промяна

Русия днес. И не казвай – кво ми влиза в работата.

by Justine

Няма как да сме безразлични към ставащото по света. Още по-малко можем да сме безразлични към ставащото в Русия. А за него знаем малко, изключително малко. А то ни касае много.

Няколко документални филма за Русия в последните години и един тревожен материал от Дневник днес.

В Русия влезе в сила драконовски закон за блогърите и онлайн медиите.

Аз, Путин.
– Защо Западът се отнася толкова негативно към Вас?
– От страх. Страх от Русия. От нашите мащаби, нашето ядрено оръжие, нашите възможности в много области.

Игрите на Путин.

Истината за Путин и Русия.
Повечето хова в Русия считат, че в собствената им страна нищо не зависи от тях самите. Някак ще се справя с моя живот, мислят си те, но не и с живота на моето село или град, камо ли на цялата страна. Нека властта се оправя сама с проблемите си. Е, добре, казва си властта, благодаря! Ще правя това, което ми е удобно. Затова и върши всичко това властта – при мълчаливото съгласие на гражданите.

Срок.
Филм за протестите в Русия, за които никой не е чул, защото са заглушени. Това не значи, че не се случват и не са многохилядни. Напротив. Случват се и то постоянно в последните няколко години, в много от големите градове на Русия.

Стряскащо, а.
Едно не може да се отрече – живеем в интересни времена!

Email, RSS Follow

Три пъти Ура за ПРОТЕСТА!

by Justine

garnizov-366

Браво! На всички пробудени! Всички, които тези 14 месеца не заспахме, не се уморихме, не се отказахме!
Браво на Юлия Берберян-Малеева, която неотменно вечер след вечер водеше шествието! Браво на Протестна мрежа и щурите глави там, които непримиримо бдяха и не позволиха хиляди извращения да се случат задкулисно! Браво Лъчо, Жоро, Тони Цонева, Асен, Боби, Иво, Миряна, Михаела, Мартин, Ивет, Ники, Алекс, Жана, Ивайло, Тони, Юлия, Иван, Йордан, Кирил, Людмила, Райна, Вася, Сашо, Ники, Борил, Анет, Ванка, Боби, Яска, Яшу, Мишо, Емо, Дарин, Мария, Люба, Веси, Милена, Киро, Боби, Ани, Росен, Лео, Галя, Митко, Пепи, Яна, Събина, Крис, Мишо, Ивчо, Пенко, Рени, Руми, Деси, Марто, Мими, Лили, Поли, Здравко, Мая, Аля, Марта, Гиби, Боби, Васко, Калин, Дани, Димо всички, всички, всички! Браво Ранобудни студенти! Браво ДАНСwithme World! Браво хора!!!

14 месеца с най-арогантното, алчно, мазно, анти-българско управление на България!
14 месеца на неуморен протест, който за да уцелее и успее намери невероятни форми и превъплъщения.
14 месеца на промяна ако не на цялото общество, то поне на една не малка събудена част от него. Необратима промяна.

14 месеца, след които сме по-сплотени, по-силни, въпреки че се опитваха да ни разделят през цялото време.
14 месеца, в които показахме, че моделът #КОЙ вече не може да продължи да съществува безнаказано.
14 месеца, в които въпреки медийните лайномети и манипулации хората се научиха да различават кой кой е.

Браво България! Най-големият урок по демокрация в посткомунистическа България бе тежък, но го минахме! Дано се поучим от него!

И още няколко мнения:
Дарин Стойков
Началото на края. Денят, след който нищо няма да е същото. Нощта, след която всичко ще зависи отново от нас, от всички нас. Запрятайте ръкавите, навивайте крачолите, имаме работа. Ще празнуваме после

Мирела Заричинова
Разбира се, протестите имаха значение за тази оставка. Разбира се, че е важно, че бяхме там, че писахме и снимахме, че не бяхме безразлични, че задавахме въпроси и се противопоставяхме. Че се запознахме. Че ги изнервихме, изолирахме ги от света, разклатихме плановете им и направихме отношенията помежду им нестабилни и чупливи.
Разбира се, че е едно да правиш шашмите си тихомълком, съвсем друго – на цената на подобно унижение, на фона на гласовете на някогашните ти приятели, крещящи срещу теб под прозореца.
Може да не живеем в перфектната демокрация, но от нас зависи да си я градим и поддържаме. Това няма да стане с омаловажаване на личния ни принос. Гражданската енергия беше фактор за фиаското на това правителство.

