срещата в Наргиле

както вече стана ясно снощи хората от онлайн медиите и различните онлайн маркетинг бизнеси се събрахме в клуб Наргиле в София, срещата беше добра, отдавна не се бяхме събирали
(моля скромно или не толкова да отбележа, че навремето години наред редовните срещи на целия уеб бранш, който тогава се състоеше основно от уеб дизайн агенциите и онлайн медиите правех аз, а последните няколко срещи сходни леко на тази, но най-вече около блоговете прави Богомил)

срещата, наречена „на Интернет бранша“ бе съчетана с рождения ден на мястото на маркетинг и пр специалистите у нас – Yvox и ето на снимката двамата основни виновника за Yvox – Никича и Милко, а по средата култовите Чакра и Ани 🙂

Никича, Чакрата Кольо, Ани, Милко

истината е, че бяха се събрали почти всички, което е добре
минуси на събирането няма да казвам, не защото нямаше, а защото няма сми, беше си ок, всички бяха щастливи и усмихнати, въпреки дъжда и студа
добрата новина е, че имаше доста нови лица, което значи, че бизнеса се развива, не че не го знаем, ама да ги видиш f2f е друго 🙂 и както каза Жоро – разликата основната е, че и преди пълнехме заведението (Грамофон, където се събирахме тогава), но се познавахме всички на 100%, а сега, ние, от първото поколение в бизнеса бяхме около 50%, останалите – бяха младите и това е супер – свежа кръв, нови идеи, доста амбиции, както е видно, но нека 🙂

седмицата на (уеб) рождените дни

свещички за рожден ден

седмицата и месецът (април 2008) са на рождените дни!

утре, вторник, Yvox празнува своя 4-ти рожден ден и някои хора, за които маркетинга е най-вече онлайн маркетинг решиха да го направят сбирка на тези, които се занимават с онлайн маркетинг, екстра, там сме 🙂 поздравленията са за Милко, Никича, Хелбаров и всички активисти от форума

в четвъртък най-големият български портал Dir.bg празнува своята 10-та година и ще вдига голямо парти, пак сме там 🙂 поздравленията са за Владо най-вече, но също Марина, Виктор и всички от екипа! не малко хора от значимите в бранша минаха през Dir-a като Джако – Иван Иванов, Сашо Варов, Милко и другия Милко, Маргарита Лазова, Дишо, двама Цецо, Венерката, Райна, сигурно изпускам някой

този месец Netage и ние – ABC Design & Communication също навършваме по 10 години в бизнеса

честито на всички ни! да не ни стихва ентусиазма и да се справяме все по-добре, че много народ се запъти към уеб-а, да съумеем да го посрещнем и задържим 🙂

как да реагираме когато блогър пише лошо за нас

важно е за родните фирми (компании, институци, политици) от всякакво естество както следят традиционните медии да се научат да следят и блоговете – какво се пише за тях, какво се коментира; кой да го прави – човек от марком отдела, ПР-а

коментарите в блоговете по отношение на нашите продукти, услуги, брендове не са задължително негативни, дори напротив (за разлика може би от форумите, където анонимността позволява значително по-свободно поведение)

при прегледа на блоговете ако има коментиран наш продукт, услуга, бренд и най-вече негативен коментар е повече от задължително да се включим с отговор – много по-добре отколкото да мълчим като риби

максимата „мълчанието е злато“ не е валидна във времето на Интернет и“дългите опашки“ (справка „The Long Tail“, Chris Anderson) и както прекрасно го каза Лари Хокман на първия MIF в Народния миналата годинанямаме шанс да не сме прозрачни, да не сме честни
за успех в бизнеса днес – не на носталгията, отрицанието и арогантността

ако блогър е коментирал негативно е добре да погледнем и оснаталите постове, за да разберем що за човек е този блогър, да опитаме да разберем кое го е провокирало да напише негативен пост за нас и ако „повредата е в нашия телевизор“, т.е. истината е именно такава и той е прав – да си го признаем, като коментираме и се идентифицираме кои сме, а не отговаряме анонимно в стил „заяждане“

в крайна сметка всеки коментар за нас е добър – най-малкото – по-добре да говорят за нас, вместо да мълчат; от подобни коментари можем да научим много за гледната точка на нашите поребители за нашите продукти и услуги, а изказвайки свое мнение по въпроса – да се покажем като отворена и модерна компания, която следи родната блогосфера, обръща снимание на блогърите и е чувствителна към мнението на хората като цяло и се опитва да подобри нещата, услугите, продуктите си и т.н. и т.н.

като допълнение можем да изпратим още информация в наша полза на конкретния блогър, да го поканим на среща, в която да обясним или да се извиним и други подобни, без, естествено, да ставаме досадни или груби

в днешния ден маркетинговите комуникации вече са навлезли в нов етап; от тук насетне Интернет ще се установява все по-трайно, стабилно и значимо в живота на всеки от нас и игнорирането му не би довело до полза за никой бизнес

в днешния ден маркетинг специалистите, мениджърите от всякакъв ранг и всички, които правят бизнес по някакъв начин следва да обърнат сериозно внимание на Интернет комуникациите си и не да ги загърбят, а да ги изведат начело в to do списъците си иначе рискуват и то много

повече по темата – скоро.

