започваме с Борис Минчев работа по 4-та част на книжката с оптимистични мисли – Кандидология – науката за оптимизма, Законите на Мърфи – наопаки

ще се радвам, да се включите в тази блог-игра и да ми подарите оптимизма си – в мисли, сентенции, цитати от любими книги, стих или както ви се намира из прашасалите в ежедневието кътчета на вашия живот, към които се обръщате когато ви е тъпо, тъжно, мрачно, безразлично, блудкаво, никакво, глупаво, едно такова …

каня да се включат първи с оптимизма си моите приятели – оптимисти и блогъри Дачи, Деси, Лидия, Поли, Райна, Силвина, Денис, Тишо и всеки, който още се чувства оптимист, въпреки всичко

Follow

оказа се, че дъждовният юлски уикенд е идеален за правене на торти, а в нета вече има достатъчно инфо и видео и за по-смели експерименти. доволна съм от резултата. празникът е утре.

Follow

човек за малко да отскочи нанякъде и изпуска цял куп важни събития покрай своите приятели
и за да изкажа съпричастност бързам виртуално да наваксам

– Гори и Тони имат бебе – Зорница! прекрасно! /поздравленията – предадени лично/

– Деси издаде първата си книга – честито! да има голям успех и още много нататък!

– Райна отпразнува първия рожден ден на своя блог – от сърце поздрави, знам колко емоции отдава на блога си!

на снимката е тортата, символичен поздрав-подарък за всяка от тези мили мои приятелки, измайсторена тези дни от Томи и Али на едно райско място

Follow

Поли ме покани в тази блог-игра и се включвам, без да знам ще ги докарам ли именно 6 нещата, които ми носят малки радости или ще пропусна някои важни. няма да каня нататък, любопитно ми да узная за всеки по още нещо, който желае да сподели е поканен да се включи

• времето с децата, когато ги гледам как се смеят, как играят, как заспиват;
• първото кафе сутрин и всяко следващо кафе винаги и по всяко време на деня;
• времето с поредната безкрайно интересна книга, сладостта от всеки ред, напрежението в последните страници, преди да я завърша, минутите веднага след като я затворя прочетена;
• шофирането, най-вече когато карам сама и без да бързам, без значение от посока, задръствания и каквото и да е друго на пътя;
• да редя камъчета едно върху друго на плажа; да варя сладко от ягоди или вишни; миризмата на току-що опечения сладкиш или козунак, който съм загърнала в кърпа; времето във всяка уютна книжарница, с разгръщането на книга след книга; леката разходка навън след пролетен дъжд, сред падащите шарени есенни листа в парка или по първия сняг

Follow

след време на сгъстена, усилена работа и много проекти след завършването им следва дупка, почти равна на черната
добре е, че живоотът е низ от приливи и отливи

утехата ми тези дни – Изворът на Айн Ранд, ще пиша подробно, когато прочета и последната 830-та страница

Follow

много хора вече писаха защо да се гласува, тук ще разкажа освен за общовалидните и за онези малки неща, които правят всяко гласуване приятно лично за мен

гласуването е в неделя – мързеливият ден. понякога се наговаряме и ходим с моето семейство, а последния път и тази неделя ще ходя с моя син, който вече е голям (почти на осем) и иска да дойде, любопитен е. а това е приятно – да вървим заедно към училището, в което съм учила в първите си години, то си е все същото, да си спомням и да споделям отдавна минали моменти, да си говорим наши си неща.

самото влизане в училището също е тръпка, да си припомниш коридорите, из които си тичал преди хм … много години, да ти замирише на училище, да изскачат от паметта местата, на които си се крил или си правил бели с бандата … кабинетите, шкафчетата, черната дъска с тебеширите, коридорите, парапетите …

отделно от това, в днешния ден училището и секцията са пълни с хора, които виждам изключително рядко – съседите от близки и далечни улици, учители, съученици, с които, не бързайки за никъде, се заговаряме приятелски, усмихваме се, без да знам за кого ще гласуват те и без те да знаят за кого аз, просто е приятно да се срещнем ей така.

всички гласуващи са някак бодри и усмихнати, знаят, че дори да гласуват за различни партии са на една страна – на активните. горди са, че дават гласа си. тече нещо като постоянно шествие към училището и обратно. някои идват с коли, други използват да си направят разходка ей така, в неделния ден. оживено е в двора и вътре като около кошер.

очаквам неделната разходка. разходете се и дайте своя глас и вие.

Follow

„Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви?
Отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти?
Дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно,
щом той ме повтаря, нали,
щом той ме повтаря… Дали?“

Follow