До Николина Ангелкова: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

ДО: Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА
МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
УЛ. СЪБОРНА №1, СОФИЯ 1000

Относно: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Уважаема госпожо Министър,

Съгласно данни от национално представително проучване на общественото мнение на Галъп Интернешанъл1 88.8 на сто от българските граждани считат, че е задължително да има места за природосъобразен туризъм, в които да не се строи. Министерство на туризма инициира през месец февруари първата стъпка – въвеждането на плажовете за природосъобразен туризъм.
За да бъде изпълнени целите на направените промени в ЗУЧК, а именно запазване на останалите незастроени местности и за да се обособят местности по Черноморието, в които да се развива природосъобразен туризъм, трябва да бъдат предпазени от застрояване зоните зад плажовете за природосъобразен туризъм. Според 85%2 от гражданите е необходимо да се въведат специални мерки, които да гарантират защитата на незастроените местности.
За целта предлагаме в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да се създаде зона със специфичен режим на териториално устройствена защита зад плажовете за природосъобразен туризъм. Това ще ги предпази от дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната. Местата, обособени за туризъм ще се определят със съгласуване с компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
Предложението за въвеждане на забрана за строителство на 1 км. зад плажната ивица се подкрепя от 82 на сто от българските граждани, против са 5.3 %3.
Предлагаме в ЗИД на ЗУЧК, предложен за обществено обсъждане да бъдат включени следните допълнения:

Чл. 9 ал. 3 (нова) зона „В“ със специфичен режим на превантивна устройствена защита

чл. 12б. (Нов) (1) Зона „В“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 1 км от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм, измерени по хоризонтала .
(2) В зона „В“ се забраняват:
1. дейностите по чл. 10, ал.2
2. всякакви дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, или фрагментиращи територията, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната.

(3) В зона „В“ се разрешават:
1. разполагане на химически тоалетни, съдове за събиране на отпадъци и информационни елементи, устройване на места за паркиране, на разстояние не по-малко от 100 м от плажната ивица, без полагане на трайна настилка и огради;
2. устройване на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани по реда посочен в Закона за туризма и издаваните възоснова на него наредби.

(4) Дейностите по предходната алинея се извършват след съгласуване със съответните компетентни органи по опазването на природни местообитания и местообитания на видове, включени в защитени зони или други подобни режими, съществуващи на територията.

(5) В зона “В” не се прилгат режимите и териториално-устройствените защити предвидени за зони “А” и “Б” по този закон.
….
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1 Действащите устройствени планове се съобразяват с условията на зона “В” в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.

Този текст днес изпращат надявам се хиляди хора към г-жа Министърката.
Моля, копирайте и изпратете и вие днес на: [email protected]

.
МОТИВИ
към Законопроект за допълнение на
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

С промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от 15.03.2016 г. Народното събрание предприе първи стъпки за запазване на последните незастроени местности по Черноморието. При приемането на промените бе изтъкната нуждата от «опазване на последните няколко незастроени и незасегнати от безконтролна урбанизация плажове по българското Черноморие». Основни цели в мотивите на вносителите бяха съхраняването на останалите няколко «уникални, кътчета природа за идните поколения» и запазването на «биоразнообразието в тези райони, повечето от които попадат в Натура 2000».
С обявяването на плажове за природосъобразен туризъм, обаче бе въведена единствено защита на плажната ивица. Териториите зад трите плажа са съществен елемент от концепцията за природосъобразен туризъм. В този смисъл за тях е необходимо да се предвиди устройствена защита, която да гарантира опазването на природните дадености в непосредствена близост до плажовете. Обратното, както вече сме наблюдавали нееднократно, би довело до масирано урбанизиране и застрояване, на които вече сме свидетели в по-голямата част от Черноморието. Без тази втора стъпка, е налице съществен и обоснован риск териториите да бъдат трайно увредени и съответно плажовете не биха могли да изпълняват функцията им, зададена им от ЗУЧК като природосъобразни.
Приемането на предлагания нов член в ЗУЧК цели именно да предпази териториите зад плажовете за природосъобразен туризъм от застрояване, което би довело и до тяхното фактическо унищожаване. Презастрояването на Черноморското ни крайбрежие е едно от негативните обществени явления, с които обществото ни се сблъсква през последните години и срещу което още не успява да намери ефективно противодействие. На практика презастрояването по крайбрежието ни се е превърнало в един от основните проблеми и извор на социално напрежение в българското общество.
Това мнение се споделя от по-голямата част от българското общество. Национално- представително проучване на агенция „Алфа рисърч“ от 28.03.2016 г. сочи, че 76% от българите определят като най-сериозен проблем пред българската природа изсичането и унищожаването на горите, 65% от отговорилите се обявяват срещу застрояването на защитени територии и отново 65% биха подкрепили забрана за ново строителство там. Както посочват и самите социолози, „изсичането на гората и строителството в защитени територии са устойчиво сериозен и ключов проблем за гражданите през годините от 2009 г. насам“.
Сходно е мнението и на повечето държавни институции имащи отношение към проблема. В своето становище до Конституционния съд (по повод наложените глоби за къмпингуване), Президентът на Република България, г-н Росен Плевнелиев, приветства “тази част от промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които законодателната власт показа, че осъзнава необходимостта да се съхранят малкото останали в България плажове с естествени природни дадености. Няма как да не бъде подкрепена направената първа стъпка в тази посока с обвяването на плажовете Иракли, Бяла-Карадере и Корал за морски плажове за природосъобразен туризъм”. Същевременно Държавният глава отбелязва, че “очаква от институциите, отговорни за осъществяване на държавната политика в областта на туризма и за опазване на Черноморското крайбрежие, да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на тези плажове.
Сходно становище изразява и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в лицето на министър Л. Павлова, което приветства идеята плажовете „Корал“, „Иракли“, „Карадере“ да бъдат свободни, естествени и до тях да има всеки достъп, а не затрупани от заведения и цялата инфраструктура, която се гради. Подобно мнение изрази и Министерство на туризма (МТ), в лицето на министър Н. Ангелкова, което определи като „стратегическа цел утвърждаването на България като водеща целогодишна дестинация чрез промотиране на уникалната природа на страната и екологическите й ресурси… Тези фактори обуславят възможности за диверсификация на туристическия продукт чрез предлагане на разнообразни туристически услуги с екологична насоченост“. Според министерството „опазването на околната среда (по Черноморието)… ще защити интересите на местното население, ангажирано в туристическия отрасъл и ще обезпечи развитието му като основен поминък в общината“.
За промени в устройствените закони с цел преустановяване на урбанизацията на туристически ресурс по Черноморието, като плажовете, защитените територии се обявиха и туристическите браншови организации в страната, в подписания от тях Меморандум за устойчиво развитие на туризма от 17.07.2014 г. Според браншовите организации „стихийното и непланомерно застрояване на Черноморието…, включително застрояване в границите на територии със статут на защита“ са „трайно
засилващи се негативни тенденции в развитието на туризма и политиките, касаещи природното и културно наследство“. Настоящото предложение за изменение и допълнение на ЗУЧК е подкрепено с позиция на Българската туристическа камара от 30.03.2016 г.
Не на последно място, сходни на горепосочените становища изразяват и мнозина народни представители от всички парламентарни групи, както става видно от стенограмите по приемане на предишните предложени промени и в публични изяви.
Всичко споменато до тук сочи, че има институционален и широк обществен консенсус за запазване на тези последни останали незастроени местности. Това не би се осъществило, ако единствено плажната ивица има защитен статут, без да се предпазят от застрояване териториите зад нея. Именно това налага създаването на специален ограничителен статут за териториите зад природосъобразните плажове – своеобразен буфер, който да гарантира реалното им запазване и да позволи те да съхранят природните си дадености, т.е. да изпълнят предвиденото им по закон предназначение. Очевидно, че ако на няколко десетки метра от тях има постройки, те ще останат единствено плажове без чадъри, но не и зони за природосъобразен туризъм. Забраната за осъществяването на каквато и да е стопанска дейност на плажовете Иракли, Карадере и Корал е мярка за опазването им, но само тя не е достатъчна, доколкото всяко едно застрояване в буферната зона зад тях ще увреди и биологичното разнообразие на екосистемите на тези плажове.
Следва да се вземе под внимание и факта, че част от българските граждани имат потребност не в хотели и комплекси, а максимално близо до природата. Отговорност и роля на е държавата да създаде правила, с които да гарантира правото на всеки български гражданин да ползва природните богатства и ресурсите на страната и да намери баланса между различните потребности. Именно такъв призив отправиха както Президентът, така и Министър- председателят неотдавна.
Поставянето на определени територии, включително и такива под частна собственост, под особен статут не представлява прецедент в нашето законодателство. Такива са имотите попадащи в обсега на Закона за защитените територии – национални паркове, резервати и други; имотите попадащи в градски паркове и градини; имоти със специален режим във вододайни зони и други. Имайки в предвид относително малкия брой собственици, които предлаганите промени засягат и големия обществен интерес, който посочихме по-горе, считаме че така предлаганите промени са съобразени и ще имат минимален ефект върху частни имоти.
Следва да се отбележи, че са налице програми и грантови схеми, включително и с финансиране по Европейски програми, които биха позволили постепенното изкупуване на подобни терени от собствениците им. Тези финансови инструменти са насочени именно към запазване на биоразнообразието в европейските страни и запазване на територии с подобни характеристики.
Предлаганите промени няма да отговорят на всички очаквания в обществото за бързи и решителни мерки по справяне на проблема с презастрояването, безконтролната урбанизация и разрушаването на природни дадености по Черноморието ни. Те обаче са една първа стъпка, която да покаже, че народните представители имат политическата воля да се справят с ‘устойчиво сериозни и ключови проблеми’ за българското общество, като този.

