битие и пространство

така заварих един кен от кола да битува на върха на един кол от преграда кен кока кола виси неопределено пред НБУ

пред централния вход на БНУ тази сутрин … и малко му завидях, но също се натъжих

помислих си дали са били свързани ръката, която го е оставила там и главата на раменете на същата ръка

и дали кошчетата на заден план се виждат достатъчно добре, не само на снимката

… представих си как след малко кенът вече е на земята, някоя кола го смачква, колата я кара младо неопитно девойче, което страшно се плаши от този звук и мисли, че е спукало гума, губи управление, завива, бута тъкмо излизаща от изпит замаяна от този факт девойка, която пада в безсъзнание, онази в колата припада, хората от близката спирка викат линейка … а смачканият кен си лежи кротко и чака идните няколко хиляди години, за да се превърне в нищото, какъвто е бил преди всичко това.