Книгата Блоговете умряха! Да живеят блоговете!

IMG_8989

Блоговете умряха! Да живеят блоговете! е новата ми книга 🙂

Тя е резултат от няколко години труд и е производна на моята докторска дисертация, която защитих в НБУ през януари тази година. Изглежда като детска, но всъщност си е доста сериозно проучване и анализиране на блоговете и ролята и мястото им (и личните и корпоративните) в епохата на социалните мрежи.

Да започнем с благодарностите:

Проф. Деси Бошнакова – мой научен ръководител и издател, която подканяше, помагаше и има голям пръст в цялото нещо по различни начини;

Доц. Вася Атанасова – за неуморната и прецизна работа на Вася, мой много добър приятел и съмишленик, в този случай като редактор на книгата вече разказахме двете в интервю тук;

Димитър Цонев прие поканата ми и написа свежия и доста замислящ увод, не си го спестявайте 🙂

Петя Киркова работи доста по оформлението на текста от наливен до хубаво структурирано книжно тяло;

Мира Пъдевска направи чудната корица и илюстрациите в края на книгата – има Наръчник за създаване на блогове, който Мира украси със свежи илюстрации в много мой стил.

За книгата и за дисертацията преди това взех интервюта (2018-2021) от много блогъри и хора, които се занимават със създаването на блогове, както и използвах не малко интервюта които мои студенти или аз сме правили през годините с видни български блогъри, публикувани в другия ми блог. Така в книгата присъстват имената на Боян Юруков, Йовко Ламбрев, Григор Гачев, Константин Павлов Комитата, Владо Каладан Петков, Еленко Еленков, Богомил Шопов, Горица Белогушева, Георги Грънчаров, Петя Пандулева, Ана Динкова, Марио Пешев, Василена Вълчанова, Силвина Фурнаджиева, Димитър Цонев, Илия Темелков, Хели Велинова, Росица Николова, Поли Козарова, Кристиян Григоров, Мая Цанева, Петър Нефтелимов и много други.

Няколко корпоративни блога, които от години, а и до днес се списват както трябва и са модел за следване са на фокус като добри примери и практики в книгата и сред тях са блоговете на УниKредит Булбанк, СуперХостинг, Нетпик и други.

Издавам, че има и малки части за българските влогъри и за българските подкасти, които, в сравнение с блоговете, са все още в по-ранен етап на развитие, но са естествено тяхно продължение.

В книгата са и резултатите от проучванията на блоговете, които направих през изминалите 1-2 години.

Самата книга (преработка, адаптация за книга на дисертацията, която си е по-сериозният труд) писах от март до октомври, като изказвам благодарност на уютната и гостоприемна Читалня на Библиотеката в Нов Български Университет, където на спокойствие и в тишина можах да работя. Писах и у дома, разбира се, както и по време на морето и пътуванията. Дължа също благодарност към екипа на Ей Би Си Дизайн, както и към моето семейство.

Благодаря на Гори, която през октомври 2006-та ми каза „Няма ли да си стартираш блог?!“ и така през ноември 2006-та съм написала първата си публикация тук „блогвам, следователно съществувам„. Тогава много хора не знаеха що е то блог, думите блог публикация или блогване бяха чисто нови и като цяло бяхме шепа блогъри, които се познавахме поименно и силно се радвахме на всяка наша среща, окуражавахме се, линквахме се на воля и си помагахме. Бяхме ентусиасти, много активни, с желание нещата да се случват, да се променят и знаехме силата на блоговете в това. Не съм описала някои ключови битки в книгата, но ще остане за следващо издание с победите на блогърите и промяната на обществото от това. Някои важни блогъри в годините станаха предприемачи, други станаха движещи фигури в големи бизнеси, трети се заеха с политика – и позарязаха блоговете си. Но това е в реда на нещата. После, с преподаването си в НБУ имах възможност и давах (както и още правя) на студенти като курсови задачи да стартират блогове, от което „се родиха“ не един и двама от настоящите мега-звезди инфлуенсъри. И блоговете днес (почти) нямат общо с онези от славните първи години. Но са трансформирали ролята си и може да са много по-малко, но тежат значително повече. Подробности -в книгата 🙂

И, както пише Цонев в увода, не, книгата няма за цел да ви зариби да си направите блог, но със сигурност може да очаквате желание да стартирате свой или на фирмата си такъв, след като я прочетете 🙂 И мисля, че няма да съжалявате, ако го направите (блога си).

Издателството е ROI Communication и книгата може да се поръча директно от сайта им.

Отново благодаря на всички замесени!

 

Три пъти Ура! за Ивет Лолова – Рицар на книгата с Kafene.bg

13238965_10201844597434295_3092205889793655442_n

Ивет Лолова – една от най-колоритните и същевременно скромни, любопитни, ведри, усмихнати личности, които познавам! Работим заедно от дълги години и няма да крия – Ивет е от хората, които искрено ме вдъхновяват и мотивират. Един от важните моменти в общуването ни е размяната на книги и държа на мнението й, следвам препоръките й из царството на буквите.

Та, за изненада и голяма радост, това, което Ивет прави със сайта ни Kafene.bg и за книгите като цяло не е останало незабелязано и този месец май АБК избраха Ивет и й връчиха звание „Рицар на книгата“!

