паметниците са за живите

когато бях малка моята баба много се грижеше за мен и за това да ме научи на възможно повече неща, ходехме редовно из парковете, спирахме се пред паметници и тя ми разказваше за героите на България, после, вечер, на картата търсехме родните им места, учех ги, както и стихове за тях. за жалост днешните баби са обсебени от сериалите и рядко проявяват подобна инициатива за своите внуци, поне такива са общите ми наблюдения

за моя радост днес имах хубав повод да поговоря със сина си за Васил Левски, родолюбието, честта. Томи знаеше за него – явно в първи клас още се учи. разпита ме за инициативата ни за паметниците, колко вече са станали (за последните два дена научихме за 6 още паметника) и първоначално се учуди, защо само 14 има в чужбина, след което сам си отговори – „ами те там си имат свои герои и сигурно на тях им правят паметници“ …

p7180019

днес на паметника на Апостола в Борисовата градина, по повод 172 години от рождението му имаше група военни, духов оркестър, поканен от Столична община, пенсионерско дружество и няколко случайни минувачи, както и 5-6 тв камери
нашата група от Kafene.bg поднесохме цветя първи, последваха венци от институциите, никой от височайшите, чиито образи още висят по сайтове, билборди и непочистени плакати не забелязах, може би дори не помнят кой е казал „ако загубя, губя само себе си, ако спечеля …„, може би им е непонятно … или неловко.

p7180026

паметниците са “създадени не толкова за мъртвите, които са си въздигнали паметник неръкотворен с делата, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее” казва Вазов

ако в твоя град има паметник на Апостола, моля пиши на [email protected], за да го ключим в Картата на родолюбието

още един „нормален“ ден за България през погледа на новините

wв днешното меню: разбит трезор, кран се срути, трима се удавиха, разследване на убийство …

но няма нищо, спете спокойно деца!

предния виж тук

за хората, които обичат дома си

p9160050

днес Сашо ме светна защо толкова ми харесаха гръцките селца – защото хората, които живеят там са спокойни и положителни, обичат дома си, мястото си и се грижат за него – не го цапат и не изхвърлят боклуците си до / около селото / дома си, поливат дърветата дори да не са в техния двор и замитат тротоарите си, правят мястото уютно и добро

не се въздържам и ще спомена и за нас, чета Майките на Теодора Димова и една от героините там е цитирана като потънала в собствената си трагедия и доволна от това не иска да излезе от това си състояние – е, ние тук сме така – забравили да обичаме себе си, да обичаме дома и мястото си, за всичко обвиняваме другите и чакаме спасение от някъде, без да се сещаме, че може би спасението ни дебне в самите нас

блогове, авторство, офлайн медии – отворено писмо

преди малко получих това:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРИТЕ НА ВСИЧКИ ПЕЧАТНИ И ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Повод за това писмо са зачестилите случаи на ползване на редица български блогове като първоизточник на информация за новинарските агенции в Република България и нецитирането им като такива. Това е в разрез с журналистическата етика и използваните от тях лицензи за авторски права. Чувство за отговорност и отчетност към всички български блогъри ни подтиква да призовем всички печатни и електронни медии в Република България да се съобразяват със следното:

1. При ползване на информация (текст, изображения, видео и други материали) от блоговете сте длъжни да посочите авторството на творбата по начин, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).

2. Приканваме ви да проверявате източниците и лицензите, под които са публикувани материалите, преди да ги включите в изданията си.

3. Всяко използване на материали извън рамките на изрично позволеното от автора или носителя на правата върху тях представлява нарушение и ние не бихме се поколебали да ги защитим по съдебен път.

Същевременно използваме възможността да насърчим всички желаещи редактори да продължат ползването на блоговете като източник на информация и нови идеи, стига това да не нарушава лицензните споразумения, при условията на които подписалите настоящото писмо отстъпват право за използване на конкретно произведение.

С уважение

Загрижени български граждани и блогъри

доволно

60% избирателна активност и нещата започват да изглеждат по-човешки.

и трите „велики“ от тройната коалиция – с голям шамар, особено тези с около 3-те процента, както каза Костов – „Изпращаме ги с мълчание“. дано на останалите, с категоричната победа и всички в дясно им стиска и са достатъчно последователни да устоят и изпълнят това, което обещаваха до сега. след 8 години за първи път не съм разочарована от резултата, макар от сините да исках повече.

сякаш има надежда.


без брак или колко сме консервативни

„Двойките, които живеят без брак, не получиха възможност да узаконят връзката си. В предпоследния си работен ден депутатите отхвърлиха текстовете от новия Семеен кодекс, които регламентираха т.нар. фактическо съжителство. От тях можеха да се възползват поне 300 хил. души – колкото по последни данни живеят без брак.“ /Дневник вчера/

междувременно коментар от преди седмица – „младите вече не се женят, затова се правят все по-големи и помпозни абитуриентски вечери“

междувременно в Исландия имат за премиер жена, която има официален хомосексуален брак и това е ок за всички тук. отново – много сме далече, не само географски.

разговор за слабата активност на евроизборите

говорим си с мои приятелки, професорки в университети в Глазгоу и Барселона за евроизборите и слабата активност навсякъде

споделят, че хората не са мотивирани да гласуват, например защото в условия, в които университетски бюджети се режат на поразия заплатите и условията на труд на евродепутатите растат нагоре и не връщат достатъчно резултат за обществото за изхарчените от тях пари.

мисля, че при нас тази перспектива тепърва ще се разгръща. мисля, че хората у нас нямаха ясна идея въобще, отвъд партийната надпревара, какво точно ще правят там тези техни избранници, с какво ще се занимават, с какво ще допринасят. битката при нас бе на цветове и акцентът „генерална репетиция за големите избори“ не ми харесва, отвъд това, че така се харчат два пъти повече пари и беше напълно безсмислено да е така, но с такова правителство – разсипията е навсякъде, видимо.