Георги Грънчаров
Оставка. Преди една година сигурно бих се зарадвал страшно много. Сега, след толкова помия, след толкова нелепости, на които станахме свидетели, не съм оптимист, въпреки оставката. Най-кошмарното правителство в посткомунистическа България си отиде. Дано не дойде някое, което да ни покаже, че има още някъде…

Борислав Сандов
Контролираното подаване на оставка не може да обезличи гражданския натиск, който над 400 дни неуморно и неизменно беше на площада, в медиите и в мрежата, изобличавайки престъпните деяния на зависимата от мафиотското задкулисие нелепа власт. Поредната победа на неуморимите, безкористни активни граждани трябва да ни дава увереност, че живеем в една променена към по-добро България.

Снимката е на Васил Гарнизов

Email, RSS Follow

ДЕОС в първо лице: Пенко. Мечтая за нормална държава.

by Justine

1509791_844976318862846_1509311420_n

Пенко Пенков е от дейните хора, които отдавна се борят ежедневно за промяна в България. Занимава се с образование, икономика. Активно протестиращ. Познаваме се от ДЕОС – либералната партия на България. Ведър, оптимист, борбен, ето какво споделя Пенко за ДЕОС и за България.

Какво те доведе в ДЕОС?
На всички избори в последните 20 години подкрепям новосъздадени политически субекти с идеята, че ще се случи нещо ново. Оказва се , че 20 години съм гршал! Защо ли? Защото всички тези субекти се създават от стари политици, а целта е да участват в разграбването ……ВПЕЧАТЛИХ СЕ ОТ ПРОТЕСТА НА 14.06. и реших че тук са хората който носят наистина новото, което търся ! През октомври се срещнахме с Миряна и се убедих отново…..когато съм убеден в нещо се отдавам напълно на стремежа за реализацията …И ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ПО ТОЗИ НАЧИН

За каква България мечтаеш?
Мечтая за нормална държава, където в училищата учат щастливи деца, завършилите висшето си образование имат поне две алтернативи за реализация, в болниците основния проблем е здравето на хората , а не заплати и финансиране, съдебната система има огромно обществено доверие, а институциите работят в интерес на хората т.е. от едно гише се извършат всички административни услуги. Искам да живея в държава, където хората с удоволствие отиват на работа и щастливи се прибират в къщи!

Защо хората не вярват в собствените си сили и в промяната? И как може да се промени това?
Цели 25 години службите на ДС внушаваха на хората, че от тях нищо не зависи ! Трудно се излиза от това внушение! ЗА ДА НАКАРАМЕ ХОРАТА ДА ПОВЯРВАТ са необходими действия – правим ли нещо освен да агитираме с послания близки до познатите…..ЗАЩО НЕ СЪЗДАДОХМЕ ЕДИН БИЗНЕС ИНКУБАТОР И ДА ПОМАГАМЕ НА МЛАДИ ХОРА ЗА СТАРТИРАНЕ В БИЗНЕСА, подобни инициативи може да инициираме за здравна помощ, за правна помощ, за психологическа помощ….А НИЕ НЯМАМЕ ВРЕМЕ ДА СЕ СРЕЩАМЕ И ОБСЪЖДАМЕ ВАЖНИТЕ ЗА ДЕОС НЕЩА …..!!

Какво казваш на тези, които се колебаят да дойдат или не в ДЕОС?
С ХОРАТА ГОВОРЯ ОТКРОВЕНО! Завършил съм и психология и се стремя да провокирам откровение в хората…….мисля, че в повечето случаи успявам. НЕ УСПЯВАМ ДА ОБЯСНЯ НА ХОРАТА ЗАЩО СЕ БАВИМ! Бавните темпове, с които работим се приемат като слабост, а не като сигурност и ЗАЕДНО ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИМ С ТОВА!

