безсилни ли са блоговете / блогърите в бг днес?

днешният разговор с Ивайло Дичев за Интернет и краят на демокрацията ми припомни нашия свободен обяд през февруари, на който разменихме думи именно в тази посока със Симион Патеев

казусът е следният – блоговете са безсилни, поне у нас, нищо голямо не е тръгнало / излязло от блог, може например за Могилино да се е знаело и преди филма на БиБиСи, но никой блогър не го е написал, поне такава бе тезата застъпена в разговора ни с г- н Дичев днес, никой голям скандал у нас не е тръгнал от блог или Интернет, според него

според Симион – докато има силни традиционни офлайн медии и относително слаба пенетрация на Интернет като медиа блогърите ще сме безсилни

така ли е? гледат ли днешните млади телевизия и влияят ли се от нея повече отколкото от Интернет? и наистина ли блоговете и блогърите у нас са капка в морето и безгласни?

твоето мнение?

5 thoughts on “безсилни ли са блоговете / блогърите в бг днес?

  1. Опитвам да разглеждам бг общност като модерна. Кхъм.
    Телевизиите – аналогови. Интернет достъпът – ограничен, бавен и предимно за забавление.
    Дискутираните социални проблеми – наследени от близкото минало.

    Как стоят нещата в печатните медии
    Днес дръпнах новото издание на Икономедия „Кариери“, минах с лупата „корпоративна визуална идентичност“ и търсех идеи в посланието на представените компании ориентирано към младата висококвалифицирана публика. Доплака ми се за изхабените дървета..“ядро“ също не е свършило работата.

    Разглеждам себе си като модерен човек. По времето на дипломирането на Дичев са ме хранили с биберон. Днес антропологът се е заел с проект на СУ (университета с „онзи“ журналистически факултет) да описва света ми откъм новостите в медиите.

    Спекулирам с идеята да поканя Дичев в моя „фрагмент“. Чакайте го шокиран от другата страна. Моята демокрация се отглежда в библиотеката и ми е точно на един браузер разстояние. Различно мислещите (с традиционни позиции) не са ми заплаха, забавляват ме.
    Дискусиите с тях са като пътуване назад във времето, защото:
    – не си спомням какво правех преди интернет
    – не мога да общувам сериозно с хора, чията компетентност/работа/обща култура по един или друг начин не минава през интернет

    10х на бойкота ми на традиционните медии, имам всичкото време на света да бъда себе си и правя каквото трябва. В демокрациите, Дичев, това е лесно. Следваш правилата и правиш избор.
    Пожелавам ви някой ден да го опитате.

  2. Ъъъ, в кръга на черния хумор, едва ли са безсилни блогерите, щом като всеизвестният ни г-н Зюмбюлев доста пострада. Дано се е оправил вече, човекът…

  3. Не мисля, че нищо не е произтекло от блогърска активност. Мога да се сетя за няколко скандала, които са тръгнали от интернет – примерно, случайт с Мишел, също и говоренето за нередностите в моя факултет от Стефан Дечев, после Петър Дошков, после от мен и други хора. Забележително в случая, е, че Петър Дошков е използвал и конвенционални медии преди това – кабелна телевизия в Благоевград, както и предаванията на Милен Цветков и Маргарита Михнева. Освен, че заради интервюто си благоевградската телевизия е уволнен и съден, нищо не е могъл да постигне чрез традиционните медии. До момента, в който вижда в интернет блога на Стефан Дечев, после се намесваме и други хора и сега университетът просто се тресе, всички четат блогове с маниакално постоянство :-), а деканът, който е изработил уволнението на Дощков и делата срещу него и който е заплашвал Дечев, когато е почнал да пише по форумите, вече нищо не никого не смее да направи :-).

  4. Когато се каже „медия“, обикновено се разбира преса, радио, ТВ. Е, блоговете не са това. Задачата на тия, първите медии е да информират („средства за масова информация“), блогърите изразяват мнение. В този смисъл, не може да се очаква от блоговете първи да съобщят за Могилино. Не че няма блогове, които са си поставили за цел първи да информират. Особено в екстрени ситуации се случва така, че единствен източник на информация са точно блоговете. Но не това е масовият случай. Блоговете не са медия по смисъла на СМИ, недалновидно е да им се вменяват подобни функции.
    Когато традиционните медии „влияят“, това е пропаганда.
    Впрочем, не гледам телевизия – нещо ми се губи смисълът на идеята да бъда „информирана“ чрез риалити и пр. шоута. Такъв тип информация не ми върши работа, а мненията относно такива медийни „събития“ не ме вълнуват.
    Блоговете са ми по-интересни. Въпреки че възрастта ми доста е попрескочила младежката (дължа извинение, че се намесих в разговор, адресиран към младите!)…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *