Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил 🙂

По-различен ли е Пловдив с Отсреща? Какво носи мястото на хората?
Иска ни се да вярваме, че сме място, което задава тон по алтернативен начин за теми като устойчивото развитие на града и бизнеса като цяло, качеството на средата, която обитаваме, математиката, астрономията, визуалните изкуства. Правим го чрез собствените си проекти и като предоставяме пространството на всеки, който се свързва с нашите търсения. Понякога достъпът до много информация за всичко, което се случва някъде другаде ни дава измамна представа, че го имаме и тук. Иска ни се повече смислени инициативи да се случват на местно ниво за местните хора, Пловдив дава много възможности, но все още неизползвани.

Социалната промяна в ход ли е, според теб, и в България? Как може да се ускори?
Обществото се променя постоянно, едва ли някога е спирало. Въпросът е на какво обръщаме внимание, в кое влагаме енергия и време. Отговорът е във всеки от нас и малките избори, които прави всеки ден – от това какво да купи, с кого и как да общува до това какво да работи. Не вярвам, че има някаква конкретна промяна, която трябва да се случи на всяка цена, по-скоро в кръговрата на неизбежната промяна да успеем да хванем най-същественото.

Какво си пожелаваш?
От гледна точка на развитието на Отсреща си пожелавам да бъда по-търпелив и да мога по-добре да виждам реалните нужди – както моите, така и на хората около мен.

Ако и на вас са ви симпатични – посетете ги или поне дайте по един лайк – fb 🙂

Момчил Якимов ще е ДЕОС кандидат за кмет в Младост, София на кметските избори, които ще се проведат на 6 ноември, заедно с останалите. Защото много харесвам и вярвам в Момчил, реших че е добра идея да си поговорим с него за смелостта му да се кандидатира за кмет на Младост. Също ми се искаше и май се получи – да видим Момчил като човек, отвъд костюма, професията, обществените дейности.
Ако искате да го подкрепите – бюлетина 23 – Момчил Якимов, ДЕОС.

Кой е Момчил, отвъд костюма, работата и ДЕОС?

Роден съм и съм израснал в София. След гимназията станах част от първата вълна младежи, които търсеха да продължат образованието си в чужбина. В ранните ’90 беше малко по-сложно – имаше визи, парични гаранции, не се признаваха дипломите ни. Заминах първо за Австрия, където сме се разминали с Емо А. Георгиев (днешният председател на ДЕОС), както се оказа по-късно. В крайна сметка се установих в Щутгарт и там завърших образованието си на строителен инженер. Спукването на имотния балон в източните германски провинции съвпадна по време със строителния бум в България и тогава видях смисъл да се прибера в България, за което не съжалявам.

Какво обичаш да правиш в неделя, например?

В неделния ден опитвам да запазя повече време за интелектуални занимания. Имам среда от приятели с различни професии, обичам да се събирам с тях поне за малко и заедно да търсим допира в науките. Не съм ти разказвал, но аз също съм задочен докторант, правя експерименти, получават се интересни резултати. Напоследък научната ми работа е най-потърпевшата от обществените ми ангажименти.

Младост е Твоят квартал, защото …?

Защото искам заедно да покажем, че дори да не може всичко хубаво да се случи на мига, то видимо сме хванали вярната посока, наясно сме какво вършим и къде искаме да стигнем. И тогава ще има разбиране за временните неудобства и лишения. Така виждам нещата както за „Младост“, така и за София, така и за България. Иначе аз съм израсъл и живея в момента в „Лозенец“ – друг софийски квартал, станал много по-отдавна прословут със същите проблеми, каквито има и „Младост“ в момента. Затова знам от опит, че половинчатите мерки са губене на време.

Какви са твоите съседи?

(усмихва се) Вече седма година ме преизбират в домсъвета на кооперацията. Заедно правим много неща по естетизацията на околоблоковото пространство. Подсещаш ме да се поровя в личния си архив и да споделя малко снимки „преди и сега“. Но най-хубавото е, че добрият пример се оказва заразителен и виждаме все повече блокове около нас да предприемат нещо с лична инициатива.

Само много пари ли са нужни, за да изглежда един квартал, един град по-добре, според теб? Ако не – какво още?

