с Марин Бодаков имахме задушевен разговор в едно от култовите студиа на Националното радио следобеда и говорихме за родителството, училището, зверската необходимост от промяна там, кога децата ни спират да са любопитни и защо студентите, които учат няколко години подред до Ботаническата градина не са влизали никога в нея и подобни

веднага след това получих обратна връзка от слушател. млад човек, на 32 години, бивш и бъдещ учител. беше засегнат от разговора ни. дълбоко засегнат. затова е и този пост – за извинение и уточнение

респект към учителите, които съвестно, с желание (мерак) и отдаденост са се впуснали в приключението учителстване. не е лесно. наистина една от най-трудните професии. особено в днешния контекст на образование разчекнато между стари устои, нови деца, променени родителски нагласи и изисквания, променени изисквания на бизнеса и обществото като цяло. на учителите никак не им е лесно. най-често те обират парсата. от неуредиците в системата като цяло, морално остарелите изисквания, капризите на времето. респект.

горното не отменя факта, че сме в задънена улица с образованието, масовото. не само ние. много други eu и отвъд eu държави. за всички, които не са разбрали – времената драматично се промениха. драматично.

предефинираха се или имат нужда от спешна предефиниция много понятия. като например авторско право, собственост / интелектуална собственост, интелигентност. появиха се енциклопедия, списвана от хиляди неизвестни доброволци, най-мощният плод на колективния човешки разум до момента (wikipedia), място, в което всяка клюка, новина, емоция биват споделени и  чути моментално от хиляди неанонимни хора (facebook), място, в което вместо да издириш правилното изписване на сложни думи в дебели речници имаш резултата за части от секундата, плюс още много (google) и т.н. и т.н.

нещата не са същите от преди 10, 5, 2 години. образованието ни е поне от 20 същото. с леки козметики. и има нужда не от реформа. от обръщане на 180 градуса. и трябва да се започне от учителите та до децата. скоро, ако ли не вендага.

какво мислиш?

–

писах и преди по темата:
каквото повикало – такова отвърнало
и има ли шанс за промяна в масовото образование

темата е доста подходяща за 8-ми декември. не че са направили проучване и за нивото на родните студенти, но ако изхождаме от резултатите за учениците можем да се досетим евентуално и за студентите …

най-интересното е колко шокирани са всички. като ущипани лелки. все едно всичко се е сринало в последната година-две. истината е, тъжната истина, че образованието от кризата не е излизало и плаче ама на висок глас не за реформа, а за тотална трансформация.

ясно е – каквото посееш – това ще пожънеш, не може образователната система и цялата страна да са в криза, пък да имаме перфектните ученици и супер резултати.

промените в последните години са в две посоки – образователната система и оценяването. третото важно звено – учителите, всъщност основният фактор – от това някой да обича или не математиката и някой да развие математическия си например гений или не – са учителите. не съм чула да се инвестира в развитието им. по-скоро те в голямата си част са унизени и взети за смях.

кой става учител днес? който не го примат другаде. ако завършиш някаква специалност с по-слаб успех – ставаш пак учител. … ниски заплати. липса на уважение. лошо самочувствие. и още и още …

никой не печели от зле образовани млади хора. факт. но не бива да виним само учителите или системата. сигурно виновни сме ние всички, че не сме изискали достатъчно и се примиряваме със състоянието както си е, оставяме децата ни да израстнат ей така. спасяваме се поединично – кой с частни уроци, кой с бой. е, резултатът като цяло е плачевен. но за бой сме си ние, не децата ни – те са потърпевши и един ден могат да ни търсят сметка за делата ни или безхаберието ни. на себе си трябва да се сърдим.

още по темата – интервю с Ева Борисова в Дневник; учениците ни четат и мислят трудно в Az-jenata.bg

споделеното тук е от моята камбанария, но обобщава мнението на не малко колеги, преподаватели в различни висши учебни заведения за студентите днес. важно е да се знае, че това са неща, които важат не само за моите студенти, но за студентите по принцип, в България, а за някои от аспектите – и по света

споделянето не е с оглед да оплюем студентите, някой ВУЗ или системата, а да се замислим и направим, всеки това, което е във възможностите му, нещо, за да променим ситуацията в позитивна насока

неграмотност е силна дума, но липса, у част от студентите, на базисни познания по български език и правопис – нещо не просто дразнещо, но отчайващо на моменти. не мисля, че и преди е било много по-добре. просто не е било толкова видно, в ерата на Интернет и компютрите някак това се вижда по-лесно

copy/paste. всеки ще се съгласи – толкова искусително лесно е да направиш гугъл сърч и да изкопираш първото или второто, което ти падне. стереотипът е у тях отдавна, от ученическите години, когато учителите не са онлайн, че да погледнат от къде е „взаимствано“, продължава с копиране на готини SMS-чета, вместо на замисляне и измисляне сам на такива, та до курсовите и дипломните … нужно е ясно правило, като в западните университети – хванат ли те с c/p – наказание, повторно – вън от университета. за жалост моделът е силно натрапчив и тотално отмива способността за мислене, анализиране, създаване

работа и учене. това не е първото поколение студенти, които работят. истината е, че едва около 30% от тях работят. но не на всички им остава време, достатъчно време за четене и учене. а за какво е студентството, ако не именно за голям обем четене и учене. времената са сложни, но кога не са били

учене за диплома, не за знания. предполагам и това винаги го е имало. все си има някакъв процент от хората влезли да учат без да знаят защо, само за да са в София, за да не накърнят мераците на родителите си, да поживеят малко, ей така, на майтап. любопитното е, че тези хора не рядко стигат до диплома. естествено после никога няма да работят по специалността не само защото не искат, но и не могат

списъкът може да продължи, но няма смисъл, защото нищо няма да се промени. гледах някакъв спор между ректори на уриверситети по повод този в Перник – говореха за фуниите, на къде да са обърнати, къде да е цедката – на входа или на изхода. нямаха единно становище. не е ясно още защо държавата бълва специалисти в области, в които има много, а не прави нищо за други, в които има глад. ясно е, че и за в бъдеще в България ще има достатъчно ИТ търсене. но за разлика от Румъния, където на високо ниво се взеха мерки преди години и в момента има достатъчно кадри, у нас нищо не се прави.

студентите са млади хора, като цяло мислещи. ако изискваме повече от тях – аз, ти, университета им, цялата система – ще е по-добре за тях и за всички. важното е добра воля да има. и да не тръшкаме врати, обвинявайки другите за собствените си неуспехи.

за да не остане само некрасивото – ето и на студентите с любов