гласувайте в неделя!

много хора вече писаха защо да се гласува, тук ще разкажа освен за общовалидните и за онези малки неща, които правят всяко гласуване приятно лично за мен

гласуването е в неделя – мързеливият ден. понякога се наговаряме и ходим с моето семейство, а последния път и тази неделя ще ходя с моя син, който вече е голям (почти на осем) и иска да дойде, любопитен е. а това е приятно – да вървим заедно към училището, в което съм учила в първите си години, то си е все същото, да си спомням и да споделям отдавна минали моменти, да си говорим наши си неща.

самото влизане в училището също е тръпка, да си припомниш коридорите, из които си тичал преди хм … много години, да ти замирише на училище, да изскачат от паметта местата, на които си се крил или си правил бели с бандата … кабинетите, шкафчетата, черната дъска с тебеширите, коридорите, парапетите …

отделно от това, в днешния ден училището и секцията са пълни с хора, които виждам изключително рядко – съседите от близки и далечни улици, учители, съученици, с които, не бързайки за никъде, се заговаряме приятелски, усмихваме се, без да знам за кого ще гласуват те и без те да знаят за кого аз, просто е приятно да се срещнем ей така.

всички гласуващи са някак бодри и усмихнати, знаят, че дори да гласуват за различни партии са на една страна – на активните. горди са, че дават гласа си. тече нещо като постоянно шествие към училището и обратно. някои идват с коли, други използват да си направят разходка ей така, в неделния ден. оживено е в двора и вътре като около кошер.

очаквам неделната разходка. разходете се и дайте своя глас и вие.