лични
невероятно е понякога колко мъдрост извира от автоматизираните преводи
ето как започва днешния спам, на който очевидно обърнах доста внимание, включая му посветих и пост:
аз съм себе си
разбира се сагата за момиченцето със седем милярда, които иска да приведе по моя сметка, а баща й „отровен до смърт“ и ще получа 15% от сумата (wow!)
но звучи много добре и е важно: аз съм себе си. ти?
честит празник
на всички,
които ежедневно
се занимават със Az-jenata.bg
и я правят такава,
каквато е – идеална
за близо 400 000
читателки месечно!
благодаря ви, че
бяхме заедно всички тези
години и че продължаваме
с усмивка и увереност напред!
благодаря ви!
дали 8 е твърде рано за блог? или е ОК? а може и да е късно. едва ли, все пак отскоро пишем що-годе добре
и ето, без какъвто и да е натиск, обработване, коментиране или подготовка днес след училище Томи ми заяви, че трябва да направи лого и блог на групата си. тадаа. оказах се по-неподготвена от столичните служби за почистване при първия (и не само) сняг. дойде ми като гръм от ясно небе. но се зарадвах. и го оставих да действа. помогнах само за намирането на две картинки на огнени тигри и за мястото на блога и ето го готов! моля, аплодисменти за чисто новия блог на група Fire Tigers (ex Металоморфози), който освен със свое лого (шапка) се сдоби и с няколко поста!
не мога да не се пръскам по шевовете от гордост и радост! е, не очаквам голяма активност, но човек никога не знае какво ще му поднесат любимите му огнени тигри!
наскоро Деси бе така любезна да ме покани да кажа „защо имам блог„, и защото малко по-рано отговорих на същия въпрос, зададен от Боян, сега решавам да се включа с това „защо не ми е този блог“ или „досадните страни на това да имаш блог“:
– появяват се от време на време хейтъри, контактът с които понякога е досаден,
– има „редовно коментираща-по-висчки-поставени-и-непоставени-въпроси публика“, като всеведущия г-н А…в най-вече, понякога е забавно, но по-често дразни,
– спамът и най-вече ру-спамът, заобикалящи антиспам филтрите в коментарите са досатни и в някои дни отнемат не малко минутки за почистване,
– дошлите тук хора по търсене в гугъл по „porno s deca“ или само „porno“ например, направо ме хвърлят в джаза,
– за да съм откровена ще кажа, че понякога да блогваш е досадно, т.е. хората очакват да го правиш (редовно), имаш теми (трупат се и чакат), но нямаш вдъхновение да го правиш. тук някои много се стараят да преодолеят момента и да блогват, пък ако ще и насила или „служебно“, за да догонят завоюваните позиции в TBL, които следят ребром и са важни за тях. признавам, че моя милост не принадлежи към тази група и пише само при вдъхновение. това води до неравномерност – има дни с по няколко поста и други с голеееми дупки, но така е по-добре за този блог
и все пак да добавя още един щрих към това за какво ми е този блог в отговор на мястото 10. от списъка на Деси – за да каня интересни ми хора да отговарят на някакви въпроси-игри-щафети 🙂 затова и каня Деси, Борислав, Шопов, Боян, Люси, Пламен, Весето и Еличка да споделят за своите места за игра, а за по-забавно добавям още една снимка от детството и куп спомени – основно място за игра бе улицата и ето ни с моята братовчедка на нашата улица. истината е, че въпреки наличието на две градинки наоколо основно играехме на улицата, а тя не беше като сега – колите минаваха с доста по-малка скорост доста по-нарядко. игрите бяха сега като погледна – преобладаващо „мъжки“, може би защото момчетата в тайфата бяха мнозинство и с кукли въобще не сме играли – „стражари и апаши“, хвъряне на „бомбички“ от изстъргани от клечки кибритени връхчета, набутани във винтове, палатки и „къщички“ от найлони и кашони, на „междузвездни войни“ или „планетата на маймуните“ …
връщането в това време сега ми довлече от спомените и летните „театрални постановки“, които редовно организирахме години наред в нашия двор – няколко деца от квартала си имахме „трупа“, избирахме какво „да поставим“, репетирахме седмица-две, правихме си декори и костюми от подръчни материали, нареждахме всички налични столове, пейки, добавяхме и дъски върху две тухли, разлепяхме рисувани от нас самите, естествено, плакати из улицата, минавахме по домовете на съседите да каним, имаше и хартиени листчета за билети, които продавахме за по стотинка или две, но някои щедри фенове-любители на творчеството ни даваха дори до 10! слагахме ги в касичка, за да имаме за картон и боички за следващия път. и така – накрая на всяка подобна акция имаме и своя звезден миг – представление в някой прашасал от жега августовски следобед. тръпката беше голяма! следваха аплодисменти и още аплодисменти. една от постановките ни се увенча с небивал успех и поради голямата публика го играхме цели три пъти – беше любимото „Копче за сън“, дори си спомням разпределението на ролите, но няма да ви занимавам с това … е, ето така се забавлявахме преди, когато телевизията бе черно-бяла, само от 10 до 12 и от 16 до 24 ч, детските, освен „Сънчо“ бяха два пъти в седмицата, а за Интернет нииикой не е и знаел 🙂
благодаря на всички, които се включиха в тазгодишното издание на коледната томбола на блога ми!