Реших, че е важно да поговорим тук, в блога, с Ивет за книгите и за наградите. Макар и с голямо закъснение – споделям с усмивка и благодарност!

Честита награда! След като вече си „Рицар на книгата“, би ли споделила какво е за теб това признание?

Благодаря, чувството е много приятно. След това идва осъзнаването за отговорността да продължиш да бъдеш „Рицар на книгата”. Хубавото е, че като всеки рицар и аз имам оръженосци, които ми помагат – целият екип на Kafene.bg – наградата е също и за него.
Кои са най-важните литературни събития, които отрази в kafene.bg през изминалата година?
Много са, следим гостуванията на чужди писатели и поети и премиерите и литературни форуми. Ще спомена някои: първият кино-литературен фестивал „CineLibri”, Софийският литературен фестивал, София Поетики, Хайку конференцията 2015, Коледния базар на книгата в НДК и др. „Абонирани сме” за литературния клуб „Перото” в НДК и следим програмата му. Гордеем се и с любомото ни дете – инициативата „Поетично кафене”, която се провежда от самото създаване на Kafene.bg, както и с литературния ни конкурс за къс разказ „Смелостта е начало на победата”. С удоволствие участваме като медийни партьнори и във „Донеси книга – вземи книга” – иницатива на Кафе-клуб „Влайкова”.

Наблюдава ли се възраждане на интереса на българина към четенето?
Смятам, че книгата никога не е изпадала в немилост. Това са само митове. Винаги е имало хора, които не четат. Увеличаването на броя на литерурните събития в големите и в по-малките градове със сигурност допринася за популяризирането на четенето.

Все повече млади хора се занимават с изкуство. Как медиите им подават ръка, за да ги подпомогнат?
Не знам дали медиите са длъжници на младите хора, които се занимават с литература и писане. Наистина ще бъде полезно за младежите да бъдат поканени за участие в повече формати за тяхната възраст – конкурси, състезания, четения – така че да бъдат забелязани. Нека младите автори сами да направят така, че да привлекат медийното внимание – с интересна и ярка инициатива или с доброволчество. Медиите търсят сензация – дайте им я. Освен това – за да те забележат е нужно много работа и усъвършенстване.

Според теб кои са най-добрите съвременни книги в родната и световната литература?
Няма да изреждам имена, защото литературният вкус е много субективен. Ще кажа два ориентира – седмичните/месечни класации на българските издателства и витрините на книжарниците – хитовите книги са там. Помагат и литературните фейсбук групи. Но ще намериш чудесни четива и извън класациите за топ книги. Много харесвам думите на Милена Ташева – PR специалист на издателство „Софтпрес”: „Бъдете смели в литературните избори. Прочетете поне една книга през 2016, към която никога не бихте посегнали – може да се изненадате от себе си.”

Разкажи за „Поетично кафене“, на което Kafene.bg e организатор.
„Поетично кафене” започна през 2007 г. и продължава и сега. Събираме се в началото веднъж месечно, а сега по-рядко – няколко пъти в годината – и четем свои стихове по предварително зададена тема. С годините се събра група от автори, които го следят и се включват най-често. Други идват по-рядко, но пък се срещаме онлайн. Целта й е да даде сцена на поети или хора, които дори не искат да се нарекат така, които да излязат пред публика и да прочетат свои стихове. Най-младият ни участник беше на 11 години, а най-възрастният – на 70 години. След рециталите обичаме да си говорим за литература, всеки е поканен да сподели свои впечатления за празник или актуална новина. Приятно е и много зареждащо да споделиш час-час и половина с хора като теб, които обичат поезията.

Kafene.bg е партньор на много събития. Запланирано ли е нещо в близко бъдеще?
Разработваме проект, който ще насърчава четенето на книги сред тийнейджърите от 8-12 клас, който се роди след провелата се тази пролет кръгла маса „Книгите за тийнейждъри излизат от зоната на здрача”. За него разчитаме на четящите младежи да увлекат по-малко четящите си връстници, на издателства, библиотекари и учители да измислим нови начини за привлечем тийнейджърското внимание към книгите.

Тъй като вече си рицар, няма как да не попитам: има ли рицарство в наши дни и в както се състои то?
Има много рицари, макар че не носят железни доспехи и нямат награди. Ако се съберат, стават цяла армия. Това са съвременните будители – като еколозите, които повече от десетилетие алармират за реалната и все по-наближаваща екологична катастрофа на земята; радетелите за антиконсуматорското поведение; и всички хора на изкуството и кулутурата, които разширяват хоризонтите ни, припомнят ни забравени ценности и ни правят по-добри хора. Вярвам и в социалната промяна – и в образованието, и в културата, и в здравеопазването, и в икономиката, която ще се осъществи рано или късно в България и то не заради труда на омагьосаните от власт и пари политици в Народното събрание, а заради усилието на здравомислещите, които следят изкъсо техните грешки и ги изговарят на висок глас. Бутаме стената бавно и накрая тя ще падне.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Позволете на книгите да променят живота ви към по-добро.

Ивет, благодаря ти за всичко!