Георги Марков за свободата

„От човешката душевност до свободата на мисълта има една голяма крачка, от свободата на мисълта до свободата на словото – още една, по-голяма крачка, а и от свободата на словото до свободата на действието – трета още по-голяма крачка. Така че свободата всъщност е трикратен скок, който иска духовна сила.
Но ако за обикновения гражданин свободата да казва какво мисли е естествена, първична необходимост, то за онези, които претендират да са духовен елит на един народ, за писатели, за журналисти, дейци на изкуството, тя е абсолютна необходимост…“

Георги Марков


Благодаря на Елена Хамбарджиева за пропомнянето!

Харуки Мураками: Мъже без жени

IMG_7204

Имам слабост към Харуки Мураками и очаквам всяка следваща негова книга. И с голяма наслада изчетох издадената от Колибри наскоро Мъже без жени.

Деликатна. Истинска. Човешка.

Няколко неща, на които сме научени от Мураками – фикция, котки, джаз в бар липсват. Но колкото е реалистична книгата, толкова е магическ-пленителна. Разказ след разказ.

Отношенията между хората. И любовта, и приятелството. И самотата. Без укор, без мъмрене, без декори, сцени и драма. Едно такова тихо стенание ме обземаше след всеки прочетен разказ, стягане в гърдите, смътно усещане за надежда, макар и много далече.

Струва ми се важно да се отбележи, че едно от изданията на английски език подбира друго заглавие на разказ от сборника: Samsa in love. Прилагам и корицата, която е наистина впечатляваща.

131028_r24119-879

Ето и няколко откъса:
„Музиката притежава сила да събужда спомените и понякога го прави толкова добросъвестно, че сърцето те боли.“

„Необикновеното време, прекарано с жени, ти предоставя възможността от една страна да си обгърнат от действителността, а от друга, да я зачеркваш.“

„Има хора със завидно несломим дух и непредразположеност към униние, което се изразява в неспособност да не живеят добре. Малко са, но се забелязват при някои случайно възникнали обстоятелства.“

ИК Колибри, превод Дора Барова, корица Стефан Касъров


Още от Мураками:
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Джули Мърфи: Бухтичка

buhtichka-600x315

Бухтичка бе в списъка ми тийн книги за това лято и попадна в него най-вече заради препоръките на Милена Ташева и Ивет Лолова. Е, чудно лятно тийн четиво! Бухтичка – красотата си тежи на мястото.

Бухтичка е пълничка 16-годишна девойка, която е в търсене на себе си. Сполитат я всички класически несгоди – конфликти с майка й, скарване с най-добрата приятелка, влюбване, трепети, страхове, преодоляване.

И по американска класика – Бухтичка решава да участва в конкурса за красота в малкото си градче, като с това повежда революционно и други момичета извън мейнстрийма. Разбира се – не спечелва, но успява да пребори себе си и стереотипите, което е трогателно.

Книгата е забавна. Наистина.

В допълнение ми харесва това, че на 16 там можеш да работиш (и всички работят), както и да караш кола. Шаблоните в книгата идват само да подчертаят абсурда на обществото ни, но по симпатичен начин.

Прекрасна корица – комплименти за Радослав Донев!

Препоръчвам.