На първо място е нужна критична маса от граждани с достатъчно високи критерии за „уреден град“. На второ място – те да успеят да излъчат свое адекватно представителство във властта. Парите слагам на трето място и те са по-скоро следствие. Знаеш, в ДЕОС сме на мнение, че България е бедна от пилеене, популизъм и корупция, но не и заради липса на ресурси.

Как хората могат да живеят заедно по-добре – във входа, блока, квартала, града?

Понеже основната тема на моята кампания е регулацията на паркирането, не прикривам например своето възмущение от това, че общината толерира ползването на автомобил в града да става по законите на джунглата. Това години наред насажда омраза и лични вражди между съседи и съседи, местни и приходящи, шофьори и пешеходци, шофьори и велосипедисти. Потрошените тротоари ще ги ремонтираме, изровените градинки ще ги залесим наново, но изляната омразата и изхабените нерви няма как да ги съберем обратно.

Как разказваш на детето си за ДЕОС и участието ти в кметските избори?

Засега ДЕОС губи конкуренцията за вниманието му в полза на таблета.

Какво си пожелаваш?

До 6 ноември най-голямото ми желание ще бъде, аз и ДЕОС да се представим подобава на изборите в „Младост“ и да опровергаем скептиците, които смятат, че нашите намерения (ред в паркирането, чист въздух) не вълнуват обикновения гражданин, защото са изпреварили времето си с 20 или 30 години, докато се сменят поколенията.

Връщаме се от неделна разходка из селата западно от София и по пътя мяркаме възрастна жена с много багаж да вдига ръка за стоп. Подминаваме я, защото караме не бавно, но мигом проговаряме, че ще е добре да я вземем (имаме място в колата), правим обратен завой и се връщаме да я вземем.

Бабата си е била на село, където ходи веднъж на две седмици, че е скъпо да се пътува по-често . Отглежда си тя там домати, други зеленчуци, та се е натоварила доста и едва крета превита от тежестта на зарзавата, добавен към възрастта си.

Доволна е много, че я взимаме. Бъбри доволна. Неделен ден е, чакала отдавна, не е ясно ще мине ли автобус или маршрутка. Уточняваме къде в София е удобно да я оставим, после споделя как и какво е отгледала и неусетно започва да ни разказва за живота и работата си.

„… Имам такъв късмет. Работя в малка шоколадова фабрика. Имам златен шеф. Доволна съм. Ставам всяка сутрин в 4, храня кучетата си, че съм прибрала две бездомни. После от 6 съм на работа. Чистя във фабриката. Хубава работа. ..

… И шефът ми е толкова добър! На всеки ще помогне, за всеки ще помисли. Такъв човек не съм виждала друг! …

… Отдавна гледах, че много картон и кашони се изхвърлят и говорих с шефа дали може да ги събирам и давам за вторични суровини. Той е добър, разреши ми. Намерих сухо място по двора да ги събирам и всеки ден трупам, трупам. После ги връщам и това са много кашони – по 40-50 лева на месец излизат. А това са си пари! Отделно, че добро за природата правим, че ще се преработят пак, хубави кашони!

… Давам на шефа парите от кашоните, та да има да купува по-хубава храна за кучетата, които пазят фабриката. Че и те душа носят и за тях ми е жал.

… Така съм много доволна. Хем за природата добре, хем за кучетата!“

Усмихна ни тази добра жена. Много ни зарадва, като ни сподели историята си. А в края на пътуването ни остави няколко чудни домата, заедно с благодарността си, че сме я взели на стоп.

Малките радости на деня. Споделени.

–
За това колко отпадъци можем да спасим с рециклиране вече писах – ето тук е.

Анна и Алената глутница е роман за живота на едно младо момиче в късния соц. С любовите, стремежите, но и с горчивите истини, които носеше това тежко време.

Харесва ми стила на Мила Искренова. В кратки фрагменти описва отделни случки, които събрани в едно говорят реалистично, прямо и до кръв отрезвяващо за 70-те и 80-те в София. Сънищата, философските забежки и размисли идват идеално, за да внесат малко надежда и ред в иначе отчайващо страшния разказ, в който „връзки“, „баровци“, разврат, сметки доминира злокобно и изтласква всичко човешко в ъгъла, в невидимото. И всичко това уж в името на човека.

