ДО: Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА
МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
УЛ. СЪБОРНА №1, СОФИЯ 1000
Относно: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Уважаема госпожо Министър,
Съгласно данни от национално представително проучване на общественото мнение на Галъп Интернешанъл1 88.8 на сто от българските граждани считат, че е задължително да има места за природосъобразен туризъм, в които да не се строи. Министерство на туризма инициира през месец февруари първата стъпка – въвеждането на плажовете за природосъобразен туризъм.
За да бъде изпълнени целите на направените промени в ЗУЧК, а именно запазване на останалите незастроени местности и за да се обособят местности по Черноморието, в които да се развива природосъобразен туризъм, трябва да бъдат предпазени от застрояване зоните зад плажовете за природосъобразен туризъм. Според 85%2 от гражданите е необходимо да се въведат специални мерки, които да гарантират защитата на незастроените местности.
За целта предлагаме в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да се създаде зона със специфичен режим на териториално устройствена защита зад плажовете за природосъобразен туризъм. Това ще ги предпази от дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната. Местата, обособени за туризъм ще се определят със съгласуване с компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
Предложението за въвеждане на забрана за строителство на 1 км. зад плажната ивица се подкрепя от 82 на сто от българските граждани, против са 5.3 %3.
Предлагаме в ЗИД на ЗУЧК, предложен за обществено обсъждане да бъдат включени следните допълнения:
Чл. 9 ал. 3 (нова) зона „В“ със специфичен режим на превантивна устройствена защита
…
чл. 12б. (Нов) (1) Зона „В“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 1 км от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм, измерени по хоризонтала .
(2) В зона „В“ се забраняват:
1. дейностите по чл. 10, ал.2
2. всякакви дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, или фрагментиращи територията, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната.
(3) В зона „В“ се разрешават:
1. разполагане на химически тоалетни, съдове за събиране на отпадъци и информационни елементи, устройване на места за паркиране, на разстояние не по-малко от 100 м от плажната ивица, без полагане на трайна настилка и огради;
2. устройване на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани по реда посочен в Закона за туризма и издаваните възоснова на него наредби.
(4) Дейностите по предходната алинея се извършват след съгласуване със съответните компетентни органи по опазването на природни местообитания и местообитания на видове, включени в защитени зони или други подобни режими, съществуващи на територията.
(5) В зона “В” не се прилгат режимите и териториално-устройствените защити предвидени за зони “А” и “Б” по този закон.
….
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1 Действащите устройствени планове се съобразяват с условията на зона “В” в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.
Този текст днес изпращат надявам се хиляди хора към г-жа Министърката.
Моля, копирайте и изпратете и вие днес на: [email protected]
.
МОТИВИ
към Законопроект за допълнение на
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие
С промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от 15.03.2016 г. Народното събрание предприе първи стъпки за запазване на последните незастроени местности по Черноморието. При приемането на промените бе изтъкната нуждата от «опазване на последните няколко незастроени и незасегнати от безконтролна урбанизация плажове по българското Черноморие». Основни цели в мотивите на вносителите бяха съхраняването на останалите няколко «уникални, кътчета природа за идните поколения» и запазването на «биоразнообразието в тези райони, повечето от които попадат в Натура 2000».
С обявяването на плажове за природосъобразен туризъм, обаче бе въведена единствено защита на плажната ивица. Териториите зад трите плажа са съществен елемент от концепцията за природосъобразен туризъм. В този смисъл за тях е необходимо да се предвиди устройствена защита, която да гарантира опазването на природните дадености в непосредствена близост до плажовете. Обратното, както вече сме наблюдавали нееднократно, би довело до масирано урбанизиране и застрояване, на които вече сме свидетели в по-голямата част от Черноморието. Без тази втора стъпка, е налице съществен и обоснован риск териториите да бъдат трайно увредени и съответно плажовете не биха могли да изпълняват функцията им, зададена им от ЗУЧК като природосъобразни.
Приемането на предлагания нов член в ЗУЧК цели именно да предпази териториите зад плажовете за природосъобразен туризъм от застрояване, което би довело и до тяхното фактическо унищожаване. Презастрояването на Черноморското ни крайбрежие е едно от негативните обществени явления, с които обществото ни се сблъсква през последните години и срещу което още не успява да намери ефективно противодействие. На практика презастрояването по крайбрежието ни се е превърнало в един от основните проблеми и извор на социално напрежение в българското общество.
Това мнение се споделя от по-голямата част от българското общество. Национално- представително проучване на агенция „Алфа рисърч“ от 28.03.2016 г. сочи, че 76% от българите определят като най-сериозен проблем пред българската природа изсичането и унищожаването на горите, 65% от отговорилите се обявяват срещу застрояването на защитени територии и отново 65% биха подкрепили забрана за ново строителство там. Както посочват и самите социолози, „изсичането на гората и строителството в защитени територии са устойчиво сериозен и ключов проблем за гражданите през годините от 2009 г. насам“.
