безсилни ли са блоговете / блогърите в бг днес?

днешният разговор с Ивайло Дичев за Интернет и краят на демокрацията ми припомни нашия свободен обяд през февруари, на който разменихме думи именно в тази посока със Симион Патеев

казусът е следният – блоговете са безсилни, поне у нас, нищо голямо не е тръгнало / излязло от блог, може например за Могилино да се е знаело и преди филма на БиБиСи, но никой блогър не го е написал, поне такава бе тезата застъпена в разговора ни с г- н Дичев днес, никой голям скандал у нас не е тръгнал от блог или Интернет, според него

според Симион – докато има силни традиционни офлайн медии и относително слаба пенетрация на Интернет като медиа блогърите ще сме безсилни

така ли е? гледат ли днешните млади телевизия и влияят ли се от нея повече отколкото от Интернет? и наистина ли блоговете и блогърите у нас са капка в морето и безгласни?

твоето мнение?

10 неща, които очаквам да се случат през 2008-ма

понесена на вълните на възторга от този пост допълвам моите възгледи по темата – 10 неща, които очаквам да се случат през тази година, въх

Маслараова да си подаде оставката и после да си направи харакири.

Официално да обявят дома в Трън за публичен дом.

Да започнат да следят още по-отблизо Интернет и най-вече блогърите и после – на сапун.

Билбордите да са на всеки 100 метра по всички малки и големи пътища.

9-ти септември

Станишев да обяви руския и турския език за официални в родния Парламент.

Първанов да признае Гоце и да подаде оставка.

Реалността да се фрагментира още повече.

Учени от БАН в сътрудничество с всички академични среди у нас да открият лек против СПИН, рак, ССЗ, диабет и други.

Бабите да спрат да гледат сериали и да започнат да пушат трева.

ти си на ход

два любопитни поста от днес

притичвайки фрагментирано из накъсаното от линкове, страници (не сайтове), препратки и т.н. онлайн виртуално нереално пространство днес се натъкнах на следните два линка, които държа да запиша в този тук свой дневник, пък токувиж се оказали полезни за други неолиберали (товацялотонеевмойстил)

класиката Еленко забива ценен гвоздей в ковчега с митовете за креативността и джаза с поста си „Само-цензура и креативност“

култовият Павел Кунчев изравя 10 неща, които очаква да се случат до края на 2008-ма

браво!

Интернет, блоговете и краят на демокрацията

днес участвах в изключително интересна полемика в ефира на Дарик радио по покана на Пролет Велкова
дебатирахме г-н Ивайло Дичев и моя милост на тема Интернет и обществото ни, на къде ни води Интернет, защо и как; добро или лошо нещо ли е Интернет, какво биха правили хората ако нямаше Интернет, дали не им вреди той и доколко; стана дума естествено за блогове, Facebook, SecondLife …

отдавна не бях срещала човек с толкова крайно противоположна на моята гледна точка конкретно по отношение на Интернет

г-н Дичев, съвместно с г-н Орлин Спасов от СУ двамата работят върху културологично-антропологично изследване „новите млади и новите медии“ и изследват задълбочено онлайн пространството

доколкото успях да установя от нашия разговор г-н Дичев смята, че Интернет води до фрагментиране на общественото пространство, до разпад на общото пространство, до капсулиране (благодаря за забележката rahenna), създаване на затворени общности и в крайна сметка – до край на демокрацията

Интернет демократизира професионализма и според г-н Дичев това е недопустимо, защото няма коректор, няма устои, например бидейки журналисти блогърите могат да представят всевъзможни гледни точки, докато журналистите от традиционните медии все пак стоят на някакви позиции, тяхната дума би следвало да тежи повече

възгледът, който и аз споделям за саморегулацията на мрежата (по подобие на мравуняка, например) бе квалифициран като неолиберален и крайно негативен за общото благо

хм, това за начало, после – още
не намирам аудио архив от това днешно предаване на сайта на Дарик, би било любопитно, наистина

предполагам г-н Дичев ще посетите блога ми, бих се традвала да продължим дискусията от днес, искрено