На снимката сме с Пенко и Мишо на първата пресконференция на ДЕОС, която решихме да проведем във Велико Търново.
Ето какво написа Пенко за всички, които се чудят да идват или не в ДЕОС.

Още хора от ДЕОС и техните мисли за промяната на България: Емо, Дарин, Димо, Руми, Гари, Иван

Хайде, не се колебай, идвай в ДЕОС, имаме нужда от теб 🙂 www.deos.bg

Email, RSS Follow

Присъедини се към ДЕОС

by Justine

Политиката, казваш, е мръсна работа. Всъщност си прав, доста мръсни хора се опитаха да омерзят хората и да ги дистанцират от обществения и политическия живот. Знаем, меритокрацията отдавна е напуснала политическите сараи. Парадоксално е, че колкото повече си повтаряме “няма смисъл” толкова повече наистина няма смисъл. Винаги сме казвали, че промяната ще се случи само след като и ние се променим.

Нямам време, казваш, не е за мен тая работа. Всъщност, ние не искаме времето ти, само усилията ти. Нямаме партийни клубове и не правим пленумни сбирки, на които да дремеш на последния ред. Решаваме нещата бързо и ефективно, най-често онлайн. Колкото повече хора сме, толкова по-малко време ще отделяш за участието си в политическия живот.

Никога не съм се виждал като партиен член, казваш, това не съм аз. Да, знаем – партия е мръсна дума и не искаш да си мърсиш биографията с това. Затова и решихме да започнем начисто и отначало. Не те викаме на партиен събор на планински връх. Няма и членски книжки, държим да отбележим.

Аз сам нищо не мога да направя, казваш. Не е вярно – ДЕОС е особен проект, защото при нас няма значение колко са ЗА дадено решение. По-важното е да няма против. Социокрация се нарича, много е забавно да участваш в смислени онлайн-дискусии.

Сега вече виждаш ли смисъл в това, което правим? Искаш ли да си част от нас? Става много лесно. Съгласно Закона за политическите партии, трябва да получим твоето волеизявление за членство или като попълниш декларация (по-долу) или като попълниш регистрационната форма тук.

Пенко Пенков – част от ДЕОС

 

www.deos.bg

Email, RSS Follow

ДЕОС в първо лице: Мишо-Ернесто. Да се оправим зависи от всеки от нас.

by Justine

IMG_5427

Михаил-Ернесто Михайлов е предприемач, баща на три деца и едно, което ще се роди всеки момент. Кулинар. Мечтател. Запален е и по мисленето на бъдещето, науката, технологиите. Да, и както много от хората в ДЕОС – блогър 🙂 Активно протестиращ от 14 юни 2013-та, част от Протестна мрежа.
Мишо е един от основателите на ДЕОС.

Как стигна до ДЕОС?
Идеята за политическо представителство на Протеста и негов друг инструмент за влияние върху процесите у нас бе в главата ми от средата на лятото. Окончателно потвърждение за избора ми получих по време на визитата на Протестна мрежа в Брюксел, където буквално на всички срещи ни казваха – „Направете си политическо представителство – стартирайте партия“

Образованието е основен приоритет за ДЕОС. Как го виждаш лично ти след 5 години?
Образованието се променя. Искаме или не. Променя се, защото постепенно осъзнаваме колко е важно децата да се водят от любопитството си. Променя се, защото вече знаем, че обучението не е затворено в рамките на обучителните институции, а процес, който ни съпътства през целия ни живот. Променя се и защото идват нови технологии, които позволяват многообразие на формите. Днес можем да изкараме университетски курс от в къщи заедно с 100000 колеги. Има училища, в които „затварят студентите заедно и им дават задачи, компютри и достъп до Интернет“ – резултатът – за седмици постигат чудеса. След 5 години образованието е многообразно, децата и възрастните имат достъп до всевъзможни форми на знания. В организираните групови форми на образование учителите са персонални ментора – обучители, насърчават децата и им показват света, стимулирайки любопитството им. Обучителите учат и откриват света заедно с децата. Компютърните и персонални мобилни системи разбират естествения ни език, могат да отговарят на много от нашите въпроси, и повече нямаме нужда от учебници, които да ни дават знания. След 5 години любопитството е пътеводител в страната на знанията и уменията, а играта и общуването с другите деца и възрастни изгражда отворени и уверени личности.

