традиция е по празниците живеещите в чужбина българи да си идват по родните места. и да започнат да нареждат (често на завалян български) колко гот е да се живее там, как сме на космически години далеч, колко сме зле тук, колко сме изостанали, колко е мръсно, каква е мизерия …
обикновено тези разговори завършват с едно такова тенденциозно „то всички умни овреме избягаха …“
при което ние, слушащите излиянията и живеещи все още тук свеждаме глава и си мислим „лелеее, трябва да си безкрайно тъп да говориш така“. мълчим си, свиваме устни и кроим планове как да променим нещата. така щото като се пенсионира този ми тип там и дойде да живее тук на старини да се чувстваме по-достойно. или не точно. абе няма значение за него. има за нас, за тези, за които България е не безизходица, а съзнателен избор.
а избягалите хич и да не се връщат.
–
и Светла Енчева при Борислав Борисов по темата Тука или другаде?
Follow
Силни думи, поставящи под един знаменател твърде много хора…
Аз съм на 27 години и пристигнах в Лондон преди 2 месеца, с един куфар дрехи и компютъра ми.
В България не оставих почти нищо, защото и нищо не съм имала.
И ми харесваше да живея в София, просто никога не съм се чувствала съвсем на мястото си.
А Англия не е много по-различна, особено покрай снежните драми напоследък, а и никой не чисти тротоарите от лед, и тук половината заплата отива за наем, и т.н.
Следя новини и блогове както за Англия, така и за България, и ако след няколко години живея другаде, просто ще добавя още една държава към тях.
Пиша този коментар просто за да отбележа, че някои хора може би нямат избор, може би нещо красиво ги очаква другаде, възможност, шанс, личен или професионален (личен, в моя случай).
И някои просто нямат пъпна връв с определено място – факт колкото тъжен, толкова и освобождаващ.
Жюси, благодаря ти за този пост и за напомнянето в края :-). Интересно, че го прочетох непосредствено след като силно се бях впечатлила от тази статия, която в известен смисъл разкрива картина, противоположна на твоя патос. Лично за мен е добре да имаме предвид и двете страни на монетата – и почти пълната безнадеждност за много хора, които живеят тук, и фактът, че все пак някои прекрасни хора като теб успяват да правят своя живот и живота на много други хора по-хубав.
В статията, която прочетох преди твоя пост, намирам за притеснително, че на фона на констатациите, с които иначе съм съгласна, принципите на демокрацията се отричат в името на твърде мътната идея за „чиста и свята република“. Защото това е другата страна на разочарованието – докато едните се махат и после (по-нерефлексивните от тях) ни говорят патерналистично на завален български, огромна част от разочарованите оставащи решават, че вината е в демократичната политическа система, а не в тукашните извращения на фукнционирането й. И затова избират да ни управляват все по-големи и по-големи идиоти, които идват на власт с претенцията за отричане на политическото.
Опитвам се да си подновя бг документите. Става дума, от тези, новите. С биометрични данни.
Не може.
ДС в посолствата в да, но принтер за паспорт – йок.
Българите от цял свят летели, за да си хванат сроковете.
По места, в общинските милиции – подновяването отнема 20 дни.
Плащането се извършва по странен начин.
Обслужване все още няма, не е ясно – дори с четене на сайта на министреството – какво трябва да се подготви допълнително като информация.
От март насам звъня всеки трети месец.
Когато попитах за смяна на шофьорската книжка, казаха ми да си го направя в общината, дето живея. В северната ми община. Така де, в северната ми община се грижат за мен. Когато ми трябва документ, информират ме в северната ми електронна кутия, че в такъв и такъв срок трябва по електронен път да изпратя …пак по електронен път да го платя (спестиха ми време, усилия, придобих ново познание и се възхитих на държавността им) и си го получих в тридневен срок.
Изоставането наистина прави впечатление. През 90те, замерено към социална държава, бе 80 години назад. Но 2010 някак забави още, дали бе криза, дали бе друго, влизането на човещината.
Навън бг е Могилино. Кой иска да се пенсионира и живее в страната с Могилино ?!
Дори живеещите в страната на Могилино не го искат. Не заради страната, заради дезата подложени на ежедневен тормоз които и утре няма да разберат, че е празник.
Raenni, май в случая не си от тези, може би не още, дано никога не сваташ, от тези, за които говоря, дето се гнусят да кажат къде са родени и като се мернат за малко гледат как да избягат бързичко и само да нагрубят нас, които сме останали тук
всеки има право да избере къде под слънцето да живее, къде е щастлив и къде ще му се случват нещата 🙂
но няма право да обижда другите, които не споделят избора му 🙂
Хубавото е, че не спориш и не ги убеждаваш в противното. Няма смисъл. Но пък е добре че са честни и казват на глас глупостите, които си мислят. Вместо да се усмихват престорено в очакване на полета обратно. А най-смешното е, че въпреки извисяването си се чувстват задължени да се връщат от време на време….:)