Приказки от военни времена. Гробът на светулките. Акиюки Носака

Приказки от военни времена. Акиюки Носака

Приказки от военни времена. Акиюки Носака

Няма по-подходящ ден за разкажа за този сборник от 1 юни, денят на детето.

Приказки от военни времена е сборник с разкази на съвременния японски писател Акиюки Носака и попадна в полезрението ми при курсов проект от наша студентка в НБУ – Мария Костадинова. Веднага си я купих от любимата книжарница Зад ъгъла.

Толкова много не знаем за войната, за Втората Световна война, за ВСВ в Азия, в Япония. Толкова много мъка носи войната. Най-вече на всички изцяло невинни – децата, животните. Именно за тях и през тяхната перспектива ни показва зловещото лице на войната Акиюки Носака. Най-беззащитните, които също са жертва на игрите на политиците и военните.

Големият кит, който се влюби в подводница, слонът от зоопарка, който загина от глад заедно със своя любящ стопанин, момченцето, което чака своята майка, превърнала се в хвърчило и още и още. Изключителен сборник с кратки истории, които се загнездват в съзнанието и остават завинаги. Като флаг, като молба, като завет за мир.

Всеки от разказите е датират с 15 август 1945 година. Това прави посланието още по-силно.

Един от най-силните филми на Гибли филми и сред най-силните изобщо за Втората Световна война филми „Гробът на светулките“ е именно по мотиви от тези разкази.

Акиюки Носака (1930-2015г) е японски писател, публицист, музикант и политик. По време на Втората световна война той преживява унищожаването на родния му град Кобе с напалмови бомби, по време на което са убити майка му и баща му. Сестричката му умира от глад малко по-късно. Въздействащите истории в този сборник, разказани като приказки са почти изцяло автобиографични и вдъхновени от преживяното преди Япония да капитулира на 15 август 1945 г., когато Носака е бил на 15 години.

В допълнение на великолепните разкази има и няколко изключително силни илюстрации. Модерни, синтезиращи в образ силата на посланието. Браво за дизайна на корицата и илюстрациите на Ирина Василева!

Книгата се разпространява леко апокрифно. Издадена е от Pappermill Books. Преводът е на Гергана Дечева. Браво, че го имаме на български!

Силно препоръчвам да прочетете този сборник.

Дъхът на ближните. Андонис Георгиу

IMG_7941 Large

Разказите от Дъхът на ближните на Андонис Георгиу почувствах много близки, в духа на сборника – дори усетих дъха им, физически, докоснаха ме, стояха с мен, напомняха ми значимостта на малките неща от деня, които правят живота – колкото голям, толкова и обикновен и истински.

Всички сме еднакви, сме, човеци сме. Усещаме се, усещаме докато животът тече, между нас, с нас, през нас. Животът в самота и животът с другите, тленни, чувствени, потни, маструбиращи, желаещи, насилващи, незадоволени, удовлетворени, мечтаещи, живи, мъртви, оставащи, забравени.

Много ми допада стила на Андонис Георгиу – лаконичен и обилстващ, не спестяващ, интимен, разкостващ, докосващ, запомнящ се. А темите – някак хем глобални, хем видяни от нашата си, балканска перспектива (без грам пошлост).

Благодаря на издателство ICU за това, че издават подобни книги на български език, браво на Ирена Алексиева за превода и на Стоян Атанасов за корицата.

Книгата получих като част от годишния ми абонамент към издателството.