Има ли шанс за България и кога „ще се оправим“?
Разбира се, че България има шанс. А кога ще се оправим? Когато достатъчно българи запрете ръкави и работим за бъдещето си, когато кажем не на далаверите, и предпочетем спазването на правилата и законите пред персоналните сделки и облаги. Да се оправим зависи от всеки от нас, държавата не е господарката ръка, която раздава благата, а слуга на нас, гражданите. Вярвам, че последната година възпита едно активно гражданство, една нова култура на нетърпимост към задкулисни ето, за прозрачност, толерантност и ясни правила. Началото е поставено. Успехът не е спринт, а маратон.

Кого каниш да дойде в ДЕОС? Какво казваш на тези, които още се колебаят?
Едно от нещата, които можем да избираме в живота са приятелите. Мога да се похваля с добри приятели. Те са естествения първи избор кого са поканя. Ала говоря. На всички срещи, по каквито и са се поводи. А на простия въпрос „какво правиш“ отговарям „партия“. Обикновено това води до смислен разговор.
А хора, които се колебаят оставям на спокойствие. Всеки има право на избор. Политика и партии в България са мръсни думи и нежеланието за обвързване с партия е преобладаващо. Така, че изказвам увереността си, че България ще се оправи само когато заедно започнем да работим за това.

Още готини ДЕОС лица: Мишо, Явор, Дарин, Димо, Иван

Ела в ДЕОС и ти! www.deos.bg

Email, RSS Follow

ДЕОС в първо лице: Мишо. Да стоим отстрани, да гледаме и да цъкаме възмутено, не води до резултати.

by Justine

Mihail

Михаил Въжаров, по-известен в онлайн средите и като Muiiio е креативен, забавен, интелигентен, скромен, уверен, усмихнат, блогър, туитърджия – май това казва достатъчно 🙂 И е част от новия либерален проект ДЕОС.

Какво те доведе в ДЕОС?

Миналата година се случиха протестите. Изненадах се от тази концентрация на хора, които споделят много от моите разбирания и надежди. Зарадвах се! Наистина, преди това бях стигнал до някакво безучастно отчаяние.

Години наред твърдях, че никога няма да членувам в политическа формация. Докато не видях, че хората, с които заедно си върнахме надеждата, се събират в истинска организация и имат обща цел! Прецених, че това е непосредствена възможност да бъда проактивен и да помогна за постигането на тази цел. Досега не бях правил повече от това да гласувам (и да мрънкам наляво-надясно из социалните мрежи), но вярвам, че членството ми в ДЕОС ще ми позволи да бъда промяната, която искам да видя в света.

Какви хора срещаш в ДЕОС и на кои казваш, че ДЕОС е място за тях?

В ДЕОС срещам хора, които са схванали, че да стоим отстрани, да гледаме и да цъкаме възмутено, не води до резултати. Обикновени хора, които, обаче, са разбрали цената на интертността и вече не желаят да я плащат. Някои са го осъзнали по-отдавна, други сме пресни-пресни, но именно това е нещото, което ни обединява.

Самата организация се нуждае от хора, които вече са стигнали до извода, че от нас зависи накъде се движи корабчето ни. Онези, които вярват, че можем да сме част екипажа, от който зависи как платната ще хванат вятъра и в каква посока ще се задвижим; че не сме товар в трюма. На тях казвам, че тук им е мястото. А другите? Насила хубост не става.

А българите в чужбина, според теб, имат ли мотив да подкрепят ДЕОС?

Българите в чужбина са най-големият инвеститор на България. Те са и най-голямата инвестиция на България извън нейните собствени граници. Интересът е взаимен, а връзката е здрава и двупосочна. Но тук отново важи условието, че трябва вече да са стигнали до извода за екипажа.

Има ли според теб начин България да се промени бързо или?

Мисля, че България може да се промени правилно. Бързите промени водят до катаклизми. Трудно се управляват, трудно се овладяват, а в крайна сметка именно стабилното управление е онова, което ни е необходимо.

