наскоро Боян ме попита защо ми е този блог
и мисля, че днес е много подходящ ден да отговоря – блогът ми има рожден ден

въпросът на Боян ме върна на 1 ноември 2006-та
Гори беше човекът, който ме сръчка „хайде, крайно време ти е да проимаш блог“, а Тони бе така добър да го подкара и да го хоства и до днес – благодаря им!

после, след като проимах този личен и после корпоративния ни, започнах да убеждавам и аз хората, че им трябват блогове и не малко хора убедих, което ме радва, ще спомена само двама:

– Деси Бошнакова, моята приятелка, с блога на РОИ, която тези дни ми благодари, че преди толкова време съм я убедила да го започне, защото сега е номинирана в Конкурса за корпоративни блогове на Нова визия и блога на ROI Communication е наред с тези на Publicis Marc и Saatchi & Saatchi – радвам се

– Андрей Хадживасилев, моят приятел и режисьор, с личния си блог, който започна да списва съвсем отскоро и блогът веднага заработи за него, а аз от кога му казвах на Андрей, а той бе така скептичен, днес е благодарен и доволен – радвам се

защо, всъщност е въпросът. ами ето така, да правя нещо, с което може би мотивирам и други да го правят, споделям,  намирам нови приятели, забавлявам се, пускам камъчета и после като се обърна мога да поразгледам отдалеч пътечката, която се е образувала. а той, смисълът е не в целта, нали, а в пътя.