денят след девети

баща ми, от поколението, което силно пострада от режима, днес, 20 години по-късно счита, че е по-добре да не се връщаме назад, а да гледаме напред. макар да уважавам мнението му, мисля, че не бива да се забравят „онези“ години. не за друго, а за да не се върнем отново в тях, да не го допуснем пак

много се изписа за 9-ти септември тези дни из блоговете, но колкото и да се пише – ще е малко
тази дата променя хода не само на много човешки съдби, но на България като цяло
и до днес си сърбаме попарата на „деветосептемврийската победа“

няма да се връщам толкова назад във времето, само мааалко по-назад, когато още 9-ти септември бе Национален празник, а аз бях в гимназията. неприятните ми спомени идват от това, че винаги в началото / средата на септември е времето за вадене на картофи, бране на царевица, затварянето на домати в консерви и подобни, т.е. времето на бригадите и ние, млади бригадири почти без пари работехме по месец на полето или из фабриките. не че в труда има нещо лошо, дори и напротив, а бригадите си бяха и голям купон. но масовката, принудата, маскираното доброволчество, парадното родолюбие, псевдо работенето, бромът в чая, вечерната проверка и сутрешна физ-зарядка, умишлено съсипаната продукция, медалите за най-работливите и измъкването от бригадите на „нашите синчета“ – типичните инструменти и проявления на това време са повече от досадни. и, за жалост, битуват на много нива в обществото ни и до днес.

радвам се, че е денят след девети. надежда има.

в какво сме превърнали децата си …

в противовес на предния може би твърде оптимистичен пост – ето едно писмо към редакцията на Az-deteto.com от днес:

„Az sam momi4e na 10 godini, viskoka sam 149, s kestenqva kosa sini o4i i sexy tqlo mnogo iskam da stana modeli ako nqkoi se interesyva da mi pi6e na [email protected]

кредит: Виктор

колко (не) толерантни сме

тези дни бяха публикувани данни от пручване за дискркиминацията в различни държави от ЕС

основно хората са дискриминирани на база етнически произход (62%), след което идват сексуалната ориентация (51%)  и уврежданията (45%)

както става ясно от приемането на различните форми на изява на хората с различна сексуална ориентация – ние сме много консервативни и нетолерантни към тях … ето и официалните данни го доказват:

„Средностатистическият европеец се чувства сравнително комфортно от идеята да има за съсед хомосексуалист. 45% твърдят, че ще се чувстват напълно комфортно от този факт, докато 9% дават спонтанен отговор, че им е безразлично. Степента на комфорт от съседство с хомосексуален политически ръководител е малко по-ниска.
По 10-точковата скала анкетираните шведи (9,5), холандци и датчани проявяват най-висока степен на „комфорт“ (9,3) от идеята да имат за съсед хомосексуалист, докато тези резултати са много по-ниски в Литва (6,1), Латвия (5,5) и България (5,3).“

още информация по темата – тук

отново висящи обувки из София

dsc01004

ето поредната порция висящи обуща из София – това е в Борово, тези са доста високо, дори се чудя как са ги качили чак там, а знакът – ясно е от коментарите към предните два описани случая в блога ми (тук и тук) – наоколо има някой, който продава хм … специфични продукти

любопитното е, че малко по-надолу по същия булевард е МВР, но предполагам те не знаят какво символизират обувките, не е в правомощията им да ги махнат, нито пък четат блогове, за да разберат …

Ослепелите мъже не умеят да се бръснат сами

гост-блогър – моят добър приятел Виктор

Ослепелите мъже не умеят да се бръснат сами, а ако са достойни и със силен характер, трябва да се удавят, като оставят на брега горната си дреха и предсмъртно писмо. Това беше според мен внушението от един филм, който снощи телевизия BTV излъчи.

Седя си аз, редя си книжки и си ровя по диска, и дочувам нещо за сляп, ослепял, реплики от сорта „Когато разбрах, че ще ослепея…“ и т. н. Това ме засяга лично, обижда ме, защото аз се имам за достоен мъж, винаги съм се бръснел сам, и преди да ослепея и след това, а предполагам, че повечето слепи мъже спокойно се бръснат сами, при това не по-лошо от виждащите. Нека хората от тая телевизия заповядат, да им покажа, може да донесат и бръснач, ще го използвам по предназначение.

Преди да ослепея, или по-точно, когато разбрах, че ще ослепея и аз съм мислил за самоубийства, но ето, жив съм, и какво сега излиза според внушението във филма? Слабохарактерен съм, защото не съм имал мъжеството да се удавя.

Според мен с излъчването на този филм телевизия BTV уврежда доброто име на всички слепи мъже, представя ни пред света като хора, които не умеят да се избръснат, а когато опитат, нарязват се страшно и в крайна сметка се самоубиват, при това не се гръмват в банята, а отиват да се удавят. Ами какво ако няма наблизо водоем?…

И така, прочее, смятам да поровя и да изпратя копие от това писмо до и-мейл на BTV, да поискам да ме реабилитират, като в някоя от централните си емисии съобщят, че слепите мъже се бръснат спокойно, дори могат да бъдат полезни на обществото и не е необходимо да се давят. И изобщо не ме интересува това, че филмът не е правен от BTV, и че мнението за слепите мъже на екипа на телевизията може би не съвпада с внушенията във филма, че аз не съм схванал сюжета, не съм вникнал в сложните мисли на режисьорите, сценаристите, каскадьорите и дубльорите… Нито пък ме интересува, че Слави Трифонов май търсил щраус, който да се съгласи да го носи на гърба си, че да влезе по-зрелищно в студиото. Още повече, че сигурно още има следи по интернета от онова време, когато се разчу, че шоуменът Слави щял да ослепее, та даже хората взеха да ме питат как да му записват книги в MP3, че да слуша.

