Майло на Марс

Mars-Needs-Moms

Майло на Марс (Mars needs Moms) е супер свежа детска анимация, в която фантастичното се преплита с реалността на много пластове. случва се така, че Майло се отзовава на Марс, отнесен от космически кораб на извънземни, отвлекли майка му. на Марс той среща приятели, лута се в търсене на правилния отговор за какво са майките и … разбира се спасява майка си.

за какво са майките ли?
– тя ми дава храна;
– тя ме завива вечер;
– тя пере дрехите ми;
– до … тя ме обича!

и сладурска реплика за родителите: „Рейгън ме изпрати. Борим се срещу заразата на комунизма в Галактиката!“ 🙂

препоръчвам силно.

Sofia Zoo и браво за проекта й с Wikipedia

1

едно от местата, които посещаваме често в София е зоопарка. ние, както и хиляди други хора. с всичките му минуси и плюсове, въпреки голямата мизерия, нещата тук някак се случват. не е лесно. но днес лесно никъде няма.

в годините зоопаркът стана някак по-зелен. животните са много. е. нямаме си жираф и пингвини, но има много други. не са в прекрасни условия, но децата им се радват.

поредното посещение ни изненада приятно с нови табели в целия зоопарк. всяка табела с qr код! и всяко животно – добре описано, подредено, онагледено, с чудни снимки, с индивидуален qr код, който отвежда към подробна информация за него в Wikipedia на български език! уау!

2

разбира се, подосетих се, че тук няма как да не е замесена супер-wiki-Вася (aka Вася Атанасова) и се чух с нея за подробности. и това е – доброволците, създаващи Wikipedia на български език са свръх-човеци! освен всичко останало са случили и този прекрасен проект, който прави софийския зоопарк една идея по-приветлив, по-полезен и приятен!

  • проектът е финансиран на 64% от от Wikimedia Foundation и на 36% от доброволни дарения от един българин-уикипедианец;
  • използвани са 130 снимки на животни под свободен лиценз от Wikimedia;
  • първото животно от списъка с близо 300 с нови табели е червения гривест лемур

Вася: „Покрай зоопроекта аз имах откритие, свързано обаче не толкова с животните в зоопарка, колкото с хората в Уикипедия. Проектът увлече освен мен и още няколко човека в писане и редактиране на статиите, в създаване и на някои съпътстващи статии – за болести по животните, за термини от екологията.“

проектът:
https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:Sofia_Zoo_and_Bulgarian_Wikipedians/Sofia_Zoo_Powered_by_Wikimedia

отчетът му, включително и финансов:
https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:PEG/Sofia_Zoo_and_Bulgarian_Wikipedians/Sofia_Zoo_Powered_by_Wikimedia/Report

тук е описано и цялото сътрудничество между Wikipedia и зоопарка:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3:%D0%97%D0%9E%D0%9E

няма как да не ме радва факта, че има подобни хора, които случват подобни проекти! доброволчеството е могъща сила!

с благодарност.

The LEGO Movie. всичко е чудесно.

the_lego_movie_poster

по оценка на моите деца филмът е най-якия в последно време. надминава дори Замръзналото царство.

оптимистичен. да – с американската мечта – от всяко обикновено лего човече, на 100% еднакво с всички останали, вървящи изцяло и само по инструкциите – може да излезе герой, който да смени посоката, да промени света. имаме нужда от това.

„everything is awesome“ е чудесен мотив, който децата още припяват.

личната ми благодарност е за това, че позабравената кутия с лего елементи у нас в последните дни е център на многочасово внимание. приключения с невероятни творения и светове вилнеят у дома! вдъхновение!

писах също за най-яките анимационни филми на еко тема

8 златни правила за безопасен Интернет за нашите деца и размисли по темата

Screenshot-34

за поредна година (от 2007-ма насам) февруари работя по каузата децата и тяхното безопасно сърфиране в Интернет. и днес за пореден път отбелязваме международния ден за безопасен Интернет.

с разочарование мога да кажа, че в Министерство на образованието и Държавна агенция за закрила на детето (безопасният интернет като тема е там прехвърлен удобно) нехаят. действат проектно-проформа. типично.

за жалост учителите, колкото и да са отдадени на учителстването, по-често не са подготвени, отколкото обратното, да отговарят на детските питания. камо ли да учат, показват, съветват компетентно. има изключения, за радост. но като цяло картината е тъжна.

