по идея на Вальо, Капитан на Start Up, в първия ден от двудневната конференция, т.е. вчера, се проведе специален панел, в който три майки-предприемачки отговаряхме на питанията на присъстващите и искахме да разкажем, че не е толкова страшно да успееш едновременно да си добър родител и да движиш успешен бизнес. въпросите бяха много, времето не стигна, но се получи интересно. тук ще нахвърлям някои от въпросите, които запомних и накратко отговорите ми. ако има други въпроси или гледни точки по темата ще се радвам да ги чуя

въпрос: първо бизнеса или първо бебето?
отговор: когато му дойде времето, т.е. когато си готова за майка и имаш човекът до себе си – тогава, не отлагайте много, момичета, не жертвайте личния си живот заради кариерата!

въпрос: как намирате баланса между семейство и бизнес?
отговор: трудно. повечко самодисциплина, сложен тайм мениджмънт. но време за семейството трябва да се отделя. с работа и на „втора смяна“, т.е. през нощта. въпрос на навик. но с или без деца, ако човек прави бизнес работата и мислите в главата му по темата са денонощни и без почивен ден.

въпрос: защо няма много жени-предприемачи?
отговор: защо няма много жени-предприемачи?! мисленето ни е все още много патриархално. стереотипът е ясен – жената да си стои у дома, да бърка манджи, гледа децата и да си трае, а мъжът да носи парите. иска време да се излезе от този модел. хм … предполагам много години ще минат това да се промени. ето, в залата от около 200 души едва под 1/4 са момичета … !
и все пак – момичета, горе главите! можете да се справяте чувесно с предприемачество, стига да искате! не оставяйте други да решават вместо вас или да ви въвличат в нежелани роли!

въпрос: как се справяте със стреса?
отговор: децата много зареждат. стресът се „съблиача“ на входната врата, с усмивката на децата

въпрос: от къде намирате мотивация да продължавате?
отговорът отново е – децата.

въпрос: а мъжът до жената-предприемач?
отговор: ако за да прави жената бизнес трябва да е силна, то тя има нужда от още по-силен мъж до себе си. за успешен бизнес трябва добро, здраво семейство.

въпрос: има ли предимство в това да си жена и да правиш бизнес?
отговор: всъщност няма разлика дали си мъж или жена, просто това е бизнес и точка. някои по-консервативно мислещи хора у нас, предимно от по-старото поколение, са на мнение, че жените немогат или не трябва да се занимават с бизнес, не изглеждаме сериозно в очите им. не, няма друго предимство, освен това, че, хм, все пак оставаме едни гърди напред 🙂

п.с. Ирина, благодаря ти, че за пореден път бе с нас с бебо из университетски коридори

Follow

наскоро Боян ме попита защо ми е този блог
и мисля, че днес е много подходящ ден да отговоря – блогът ми има рожден ден

въпросът на Боян ме върна на 1 ноември 2006-та
Гори беше човекът, който ме сръчка „хайде, крайно време ти е да проимаш блог“, а Тони бе така добър да го подкара и да го хоства и до днес – благодаря им!

после, след като проимах този личен и после корпоративния ни, започнах да убеждавам и аз хората, че им трябват блогове и не малко хора убедих, което ме радва, ще спомена само двама:

– Деси Бошнакова, моята приятелка, с блога на РОИ, която тези дни ми благодари, че преди толкова време съм я убедила да го започне, защото сега е номинирана в Конкурса за корпоративни блогове на Нова визия и блога на ROI Communication е наред с тези на Publicis Marc и Saatchi & Saatchi – радвам се

– Андрей Хадживасилев, моят приятел и режисьор, с личния си блог, който започна да списва съвсем отскоро и блогът веднага заработи за него, а аз от кога му казвах на Андрей, а той бе така скептичен, днес е благодарен и доволен – радвам се

защо, всъщност е въпросът. ами ето така, да правя нещо, с което може би мотивирам и други да го правят, споделям,  намирам нови приятели, забавлявам се, пускам камъчета и после като се обърна мога да поразгледам отдалеч пътечката, която се е образувала. а той, смисълът е не в целта, нали, а в пътя.

Follow

четох разговора между лисицата и Малкия принц, когато си говорят за опитомяването

въпроси от Томи напът за НДК: „а защо да се чете на глас?“ и „а ти защо само не слушаш, ами и ще четеш?“

снимките са странни, но крият чар и са заредени с ентусиазма на Томи, който другият път иска и той да чете, а не само да снима

значи чакаме 4.

Follow

когато има желание и силен дъжд не може да попречи! забавата беше наистина голяма!