Като че приключи по-бързо, отколкото ми се искаше. И не ми даде много оптимизъм в края, но такава е действителността – не розова. Една-две глави бяха сякаш от друго място. Плюс голямата болка на Мила Искренова тежеше – за мен достатъчно, но не знам за някои млади хора, може да им е в повече. Речникът в края на книгата е доста полезен и е добре да върви към всяка книга за соц-а.

Анна и Алената глутница ти я препоръчвам. Не само защото е за соц-а, от който още носим раните си. А защото е човешка.

Към хубавият текст и една великолепна корица от Ивз Андонова. Браво на ИК Скалино!

„… Когато в живота ти се появи недостоен човек, той се опитва с всички сили да привнесе липсите си върху твоята личност – да сложи отпечатъка от собствената си мръсотия и нищожество. Това са най-опасните хора – скрити зад мили погледи и усмивки, те коват ковчег за характера, който не влиза в „нормите“ им. Нещастни, вкопчени в материята хора, които не знаят, че те самите са отчаяно мъртви.“

Една лудост на най-уики човекът, когото познавам – Вася Атанасова #100wikidays (в рамките на 100 дена всеки ден да допринасяш с по 1 статия за Уикипедия) запали много, много уикипедианци по цял свят! Наистина колосално количество ново съдържание, безплатно достъпно за всеки знание се генерира всеки ден провокирано от #100wikidays

Та скромният ми принос бе до тук в серия 10 поста в #10wikidays посветени на съвременни българи – хора на изкуството. Това през пролетта. И сега втора поредица 02 #10wikidays с теми, посветени на феминизма и най-вече феминизма у нас (не много позната и обговаряна / защитавана тема като цяло).

Търсех и откривах жени, които имат принос за равните права на жените в обществото и нямат статия в Укипедия на български език. Оглеждах се основно и за българки. Не беше лесно, специално за българските. Много малко информация, не много достъпна. Но се получи и съм доволна.

С оглед личен архив реших да направя този пост и да линкна към статиите от тази поредица:

01/ Амелия Блумър – е една от първите жени, защитник на правата на жените и от основоположниците на феминисткото движение по света. С това се счита и за една от основоположничките на феминизма.

02/ Теодора Ноева – една от първите защитнички на женските права в България. Става главен редактор и съ-издава първото дамско списание „Женский свят“.

03/ Филис Шлафли – американска антифеминистка, добавена само за баланс в този списък

04/ Кери Чапман Кет – една от водещите жени в движението за равни права в САЩ, защитник на правата на жените и от основоположниците на феминисткото движение по света.

05/ Димитрана Иванова – учителка, журналист и сред първите борци за правата на жените у нас.

06/ Ребека Уокър – съвременна американска феминистка, автор на понятието „трета вълна феминизъм“.

07/ Юлия Малинова – изявена общественичка и активистка за правата на жените в България от началото на XX век.

08/ Красимира Даскалова – най-много информация за жените в близката ни родна история, допринесли за равни права намерих в нейните статии и изследвания, за което съм благодарна и написах статия и за нея 🙂

09/ Джули Мърфи – съвременна американска писателка (Бухтичка), защитничка на правото на жените да са пълнички.

10/ Български Женски Съюз – организация на жените, съществувала от 1901 до 1944 година и възстановила дейността си от 1993 насам.

Тук е мястото да изкажа благодарност на милите уики редактори, минаващи да дооправят след мен търпеливо и прецизно.

Толкова за втората ми серия #10wikidays

Скоро започвам третата – ще са жени от нашето съвремие, които имат силни приноси и постижения, а все още нямат свое представяне в Уикипедия. Наредили са се още няколко поредици по 10 на редичката да чакат.

Лесно е да пишеш, дописваш, редактираш съдържание в Уикипедия. Лесно, но и отговорно. Така то става достъпно за всички и правим знанието наистина за всеки. Кауза е. Опитай. После ми пиши, за да се радвам, че сме заедно в това.

p.s. картинката за илюстрация съм взела от презентация на Вася без да я питам, дано не се сърди, в името на каузата е 🙂