какво подарявам най-често напоследък ли? не, не са книги. подарявам електронни четци!

е, след първоначалната радост „Йеее, имам си вече електронен четец!!!“ идва резонният въпрос „А от къде да си взема книги?“

разбира се, всички знаем за Читанка.

но има и неизчерпаем извор – цялата класика, която вече е с освободени права и достъпна на един клик разстояние – намерете я на OpenCulture.com (благодаря на Бени за линка!)

моето място за легални платени и безплатни книги на български книги е сайтът Biblio.bg

писах още: за екнигите и какво да извадим от ученическата чанта и възхвала на електронните четци

все по-често се замислям за бъдещето – по-близкото и по-далечното. и мислейки си днес по темата, разхождайки се из петъчна София ми хрумна една от перспективните, готини по много начини професии на днешния, но много актуални и в утрешния ден – всички, които произвеждат, търгуват, поправят и разбират от колела

я се замисли преди 5 години или дори преди 2 колко бяха велосипедистите из София – екзотика. днес има велоалеи, макар и не съвършени, но ги има. има и скъп и нещадящ природата бензин, който ще става дори все по-скъп в бъдеще. има и силен опит от много градове на Запад, където вело-културата е на доста високо ниво. случва се.

виждам в училището на моите деца един татко, който редовно прибира щерка си с колело

виждам из вело алеите все повече и повече каращи, ама много

Руми си купи сгъваемо колело, което сгъва, влизайки в метрото и събира погледите на всички

Сашо, Марин, Мартин, Юли, Косьо и много други си джиткат на работа и по срещи с колела

опа, изпуснах Жоро, който вече май от 3 години се придвижва само, ама само с велосипед из цяла София и България

и Стоян, който наскоро участва във вело-маратон из Европа

а Ади и Филип дори си имат еднакви колела (жълти) и с тях събират погледите на пешеходците из улиците на София

има дори абитуриенти, отиващи на бала си с колело!

магазинчетата за колела стават все повече из София. а хората все по-често предпочитат, по една или друга причина именно този начин на придвижване

снимката е от Томи, а колелото е в The Bookies и е яко

всеки блогър рано или късно стига до това да публикува рецепта. е, ето ме и мен в кюпа 🙂

моята добра приятелка Гори имаше наскоро рожден ден и защото тя е прекрасна, реших да й подаря веганска торта. това е първият ми опит за такава, а рецептата ми я каза Диляна. и май се получи. без захар, без печене и друга обработка. лесно, вкусно и мноооого полезно. хубавото е, че Гори е родена през юни, когато има мнооого ягоди, затова и тортата стана ягодова. смятам през юли да опитам с малини, през август с кайсии, а през септември – със смокини, мисля, че ще се получи.

ето и рецептата

продукти:
за основата
300 грама бадеми
100 грама овесени ядки
100 грама стафиди
50 грама ленено семе
2-3 суп лъжици ром (може да се замени с вода)

за крема
100 грама бадеми
300 грама ягоди

за украса
около половин килограм ягоди

от предната вечер, или няколко часа преди да я направя, накиснах стафидите в рома, а овесените ядки във вода. на сутринта смлях в пасатор всички съставки за основата, до хомогенна каша. във форма за торта поставих изрязан кръг от готварска хартия и разпределих цялата смес за основата, като заравних отгоре.

отделно смлях и крема – само бадеми и ягоди, в пасатора. изсипак върху основата и също заравних отгоре. оставих в хладилника за час-два.

преди поднасянето извадих тортата от формата и поставих в тортена чиния. украсих от всички страни с измитите, почистени и разрязани на две ягоди.

ето толкова семпло, но мноооого ефектно!

и пак – чрд Гориииии! 🙂

Където и да сте, какво ти и да правите, не се отчайвайте и не робувайте на чужди мисли от типа „ми то тук е много зле положението, няма работа и всичко става с връзки“…

Според мен ни/ви трябва САМО:
1) Добри идеи
2) Готини приятели, които да ни подкрепят със съвети и сътрудничество
3) Интернет платформа (сайт, блог, Fb Page for Bussiness, видео-канал и тн.), чрез който да се популяризира това, което се започва
4) Най-важното – смелост и дързост, да рискуваш да почнеш да правиш, това в което се чувстваш най-добър 🙂

#JustMyThoughts

Петър Кесов, 28 г.

след охлювите втора битка се наложи да водим с внезапно появили се, но бързо разпространили се из почти всички растения в тази леха черни и бели мушички. изчетохме където и каквото намерихме из форумите. почти категорично навсякъде пише, че положението е неспасяемо и само химикали ще помогнат.

все пак опитахме с бабини чисти рецепти. намираше ни се около коло коприва. сложихме го в тенджера с 4 литра вода за два дена, получи се силен тоник, който разредихме с още толкова вода и пръскахме растенията, засегнати от мушиците. и се получи! пише, че е добре да се пръскат няколко дена, но ние не успяхме с няколко, а само с едно пръскане.

копривеният тоник се препоръчва и като средство за подхранване на почвата, затова с останалата част обилно поляхме около корените.

доматите, краставичките, тиквичките активно цъфтят в момента и са много красиви.

–

ето и как започнахме градинката