сигурно си чул за сайта с милион жирафи. споделих за него преди по-малко от година. е, Ола Хеланд, инициаторът на проекта днес писа на всички, изпратили му рисунки с жирафи, че вече е събрал заветните 1 милион жирафа! необходими са му били един семпъл сайт, 440 дена и хора от 102 държави за тези 1 000 000 жирафа.

и днес от мейла научаваме, че това е една готина маркетинг задачка – от всички нарисувани жирафи, събрани на едно място е излязла книжка! и то доста яка! на три езика и дори вече се продава в Амазон (22.45$)! това се казва хитър ход или по-иначе казано –  партизански маркетинг, смело съчетан с вайръл, user generated content, блог-щафета и още цял куп подобни джаджи. яко.

е, и аз нарисувах няколко жирафа, ще взема да си поръчам книжката, да си ги видя издадени на хартия 😉

да си направиш блог не е трудно. трудно е да го поддържаш.

за кулинарните блогове и блогъри пък задачата е още по-сложна. от тях се изисква да имат силно кулинарно вдъхновение, навестяващо ги с прилична честота, яки снимки, с вълнуващо осветление, дизайнерски посуди и цял куп магии, прикриване на собствената персона зад бурканчета с дъхав босилек, телчета за избиване на белтък или пошове пълни с грашан, издигане в култ на зашеметяващо вкусните неща, доза експериментаторство, искреност и липса на желание за забулване дори на най-малките детайли, лека забежка към незнайни чужди подправки и съставки, както и щипка писателски талант към всичко това, за да бъде описано сладкодумно и все пак разбираемо.

ще си призная, че за мен приключението да се шляя из подобни места започна с Йоана и после, както апетитът идва с яденето, открих още и още подобни любими местенца. благодаря им.

тези дни започна месец на Британската култура в Столична библиотека

освен изложбата Дарвин сега има предвидени различни събития, межу които най-симпатично ми звучи „Призраци в библиотеката“

пълната програма има публикувана тук

по повод месеца в заемната на библиотеката има изложени няколко емблематични книги – Шекспир, разбира се, Артър Конан Дойл и Джойс – Одисей. и именно за него си говорихме онзи ден с Жоро колко ли (малко) хора в днешния ден биха прочели подобна тухла този труд.

цени трепач! цени бетон! цените къртят!

безспорно най-добрата кампания на подобен род магазини у нас ever. поздравления за колегите, които са я мислили!

добро начало на новия бизнес сезон. има раздвижване.

вчера имах невероянтия шанс да намеря тази симпатична книга изостанала в една малка книжарничка – още от 1988-ма, Издателство Отечество, София и Издателство Периодика, Талин! оригинални илюстрации (почти на всяка страница!) твърди корици – уникат! само за 4.90 лв! имаме я в по-неглиже вид, затова реших да я дублираме. старата ще отиде за подарък на някой сладур или на book-crossing.

днес пък бях на любопитна среща в Столична библиотека и защото знам, че темата за библиотеките е нашата тема, и защото модернизацията на библиотеките е приоритет и на британцте, както става ясно, но и на нашите управници има шанс да стане – бързам да ти разкажа

в Столична библиотека, да, тази на площад Славейков, работят невероятни хора, обичащи книгите. тези хора са били в забвение с години, от доста наистина години насам. но мисля, че имат, не знам от къде са го намерили, ново вдъхновение да направят опит да върнат хората в библиотеките. мисля да им помогна да го направят.

проблем е, че дарителите даряват основно книги от 80-те, никой не подарява нови книги, а те нямат пари за нови. на година у нас излизали около 6 000 издания, по официални статистики от издателите, в Столична библиотека купували (купуват, не им ги подаряват издателствата) около половината то тези заглавия. а как да върнеш читателите в библиотеката само с класика и стари заглавия.

иначе хората са обучени, имат амбиция да променят нещата, работи се в момента върху достъп на всеки до електронния му талон, а електронна система вече има вградена от около година, първата от неуниверситетските библиотеки у нас с подобна модернизация!

има много работа там, с книгите и библиотеките и хората. има шансове. има и добра воля да се променят нещата. как? ще продължа темата. ще се радвам да се включиш и ти, с мнение, книга-дарение за библиотеката или просто като я посетиш, там си е, красивата сграда на площад Славейков.

бабите* преди месеха баници – днешните ги купуват замразени

бабите преди гледаха пилета и от тях правеха пилешка супа – днешните набързо – с кубче бульон или малки тайни

бабите преди варяха компоти, правеха лютеници и туршии – днешните търчат по намаления за същото в хипермаркетите

бабите преди готвеха първо, второ и трето – днес купуват пица на парче

бабите преди си гледаха внучетата – днес бабите гледат сериали

разглезиха ли се днешните баби? нещо много бързо привикнаха към някои аспекти на новото време. може преди да са били претоварени, а днес да искат цялото си време за себе си. уж не разбират от технологии, а с телевизионното управление се справят чудесно. и са много заети.

но нека им кажем на бабите, че да гледат внуците си е привилегия и чест. да гледат внуците си не е задача за отмяна на младите, а за общуване с приятели на живо, вместо с айшета и индришета. пълноценно, добро и дори полезно, много полезно общуване за двете страни. защото каквото баба ти те научи, друг не може да те научи. това е опит. това е светоглед. това е мъдрост.

е, баби, бъдете си баби, а не модерни, а?

не, няма да говоря за бабите на форум Родителство, макар темата да ми допада. ще говоря за децата и Интернет, друга моя любима тема. е, този пост имаше за цел да ви прикани да присъствате, но май вече няма смисъл, защото местата свършиха. ще се видим на 25-ти с късметлиите, сдобили се вече с билет.

*говорим за баби, но и дядовците да не се ослушват!