неща, случили се преди 50 години вече са забравени, добре потулени, а основните им режисьори и техните деца все още се вихрят из властта и продължават безскрупулно

чета автобиографичните записки на един от големите ни театрални дейци преди 9-ти – Тачо Тачев, написано много човешки, с лични преживявания проследявам историята на родния театър от началото на 20-ти век, едни живи и ентусиазирани хора, развивали изкуство в голям мащаб и в Пловдив и в Русе и в Бургас и в София … неща, с които днешния ден не може да се похвали

книгата, макар предложена за печат в края на 50-те не е издадена, върната е на автора с коментар да се редактира силно, особено части за пътуванията на театралните ни трупи до Македония и изнасянето на някои факти, като например този за изселването на голяма част от интелигенцията на страната под преглога, че това са „мръсни капиталисти“. именно този момент от разказа ми направи значително впечатление, защото прочетох в него в голям детайл съвпадения съдбата и на моето семейство, изселени майка и синове, без право да се връщат в София, а дядо ми – в лагер. ето и части от разказа на Тачо Тачев:

„веднага след 9 септември 1944 г. в мое отсъствие и без мое разрешение насилствено се настани семейството на д-р В.Величков в част от моето жилище … след много заплахи за изселване и долни клевети през август 1948-ма Величков успява да постигне изселването на семейството ми в Ботевград … да напуснат София в 48 часа … разтоварването на покъщнината на ливадата …

синът ми, художникът Тачо Танев, завършил Художествената академия с пълно отличие, следвал в Будапещенския и завършил Берлинския университет с докторат по археология, етнография и история на изкуствата на далекоизточните народи, рисува по нареждане на милиционерската управа плакати за празненства, пише лозунги, рисува голяма картина „Влизането на партизаните в Ботевград на 9 септември“ … а междувременно продава в бозаджийницата … „

Follow