„Сега действащата законова рамка, уреждаща училищното образование е на повече от 20 години. Морално остаряла и чужда на съвременните обществени потребности, чужда на учителската и родителската общност, и особено неразбрана от най-важните участници в процеса, децата.
Законът за народната просвета от 1991 год. не е възможно да бъде преправен и хармонизиран с Европейските изисквания и ценностна система, с редицата международни документи, по които и България е страна, тъй като за целта е нужна съвършено нова законодателна рамка, стъпваща на качествено нова философия, принципи и ценностна система. Реформите в училищното образование са не просто наложителни, но и отчаяно се очакват от цялата учителска общност, от родителите, децата, от цялото ни общество.
Наложителните и дългоочаквани промени са много:

• Поставяне на детето като личност, в центъра на процеса. Не ученика съществува заради системата, а системата съществува заради ученика.
• Приоритет в работата на цялата система следва да са гъвкавите и разнообразни въможности за подкрепа в личностното развитие на всяко дете и ученик, без разлика и дискриминация;
• Промяна в учебните планове, съдържание и програми;
• Сериозна промяна в съдържанието на учебниците, болезнена тема за цялото общество;
• По-голяма автономност на учебните заведения и по-голяма свобода на учителите, даваща им възможност за гъвкавост и творчество в работата си с децата, за да могат да отговорят индивидуално на различните детски потребности;
• Стимулиране към активно и равноправно участие в училищния живот и овластяване на родителската общност, към която в момента преобладаващото отношение е като към пасивен ползвател на услуга, а не като към равноправен участник в образователния процес;
• Остра необходимост от децентрализиране на системата от подкрепящи образователни услуги, особено за децата с различни увреждания, децата от малцинствата, в риск, за да е възможен изобщо адекватен и квалифициран педагогически отговор на конкретните им потребности, в съответната община.

Необходима е цялостна преориентация на училищното образование, с нови цели, системата трябва да се подчини на обществените потребности и да развива силните страни във всяко дете, а не да подчинява обществото и приравнява децата по собствените си уравнивиловка и „способности“.
Училищната образователна система трябва да се приобщи към съвремието, спешно да се модернизира, със задна дата, защото в противен случай по-скоро пречи, отколкото да е обществено полезна.“

подписано от над 20 организации, изпратено до Президент, Премиер, Министри, медии …

снимката е направена в библиотеката на 2-ро СОУ, София