представям ви Кучо – Кучо, който бе част от нашето семейство в последните 7 и половина години, който отрастна заедно със сина ми и с него пропътува къде ли не, междувременно бе многократно дозакърпван, оцветяван на места, за да запази чара си и бе наистина добър наш приятел, търпеливо споделяйки леглото на Томи всяка нощ, слушайки приказки с него всяка вечер, утешавайки го в моменти, когато му бе тъжно – като истински добър приятел!
за съжаление Кучо нямаше късмета на всички предни пъти забравян и намиран из всевъзможни места – този път бе забравен в купето на нощния влак София – Варна и … не бе намерен в бюро „изгубени вещи“ нито на гара Варна, нито на гара София
е, за 8-те вече на Томи може би беше време Кучо да напусне семейството ни, но въпреки това тъжим …
използвам случая да похваля сайта на Български държавни железници (www.bdz.bg) – съвсем не е лош, има дори Онлайн музей на БДЖ, а също и телефона на бюрото за забравени вещи в София – 932 30 42
ако все пак някой добър човек е намерил милото старо куче и не го е захвърлил на боклука – моля, дайте знак, ще зарадвате безкрайно едно вече не толкова малко, но леко тъжно тези дни дете!
Follow
онзи ден слушах история за едни изгубени във влака оригинални дрехи, които авторката след години си видяла по улицата във Варна, както станало ясно, на гърба на дъщерята на лелята от Загубени вещи. забавното обаче е колко благодарна била щерката за великолепните подаръци. (‘пък нека звуча негативно)
И ние имаме едно такова зашивано, прано сто пъти ,само че котенце.Скоро му залепвах очите и нослето .Според малкия :мирише много „вкусно“Дано го намерите или е време да имате нов „приятел“
Според мен някое друго хлапе е новя приятел на кучо 🙂
честит Леон! да в жив и здраВ и много много щастие!!!!
Оптимистична гледна точка.
Мерси, Тони! 🙂