици постигат чудеса. След 5 години образованието е многообразно, децата и възрастните имат достъп до всевъзможни форми на знания. В организираните групови форми на образование учителите са персонални ментора – обучители, насърчават децата и им показват света, стимулирайки любопитството им. Обучителите учат и откриват света заедно с децата. Компютърните и персонални мобилни системи разбират естествения ни език, могат да отговарят на много от нашите въпроси, и повече нямаме нужда от учебници, които да ни дават знания. След 5 години любопитството е пътеводител в страната на знанията и уменията, а играта и общуването с другите деца и възрастни изгражда отворени и уверени личности.

Има ли шанс за България и кога „ще се оправим“?
Разбира се, че България има шанс. А кога ще се оправим? Когато достатъчно българи запрете ръкави и работим за бъдещето си, когато кажем не на далаверите, и предпочетем спазването на правилата и законите пред персоналните сделки и облаги. Да се оправим зависи от всеки от нас, държавата не е господарката ръка, която раздава благата, а слуга на нас, гражданите. Вярвам, че последната година възпита едно активно гражданство, една нова култура на нетърпимост към задкулисни ето, за прозрачност, толерантност и ясни правила. Началото е поставено. Успехът не е спринт, а маратон.

Кого каниш да дойде в ДЕОС? Какво казваш на тези, които още се колебаят?
Едно от нещата, които можем да избираме в живота са приятелите. Мога да се похваля с добри приятели. Те са естествения първи избор кого са поканя. Ала говоря. На всички срещи, по каквито и са се поводи. А на простия въпрос „какво правиш“ отговарям „партия“. Обикновено това води до смислен разговор.
А хора, които се колебаят оставям на спокойствие. Всеки има право на избор. Политика и партии в България са мръсни думи и нежеланието за обвързване с партия е преобладаващо. Така, че изказвам увереността си, че България ще се оправи само когато заедно започнем да работим за това.

Още готини ДЕОС лица: Мишо, Явор, Дарин, Димо, Иван

Ела в ДЕОС и ти! www.deos.bg

Не за прайда, а за правото да си свободен

Наистина не успявам да уловя нуждата от суматоха, вражда, нетолерантност, агресия, истерия около провеждането на прайда (днес в София и по принцип).

Две основни неща са нужни на човек, като въздуха и слънцето за всяко живо същество – нуждата да е свободен и нуждата да е щастлив.

От изконната необходимост човек да е свободен да е себе си и да прави своите избори, всеки ден, във всяко отношение и да намира своя, вероятно не винаги лесен път към щастието – никой няма право да скага окови от каквото и да е естество върху другия, другите.

Хората следва да са свободни в избора си кого да обичат, с кого да са щастливи, кой им дава нежност в този и без това толкова враждебен свят. В този смисъл и семейството (за което писах наскоро) може да е във всякакви комбинации, стига да е с грижа, любов и доверие.

И никакви аргументи не могат да ме убедят в обратното.

За банките и хората. Няма място за паника. Има нужда от здрав разум.

10347245_10152523623988988_2121026043916502817_n

Когато има паника печели само хаосът. А паниката се създава лесно – два-три статуса в социалките, едно-две подмятания на (псевдо)авторитети и хоп.

Банките ни са стабилни. Разбира се това ще продължи докато има здрав разум и докато някой с интерес не реши да не е така. Създава се паника. Много хора с малки влогове се хващат. И полза няма за никого, освен за няколко големи, които не връщат големите си задължения.

От тази нестабилност дългосрочно не печели никой от нас. Хората не купуват нищо. Пазарът се стагнира. Няма пари за заплати. И инвестиции няма. Спиралата е главоломно надолу.

Нека се успокоим и намерим сили да продължим градивно. Няма място за паника. Има  място само за здрав разум.

И Иван с #нетегля

ДЕОС в първо лице: Ивайло. Обществото ни прилича на човек, страдащ от клинична депресия.

10150809_858022724224872_5263724771087341646_n

Ивайло Пангаров е от младите хора, които не се отказват да мислят и да търсят. Критичен, информиран, прагматик, прецизен. Харесва ми, че ДЕОС ме срещна с Ивайло, а ето, че сега го срещам и с вас.

Какво те води в ДЕОС?
Не се чувствам представен от големите политически партии. Те не са демократични в същността си структури, а властовият ресурс е силно централизиран в тяхното ръководство и спонсори. Също така те отказват да използват интелектуалния и идеен капацитет на редовите си членове. Това подпомага дооформянето на една много затворена политическа каста. И въпреки че обикновеният човек не използва термини като „дефицит на демокрация”, той е наясно, че утвърдените партии не гарантират интереса на своя електорат, а обслужват своите ръководители.
ДЕОС ми хареса, като политически проект, който се опитва да преодолее тези недостатъци на представителната демокрация у нас. Обаче има реална опасност обявеният социократичен начин на вземане на решения да бъде заобиколен от група съмишленици с формален или неформален авторитет. В една организация винаги съществува мнозинство, което е припознало лидерите си в момента на своето присъединяване и след това ги подкрепя безпрекословно.

