баща ми, от поколението, което силно пострада от режима, днес, 20 години по-късно счита, че е по-добре да не се връщаме назад, а да гледаме напред. макар да уважавам мнението му, мисля, че не бива да се забравят „онези“ години. не за друго, а за да не се върнем отново в тях, да не го допуснем пак
много се изписа за 9-ти септември тези дни из блоговете, но колкото и да се пише – ще е малко
тази дата променя хода не само на много човешки съдби, но на България като цяло
и до днес си сърбаме попарата на „деветосептемврийската победа“
няма да се връщам толкова назад във времето, само мааалко по-назад, когато още 9-ти септември бе Национален празник, а аз бях в гимназията. неприятните ми спомени идват от това, че винаги в началото / средата на септември е времето за вадене на картофи, бране на царевица, затварянето на домати в консерви и подобни, т.е. времето на бригадите и ние, млади бригадири почти без пари работехме по месец на полето или из фабриките. не че в труда има нещо лошо, дори и напротив, а бригадите си бяха и голям купон. но масовката, принудата, маскираното доброволчество, парадното родолюбие, псевдо работенето, бромът в чая, вечерната проверка и сутрешна физ-зарядка, умишлено съсипаната продукция, медалите за най-работливите и измъкването от бригадите на „нашите синчета“ – типичните инструменти и проявления на това време са повече от досадни. и, за жалост, битуват на много нива в обществото ни и до днес.
радвам се, че е денят след девети. надежда има.
Follow
Тази тема направи естественият мост с предишната, щото я ориентира около децата; двайсегтодишните днес не помнят бригади. Ако им се е случвало да се наведат за нещо, то не е във връзка с работа.
Не носят вина, че са клиентско поколение обаче.
Днес не е ясно какво празнуваме на девети септември.
Трагедията е, че в повечето случаи не знаем какво празнуваме, защото не познаваме историята си.
За първи май и 9 септември пускаха!
Да кажа нещо тук, което може да не ми остане време да го напиша на друго място, но съм сигурен, че много млади не го знаят и трудно биха го повярвали. Слушайте, младежи и не позволявайте да се повтори:
Преди 1989-та ми се наложи да ползвам едни специални капки за очи, които, ако не ги капеш, зрението ти намалява безвъзвратно (за глаукома). Тези капки бяха страшно дефицитни, трудно се намираха, трябваше да търсим връзки за долари, за кореком, и т. н. После по едно време изпросих бележка от един професор офталмолог, че да ходя два пъти на ден в института за лечение на чужди граждани зад окръжната болница, там имаше тимолол, да ми капват… При арабите. Една сестра ме съжали и ми даде половин шишенце, да не се разкарвам с два автобуса и да не казвам, разбира се. Даже капачката изгубихме някак, та съм ги крепил до вкъщи… Да е жива и здрава тая сестра… Тия капки струваха към 10 долара, стигаха за месец, или две седмици. Сега ги има навсякъде, по-малко от 10 лева струват, много хора ще си запазят зрението благодарение на това.
Та за 9 септември и 1 май винаги можеше да се намери тимолол по аптеките, за разлика от друго време през годината. Както казваше една баба като почнеше да разказва на моята баба, тебе лъга, мене истина. Света божа истина си е това за аптеките и 9 септември.