в 5-ти клас учениците започват да учат да пишат на компютрите на БДС (български държавен стандарт). в 5-ти клас средният български ученик вече има кариера онлайн от поне 2-4-6 години. има свое мобилно уствойство (лаптоп, таблет или смарт телефон) – около 50% от децата в големите градове, има свой профил във фейсбук – около 75% от децата в 4-ти клас. излъгал е за възрастта си там. родителите му знаят това. учителите също. всички са в една голяма колективна лъжа. но до тук всичко е в рамките на нормалното. и относително безопасното.

големите проблеми идват при големите деца, както гласи народната мъдрост. тези между 8 и 12 клас. а там вече наистина никой дори не се досеща за възможните казуси. още по-малко някой работи с тях целенасочено (с малки проектни изключения).

за да завърша все пак позитивно се радвам, че фондация БГ Сайт имаме подкрепата на Британски съвет и ще имаме нов тираж на книжката Сърфирам безопасно, ще обикаляме училища в София и други градове, ще срещаме ученици 1-4 клас, ще говорим с тях, ще разясняваме. Събирам предложения ако искате да наминем и във вашето училище между 15 февруари и 15 март пишете на [email protected], а за най-запалените по темата безопасност онлайн родители – събираме Родителски съвет, за да мислим как да продължим нататък и да опитаме да достигнем Министерство на образованието и педагогическите факултети и всички, от които зависи промяната.

а междувременно може да принтирате тези правила, да ги осъдите с децата си и да ги сложите около компютъра у дома 🙂

#safeinternet #bgsite

магията на кукления театър: мокра приказка

photo

любимо занимание на нашето семейство в почивните дни е да ходим на куклен театър. а любимо място за това е ателие 313. винаги е изумително, впечатляващо, с големи дози смях до сълзи, прекрасни кукли, водени от вълшебни актьори.

новата им постановка за деца е Мокра приказка от Стефан Цанев, изключително забавна и нетрадиционна интерпретация с режисьор Катерина Илкова, сценография Христина Недева, музика Андрей Дреников и в изпълнение на Маргарита Петрова. бурни аплодисменти!

„ето така започна потопа – заради една нищо и никаква топка …“

героите, декорите, случките – всичко се рисува на сцената, сред много бои и вода, живее кратко, но носи емоции и красота. добре че в края се появява един кит (на снимката), който спасява града!

комплименти!

писах и за Златка златното момиче, Ателие 313 и за Лунна стая

моят неизнесен #TEDxMladostWomen talk

tedxmladost

на 7 декември, ще се проведе вторият TEDxMladostWomen, a тази година темата е Invented Here.

и защото няма да съм лектор, а темата и събитието са вдъхновяващи – реших да се включа в това блог-предизвикателство.

ще ми се да говоря за детското четене, децата, книгите и библиотеките. в детските отдели на библиотеките в България работят предимно, да не кажа и само жени. тихи, усърдни. доколкото има все още четящи деца у нас – и на тях го дължим. и моят специален поздрав е за един невероятен човек – Спаска Тарандова от Столична библиотека, която прави всичко възможно в рамките и извън рамките на библиотеката хората да четат повече, да обичат книгите, децата да достигат по-лесно до тях

„израсна поколение – между 25 и 30-годишните, които вече имат деца – което прекъсна връзката с книгата и четенето. Защото трябва да повтаряме непрекъснато, че от библиотеките могат да се взимат книги за четене и така ще спрем да се оправдаваме, че сме в черния списък на най-малко купуващите книги – 1.5 или 2 книги годишно. Има други форми, които могат да запълнят тази празнота и за това са създадени обществените библиотеки. Макар и малко, държавата и общините отделят средства, за да може библиотеките да осигуряват възможността за четене. Трябва да работим с тези родители, които по една или друга причина са забравили, че библиотеката е нещо, което всяко семейство трябва да има вкъщи. Навсякъде по света текат подобни кампании – родителите да четат повече книги на децата си, а не да ги оставят да използват само таблета и компютъра.“

пък Събина би говорила за обикновените-необикновени жени. а Динка – за чушкопека.

скрита, явна, още по-явна и много неприемлива реклама. ик хермес, извинете се!

IMG_0731

това е страница от детска книжка. да. книжка, която струва не малко пари и е предназначена за малки деца

а това е корицата й

IMG_0735

ако имаме нормално работещи институции – биха се самосезирали и вероятно глобата би била не малка. за жалост нямаме.

ик хермес, моля, извинете се! на всички български деца, които сте облъчили безсрамно!

възмутена бях и от превода на Артур и минимоите и реклама на пушетето в учебник!

можело значи. детското игрище в село Скравена.

