ненужните празници vs нужните

празник ли? изпразнено от съдържание. 3-ти март, 1 май – преди имаше манифестации. днес всички са в Гърция или по селата. всички други подобни – също. формални. кухи. дни за почивка и преяждане, вместо за същинско празнуване. дни на бягство и разделение, не на единение.

и празниците ни като и делниците ни – никакви.

да, не е единствената тема в обществото ни по която спешно трябва да намерим отговор на въпроса: какво да се прави.

но едно е ясно – нужна е промяна. сега.

нужни са ни малко празници, но истински. за мен такъв е например 24 май. и толкова.

и пак да кажа – нужна е промяна. тя започва от теб и мен. сега.

нека ти разкажа за Ханс

IMG_9866

Ханс е дете на около годинка. намерен е завързан за дърво, провесен, едва крепящ се на краката си, без сили, не ял и не пиш вероятно много време, изнемощял, полу жив. някой, който няма как да бъде наречен човек, по-вероятно изверг го е изоставил в гора край Пловдив.

Ханс, обаче, е късметлия. носи живот и ще живее. спасен е от добри хора и приютен във Фермата.

да, Ханс е куче. прекрасно, добро, породисто, младо и жизнено куче.

Ханс е късметлия. осиновен е и скоро заминава за Германия, където ще живее обичан и обгрижван.

чувам как си мънкаш под носа, че тук хората живеят лошо, какво остава за кучетата. но съм сигурна, че когато направим всичко по силите си тук никой да не изоставя кучето си, тогава и ние, хората, ще сме тигнали да живеем заедно по-добре.

във Фермата приемат помощ всякаква. дарения, за да могат да помагат на още кучета със съдбата на Ханс. приемат и доброволци за разхождане на кучета и осиновители-човеци.

и да, кучето е най-добрият приятел на човека.

#промяна #България #animalrescuesofia

на 1-ви май си спомням за Чернобил

c141f7524e0

когато бях малка и ученичка живеех в соц-а. дълбоко в соц-а. тогава имаше манифестации. всички задължително присъстваха на тях. имахме в центъра на София мавзолей (в празното пространство между Народния театър и Двореца днес). в мавзолея лежеше мумията на Георги Димитров. а в горната му част на мавзолея имаше трубуна, на която заставаха Тодор Живков и всички избрани. под козирката.

ние, простосмъртните репетирахме поне седмица по-рано. всеки ден. без значение от времето – дъжд, вятър. маршируване. по цял ден.

в самия ден 1 май бяхме свиквани от рано в околностите. с бели ризи, тъмно сини поли, момичетата задължително на две опашки вдигнати горе, с бели панделки. някои имаха руски панделки, които разбира се бяха по-хубави. подреждаха ни в редици. някои носеха знамена, други люляк, трети просто трябваше да вдигат ръце. стояхме с часове, чакахме, подредени в редици. по височина. с който се паднеш около теб. после тръгвахме.

водеха ни като овце. имаше темпо, което да се следва и всички в един крак, като военните днес, да крачим. имаше и думи за скандиране, които ни даваха знак, при навлизане на площада да започнем да викаме. „братска дружба с есесер“, „бе ка пе ура“ и подобни. от участъка пред МС днес трябваше да викаме, махаме и ходим стегнато. до Военния клуб. след това се разпръсвахме и кой от където е.

напред вървяхме подредените ученици, вероятно и работници, студенти. на блокове. с ясни послания, задачи и строй. зад нас, в края на дългата над час манифестация, бяха „свободните“ граждани. те само махаха. а от трибуната Живков махаше с един специфичен маниер, от чийто спомен и до днес ми става лошо.

еднаквост. изумителна показност. кухост, измито от смисъл, унизено, смазано битуване.

такива бяха времената. сценарият се повтаряше година след година.

