Пластмасовата чашка от кафето ти днес ще надживее внуците на твоите внуци. По-добре я рециклирай!

IMG_5719

Наскоро бях за трети път на сепариращите площадки за отпадъци на Екопак около София. И нищо, че вече съм го виждала – отново се потресох от планините отпадъчни опаковки, с които сме се заринали.

Знам, че много хора са все още силно скептични към разделното изхвърляне. В един камион се събирали и пластмаса и хартия – това е основният мит. Възможно е, макар специално на Екопак камионите да си минават цвят по цвят в различни дни и на сайта им да има стриктен график по дни и локации. Но компаниите, които се занимават с тази дейност са 5, така че е възможно. Но също е факт, че депата за сортиране и след това капацитетът за обработка на отпадъците от опаковки в страната е доста голям и може още. Екопак заявяват, че събират 60% от отпадъците от опаковки в районите, където действат те. И въпреки това едва около 5% от общия боклук се рециклира. Имаме още много какво да искаме – и повече цветове кофи и повече други видове отпадъци да бъдат събирани разделно и рециклирани (например дрехи, мебели, които за момента само тук-там може човек да предаде).

На снимките човекът подава на лентата съдържимото от жълтите кофи в район Красно село. Горе няколко души сортират пластмасата на няколко основни вида, защото се преработват различно. Явно е, че на линията има не е само пластмаса, нищо, че контейнерът е жълт. Разделени по типове пластмаса се балират и извозват за преработка. Каквото остане отива за изгаряне.

От началото на годината Китай, който до този момент е преработвал голяма част от пластмасата на Европа спира да приема нашите пластмаси. Та в момента преработката на пластмасата, която самите ние използваме и захвърляме, в Европа е доста голямо предизвикателство. Има опция да си се заринем с пластмаса в идните 2-3 години, докато изградим достатъчно мощности да си преработваме отпадъка. За горене и дума не може да става. За традиционно изхвърляне на бунището – също.

Пластмасата се разгражда за най-малко 180-200 години. Това значи, че децата на децата на нашите деца вероятно още ще намират чашка от вчерашното кафе, захвърлена в парка или бутилка от безалкохолно, оставена небрежно на плажа днес.

Личното ми мнение е, че е по-добре успоредно с разделното изхвърляне по възможност рязко да намалим употребата на пластмаса, особено нещата за еднократна употреба – пликчета, бутилки, торбички, а неща от сорта на пластмасови вилици, лъжици, ножчета, чинийки и сламки за еднократна употреба смятам, че е добре напълно да се спрат от производство и продажба.

Изключително много се радвам, че темата за нулев отпадък и за кръгова икономика все повече е на дневен ред и все по-вече хора не само мислят и говорят, но и действат в тази посока.

Ако още не си започнал да изхвърляш разделно и си стигнал до края на този текст, силно те каня да започнеш да го правиш. Защото оставяме едно голямо бунище, много подобно на това на снимката, на тези след нас. А това е доста безотговорно.

Знам, че ще се справим. Трябва само повече да сме на това мнение. Радвам се, че броят на съмишлениците нараства.

IMG_5715

 

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране, не ги захвърляй безразборно

IMG_5010

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране и истинско съкровище, което най-често използваме само за малко (пием бира и хоп – празна бутилка, хапваме киселите краставички и хоп – празен буркан). Ако захвърлим сред природата (брррр това е снимка от тази неделя в планината) – това го считам за брутално порно в храма – ще стои там три човешки живота напред, зиме и лете и лете и зиме и няма мърдане. Гнусно, нечовешко.

IMG_5186

Посетих новата инсталация за сепариране на стъкло край София на Екопак и съм силно впечатлена (снимката горе). Машината отделя всичко ненужно (етикети, метални пластини), разделя стъкления амбалаж и по цвят и така е готов за рециклиране, т.е. да се превърне отново в бутилка или буркан. Планини от стъклени бутилки и натрошено стъкло произвеждаме всеки ден всички ние. Добрата новина е, че могат и се рециклират. Ако ги изхвърляме в зеления контейнер.