Сходно е мнението и на повечето държавни институции имащи отношение към проблема. В своето становище до Конституционния съд (по повод наложените глоби за къмпингуване), Президентът на Република България, г-н Росен Плевнелиев, приветства “тази част от промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които законодателната власт показа, че осъзнава необходимостта да се съхранят малкото останали в България плажове с естествени природни дадености. Няма как да не бъде подкрепена направената първа стъпка в тази посока с обвяването на плажовете Иракли, Бяла-Карадере и Корал за морски плажове за природосъобразен туризъм”. Същевременно Държавният глава отбелязва, че “очаква от институциите, отговорни за осъществяване на държавната политика в областта на туризма и за опазване на Черноморското крайбрежие, да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на тези плажове.
Сходно становище изразява и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в лицето на министър Л. Павлова, което приветства идеята плажовете „Корал“, „Иракли“, „Карадере“ да бъдат свободни, естествени и до тях да има всеки достъп, а не затрупани от заведения и цялата инфраструктура, която се гради. Подобно мнение изрази и Министерство на туризма (МТ), в лицето на министър Н. Ангелкова, което определи като „стратегическа цел утвърждаването на България като водеща целогодишна дестинация чрез промотиране на уникалната природа на страната и екологическите й ресурси… Тези фактори обуславят възможности за диверсификация на туристическия продукт чрез предлагане на разнообразни туристически услуги с екологична насоченост“. Според министерството „опазването на околната среда (по Черноморието)… ще защити интересите на местното население, ангажирано в туристическия отрасъл и ще обезпечи развитието му като основен поминък в общината“.
За промени в устройствените закони с цел преустановяване на урбанизацията на туристически ресурс по Черноморието, като плажовете, защитените територии се обявиха и туристическите браншови организации в страната, в подписания от тях Меморандум за устойчиво развитие на туризма от 17.07.2014 г. Според браншовите организации „стихийното и непланомерно застрояване на Черноморието…, включително застрояване в границите на територии със статут на защита“ са „трайно
засилващи се негативни тенденции в развитието на туризма и политиките, касаещи природното и културно наследство“. Настоящото предложение за изменение и допълнение на ЗУЧК е подкрепено с позиция на Българската туристическа камара от 30.03.2016 г.
Не на последно място, сходни на горепосочените становища изразяват и мнозина народни представители от всички парламентарни групи, както става видно от стенограмите по приемане на предишните предложени промени и в публични изяви.
Всичко споменато до тук сочи, че има институционален и широк обществен консенсус за запазване на тези последни останали незастроени местности. Това не би се осъществило, ако единствено плажната ивица има защитен статут, без да се предпазят от застрояване териториите зад нея. Именно това налага създаването на специален ограничителен статут за териториите зад природосъобразните плажове – своеобразен буфер, който да гарантира реалното им запазване и да позволи те да съхранят природните си дадености, т.е. да изпълнят предвиденото им по закон предназначение. Очевидно, че ако на няколко десетки метра от тях има постройки, те ще останат единствено плажове без чадъри, но не и зони за природосъобразен туризъм. Забраната за осъществяването на каквато и да е стопанска дейност на плажовете Иракли, Карадере и Корал е мярка за опазването им, но само тя не е достатъчна, доколкото всяко едно застрояване в буферната зона зад тях ще увреди и биологичното разнообразие на екосистемите на тези плажове.
Следва да се вземе под внимание и факта, че част от българските граждани имат потребност не в хотели и комплекси, а максимално близо до природата. Отговорност и роля на е държавата да създаде правила, с които да гарантира правото на всеки български гражданин да ползва природните богатства и ресурсите на страната и да намери баланса между различните потребности. Именно такъв призив отправиха както Президентът, така и Министър- председателят неотдавна.
Поставянето на определени територии, включително и такива под частна собственост, под особен статут не представлява прецедент в нашето законодателство. Такива са имотите попадащи в обсега на Закона за защитените територии – национални паркове, резервати и други; имотите попадащи в градски паркове и градини; имоти със специален режим във вододайни зони и други. Имайки в предвид относително малкия брой собственици, които предлаганите промени засягат и големия обществен интерес, който посочихме по-горе, считаме че така предлаганите промени са съобразени и ще имат минимален ефект върху частни имоти.
Следва да се отбележи, че са налице програми и грантови схеми, включително и с финансиране по Европейски програми, които биха позволили постепенното изкупуване на подобни терени от собствениците им. Тези финансови инструменти са насочени именно към запазване на биоразнообразието в европейските страни и запазване на територии с подобни характеристики.
Предлаганите промени няма да отговорят на всички очаквания в обществото за бързи и решителни мерки по справяне на проблема с презастрояването, безконтролната урбанизация и разрушаването на природни дадености по Черноморието ни. Те обаче са една първа стъпка, която да покаже, че народните представители имат политическата воля да се справят с ‘устойчиво сериозни и ключови проблеми’ за българското общество, като този.
Follow
Левиатан на Пол Остър е тук. Не го слагам с българската му корица, защото пак леко ме разочарова корицата. Но изданието е добро, преводът също, а книгата – една от най-знаковите на Остър, според мен е доста шокираща и представя една наистина не толкова приказна Америка на 70-те и 80-те.