А сега ще се поинтересувам има ли някаква възможност да се обърна към съда, за да поискам чрез него от телевизия BTV да си понесе отговорностите по този случай.

Иначе, в тая телевизия нямало агенти на службите на тоталитарната държава, милиционери, какви там още. Хубаво, браво.

успехът в наше време

какво е да си успешен в наше време:
да имаш много пари?
да видиш снимката си на корицата на Мениджър или да се появиш в сутрешния блок на bTV?

интересни разсъждения на Alain de Botton в TED

няколко щриха:

  • ако видите човек във ферари, не вярвайте, че е по-щастлив от вас
  • не оставяйте на другите (в т.ч. медиите) да дефинират разбирането ви за щастие и успех
  • разберете какво ще ви направи вас лично щастлив и въврете в тази посока
  • не може да си успешен във всичко, печелиш нещо и в същото време губиш друго

чувам постоянно хора да се оплакват от работата си, от живота си, оплакват се от едно и също с години, а не предприемат нищо, за да променят ситуацията:

  • хора, които постоянно казват, че мразят София, но с години живеят тук
  • хора, които вечно се оплакват, че са претоварени, че от работа не им остава време за личен живот, за семейството и децата, защото се бъхтят от сутрин до вечер, но не променят нищо, а времето минава
  • хора, които честичко заявяват, че искат да започнат свой бизнес, но все не им стиска да напуснат работата, при която имат добра и сигурна месечна заплата, служебна кола и всякакви благини
  • хора, които мрънкат и споделят, че не харесват застоялия си, скучен живот, но не променят нищо, не сменят посоката, а страдат, бият жената и детето или пият, уж за да забравят

е, на всички осмелили се да намерят своята дефиниция за щастие и да я следват – мисля, че сте на прав път! успех!

защото бързо забравяме

неща, случили се преди 50 години вече са забравени, добре потулени, а основните им режисьори и техните деца все още се вихрят из властта и продължават безскрупулно

чета автобиографичните записки на един от големите ни театрални дейци преди 9-ти – Тачо Тачев, написано много човешки, с лични преживявания проследявам историята на родния театър от началото на 20-ти век, едни живи и ентусиазирани хора, развивали изкуство в голям мащаб и в Пловдив и в Русе и в Бургас и в София … неща, с които днешния ден не може да се похвали

книгата, макар предложена за печат в края на 50-те не е издадена, върната е на автора с коментар да се редактира силно, особено части за пътуванията на театралните ни трупи до Македония и изнасянето на някои факти, като например този за изселването на голяма част от интелигенцията на страната под преглога, че това са „мръсни капиталисти“. именно този момент от разказа ми направи значително впечатление, защото прочетох в него в голям детайл съвпадения съдбата и на моето семейство, изселени майка и синове, без право да се връщат в София, а дядо ми – в лагер. ето и части от разказа на Тачо Тачев:

„веднага след 9 септември 1944 г. в мое отсъствие и без мое разрешение насилствено се настани семейството на д-р В.Величков в част от моето жилище … след много заплахи за изселване и долни клевети през август 1948-ма Величков успява да постигне изселването на семейството ми в Ботевград … да напуснат София в 48 часа … разтоварването на покъщнината на ливадата …

синът ми, художникът Тачо Танев, завършил Художествената академия с пълно отличие, следвал в Будапещенския и завършил Берлинския университет с докторат по археология, етнография и история на изкуствата на далекоизточните народи, рисува по нареждане на милиционерската управа плакати за празненства, пише лозунги, рисува голяма картина „Влизането на партизаните в Ботевград на 9 септември“ … а междувременно продава в бозаджийницата … „

чалга шоу на големи колела

чух го доста преди да го видя с периферното си зрение – огромният лъскав черен (естествено) джип, с надуто на макс чалга парче, с отворените прозорци на мощното возило,  с облечения в шарена ризка на златна възраст
чакаше на светофара, демонстративно, изискваше внимание, вниманието на всички наоколо
очевидно се кефеше на колата, на музиката, на доста натуралистичните краски, в които се лееха в прав текст сексуалните ищения на лирическия герой

лято. някъде из България

присещам се за сходна случка в Париж, метрото, преди няколко месеца
типът беше около 30-те, едър и трениран, мургав
слушаше от мобилния си увеличен на макс турски ритми, без да се съобразява с околните, демонстративно, изискваше внимание, отговаряше със зъл поглед на всеки, осмелил се да му каже нещо по въпроса
хората наоколо бяха недоволни, но не смееха да му реагират

когато на поредната спирка слезе всички въздъхнаха с облекчение