Follow

/продължение на Ексклузивното интервю с НЛО/

Ето ме вече на 18 дена и от почти две седмици при голямото ми семейство! Бързам да споделя. Оказа се, че новото място ще е основното ми място. Както се очакваше – свитата ми се увеличи. Към МА (съкратено от МАМА на просто Моята Асистентка) се присъедини вторият ми главен помощник – ТА (Тотален Асистент – той обслужва и другите в семейството, отговаря за доставките в дома и е мой основен личен шофьор), както и двама по-малки асистенти, чиято функция още ми е неясна – появяват се за кратко покрай мен, галят ме или ми се смеят или ми доставят играчки. Имам и други по-маловажни асистенти, които помагат на основните, но за тях все още не ми достига време да им обърна достатъчно внимание и да ги разуча.

Още първия ден получих огромно легло, което ми е супер удобно, собствен превоз, който е доста комфортен и ми осигурява часове в скитане навън, много нови и все в модерните пастелни цветове дрехи, както и цял куп други подаръци!

Междувременно започнах да се отдавам на нощния живот! Обичам посред нощите да танцувам с МА, а понякога и с ТА. Постепенно обогатявам репертоара харесвана музика.

Успешно продължавам да се занимавам с трите си любими дейности – часове внимание към женските гърди, на поспиването и на генерирането на 4D – звук, мирис, съдържание в реално време.

Това е за сега. Поздрави!

Follow

днес много исках да бъда в училищния двор – човек има малко поводи да се върне там, а колко е хубаво да се върне и то точно на 15-ти септември! с цялата суета, леко притеснение от новото, много усмивки от срещата със съучениците след цяяялото лято, с цветята за учителката, поднесени със свян, с наскоро боядисаната класна стая, трепнещите да бъдат отворени нови-новенички учебници, тетрадки, несесери и моливи … очевидно ме тресе носталгия.

и както Вера писа – „Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали?“

хайде, успешен ни втори клас!
успех на всички ученици! да научат повече, отколкото искат да ги научат учителите им и да успеят да намерят пътя си, въпреки ограничителните знаци и бариери!

Follow

Име: Необикновено Любопитен Ококорко
Ник: Лъвчето
Работна версия: 3.0
Възраст: 4 дена

Любимо занимание?
Да вися на гърдата на МАМА.

Какво е МАМА?
Моята Абсолютно Мила Асистентка, като средните две думи търпят изменения в зависимост от случая.

Основни интереси?
Освен ранният ми откровено голям интерес към жените, в частност конкретни техни дадености и техните функционалности, интересите ми се разпростират върху две основни други дейности – приятната дрямка и поспиване, на което се отдавам през по-голямата част от свободното си време, както и издаването на звуци с не/обичайни части на тялото си, мултимедийно изпълнение съчетано със силни 3D моделирани елементи в разнообразни цветове и приятно ароматизирани в реално време.

Любимо питие?
Консервативен избор, макар и с модерен прочит – 100% био еко натурално самоустно изцедено с фиксирана температура без консерватни, оцветители, разредители, овкусители, добавки, ароматизатори, дехидратанти, антиоксиданти и подобни, т.е. съвсем естествено майчино мляко, приготвено специално и единствено за мен в момента на консумация.
Приемам го на малки порции, но редовно.

Любима музика?
Хм, признавам, отново силно консервативен избор за момента, но МАМА избра това и в последните месеци се концентрирах силно на него – Григ и Чайковски. Отворен съм за всичко ново, което достигне слуха ми.

Основно верую в живота?
Оптимизма.

Вашите планове за бъдещето?
Утре напускам род(ил)ното гнездо, за да отида при голямото си семейство! Надявам се на великодушно посрещане и увеличаване на щатния състав – към МАМА ще се добавят още доста Асистенти с различни функции и задачи. Ще е весело. Пожелайте ми успех!

Благодаря Ви за това ексклузивно интервю. Успех!

Follow

представям ви Кучо – Кучо, който бе част от нашето семейство в последните 7 и половина години, който отрастна заедно със сина ми и с него пропътува къде ли не, междувременно бе многократно дозакърпван, оцветяван на места, за да запази чара си и бе наистина добър наш приятел, търпеливо споделяйки леглото на Томи всяка нощ, слушайки приказки с него всяка вечер, утешавайки го в моменти, когато му бе тъжно – като истински добър приятел!

за съжаление Кучо нямаше късмета на всички предни пъти забравян и намиран из всевъзможни места – този път бе забравен в купето на нощния влак София – Варна и … не бе намерен в бюро „изгубени вещи“ нито на гара Варна, нито на гара София

е, за 8-те вече на Томи може би беше време Кучо да напусне семейството ни, но въпреки това тъжим …

използвам случая да похваля сайта на Български държавни железници (www.bdz.bg) – съвсем не е лош, има дори Онлайн музей на БДЖ, а също и телефона на бюрото за забравени вещи в София – 932 30 42

ако все пак някой добър човек е намерил милото старо куче и не го е захвърлил на боклука – моля, дайте знак, ще зарадвате безкрайно едно вече не толкова малко, но леко тъжно тези дни дете!

Follow