ИК Софтпрес, 2016, превод Виктория Иванова, корица Радослав Донев

Юнас Юнасон: Убиеца Андерш и неговите приятели (и някои и друг неприятел)

Ако Юнас Юнасон те е очаровал мнооого със Стогодишния старец, който … и след това пак доста с Неграмотното момиче, то очакванията ти, както и при мен към третата му книга, преведена на български Убиеца Андерш и неговите приятели (и някои и друг неприятел) вероятно са голееееми.

ubandershinp3

Да ама не. Историята на Андерш всъщност може и да звучи любопитно, ако не си чел друго от Юнасон и необичайните, забавни до абсурд случки ти допадат.

Убиецът Андерш всъщност е основно поръчков побойник. В компанията на находчивите и предприемчиви Рецепционист и Свещеничката Андерш се оказва в центъра на печеливш бизнес, макар и силно неморален и още повече незаконен.

Във вихъра на историята Андерш се оказва привлечен от вярата и става поклонник на Исус, който иска да помага. Това веднага предизвиква бягството на тримата и още куп забавни случки покрай това.

На мен лично ми липсваше паралелната историческа нишка, задълбочените разсъждения и като цяло купонът от Стогодишния старец. Насилието в началото, макар и с дозата сатира на автора, ми бе в повече. Никъде нищо не ме спря да ме замисли или провокира.

Корицата (пак) никак не е адекватна. Убиецът Андерш не е убиец, не използва пистолет, няма атлетическо тяло, по-скоро е смешно пиянде и никъде няма и намек за Коледа.

(Май много рядко си позволявам да пиша за книга, която не ме е очаровала, по-скоро за тези книги не пиша. Но тук ми се струва, че трябваше. Осъзнавам колко е трудно след шедьовър да създадеш още един и още един все на висота. А всички очакват от теб …)

Пол Остър: Левиатан

72f8d9e091eb9b444ffc236a5ccc0d1dЛевиатан на Пол Остър е тук. Не го слагам с българската му корица, защото пак леко ме разочарова корицата. Но изданието е добро, преводът също, а книгата – една от най-знаковите на Остър, според мен е доста шокираща и представя една наистина не толкова приказна Америка на 70-те и 80-те.

Ако си падаш по криминалета – тази история е доста оплетена и динамична.

Ако си падаш по любовните истории – романът е доооста изпъстрен и с това.

Многопластова, интригуваща, замисляща, разтърсваща – историята за двама приятели писатели – Бен Сакс и Питър Арън те завърта и не дава да я изоставиш, докато не разнищиш живота им до край. Темите за отчуждението, големият град, оцеляването, битката за съхранение на човешкото и на човечеството са плътно представени.

Влюбвания, приятелски разговори, размисли за демокрацията, свободата, Статуята на Свободата, Фантомът на свободата, анархистични мотиви, може ли човек да промени хода на историята – всичко това и още много, което се изчита на един дъх.

„Независимо колко налудничави ни се струват нашите измислици, те изобщо не могат да се сравняват с непредсказуемостта на онова, което реалният свят постоянно ни поднася.“

„Статуята на свободата е символ, който не предизвиква противоречия… Тя въплащава по-скоро надеждата, отколкото реалността, по-скоро вярата, отколкото фактите и трудно ще се намери човек, който да заклейми нещата, които тя олицетворява: демокрация, свобода и разнопоставеност пред закона.“

„Ние съществуваме в настоящето, но само доколкото успяваме да вярваме в бъдещето.“

„Щом веднъж се обърнеш срещу себе си, лесно е да повярваш, че всички останали са срещу теб.“

„Книгите се раждат в неведение, а животът им след тяхното написване зависи само от степента, до която не могат да бъдат разбрани.“


ИК Колибри 2016
Превод: Иглика Василева
Корица: Стефан Касъров

Тонове опаковки за рециклиране. Ако събираме разделно.

13494907_10154293286568988_1234105425607873004_n

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.

София е готина, но може да е още по!

13151509_509478709257718_7091283807812673348_n

Обичам София! София е моят град. Това че съм родена тук няма толкова значение. Има значение, че тук живея, работя и отглеждам децата си. Тук са семейството и приятелите ми. Тук са любимите ми места.

За хората, които ме познават е ясно, че обичам тази наша София, въпреки всичките й кусури. София не е лесен за живеене град. Не ни е чист въздуха, ама никак. Има много коли, а с това и задръствания, трудно паркиране. Шумно е. На моменти имаме усещането, че мафията превзема града ни. На моменти имаме усещането, че кичът превзема града ни. Ноооо във времето нещата започват да се случват все по-добре – има тук-там вело алеи, с надежда да станат повече, защото велосипедистите са все повече. Имаме доста активен културен календар. Дори имаме и паметник нов на Алеко! Все пак има и мноого още възможности за промяна!