как хората си представят блогърите

напоследък изживявам културен шок като се сблъсквам с хора, които са горе долу на моята възраст, горе долу с добро (разбирай висше) образование, но твърде твърде далеч във всяко друго отношение и основното ни разминаване е във възгледите ни за Интернет, неговото място и роля в днешния ден и в частност – блоговете, блогването, блогърите

онзи ден въпросът беше – правен ли им е психопортрет на тези хора (блогърите), как изглежда един блогър?

ето как някои хора виждат блогърите:
блогърите са хора без работа, такива с много свободно време
блогърите са злобни и само се заяждат
блогърите са безмилостни, захапят ли – става страшно
блогърите са комерсиални
с всичко това – блогърите са гадни хора, безделници, негативно настроени към света и най-добре да ги няма (да се избият)

в заключение:
какво ще им се косим на блогърите, само 25 000 са в България
ако ни захапят – по-добре да мълчим и „гък“ да не казваме
абе то и без това кой използва Интернет у нас …

по-стари споделени мисли по тази тема има тук (за корпоративните блогове) и тук (блогването като интелектуално занимание) и тук (БНТ говори за блогове) и тук (безсилни ли са блоговете днес)

корпоративен блог от бъдещето

днес с Гори изнесохме мини-семинар на тема блогове – това, което разказахме бе прието много позитивно 🙂 посоките бяха две – необходимостта от това фирмите да имат блог, как и защо, кой да го пише и т.н. и другата страна – проследяването на темите, важни за фирмата в чуждите блогове; какво бе учудването ми да разбера мнението на ПР на голяма технологична компания, че интернет потребителите и в частност блогърите са предимно хора, които нямат друга работа и основното им аплоа е да плюят и да се заяждат; същият човек сподели опита си един с блогър, който след като в няколко поста говорил позитивни неща за въпросната фирма после отишъл във фирмата да иска заплащане за това … ; преобладаващо бе неразбирането на блогърите, усещането, че „нещо там в Интернет се мъти“, ама само 25 000 блога на български не са много и хората четяли и се вълнували основно от 24 часа или в-к трета възраст, хм … бяха споменавани конкретни имена на топ-блогъри, така че ако сте хълцали много, да знаете кой е говорил за вас …

както и да е, отплеснах се, а исках да дам прекрасния пример на блога на ING за Asia / Pacific – истински корпоративен блог от бъдещето – ето линк към него
не мога да му се нарадвам като цялостна концепция, стил, умерен и уверен подбор на теми, всичко!
може би най-силно ме впечатли отразяването в блога на изложбата, организирана от ING в Second Life!
Second Life, Celebrate the Leaving

да сложа ли тук клишето „мечтая за времето когато …“ и българските най-големи и не толкова големи компании ще взимат по-на сериозно виртуалното пространство и хората, които го населяват, а няма само да ги обиждат, че са шепа негативно настроени безделници …

новини около уеб бранша

да сте чували нещо напоследък от / за българската уеб асоциация /буа/? въпреки че до преди седмица й бяхме членове – ние почти не знаехме какво се случва с нашата асоциация … дори когато написах мейл до членовете й на общия мейл адрес, с обяснение защо вече не желаем Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън да членува там – нелепо, но мейлът се върна (?!), недоставен по техническа причина – служебният ми адрес не бе приет от сървъра на буа … погледнах на сайта на буа и тряс и потрес – асоциацията на уеб-а у нас освен, че не счита за нужно да информира членовете си за случващото се при нея не счита за нужно въобще да обновява сайта си, т.е. да комуникира със света! последната новина в английската версия е от 14 юни 2007, а в българската – от 14 септември 2007! толкова по темата, не си заслужава повече …

все пак има и добра новина от бранша и това е стартиралото днес списание .net – /develop/discover/design – изданието е познато, но ето, че благодарение на група смелчаци начело с Биляна, Ани и екип вече е факт и на български език! .net е за хората, които се занимават с уеб професионално или не толкова и при липсата на лице на бранша като негова асоциация може да играе именно такава роля и дано!

изглежда приятно, има диск с програмки, а светилата Георги Варзоновцев, Борил Караиванов и моя милост барабар с тях си имаме свои странички.

цената е 5 лв., а абонаментът за 12 броя – само 50 и става онлайн на сайта на списанието www.netmag-bg.com

успех .net!