но, това, което в моето съзнание свързвам най-вече с 1-ви май е онази година на Чернобил. когато отново манифестирахме чинно. и валя онзи дъжд. ядохме зелени салати. нищо не знаехме …

лятото ходехме при баба ми във Варна. от юни до септември. и тогава се разболях. тежко. вдигнах висока температура, която не спадаше и не спадаше. не се хранех. бях подута. лекарите един след друг на различните места вдигаха рамене и казваха „не знам“. накрая един доктор от една лаборатория на последния етаж в Окръжна болница каза „май е от радиацията … Чернобил …“ и предписа някакви неща, с които започнах да се възстановявам. тогава разбрахме …

цяло лято вместо да играя на воля из Морската с моите приятели бях болна, лежах, отслабнах много, дори не можех да чета, а какво е изживяла баба ми и семейството ми – не мога и да мисля. важното е, че попаднахме на този просветен лекар и той ме спаси.

това е само моята история. вероятно са хиляди, милиони.

подробности за Чернобил и престъпното бездействие на нашите управляващи, чиито наследници ни управляват и днес има тук

снимката е от интернет и е от манифестация 57-ма година, но и по мое време (80-те) беше същото почти

защо България е толкова …

Screenshot-167

ако започнеш да пишеш в Гугъл …

и да, готова съм дълго да споря защо и как България не е бедна, но за това отделен пост, скоро

Screenshot-166

мда …

Screenshot-165

ох …

Screenshot-172

и това да …

Screenshot-174и тук

Screenshot-171so why do we dream

днес говорих по темата по Дарик Радио, по покана на Андрей Славейков и на въпроса му в края и все пак как аз бих довършила въпроса казах моята версия „защо в България е толкова трудно да се случи промяната“ и Андрей попита „а кой трябва да я случи“ отговорих „ние“

интервюто е тук

време е за промяна
#ДЕОС #промяна #България

знаеш ли какво направиха в Европарламента 18-те български евродепутата

20131117PHT25413_original

нашите 18. за бърза справка ето ги поименно:
Слави БИНЕВ
Група „Европа на свободата и демокрацията”
България Национален фронт за спасение на България

Преслав БОРИСОВ
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)
България ГЕРБ

Мария ГАБРИЕЛ
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)
България ГЕРБ

Филиз Хакъева ХЮСМЕНОВА
Група на Алианса на либералите и демократите за Европа
България Движение за права и свободи

Станимир ИЛЧЕВ
Група на Алианса на либералите и демократите за Европа
България Национално движение за стабилност и възход

Илияна Малинова ЙОТОВА
Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент
България Коалиция за България

Ивайло КАЛФИН
Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент
България Коалиция за България

Метин КАЗАК
Група на Алианса на либералите и демократите за Европа
България Движение за права и свободи

Евгени КИРИЛОВ
Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент
България Коалиция за България

Андрей КОВАЧЕВ
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)
България ГЕРБ

Маруся ЛЮБЧЕВА
Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент
България Коалиция за България

Светослав Христов МАЛИНОВ
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)
България Синята коалиция

Надежда НЕЙНСКИ
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)
България Синята коалиция

Владко Тодоров ПАНАЙОТОВ
Група на Алианса на либералите и демократите за Европа
България Движение за права и свободи

Моника ПАНАЙОТОВА
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)
България ГЕРБ

Антония ПЪРВАНОВА
Група на Алианса на либералите и демократите за Европа
България Национално движение за стабилност и възход

Димитър СТОЯНОВ
Независими членове
България Национал-демократична партия

Владимир УРУЧЕВ
Група на Европейската народна партия (Християндемократи)
България ГЕРБ

търсенето на сайта на Европарламента работи перфектно и лесно може всеки заинтересован да се запознае с дейността на избраниците ни. да имаме идея кой колко работа е свършил и за кого да гласуваме през май

20140401PHT41425_original

#HappyVoting #EP2014 #гласувайпрезмай #евроизбори

в деня на Земята две думи за рапицата

rapica

в последните 1-2-3 години подобни снимки щедро се споделят, превъзнасяйки красотата на българската природа. и да, природата ни е уникално красива, но не и на тези снимки.

жълното растение, което така прекрасно пролетно време контрастира със синьото небе и допълва зелените дървета е рапица.

„България осигурява 13,1% от износа семена от рапица – 13.1% (любопитен факт е, че през 2010 г. България беше на второ място в света по износ на рапица, а година по-късно – на пето.)“

рапицата, за жалост, изтощава почвата и след това са нужни години за нейната реанимация

ок ли е това? за нас? за България? за земята?