Ако имаше супер сила какво би променил първо тук?

Това е най-лесният въпрос! И е свързан с предния. Бих изтрил непоклатимата вяра на хората бързите решения (solutions). Цепенето напреко. Пререждането за ляв завой. Замитането на боклука под килима. Далаверите и подкупите.

За съжаление, единствената ми суперсила за момента е да преодолявам собствения си мързел. Малка е, но я препоръчвам.

Още ДЕОСци в първо лице: Ивайло, Явор, Румяна, Иван, Дарин

Ела в и ти ДЕОС – www.deos.bg

Email, RSS Follow

ДЕОС в първо лице: Ивайло. Обществото ни прилича на човек, страдащ от клинична депресия.

by Justine

10150809_858022724224872_5263724771087341646_n

Ивайло Пангаров е от младите хора, които не се отказват да мислят и да търсят. Критичен, информиран, прагматик, прецизен. Харесва ми, че ДЕОС ме срещна с Ивайло, а ето, че сега го срещам и с вас.

Какво те води в ДЕОС?
Не се чувствам представен от големите политически партии. Те не са демократични в същността си структури, а властовият ресурс е силно централизиран в тяхното ръководство и спонсори. Също така те отказват да използват интелектуалния и идеен капацитет на редовите си членове. Това подпомага дооформянето на една много затворена политическа каста. И въпреки че обикновеният човек не използва термини като „дефицит на демокрация”, той е наясно, че утвърдените партии не гарантират интереса на своя електорат, а обслужват своите ръководители.
ДЕОС ми хареса, като политически проект, който се опитва да преодолее тези недостатъци на представителната демокрация у нас. Обаче има реална опасност обявеният социократичен начин на вземане на решения да бъде заобиколен от група съмишленици с формален или неформален авторитет. В една организация винаги съществува мнозинство, което е припознало лидерите си в момента на своето присъединяване и след това ги подкрепя безпрекословно.

Каква искаш да бъде България след 5 години и възможно ли е това?
За съжаление в момента обществото ни прилича на човек, страдащ от клинична депресия, който не намира сили да се изкъпе. Има проблеми, които всички ние осъзнаваме, вредят на всички нас, имаме готови решения, но някак не можем да решим. За разлика от например корупцията, която носи осезаема полза за някои хора, недофинансирането на спешната медицинска помощ носи риск за всички. Надявам се след пет години да започнем да разрешаваме веднага проблемите, по които има консенсус.

Кои са нещата, които виждаш ти самия като приоритетни за работата на ДЕОС?
ДЕОС трябва да се разширява непрекъснато, защото е далеч от шансовете за успех на избори. Партиите, които получиха над 40 хил. гласа (над 1%), могат да съберат 1000 човека на митинг. Аз самият се учудвам, че идеята за отворен политически проект не събуди по-силен интерес, и не знам какво може да предизвика нужния ентусиазъм. Възможно е да се търси сливане с други подобни организации или да се разчита на добре дефинирана програма с приоритети и предложения за реформи. От гледна точка на бъдещите членове някои от изтъкваните наши предимства вече не са актуални: изборът на ръководни органи и устав чрез интернет и връзката с протеста.

Пожеланието ти, обръщението ти към всички, които още се колебаят да станат част от ДЕОС?
Първо, може да не искате да се занимавате с политика, но политиката се занимава ежедневно с вас и вашите пари. Второ, гражданите могат да бъдат много силни, ако се обединят. Трето, много хора не разбират, че членството в партия в 21 век не е ангажиращо, не е и опетняващо. Не изисква съгласие с ръководството, нито някаква ангария или дейно участие в масовки. Всъщност у нас партиите не събират дължимия членски внос и не изключват отсъстващи от години членове. От друга страна членството не носи автоматично облаги, а политическата целомъдреност не е причина за гордост.

Ела в ДЕОС!

Още ДЕОСци: Явор, Емо, Дарин, Руми, Гари, Иван, Димо

Email, RSS Follow

как ме промени последната година #дансwithme

by Justine

garnizov-366

снимка Васил Гарнизов

година по-късно не съм същата.

да, Филип – бебето на Мирянка беше в количката, сега вече бяга устойчиво и прави бели
не само децата – всички пораснахме. всички.
България порасна.