Gemius vs Nielsen

как да си ги мерим, особено в медиите, особено в онлайн медиите, говорим не за друго, а за аудитории

в началото, ама много в началото аудиториите бяха малко, площадките – малко, мерене нямаше – продаваше се на време; после дойдоха ротациите, с което частично и някакво мерене, после започнаха да се продават импресии, в последно време се продават кликове, говорим за онлайн рекламата, банерната и все пак конкретните аудитории оставаха мъглявина

от друга страна всяка площадка използва свой метър – преди много навремето уеб каунтер, после тиксо безплатни, което после вече звучеше несериозно, а днес пък пак се върнаха, но това са безплатни решения; меренето ставаше и с трети страни или със сървърни статистики или резултатите от банер ад системите

в последните около година и нещо може би малко по-универсален мерник бе Google Analytics, който всички смело поставиха и дадоха достъп единствено на големире медиа шопове да гледат; данните са красиви и достоверни, спор няма, но всеки гледа само своите, което леко обезсмисля упражнението

при content ориентираните профилът на аудиторията е приблизително ясен, проблемът идва при общите медии, тип портални или услуги; при услугите след логин все пак се знае повече за потребителя; и все пак точни статистики няма; а лошото и същевременно доброто на Интернет рекламата е, че технологията предпоставя да знаем доста точно, ама наистина много по точно от всеки друг канал до колко и какви именно хора сме достигнали, което е важно, или поне е важно ако искаме да гоним ефективност, а не изливаме просто някакви бюджети, за да отбием номера, което става често

от преди шест месеца у нас се появиха и трети страни, пийпълметрични агенции с претенции да мерят още по-добре, в дълбочина, точно и професионално, да мерят голяма част или дори 99% от обемите – Gemius и Nielsen

и разбира се, защото не се е чуло и видяло двата лидера да са на едно място – разделиха се и сега – Dir избра Gemius, а Нетинфо – Nielsen, останалите няколко от топ 10 онлайн медийни групи, заформили се успешно в последните около две години и завладяли още по-успешно доста добри пазарни дялове решиха да играят и на двете места, други, по-малките или екстравагантни – само с Gemius или само с Nielsen

любопитно е да се следи всичко това, макар и обемите все още да не са големи. мда.

смешен конкурс за дизайн на сайта на СУ

с риск да предизвикам отново гнева на шапкаря, който не е доволен като постна три неща последователно …

попадам тук на новина:

„По случай 120 годишнината на Софийски университет и необходимостта от надлежното представяне на първото българско висше учебно заведение в интернет пространството се създава новия му сайт.
Академическият съвет на СУ обявява конкурс за дизайн на новия уеб сайт на Софийски университет с награден фонд 2000 лв.“ /целият текст тук/

до тук нищо странно, все пак сайта на СУ е в този си твърде меко казано неугледен вид от около 10 ако не и повече години, но като се зачете човек установява, че СУ искат за 2000 лв. да си сменят целия сайт, да получат темплейти и интеграция и всичко …
знаем, че СУ няма финанси, но това е смехотворно, поне да бяха поканили някой да им подари сайта …
другото, по-важното е, че пак е сбъркана посоката – без задание, без ясни цели защо и как, без мислене бам – дизайн, представям си резултата …
и още, и още, ама да му мислят те, всепак са академици …

тц, тц, няма оправия и туй то, хм.

шампион по пукане на гуми

откакто преди две години за първи път говори на един семинар за viral marketing (и от тогава редовно си говоря по темата) и сложих в презентацията си примера със смешните клипчета за смяна на гуми на Goodyear вече четвърти път пукам гума, което съгласете се – четири пъти за две години се явява веднъж на 6 месеца … 🙁

вайръл кампанията на Goodyear има небивал успех и автоатично става учебникарски пример – ето ги тук трите клипчета едно след друго – с мацка, младеж и полицай и тук pdf с резюме на кампанията

скоро и моя милост ще влезе в учебниците – с 4 пъти (е, не всичките в една дупка) …
дупките в нашата столица са прекалено много, а в този сезон (и по принцип) са и доста дълбоки
3/4 пъти пуках предна гума заради попадане в дълбока дупка, в София
1/4 беше на разклона Банско – Разлог – от камък, изсипан от самосфал от строежите, минал малко преди мен по иначе прекрасно асфалтирания нов път там

чувала съм, че другаде може да oсъдиш общината за нанесените щети
а тук?

обмислям дали да не прехвърля темата за вайръл маркетинга на накой друг или пък да махна именно този пример … 🙂

фирмен мейл в безплатна поща – тъпо

медицинска вода за уста – на етикета, естествено – контакти и в контактите – мейл адрес и той – в yahoo.com например. любимо.

ей, човеко, шеф на фирмата, разбирам, че си „малък“ а може би дори вече ‘среден“ бизнес

как искаш да имам доверие в продукта ти, който, да си кажем честно не е сред тези от първа необходимост и хората, които биха си купили подобен продукт със сигурност могат да мислят, так как да имам доверие в теб и продукта ти, като не си дал пари ако не за сайт (какъвто и да било) то поне за собствен домейн и поща в него, а вместо това използваш безплатна поща за корпоративна комуникация – излагация!
говоря ти за това да имаш вместо [email protected] (yahoo.com и без теб са достатъчно известни!) – [email protected] например (само за справка – цената за това е около 80-100 лв. за година)

забележка1: моля yahoo.com да се счита свободнозаменяемо за всички безплатни пощи и еднакво орезиляващо за фирмена поща било то в hotmail, gmail, mail.bg, abv.bg и подобни (да ме прощават колегите от пощите, но се надявам да споделят мнението ми в това отношение)

забележка2: медицинската вода за уста успешно може да се замени с всякакви други продукти, примери – много, ежедневно, навсякъде. тъжно.