Познавам Антон Вълков като мечтател и като благ, добър, съзидателен човек. Наскоро той се зае с една наглед сложна и доста предизвикателна задача – да създаде споделено пространство в Пловдив – Отсреща. Получава му се, според мен, на него и партньорите му. Но в този разговор, който споделям тук, научаваме още.

Как дойде идеята за Отсреща и как я реализира?
Идеята за Отсреща е много стара. Първо като тийнейджърска мечта да имам кафене, като това от сериала „Приятели“, а по-късно и като осъзнато търсене на физическо пространство за изява по темите, които ме вълнуват – устойчиво развитие, смислени разговори, общности. Споделих я с близките ми хора – сестра ми Ана и нейният приятел Христо, които също имаха подобна идея за техните проекти свързани повече с науката, дизайна и изкуството. Кафето се оказа добра пресечна точка между всички теми и начин да привлечем разнообразни хора към тях. Мястото изградихме сами, по дизайн на Христо, с минимална финансова инвестиция и много часове вложени в ремонт, изработване на част от мебелите и другите елементи на интериора. Удоволствие е да погледнеш почти всяко нещо около себе си и да се сетиш как си го правил 🙂

По-различен ли е Пловдив с Отсреща? Какво носи мястото на хората?
Иска ни се да вярваме, че сме място, което задава тон по алтернативен начин за теми като устойчивото развитие на града и бизнеса като цяло, качеството на средата, която обитаваме, математиката, астрономията, визуалните изкуства. Правим го чрез собствените си проекти и като предоставяме пространството на всеки, който се свързва с нашите търсения. Понякога достъпът до много информация за всичко, което се случва някъде другаде ни дава измамна представа, че го имаме и тук. Иска ни се повече смислени инициативи да се случват на местно ниво за местните хора, Пловдив дава много възможности, но все още неизползвани.

Социалната промяна в ход ли е, според теб, и в България? Как може да се ускори?
Обществото се променя постоянно, едва ли някога е спирало. Въпросът е на какво обръщаме внимание, в кое влагаме енергия и време. Отговорът е във всеки от нас и малките избори, които прави всеки ден – от това какво да купи, с кого и как да общува до това какво да работи. Не вярвам, че има някаква конкретна промяна, която трябва да се случи на всяка цена, по-скоро в кръговрата на неизбежната промяна да успеем да хванем най-същественото.

Какво си пожелаваш?
От гледна точка на развитието на Отсреща си пожелавам да бъда по-търпелив и да мога по-добре да виждам реалните нужди – както моите, така и на хората около мен.

Ако и на вас са ви симпатични – посетете ги или поне дайте по един лайк – fb 🙂

Follow