село Скравена е близо до Ботевград. вместо са се оплакват и чакат на кметска милост хората в началото на лятото поели готина инициатива – да направят игрище за децата

един дал земята си (не я подарил на общината, за да не бъде продадена след това …), друг дал железата, трети купил мрежите, четвърти боядисвал, останалите копали и работили. така голяма сговорна дружина създала нещо чудно за всички – място за спорт и игра, което се радва на детски смях през целия ден

дори изрисували пешеходни пътеки из тихите улици наоколо и купили дружно и монтирали спящ полицай, че да не се лети именно около игрището и да е по-спокойно на всички

аплодисменти, хора. така се прави!

IMG_8798

IMG_8797

IMG_8799

отворено писмо: български деца, които НЕ получават държавна субсидия за образованието си

„Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната. Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – деца, които нямат право да получат държавна субсидия за образованието си, тъй като родителите им са избрали за тях частната форма на обучение. Какви демократични основания може да има за едно такова дискриминационно решение? Нима ние, родителите им, работещи в Република България, не даваме своя принос за тази субсидия? Нима нашите деца не са български граждани? Нима частните училища не са утвърдени именно от МОН?

Всъщност не става дума за училищата, а за нашите деца. Нашите конституционни права ни гарантират, че можем в качеството си на родители да изберем формата на обучение на децата си, както и учебното заведение, на което да ги поверим. Държавната субсидия за образование се полага по закон на всяко българско дете. Не става дума за субсидиране на училища, а за субсидиране на образованието на всеки ученик. Защото ние не искаме да противопоставяме децата на такива от държавни училища и от частни училища, а всеки родител да има възможност да избира най-доброто за детето си. Ако е  необходима оценка за качеството, бихте могли да поискате единна справка за всеки град и да сравните резултатите, постигнати от децата, учещи в  държавните и в частните училища. Изключително лесно е да се измери успехът, тъй като учениците и на частните, и на държавните училища държат едни и същи изпити и след 4-и, и след 7-и, и след 12-и клас.“

целият текст на писмото е тук

изцяло заставам зад този текст! и вярвам скоро нещата ще се променят!

отворено писмо: реформите в училищното образование като първостепенен приоритет на 42-то НС

IMG_1114

„Сега действащата законова рамка, уреждаща училищното образование е на повече от 20 години. Морално остаряла и чужда на съвременните обществени потребности, чужда на учителската и родителската общност, и особено неразбрана от най-важните участници в процеса, децата.
Законът за народната просвета от 1991 год. не е възможно да бъде преправен и хармонизиран с Европейските изисквания и ценностна система, с редицата международни документи, по които и България е страна, тъй като за целта е нужна съвършено нова законодателна рамка, стъпваща на качествено нова философия, принципи и ценностна система. Реформите в училищното образование са не просто наложителни, но и отчаяно се очакват от цялата учителска общност, от родителите, децата, от цялото ни общество.
Наложителните и дългоочаквани промени са много:

  • Поставяне на детето като личност, в центъра на процеса. Не ученика съществува заради системата, а системата съществува заради ученика.
  • Приоритет в работата на цялата система следва да са гъвкавите и разнообразни въможности за подкрепа в личностното развитие на всяко дете и ученик, без разлика и дискриминация;
  • Промяна в учебните планове, съдържание и програми;
  • Сериозна промяна в съдържанието на учебниците, болезнена тема за цялото общество;
  • По-голяма автономност на учебните заведения и по-голяма свобода на учителите, даваща им възможност за гъвкавост и творчество в работата си с децата, за да могат да отговорят индивидуално на различните детски потребности;
  • Стимулиране към активно и равноправно участие в училищния живот и овластяване на родителската общност, към която в момента преобладаващото отношение е като към пасивен ползвател на услуга, а не като към равноправен участник в образователния процес;
  • Остра необходимост от децентрализиране на системата от подкрепящи образователни услуги, особено за децата с различни увреждания, децата от малцинствата, в риск, за да е възможен изобщо адекватен и квалифициран педагогически отговор на конкретните им потребности, в съответната община.

Необходима е цялостна преориентация на училищното образование, с нови цели, системата трябва да се подчини на обществените потребности и да развива силните страни във всяко дете, а не да подчинява обществото и приравнява децата по собствените си уравнивиловка и „способности“.
Училищната образователна система трябва да се приобщи към съвремието, спешно да се модернизира, със задна дата, защото в противен случай по-скоро пречи, отколкото да е обществено полезна.“

подписано от над 20 организации, изпратено до Президент, Премиер, Министри, медии …

снимката е направена в библиотеката на 2-ро СОУ, София