година по-късно, вероятно най-динамичната година в моя живот, вероятно най-ключовата година в „прехода“ ни като цяло
съм много по-толерантна към различното
и много по-малко толерантна към преднамереното зло
много по-малко приемаща алчността, лукавството, лицемерието, сервилниченето, неистината, лъжата
много по-търпелива съм
но и много по-гневна при всяка поредна порция безсмислие и неглижиране на хората
и съм още по-добра

още на 14 юни 2013 разбрах, с радост, че не съм само аз, че сме много

година по-късно се вълнувам много повече от това, което се случва в Парламента и МС
и започвам да разбирам, че партия и политика не са мръсни думи, просто голяма част от хората, занимаващи се с партии и политика у нас са нечисти хора

това е година, в която всеки ден бе свързан с протеста
това е годината, в която приятелите, истинските, придобиха още повече смисъл„ а другите си тръгнаха с лекота от мен
това е годината, в която бе някак по-лесно да разгранича смелите от страхливите,

борбените от нерешителните

мрънкачите от действените,

фейсбукарите от пълнокръвните,

скатавчиците от тези, които реално правят промяната

в тази година положих, както вероятно и много други, изключително много време в доброволен труд – обикаляне по паветата и викане

да, в тази година разбрах, че може и да си на 40 и да викаш с пълно гърло на площада

следих активно новините

общувах изключително много с нови и нови приятели

участвах в намислянето и случването на редица протестни акции – артистични и не само

един от най-ключовите бе създаването на вестник Протест през август

участвах в създаването на уникалното явление за родния политически пейзаж Протестна мрежа, през миналото лято и в създаването на либералния политически проект ДЕОС през тази пролет

говорих си с непознаните на площада и ставахме приятели

говорих си с непознати в много места от страната – за ситуацията, за нуждата от промяна, за това защо искаме оставка и какво ще се случи след това

водих децата си на протест, редовно и взимахме заедно важни уроци по гражданственост

дадох много интервюта за международни и родни медии на тема протест

минахме и през караници и през откровения, през заплахи и през заливане с помия из парцаливи медии, биха ни полицаи, после ние ги целувахме, после пак ни биха, някои ги привикваха да дават показания, други ги сплашваха по телефона

научих се да чакам
научих се да търся
научих се да не се отказвам

разбрах, че алчността няма край
с изумнение се уверих, че и в днешно време има хора, готови да предадат род и Родина
с погнуса научих, че пошлостта, продажността и непукизма при някои са безгранични

губех надежда, възвръщах си я, отивайки обратно на площада, говорейки с хората
да, върнах си надеждата в хората
в нашата сила заедно
в способността ни да местим планини

днес, година по-късно, аз съм различна. ти също. и всеки от нас. България е различна. и промяната е дълбока и необратима.

#дансwithme бе голям учител. за мен. за всички нас.

от днес #дансwithme е #дансnomore

време е за ОСТАВКА

Email, RSS Follow

14 юни и #ДАНСwithme промениха всеки от нас

by Justine

1382294_10152610362321758_1848244985_n

най-слабото правителство на България постигна най-големия успех за България в последните вероятно не само 25, но и 70 години. не знам даваме ли си сметка колко неща, колко изключително важни неща се случиха в тази една година.

в тази толкова тежка година, след която народът е като след война, започнаха необратими процеси.

започна краят на това уникално за България понятие „мутра“.
започна краят на партиите, каквито ги знаем – лукави, обслужващи корпоративни и лични интереси
започна краят на апатията
започна краят на търпимостта към нетърпимото
започна крахът на лъжата
започна крахът на безкрайната самовлюбеност, самоувереност и алчност
започна крахът на много нива в държавата
започна походът на будните и недоволните
започна походът на търсещите и непримиримите
започна походът на готовите на всичко в името на истината, справедливостта и свободата
започна промяната, която не може да бъде спряна
започна промяната в мисленето
започна изграждането на невидима мрежа между хората на площада
започна изграждането на мрежа между мислещите и загрижени хора в цялата страна и извън нея
започна свързване
започна структуриране
започна съграждане

да, някои са отчаяни. да, някои са уморени. да, някои заминават. да, някои се свиха и затвориха в себе си.
но други продължиха. да са всяка вечер на площада. да не спят, за да мислят и действат. да бдят. да алармират. да ровичкат. да ръчкат. да се борят. всеки ден. ден след ден. 365 дена. година. неуморно. и още и още.

