Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.

–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема

времето, в което ако си талантлив, упорит, оригинален, уникален можеш да станеш популярен из цялата планета за по-малко от месец-два. поредното доказателство – Walk off the Earth

пет души и една китара. и песента Somebody That I Used to Know. качена е на 5 януари 2012-та. към момента само това копие има 81 139 001 гледания!!! а тези готини млади хора са популярни вече почти колко, а не бих се учудила и повече от Сартър или Малер, например

кажи ми после, че времето, в което живеем не е фантастично. използвай го. покажи се.