с Марин Бодаков имахме задушевен разговор в едно от култовите студиа на Националното радио следобеда и говорихме за родителството, училището, зверската необходимост от промяна там, кога децата ни спират да са любопитни и защо студентите, които учат няколко години подред до Ботаническата градина не са влизали никога в нея и подобни

веднага след това получих обратна връзка от слушател. млад човек, на 32 години, бивш и бъдещ учител. беше засегнат от разговора ни. дълбоко засегнат. затова е и този пост – за извинение и уточнение

респект към учителите, които съвестно, с желание (мерак) и отдаденост са се впуснали в приключението учителстване. не е лесно. наистина една от най-трудните професии. особено в днешния контекст на образование разчекнато между стари устои, нови деца, променени родителски нагласи и изисквания, променени изисквания на бизнеса и обществото като цяло. на учителите никак не им е лесно. най-често те обират парсата. от неуредиците в системата като цяло, морално остарелите изисквания, капризите на времето. респект.

горното не отменя факта, че сме в задънена улица с образованието, масовото. не само ние. много други eu и отвъд eu държави. за всички, които не са разбрали – времената драматично се промениха. драматично.

предефинираха се или имат нужда от спешна предефиниция много понятия. като например авторско право, собственост / интелектуална собственост, интелигентност. появиха се енциклопедия, списвана от хиляди неизвестни доброволци, най-мощният плод на колективния човешки разум до момента (wikipedia), място, в което всяка клюка, новина, емоция биват споделени и  чути моментално от хиляди неанонимни хора (facebook), място, в което вместо да издириш правилното изписване на сложни думи в дебели речници имаш резултата за части от секундата, плюс още много (google) и т.н. и т.н.

нещата не са същите от преди 10, 5, 2 години. образованието ни е поне от 20 същото. с леки козметики. и има нужда не от реформа. от обръщане на 180 градуса. и трябва да се започне от учителите та до децата. скоро, ако ли не вендага.

какво мислиш?

–

писах и преди по темата:
каквото повикало – такова отвърнало
и има ли шанс за промяна в масовото образование

не, няма да пиша за талантите по принцип. те са важна тема, ще ги оставя за когато съм в по-добро настроение. ще пиша за талантите на родни „пр експерти“ (моля, отбележете кавичките). днес леко си изпуснах нервите във фейсбук и бях по-груба от обичайното за мен, но нещото бе нелепо.

получих прес инфо, чието заглавие гласеше „Незрящият талант Крис пее в МОЛ „ххх ххх““

не, това не е случайна грешка. това е целенасочено търсен ефект. едва ли са си представяли чак и блог пост, но нещото е потресаващо. мислих, че малко по малко нещата се оправят. може би все още има неугаснала частица надежда. но е все по-трудно да я държа жива.

традиция е по празниците живеещите в чужбина българи да си идват по родните места. и да започнат да нареждат (често на завалян български)  колко гот е да се живее там, как сме на космически години далеч, колко сме зле тук, колко сме изостанали, колко е мръсно, каква е мизерия …

обикновено тези разговори завършват с едно такова тенденциозно „то всички умни овреме избягаха …“

при което ние, слушащите излиянията и живеещи все още тук свеждаме глава и си мислим „лелеее, трябва да си безкрайно тъп да говориш така“. мълчим си, свиваме устни и кроим планове как да променим нещата. така щото като се пенсионира този ми тип там и дойде да живее тук на старини да се чувстваме по-достойно. или не точно. абе няма значение за него. има за нас, за тези, за които България е не безизходица, а съзнателен избор.

а избягалите хич и да не се връщат.

–

и Светла Енчева при Борислав Борисов по темата Тука или другаде?

и Комитата по темата – Причината да останеш

седмица преди празниците вечер Томи (9г) е на компютъра и трескаво нещо работи. има идея да направи ръчно изработен уникален подарък на бабите си – книга с рецепти за сладки. снима домашно направените сладки у дома и слага на корицата на книгата. търси рецептите из нет-а …

„това не е добре, тези рецепти … си ги взел, т.е. откраднал …“ морализаторства майка му

„ха, че хората, наример Любен Дилов син, цели книги с взети от другите неща от фейсбук издават, пък аз тук с една малка книжка със сладки …“

то такава мода тръгна из родните автори, Faceбуки, аз, бLогинята … скоро ще очакваме и #siromahov май.

тук имаше дълго и прочувствено писмо до деб, Дядо Коледа, но ще ти го изпратя друг път

/текстът е цензуриран и свален/

темата е доста подходяща за 8-ми декември. не че са направили проучване и за нивото на родните студенти, но ако изхождаме от резултатите за учениците можем да се досетим евентуално и за студентите …

най-интересното е колко шокирани са всички. като ущипани лелки. все едно всичко се е сринало в последната година-две. истината е, тъжната истина, че образованието от кризата не е излизало и плаче ама на висок глас не за реформа, а за тотална трансформация.

ясно е – каквото посееш – това ще пожънеш, не може образователната система и цялата страна да са в криза, пък да имаме перфектните ученици и супер резултати.

промените в последните години са в две посоки – образователната система и оценяването. третото важно звено – учителите, всъщност основният фактор – от това някой да обича или не математиката и някой да развие математическия си например гений или не – са учителите. не съм чула да се инвестира в развитието им. по-скоро те в голямата си част са унизени и взети за смях.

кой става учител днес? който не го примат другаде. ако завършиш някаква специалност с по-слаб успех – ставаш пак учител. … ниски заплати. липса на уважение. лошо самочувствие. и още и още …

никой не печели от зле образовани млади хора. факт. но не бива да виним само учителите или системата. сигурно виновни сме ние всички, че не сме изискали достатъчно и се примиряваме със състоянието както си е, оставяме децата ни да израстнат ей така. спасяваме се поединично – кой с частни уроци, кой с бой. е, резултатът като цяло е плачевен. но за бой сме си ние, не децата ни – те са потърпевши и един ден могат да ни търсят сметка за делата ни или безхаберието ни. на себе си трябва да се сърдим.

още по темата – интервю с Ева Борисова в Дневник; учениците ни четат и мислят трудно в Az-jenata.bg

„не, тая работа не е много за жени“ … – в общи линии подобни реплики чух след предния си пост по темата за предприемачите и споменаването на наблюдението, че из родните start up инициативи се мяркат малко дами

дойде и обратното – „простата логика е, че като тръгнат готините момичета и стане cool, момчетата няма да се налага да ги навиваш твърде дълго“

шаблонът е ясен:

бизнесът е мъжка работа – жените да си гледат децата и дома

мъжете са силни и вадят пари – жените са красиви и се хихикат по моловете да ги харчат

мъжете могат да управляват – жените могат да бъдат управлявани

изумително е, че в съседна Турция, считана отсам границата за бастион на патриархата голяма част от уеб бизнеса се управлява от жени. у нас – жените в уеб могат да се изброят на пръсти. не само в уеб, всъщност

за да правиш бизнес е необходимо самочувствие, смелост и готовност да рискуваш. мисля като цяло тук не окуражаваме младите хора да рискуват, не им вдъхваме достатъчно самочувствие, но добре подплатено със способности и знание. на младите хора като цяло. на младите момичета – съвсем. основното внушеие е – по шаблона

хммм