София има нужда от хакване, от повече „преки пътеки“, за да живеем по-удобно, по-красиво и по-смислено. Знам, че има такива. Вероятно са в главите ни. Идеи, възможности, иновации! Е, ето шанс да ги изкараме наяве и да опитаме да ги случим. Заедно!

Аз ще съм там. Ще се радвам да се видим!

А ето и официалното инфо:

За трета поредна година организираме в партньорство с Нов български университет безплатна Академия за иновации за студенти в България. Събитието се осъществява с подкрепата на Столична община. Освен от НБУ през тази година в събитието ще участват и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ София, Бизнес клуба на УНСС, Софтуерния университет и др. университети в страната.

Тази година, проектът ще се реализира под формата на първия по рода си в България 24 часов Sofia Municipality Innovation Hackathon 2016 със съорганизатори – Столична община, Асоциация за развитие на София и Фонда за иновации.
В него, за пръв път, в рамките на „Академия за иновации 2016“, студенти, ще имат възможността да разработват и презентират сами свои решения на проблеми в столицата, в три категории:

– Образование
– Здравеопазване
– Културно и историческо наследство

На 9 и 10 юни в НДК, зала 3, младежи ще могат да разработят свои идеи и решения под формата на 15 минутни презентации и демо версии на продукти и услуги, по темите и проблемите, свързани с тях, изброени по-горе.

Предварителна регистрация за отбори, които искат да участват в хекатона, в която ще се допуснат отбори, (с не повече от 10 души в екип), ще тече от 25 април до края на месец май в нашия сайт.

 

Кронос. Тоя нещастник!

IMG_5410

 

Кронос. Тоя нещастник! е тийн роман. Само че не е само тийн.

Кронос е математически гений и наркоман. Живее с виртуалния си приятел и също математически гений Галоа. Смята, че всички го използват. И че носи само беди. Едновременно с това Кронос готви добре и в свободното си време чете книги и списания с математически задачи. Харесва Тина. И е съвсем като всеки тийнейджър днес.

Юлка поема темата със замах. Води ни из дебрите на разпилените мисли на самотния Кронос. Не ни спестява нищо. Нищо. Абсолютно нищо. И добре прави. И умело го прави. И смазващо го прави.

Семейството, училището, приятелството, отношенията между нас, човешкото, мракът, борбата, пътят… Макар Гошката да умира от свръхдоза в романа, макар Маринчи да пострадва също, а Кронос да е на ръба да го отнесе и него Рангел Миалко, книгата е оптимистична. И истинска. Плътна. Жива.

Кронос. Тоя нещастник! трябва да се изчете и от родители на тийнейджъри и от учители на тийнейджъри. А Юлия Спиридонова – Юлка, авторката на романа (автор и на цяла поредица тийн романи – Тина и половина, Графиня Батори) – уауауа Юлка е изключително смела да приеме тази тема, невероятно умеятелна да я опише толкова увлекателно, с лежерен тийн език, без да е назидателно или дидактично! Както Блажев казва: „Юлка е национално съкровище и нейната смелост да броди из детските животи по деликатен и съчувстващ начин заслужава адмирации.“

Плаках. На няколко пъти плаках, докато четях историята на Кронос. И се смях де, но по-малко. И се питах въпроси. И много обичам Юлка!

В допълнение – вече знаем, или поне се досещаме де, че поредицата ще продължи с Аксел. Но ще ви оставя сами да откриете това в края на романа.

Книгата е на Кръгозор. Струва 10 лв. Първо не харесах корицата. Но сега, след като я изчетох – харесва ми повече.

Да, Юлия Спиридонова – Юлка, както много пъти съм казвала, е такова щастие за съвременния млад читател! Толкова е хубаво, че я имаме – родната ни J.K. Rowling. Дано повече деца, младежи, родители и учители знаят и четат книгите й!

Към бъдещите студенти: 10 причини да изберете да учите в България

IMG_5395

Много често при обиколките ми и срещите ми с млади хора, ученици из цялата страна ме питат – „Къде да продължа да уча?„, „Струва ли си?„, „Този или онзи университет е по-добър?“. За мен универсалният отговор е лесен „Зависи какво ви се учи, колко ви се учи, в каква посока искате да продължите след това, но при всички случаи – не си спестявайте висшето образование!“. Ето в подробности моята теза защо препоръчвам на всеки млад човек да опита да продължи да учи и след завършване на училище.