не, най-трудното не е отминало. най-трудното предстои.
и не, ние няма да загубим сили. няма да се отчаяме. няма да се приберем. няма да се предадем.

протестът промени мен. това бе може би най-динамичната година в моя живот.
протестът промени и теб, дори да не си бил с нас на площада.
протестът промени всички нас, заедно. промени ни безвъзвратно.
даде ни сили.
даде ни приятели.
даде ни мотиви.
даде ни начини да продължим.

и утре, в ден 366 ще сме отново там. на площада пред МС. ще вървим недоволни, гневни, мълчаливи и крещащи, с изкривени лица и с ведри лица, със закана, с упоритост, с непреклонност, с лекота, защото правото е на наша страна.

оставката предстои. случващият се фарс навлиза в нови и нови епизоди. но оставката е близо. а след нея ни чака още много.

снимка: Гергана Динева

още 300 причини да съм благодарна на протеста и за ДЕОС и за моите герои на протеста

Email, RSS Follow

ДЕОС в първо лице: Явор. Харесва ми идеята за open source партия.

by Justine

58322_4150190426388_663488530_n

Истината е, че не познавам Явор Чатълбашев. Срещнахме се на 31-ви май, на учредяването на ДЕОС в Борисовата. И някак естествено дойде да го поразпитам и тук 🙂

Как научи за ДЕОС?
До миналото лято се стремях да избягвам политиката, която, както всеки знае е нещо мръсно. Но събитията, които се случиха тогава ме накараха да осъзная, че заряването на главата в пясъка е довела чудовища в управлението. По същото време осъзнах и друго – че дори и прилична заплата в България, не можеш да се изолираш на остров, а пак зависиш от качеството на здравеопазването, на образователната система, административните услуги и т.н.
Така че, се присъединих към протестите, които ми вдъхнаха вяра в промяната. Впоследствия, обаче, всичко затихна. Правителството се оказа по-тъпо и упорито от нас и много хора се върнаха към рутината на ежедневието. Но в мен остана по-голяма неудовлетвореност от всякога. Не може да няма изход! Така продължих да търся алтернативи (определно нямах доверие на нито една партия). За ДЕОС прочетох във в. Капитал и така…

Какво те води в ДЕОС?
Идеята за open source партия е уникална! Не знам дали я има другаде, но определено е иновативна. Като ИТ специалист се възхищавам на успехите, постигнати с open source и в последствие crowd sourcing решенията – нека спомена Линукс, Уикипедия и Кикстартър като примери. Ако големи и сложни проекти могат да се изпълнят по-качествено, по-бързо и по-евтино по този начин, защо да разчитаме на централизирания подход при правенето на политика? Така започнах да следя проекта ДЕОС, проучих хората, които го инициират и накрая преодолях недоверието си и станах член. Но мога да кажа, че им имам пълно доверие, чак след като дойдох на основаването му на 31 Май, запознах се с хората и най-вече – след като изявих желание да стана член на Надзорния съвет – и това се прие от всички без възражение! Мисля, че такава прозрачност и отвореност е възможна само в един напълно морален проект.

Каква искаш да е България след 5 години?
Както повечето хора и аз имам нужда да вярвам в някои неща, но в случая не се заблуждавам, че може много да се промени за 5 години. Очаквам ДЕОС да се развива бавно и органично; след 5 години да има добре разработена платформа и присъствие из цялата страна. Мисля, че тогава ще е способна да влезе в парламента и да не бъде сгазена от големите партии. И ако ДЕОС бъде успешна, това ще накара и другите партии до променят модела си или постепенно да загубят доверието в тях. А какво може да се случи в България при едно прозрачно и морално управление – оставям на вашето въображение.

още хора от ДЕОС: Емо, Дарин, Руми, Гари, Иван, Димо

Email, RSS Follow