професия майка или SOS детски селища – добра грижа за децата без семейство

темата за децата в институциите. децата без родителска грижа. изоставените деца. невидимите деца на България. болна тема.

преди 10-тина години бяха 12 000, после станаха около 8 000 (когато снимахме Целувка за лека нощ), в момента официално са около 4 000. но темата ще е болна докато не останат наприме 400. а и тогава ще боли. имаме доста още работа да свършим. и да, едва 30-35% от тях са от ромски произход.

тези дни имах шанса да срещна хората, работещи в SOS Детски селища България и да разбера от тях подробности за това как работят, как се случват при тях нещата. защото да живееш в семейство е много по-добре от това да си в дом. да получаваш адекватна грижа, любов, подкрепа.

sos-logo

SOS Детски селища е проект, който тръгва от Австрия през 1949-та, когато има много майки и деца, без бащи, след Втората световна война … и до днес, въпреки че сме далеч от „големите“ войни сме в ситуацията да имаме нужда от подобен род организация, която разпростира дейността си в 133 държави от целия свят.

днес в България има две селища – в Трявна и в Дрен. средно по 60-70 деца има във всяко селище. в семейства със средно 5 деца всяко. организацията е лицензирана от Агенция за закрила на детето и Социалното министерство. от 2007-ма освен майка всяко семейство има и баща. всички са сертифицирани приемни родители, организацията започва дейността си у нас през 1993 година. отделно се грижат и за своите студенти, които към момента са 36.а общо обгрижените на различните възрасти деца са над 700 в момента.

Дани, който е инициатор и провежда заедно с Люпчо велообиколката на Балканите, вече работи в София. казва, че има 16 братя и сестри – толкова са минали през семейството му. чувства ги близки всичките. грижи се за майка си, посещава ги редовно.

кое в историите за SOS Детски селища ме впечатли най-много ли? това, че на празниците там се събират всички заедно и празнуват в големите си семейства, с много усмивки и любов. не знам дали знаете, но празниците са най-тъжното дни в „нормалните“ домове за деца лишени от родителски грижи, защото тогава там е най-празно, само с дежурни лелки.

как се издържа подобна организация? за момента имат 30% от фирми и дарители в България, 15-20% от държавни субсидии и останалото – от чужбина. и да, имат нужда от повече подкрепа от всички нас.

дори само с 5 или 10 лв дарение на месец човек може да стане SOS приятел и да помага. лесно е. подробностите са на сайта им sosbg.org


писах още за: Исус от Враца, Исус от Долна Баня, и Васко от Долна Баня, за помалко деца в домовете, да заспиш без целувка за лека нощ

Цената на комфорта и простете за дискомфорта.

climate1

Климатични промени. Климатични проблеми. Според данни на Met Office, температурите стават по-екстремни – до +8 градуса в най-топлите дни, сушата се увеличава значително, водата намалява със 70%. Ключова дума: адаптация.

climate2

climate3

climate4

climate5

Цената на комфорта е проект на Асен Ненов. Благодарност за предоставената възможност да споделя и тук.

Е, как сме с комфорта?

ОСТАВКА за авторите на учебника по музика за 4-ти клас!

internet-muzina

срам ме е. гнус ме е.

и моля всеки родител и учител, който се срамува като мен от текста на песента в учебника по музика за 4-ти клас да реагира. веднага и остро.

в какво възпитаваме децата си?! в какво ги превръщаме?! възможно ли е училището да проповядва подобни неща?!

бащата играе бридж в интернет?!

майката пазарува диор и хуго бос?!

„няма нужда от мечти“?!

ОСТАВКА!

снимки и начален сигнал: Румяна Йохнева. благодаря ти!

още глупави детски книги: ик хермес, превода на Артур и цигари в учебника по рисуване

кока кола и деца?!

IMG_7017

наистина ли кока кола не се свенят да се поместят на входната врата на всяко училище, за да се промотират? прикрити зад турнир за ученици?! да попитаме учителят по фивическо?! кой КОЙ разреши това?! и ние, всички родители, съгласни ли сме подобно нещо да се случва?!

аз не съм съгласна. и твърдо искам да знам кой позволява подобни безобразия? да се комуникира към деца (в училището има деца от 1 до 12 клас!!!) именно тази марка!