Важно е да знаем, че поговорката „Учи мама, за да не работиш.“ вече не е в сила. Напротив. Колкото по-хубава и високопатена работа искате, вероятно толкова повече ще е нужно да я защитите с дипломи, удостоверения, сертификати.

Учене за знания. Разбира се – ученето е най-вече за знания. И няма как да е иначе. Но, нека сме наясно – ученето в университета не прилича никак на това в училище. Все повече и родните университети въвеждат нови форми на преподаване, възможности студентите сами да избират кои лекции да записват, в зависимост от интересите си. Знанията си зависят най-вече от вас!

Учене за приятелства. Приятелства – и с колеги състуденти, и с преподаватели, с най-различни интересни хора – това е вероятно едно от най-ценните в дългосрочен план предимства на времето в университета и предприемчивите и отворени към бъдещето млади хора следва да виждат този потенциал и да го разгръщат максимално.

Учене за купона. Нека не се лъжем – купонът, забавата, времето с приятели, срещите – това е мнооого важна част от студентския живот и никак, ама никак не искате да минете без нея. И тук идва важно предимство на ученето в България – е, по-забавно и динамично от тук няма как да ви е никъде другаде.

Учене за личностно израстване. Времето в университета, с всички предизвикателства и възможности, които дава, е един важен период от живота на всеки млад човек, носещ заряд за личностно израстване. От една страна заради креативната и стимулираща среда – състуденти, преподаватели. От друга – достатъчно време за четене – не само по специалността, но като цяло. От трета – съпътстващия ученето студентски живот. Приемете го като важна задача, поставете си лични цели и ги гонете с последователност и страст.

Учене за нови и нови възможности. Срещите с хора, с нови знания, събитията, книгите – всичко това дава много нови и нови възможности пред всеки млад човек. От това да започне стаж, за да напредне и добие реална представа за истинския бизнес, дейности, които му предстоят, до запознанствата, самоусъвършенстването, новите идеи и пътища, по които може да се поеме още по време на следването.

Учене и предприемачество. Някои от най-интересните ми студенти са тези, които вече са стартирали свой бизнес и въпреки това не спират да учат, жадни за знания и самоусъвършенстване. Вече повече от 10 години у нас се създава и развива предприемаческа общност и култура, отварят се все повече и повече възможности и в тази посока. Оргаизираните startup събития са из цялата страна и привличат основно ученици в горните класове и студенти. На тези събития хора с бизнеси и опит са ментори и лектори и ученето става неусетно, леко, с много вдъхновение и генериране на добри идеи. Ако вече имате идеи в главата си в тази посока – задължително се поогледайте и се включвайте!

Събития, конференции, обучения, семинари. Никога в България не е имало толкова голямо предлагане и силна конкуренция в областта на специалните събития и възможности за допълнителна квалификация, вдъхновение, среща с изумителни лидери, лектори, визионери от световната сцена както в последните години. Най-важното предимство на по-голяма част от всички тези събития е тяхната достъпност.

За разлика от в Европа, където достъп до подобни е срещу доста солидни суми, тук често събитията са безплатни, а ако са платени има намаления за студенти и приемливи цени. Говоря за събития като WebIt, Innovation Day, DigiTalk, IAB Forum например, в областта на технологиите и иновациите, за Startup уикендите, за Smart talsk и многото други подобни формати, които се провеждат и в София и в други университетски градове. Няма как да пропусна TEDxNBU, който тече всяка пролет и кани не само студенти от НБУ. Все повечето места за co-working space, които привличат млади хора предприемачи, студенти, стартиращи бизнеси като Бетакаус, Сохо в София, Startup Factory в Русе, ZaraLab в Стара Загора, Отсреща в Пловдив и много други.

Позволявам си един съвет – предпочитайте тези места пред дискотеки и барове. Едното не замества другото, но вдъхновението, знанието, networking-а са много важни за всеки млад човек, а всяко от тези места и събития е невероятен шанс – не го изпускайте!

В следващия пост – продължение по темата:

Още бонуси от университетите в България.
За финал.

Този текст написах по покана на новото списание Студентите. Публикувам тук с леки съкращения. Пълния текст търсете там.