днес привечер на чаша чай, последвана от чаша вино, придружени с коледни курабийки, сладки приказки, малко бебешки усмивки за разкош и голяма доза добро настроение с Райна и куп приятели изтеглихме имената на късметлиите. истината е, че преди това публично пред присъстващите и без наличието на нотариус нарязах един лист хартия на квадратчета и вписах всички имена на хората, коментирали тук и споделили с какво искат да ги изненада 2010-та
листчетата бяха старателно сгънати с надписа навътре и поставени в чашка от китайски порцелан на рози, разбъркани и Райна, с присъщия й вече жест изтегли листче, с трепет го разтвори и … прочете своето име! е, бях приготвила вече книга за Райна, затова я помолих да изтегли още едно листче и тя изтегли Албена – честито на Албена!
допълнителни награди от мен си давам за авторките на най-дългото и най-късото пожелания – Любов и Таня – честито и на тях!
ще чакам да ми пишете, дами Албена, Любов, Таня къде искате да получите книгите си за оптимизма!
на всички – оптимистично начало на годината и най-добри пожелания!
ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.
летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.
днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.
ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.
ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.
ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂
има нещо много приказно в това да пишеш късметите. часът е следобеден. всички в къщата спят. тестото е замесено и оставено да набъбва. времето е малко. празникът наближава.
сам си с белите късчета хартия, пъките дрян, монетката. сядаш и извикваш на помощ изминалата година, мислиш си за предстоящата, опитваш да си представиш на какво би се радвал всеки от тези, с които ще споделиш хляба довечера и започваш да пишеш. класиката са здраве, пари, късмет, наред с екскурзия, диплома, булка и люлка. стабилно присъстват и нов автомобил или нова къща. напоследък се примъкват и нов лаптоп или телефон. а ако имаш щипка в повече магически дарби наричаш специални късмети за специалните хора на масата.
е, не отнема много време. но отдъхваш когато приключиш – отметнал си важна задача! отделяш ненужните и остават само омайните. завиваш бързо всяко поотделно във фолио. разбъркваш и поставяш по едно късметче във всяко парче от питката. пъхаш я във фурната и скоро ароматът й се разстила из цялата къща, за да добави онези важни вълшебни нотки за вечерта …
а после – както се случи, т.е. какъвто ти бил късметът! и няма на кого друг да се сърдиш, като на теб самият се пада именно това, което ти се полага. като например „пълна липса на скука!“
е, да ви се сбъднат късметите!
ето първият ми коледен, а може би по-скоро предколеден подарък за сезона – невероятна кошничка за стихчета!
е, кошничката е на лице. скоро – и стихчетата. благодаря ти Томи!
– не очаквам да си почина по празниците, напротив, но по-важното е да е весело!
– не очаквам да получа подаръци, но ще раздам много, а това е още по-приятно!
– не очаквам да се напия, нито да преям, но ядене и пиене няма да липсват!
– не очаквам чудеса. вярвам в тях!
а ти?
блогът временно е в немилост поради заетост с приготвяне на коледни картички, украси и меденки
Follow