след голямото чакане и подготовка Дядо Коледа дойде и си замина. каквото можа – направи. каквото имаше да носи – донесе.

на едни – преяждане, на други – препиване. на едни – самота в мрежата. на други – часове пред телевизора. на едни – подаръци, на други – приятелства. на едни – време за сън, на други – безсънни нощи.

Дядо Коледа е справедлив – на всекиму – заслуженото. останалото – сами си го правим.

да, близо е защото

продължавам с няколко бг конкретики:

– все още София (вероятно и страната) преди Коледа е пълна с красиви, но изсечени елхички … през 2012-та!

– купуваме в супермаркета напечатани на брендирани листчета късмети масовки за питките в Святата нощ, вместо да намислим и напишем собственоръчно такива;

– купуваме замразени баници и сладки в кутии, вместо да замесим такива и опечем сами;

– предпочитаме сериала или брадъри, айдоли пред живото общуване помежду ни;

– знаем, че много от нещата, които ядем и пием са вредни, но въпреки това ежедневно ги консумираме;

– отлагаме спортуването за от другия месец и редът му все не идва;

– пускаме енгри бърдс на децата си, за да ги нахраним или вместо да им четем приказка им пускаме филмче на таблета;

– казваме, че любовта ще спаси света, а мразим и завиждаме все повече …

и още и още и още …

да, краят на света е близо …

да, близо е, защото

– все още вярваме повече в АЕЦ отколкото във ВЕИ;

– все още купуваме повече вещи, отколкото са ни нужни;

– все още да си консуматор е престижно, а ако си антиконсуматорски настроен си краен ексцентрик;

– все още преяждаме системно, докато все повече гладуват и системно страдат от недохранване;

– все още изсичаме повече дървета, отколкото садим;

– все още генерираме повече боклук, отколкото природата и бедната ни Земя може да понесе;

– все още разхищаваме, намирайки си евтини оправдания;

– все още мислим, че сме цивилизовани и разумни, а вършим глупости, една след друга.

да, краят на света е близо.

заглавието на този пост премина през еко Коледа и Коледа без боклуци до Коледа без

предлагам и силно се надявам тази коледа за всички ни да е:

• без отсечено дръвче, което след 20 дена ще е в кофата за боклук;
• без ненужни, глупави, чисто сувенирни подаръци, които скоро след еуфорията ще са в боклука или ще събират с години прах някъде забравени;
• без нови домашни любимци от магазина за животни, които скоро след това ще бъдат изоставени на улицата и нещастни;
• без преяждане и препиване, ама сериозно без преяждане и препиване;
• без помпозни обещания към себе си и другите, които няма да случим;
• без купуване на хиляди неща – подаръци, храни, които ще изостанат и в крайна сметка ще приключат в кофата за боклук веднага след празниците;

когато се освоодим от всичко ненужно остават стойностните неща. обич с пари не се купува и не отива на боклука, не замърсява природата и не вреди на здравето.

Коледа с хората, които обичаш. Коледа със семейството. Коледа с приятелите.

писах и миналата година – не на боклуците за Коледа

силно се радвам, че голямата лудост на черния петък в сащ все още не е намерила почва у нас. макар да станахме големи консуматори и молове и шопове да са претъпкани преди празници.

радвам се и на деня, в който много хора няма да си купят нищо. утрешния ден. buy nothing day е на 23 ноември. защо се прави ли? защото както е тръгнало скоро няма да остане нищо на тази планета. защото само 20% от хората тук, на бедната ни Земя консумират 80% от благата й. защото имаме нужда от толкова малко, а искаме толкова много. безразсъдно. без граници. без мисъл.