Каква искаш да бъде България след 5 години и възможно ли е това?
За съжаление в момента обществото ни прилича на човек, страдащ от клинична депресия, който не намира сили да се изкъпе. Има проблеми, които всички ние осъзнаваме, вредят на всички нас, имаме готови решения, но някак не можем да решим. За разлика от например корупцията, която носи осезаема полза за някои хора, недофинансирането на спешната медицинска помощ носи риск за всички. Надявам се след пет години да започнем да разрешаваме веднага проблемите, по които има консенсус.

Кои са нещата, които виждаш ти самия като приоритетни за работата на ДЕОС?
ДЕОС трябва да се разширява непрекъснато, защото е далеч от шансовете за успех на избори. Партиите, които получиха над 40 хил. гласа (над 1%), могат да съберат 1000 човека на митинг. Аз самият се учудвам, че идеята за отворен политически проект не събуди по-силен интерес, и не знам какво може да предизвика нужния ентусиазъм. Възможно е да се търси сливане с други подобни организации или да се разчита на добре дефинирана програма с приоритети и предложения за реформи. От гледна точка на бъдещите членове някои от изтъкваните наши предимства вече не са актуални: изборът на ръководни органи и устав чрез интернет и връзката с протеста.

Пожеланието ти, обръщението ти към всички, които още се колебаят да станат част от ДЕОС?
Първо, може да не искате да се занимавате с политика, но политиката се занимава ежедневно с вас и вашите пари. Второ, гражданите могат да бъдат много силни, ако се обединят. Трето, много хора не разбират, че членството в партия в 21 век не е ангажиращо, не е и опетняващо. Не изисква съгласие с ръководството, нито някаква ангария или дейно участие в масовки. Всъщност у нас партиите не събират дължимия членски внос и не изключват отсъстващи от години членове. От друга страна членството не носи автоматично облаги, а политическата целомъдреност не е причина за гордост.

Ела в ДЕОС!

Още ДЕОСци: ЯворЕмо, Дарин, Руми, Гари, Иван, Димо

как ме промени последната година #дансwithme

garnizov-366

снимка Васил Гарнизов

година по-късно не съм същата.

да, Филип – бебето на Мирянка беше в количката, сега вече бяга устойчиво и прави бели
не само децата – всички пораснахме. всички.
България порасна.

година по-късно, вероятно най-динамичната година в моя живот, вероятно най-ключовата година в „прехода“ ни като цяло
съм много по-толерантна към различното
и много по-малко толерантна към преднамереното зло
много по-малко приемаща алчността, лукавството, лицемерието, сервилниченето, неистината, лъжата
много по-търпелива съм
но и много по-гневна при всяка поредна порция безсмислие и неглижиране на хората
и съм още по-добра

още на 14 юни 2013 разбрах, с радост, че не съм само аз, че сме много

година по-късно се вълнувам много повече от това, което се случва в Парламента и МС
и започвам да разбирам, че партия и политика не са мръсни думи, просто голяма част от хората, занимаващи се с партии и политика у нас са нечисти хора

това е година, в която всеки ден бе свързан с протеста
това е годината, в която приятелите, истинските, придобиха още повече смисъл„ а другите си тръгнаха с лекота от мен
това е годината, в която бе някак по-лесно да разгранича смелите от страхливите,

борбените от нерешителните

мрънкачите от действените,

фейсбукарите от пълнокръвните,

скатавчиците от тези, които реално правят промяната

в тази година положих, както вероятно и много други, изключително много време в доброволен труд – обикаляне по паветата и викане

да, в тази година разбрах, че може и да си на 40 и да викаш с пълно гърло на площада

следих активно новините

общувах изключително много с нови и нови приятели

участвах в намислянето и случването на редица протестни акции – артистични и не само

един от най-ключовите бе създаването на вестник Протест през август

участвах в създаването на уникалното явление за родния политически пейзаж Протестна мрежа, през миналото лято и в създаването на либералния политически проект ДЕОС през тази пролет

говорих си с непознаните на площада и ставахме приятели

говорих си с непознати в много места от страната – за ситуацията, за нуждата от промяна, за това защо искаме оставка и какво ще се случи след това

водих децата си на протест, редовно и взимахме заедно важни уроци по гражданственост

дадох много интервюта за международни и родни медии на тема протест

минахме и през караници и през откровения, през заплахи и през заливане с помия из парцаливи медии, биха ни полицаи, после ние ги целувахме, после пак ни биха, някои ги привикваха да дават показания, други ги сплашваха по телефона

научих се да чакам
научих се да търся
научих се да не се отказвам

разбрах, че алчността няма край
с изумнение се уверих, че и в днешно време има хора, готови да предадат род и Родина
с погнуса научих, че пошлостта, продажността и непукизма при някои са безгранични

губех надежда, възвръщах си я, отивайки обратно на площада, говорейки с хората
да, върнах си надеждата в хората
в нашата сила заедно
в способността ни да местим планини

днес, година по-късно, аз съм различна. ти също. и всеки от нас. България е различна. и промяната е дълбока и необратима.

#дансwithme бе голям учител. за мен. за всички нас.

от днес #дансwithme е #дансnomore

време е за ОСТАВКА