на 7 декември, ще се проведе вторият TEDxMladostWomen, a тази година темата е Invented Here.
и защото няма да съм лектор, а темата и събитието са вдъхновяващи – реших да се включа в това блог-предизвикателство.
ще ми се да говоря за детското четене, децата, книгите и библиотеките. в детските отдели на библиотеките в България работят предимно, да не кажа и само жени. тихи, усърдни. доколкото има все още четящи деца у нас – и на тях го дължим. и моят специален поздрав е за един невероятен човек – Спаска Тарандова от Столична библиотека, която прави всичко възможно в рамките и извън рамките на библиотеката хората да четат повече, да обичат книгите, децата да достигат по-лесно до тях
„израсна поколение – между 25 и 30-годишните, които вече имат деца – което прекъсна връзката с книгата и четенето. Защото трябва да повтаряме непрекъснато, че от библиотеките могат да се взимат книги за четене и така ще спрем да се оправдаваме, че сме в черния списък на най-малко купуващите книги – 1.5 или 2 книги годишно. Има други форми, които могат да запълнят тази празнота и за това са създадени обществените библиотеки. Макар и малко, държавата и общините отделят средства, за да може библиотеките да осигуряват възможността за четене. Трябва да работим с тези родители, които по една или друга причина са забравили, че библиотеката е нещо, което всяко семейство трябва да има вкъщи. Навсякъде по света текат подобни кампании – родителите да четат повече книги на децата си, а не да ги оставят да използват само таблета и компютъра.“
пък Събина би говорила за обикновените-необикновени жени. а Динка – за чушкопека.
Follow
ти си ми в топ 5 на жените чудо! 🙂 дълбок поклон как се справяш с толкова неща при това отлично. 🙂
нямам търпение да присъствам на твой talk – надявам се да имам тази възможност скоро 🙂
и по темата, поздрав с тази илюстрация:
http://everhooder.tumblr.com/post/68731663899/by-randy-glasbergen
Мисията на библиотеките е незаменима. Радвам се, че ги има.
Но на г-жа Тарандова, цитирайки тези статистики, обслужващи книгоиздателите, й убягва нещо много съществено:
Спрямо статистиката й, аз не чета на децата си. В трите години откакто имам дете съм купила 3 книги за него. Само. Това отчитат господа книгоиздателите – 3 книги за 3 години – тази не чете на детето си.
Е да, обаче аз и много други хора като мен, четат ужасно много книги на децата си, но – моите книги, от моето детство и от детството на родителите ми. Защо? Защото преди 30 и повече години са се давали пари на редактори и коректори (вторите особено забравени днес).Приказките ми на братя Грим са с редакция и предговор от Ангел Каралийчев. Годината сами сметнете.
Всичкото това мрънкане наизуст само пълни пещта на гладните книгоиздатели и единственото, което прави е да изкривява действителността, която е – четящи винаги е имало, нечетящи винаги е имало. Пълна победа на първите над вторите няма да има.
Ако издателите не могат да си правят сметка колко книги да издават и заливат пазара, то ние сме особено радостни да си купуваме книги от вторичния пазар генериран от тях.