Може. Заедно можем. Остава да поискаме.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

Планини от отпадъци. Произвеждаме. Ежедневно. Всички. Ние.

IMG_5001

Планини от отпадъци. Произвеждаме. Ежедневно. Всички. Ние.

Планини от отпадъци – хартии и пластмаси заварихме при посещението си на сепариращата площадка на Екопак в края на София.

Част от сепарацията изисква ръчна работа. Тук се вижда младеж, който придърпва отпадъците от опаковки към поточна линия. Горе, по линията няколко души ги разделят по тип и сортират. После се балират и отвеждат към преработка в различни места.

Производството на хартия е отговорно за около 43% от всички отсечени дървета. Рециклирането на 1 тон вестникарска хартия спестява около 1 тон дървесен пулп, а рециклирането на 1 тон принтер или факс хартия спасява малко повече от 2 тона.

Дърветата, които се отглеждат специално за използването им като целулоза, представляват 16% от световното производство.

Около 35% от твърдите общински отпадъци (преди рециклиране) са хартия и хартиени продукти.

Рециклирането на 1 тон вестникарска хартия увеличава обема на сметището с 3 куб.м. Освен рециклирани хартиените отпадъци могат да бъдат и изгаряни. При този процес от тях се отделя метан, който е опасен парников газ.

За разлика от другите рециклируеми материали, хартията не може да се рециклира отново и отново. Рано или късно, влакната стават твърде слаби или къси, за да бъдат използвани. Ето защо, при производството на нови хартиени продукти новите дървесни влакна се смесват с рециклирана хартия. Повечето кашони са смес от 50% нови и 50% рециклирани влакна.

Срок за разпадане на различни неща:
Хранителни отпадъци – около месец
Вестници – от 1 месец до цял сезон
Картон – 3-4 месеца
Хартия за копир – 2 години
Стари обувки – 10 години
Тухли и бетон – 100 години
Фолио и станиол – 100 години
Автомобилни гуми – между 120 и 140 години
Пластмаса и пластмасови бутилки – най-малко 180-200 години
Алуминиеви кенове – 500 години
Стъкло – 1000 години

Ще изхвърляме разделно, нали
IMG_4995

Писах още: Тонове опаковки за рециклиране, Тонове бутилки за рециклиране

IMG_5008

Благодаря на Екопак за възможността да посетя отново сепарираща площадка и да си припомня колко много още можем да спасим от планетата си.

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица

img_0305

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица. Днес е понеделник. Започни от днес. Лесно е.

Снимах съдържимото и на последния плик, който отнесохме с децата ми до трицветните кофи в квартала: бутилка от айрян, консервена кутия от царевица, кутия от бисквити, от електроческа крушка, от ориз, пликчета от хляб, захар, сушени плодове, пластмасова кутия от зеленчуци, буркан от консерва и капачки, плик от писмо, кутия от детска игра, от хартия за печене, капак пластмасов. Всичко това е чисто, не мирише. И може да чака у дома докато се посъбере и е готово за отнасяне и разпределяне между жълтата, зелена и синя кофи.

Много хора не вярват, че от разделното събиране има смисъл. Аз вярвам, че има. Била съм лично на разделни площадки на Екопак за стъкла и за хартии и пластмаси и знам, че тези опаковки наистина се преработват. И спестяват ресурс.

Писах подробно колко лесно и по-важното, колко важно е да изхвърляме разделно:

Опаковките лесни за рециклиране – опитай и ти

Моят начин да изхвърлям разделно

Ако решиш, след като прочетеш поста ми, да започнеш, дори само за седмица да изхвърляш разделно – пиши ми. Ако можеш и искаш – добави и снимка. Ще се радвам. И ти благодаря предварително! Заедно можем!

Тонове опаковки за рециклиране. Ако събираме разделно.

13494907_10154293286568988_1234105425607873004_n

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.