ето няколко съвета за Бuy Nothing Day, вместо да скиторите по магазините:

• почетете книга,
• започнете свой блог или напишете разказ,
• разгледайте албуми със стари снимки,
• сгответе си нещо вкусно или опитайте нова, сложна рецепта,
• порисувайте с цветни моливи, вероятно не ви се е случвало отдавна,
• покарайте колело в парка,
• разходете се ей така шляейки се по улиците,
• обадете се на стар приятел или на възрастен роднина,
• поритайте футбол с децата в близкото училище,
• изработете от отпадъци картички за предстоящите празници,
• почистете улицата или входа,
• разчистете дрехите от гардероба си и ненужните дарете в близък дом или църква,
• включете се в доброволна акция или организирайте такава със съседите – например боядисайте катерушките зад блока,
• просто постойте и се порадвайте на тишината.

още важни размисли по темата в Блога за антиконсумеризъм

йеее казах си като видях щанда с книги в супермаркет от голяма верига. снимах и споделям.

10-те топ книги:
Чест, Любов и Копелето на Истанбул на Шафак,
Дневникът на един дръндьо (за деца около 8-9-10)
Хорхе Букай, разбира се
…
и „книги, които всеки трябва да е чел“ – тук вече навлизаме в дълбоки води, като до Гор Видал стои Дан Браун … Елизабет Костова е до Булгаков и Умберто Еко, а Набоков и Уайлд са наред с 18-те % сиво на Зак Карабашлиев и Стъклен дом …

човек да се смее ли, да плаче ли, да се радва ли или да скърца със зъби. книгите са храна за духа. и освен това явно са масовка, преглъщаме, че са в магазина за храни и като така, наред с пакетираните полуфабрикати посягаме към нещо задължително според някого, което явно сме пропуснали, пъхаме в кошницата и после набутваме в библиотеката, че ако дойдат гости да не мислят, че нямаме нещо от задължителния минимум, издиктуван в супермаркета.

това е читалнята към Детски отдел на Столична библиотека. помещението има нужда от ремонт – такъв не е правен отдавна, подът е под всякаква критика, стените са потъмнели от времето, книгите се нуждаят от по-уютен дом, а децата – от по-приветлива обстановка

освен, че няма пари за нови книги (което само по себе си е скандално), Столична библиотека няма пари и за ремонт. за смяната на пода са нужни 2000 лв, а след това ще се съберем доброволци и ще боядисаме за един уикенд стените и тавана на помещението. но, всяко нещо по реда си

има и други опции, но ми се иска да проверя доколко блог може да помогне за подобна кауза. ако някой може да помогне, моля нека ми пише или коментира под тази статия.

съседното помещение – заемната, е ремонтирана преди година и е чудесна, слънчева и светла, уютна и приветлива, добра и за книгите и за децата. крайната цел е и читалнята да стане такава. скоро. с помощта на дарения, защото друг начин няма.

предварително благодаря на всички, които ще вземат присърце каузата и ще помогнат някак.

при всички случаи Детски отдел има много нужда и от книги. за който не може да помогне за ремонта, а може да дари нова детска книга (отпред е площад Славейков, новите детски книги струват между 3 и 30 лв) – купете една и качете в Детски отдел, ще ви се зарадват и искрено ще ви благодарят!

ясно е, че Държавата, Общината не могат да се грижат за всичко. за Градската си библиотека да се погрижим малко и ние. който иска, доброволно. може и да се получи.

може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.

уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.

без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България

изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.

времената се променят. а ние?
или греша?

–

рисунка „може ли тази круша“: Али

имах късмет – бяха ми попаднали френски вестници от 20-те и 30-те години на миналия век, по-специално колонките им за Балканите и за България. френски репортери вкратце описваха страната ни. изразът „Швейцария на Балканите“ го имаше, както и това, че България е богата – стада овце, крави на всеки хълм, хората са работливи – обработени земи, овошки, зеленчуци, а жените красиви, с прекрасни пъстри носии, високи и с дълги коси, сплетени в дебели плитки

виждам тази България, описана от френските репортери и на снимките, които моят чичо е правил тогава, също като чужденец тук – красиви хора, макар и не винаги богати, работливи, добър уражай. снимки пак от преди 9-ти

писах още за семейния бизнес преди и че е време да се разбуди

снимка: семеен архив