размерите на трагедията със сигурност не е четиво за пуритани. но е модерен текст по вечна тема, облечена в примамливите нюанси на нагоните и сексуалните желания. темата за човешкия живот, за неговия смисъл, за самотата. динамика в монотонни сцени, кратки изречения, много испански, с малки детайли на ежедневието и уличките на Барселона, къща в задънената улица без изход, Курт Вайл, едва капещата чешма… . всички елементи като на филм, без да тежат. с много страсти, еротични сцени, пластове смисли, простота

Ким Монзо не случайно е признат за скандален автор. смел и умел сатирик, който с лекота се присмива на човешките слабости и завършва с много удивителни, с размерите на трагедията

„в този момент еволюцията му се струваше не просто несправедливост към човешкия вид, а оскърбление срещу личността му“

комплименти за превода на Елица Попова и за художника на корицата Стефан Касъров

още за размерите на трагедията в Kafene.bg

Follow

ако дарим книги, а не просто ги заварим в библиотеката:

– ще имаме винаги благо чувство, когато я посещаваме, ще знаем, че нещо добро и наше е там и радва, помага на другите;

– ще сме по-внимателни към книгите, заети от библиотеката;

– ще имаме повод да се връщаме към библиотеката;

– вероятно има още 🙂

благодаря на Деси, Миряна, Светла, които вече писаха в блоговете си в подкрепа на инициативата!

за който не е разбрал – събираме средства за закупуването на нови книги за Детски отдел на Столична библиотека, до Коледа, кутията за дарения вече е там – пл. Славейков, входът откъм поликлиниката

още инфо тук – дари ни книга

Follow

признавам – до момента не бях чела роман от унгарски автор. с благодарност на издателство Ерго, че издава съвременни унгарски автори на български език. и за баща на мъртвите на Балаж Дьоре.

признавам – много е тежък този роман. тежък, но и пречистващ, поетичен, напевен, болезнен, безкраен, жесток, разпъващ, смиряващ, мъдър, изцеляващ, питащ, отговарящ.

баща и син. баща. син. животът. ценностите. самотата. липсата. лъжата. смъртта. книгите. библиотеките. цитатите.

уникална книга.

цитатът не е представителен за текста, но е красив:

„Проумях същината на живота и съдбата си от книгите“ – пише баща ми. „Книгата за мен винаги е била разковничето на тайните. А заниманията ми с книги, библиотекарството не съм приемал за официална професия, а за магична страст, за алхимично експериментаторство.“

Follow

тези разкази ми бяха чудесна компания в пътуванията последните дни. класически разкази в чистия смисъл на това понятие, пък било то и с по-разчупени на места сюжети или персонажи

Уилям Тревър поднася история след история със сложни ситуации, трудни характери, безизходици, мъдрости. класика

текстът на 4-та корица е подвеждащ и оскъден. книгата трябва да се зачете, за да й се усети вкуса. затова пък корицата е много нежна и импонираща на цялото

Follow

мислех си да спестя част от истината, която може да накара някои да не посегнат изобщо към тази книга. едната – че Николай Петков всъщност е Отец Николай, православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово, втората – че е философ. хората днес имаме доста предразсъдъци и към отците и към философите. и за по-неутрално ги избягваме

е, това е, написах го. и въпреки нечии предразсъдъци книгата стадионът на старата госпожа е истинско приключенско пътешествие, което те разхожда напред-назад във времето и пространството, запознава те с велики умове, представени като обикновени хора, разказва за кварките, мъдреците, изкуството, футбола и още много неща от светското ни ежедневие

„нашата съвременна литература отдавна чакаше такава книга“ е написал Деян Енев. и на мен ми е любопитно допълнение в пъстрата картина на българска литература днес. и важна реабилитация на образа на свещеника, който за жалост най-често в изкуството ни е представян или пиян, или зъл, или глупав, което донякъде да не е много справедливо

самият Отец Николай е от онези земни неземни хора, с които можеш да говориш дълго, по много теми, без да се измориш и без да се натовариш. скромен, лек и в същото време дълбокомислен. скоро интервю с него в Kafene.bg

Follow

традицията в семейството ни повелява всяка вечер да четем приказки. изборът е на децата, а бройката понякога достига до няколко, но по стандарт е една.

тези дни изчитаме нова книжка, вълшебно илюстрирана и много усмихната – Тетрадка за приказки, специална с това, че деца са авторите на приказките, деца от тук и сега на България, а майстори-художници са допълнили с красиви картинки

един от важните елементи децата да харесат книжка е оформлението, картинките, а на тази моите деца ахнаха като я видяха и разгръщаха, а след това се смяха с глас на няколко места, докато я четяхме

а защото в края има място за приказка, след като изчетохме толкова забавни истории започнахме да съчиняваме свои! 🙂

аплодисментите са за издателство Точица, които за пореден път показват, че с мисъл, любов и труд нещата се получават истински! браво и за куража, с който запасяват децата да творят и мислят!

Follow

като част от журито в конкурса Перо от пеликан, с любезната покана на Ирина Папанчева, с любопитство изчетох 65 детски работи по темата на деца от цялата страна

изуми ме шаблонната интерпретация на темата при част от децата и изключително креативните и мъдри истории при друга част от децата. окуражих се за пореден път – имаме истински мислещи и добре пишещи млади хора!

списък с победителите има тук – в Kafene.bg

всички произведения победители – скоро ще качим в Кафене

а за момента малък анонс с час от написаното от Илиян, 13 г. от Мездра:

„Желанието ми е, когато порасна, да напиша книга по тази тема, а дотогава – ще трупам знания и опит. Те ще ми помогнат да разреша и втория си проблем. Решавам да се обадя на татко и „по мъжки“ да си поговорим. Ако има начин и иска ще бъда щастлив да се върне вкъщи. Но ако не желае, животът продължава. Аз ще се старая да бъда опора на мама, никога няма да я разочаровам или обидя.“

сайтът на книгата Перо от пеликан на Ирина Папанчева е тук

Follow

и стъкленият охлюв, както останалите писания на големия сръбски класик Милорад Павич е една приказка, изпълнена с любови, странности, мъдрости и заплетени в чувствата и времето герои

„любовта е нещо, което се учи и упражнява. също така любовта е нещо, което трябва да откраднеш. ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов“

„мислите, че свиря ли? няма такова нещо! с тези свуци аз поливам цветята в градината под прозорците. така растат по-добре … има песни, които цветята обичат. както има песни, които ние обичаме. но има и други, редки и скъпоценни песни, които умеят да обичат нас“

„девизът му беше и остана: ако искаш дълго и щастливо да живееш на земята, не се щади за нищо“

писах още за последна любов в Цариград на Павич тук

Follow

обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя

и все пак зачетох „преди децата ти да те побъркат“, защото приятели ми казаха, че има и смислени неща в книгата. а и защото имах време – на плажа и ми се стори подходящо четиво докато надзиравам малките, играещи във водата. предговорът ме грабна:

„през 90-те хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. до този момент децата си бяха деца. падаха, ставаха, цапаха се, играеха си – правеха всичко, което децата някога са правили. возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без пластмасови капачки по контактите и поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

по това време започнахме да се променяме. животът стана по-сложен и по-натоварен. сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. продавачите на сапун се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

на всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали по-сложни и по-деликатни … и всеки път, когато пуснем телевизора доктор Е от Т университет ни обяснява колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

…

колкото по-щастливи сте вие, толкова по-щастливи са и те. простичко, но важно правило. най-важното от всички правила.“

–

писах и за и твоето компетентно дете

Follow