отдавна не ми се беше случвало да чета нещо с подобен обем – над 800 страници, но ме увлече много, прознавам си и не успях да я оставя в последните дни, докато не я допрочетох

Изворът на Айн Ранд, макар и писана преди повече от 60 години звучи много увлекателно, заплита любовни елементи сред множество философски разсъждения за алтруизма, егоизма, себеотрицанието, посредствеността и таланта, смисъла на живота и важността на това, да бъдеш себе си. в центъра на всичко е човекът.

ето на посоки няколко кратки цитата

„интересно е да поразсъждаваме защо хората толкова много държат да бъдат незначителни“

„знаеш, че хората копнеят да бъдат вечни. Но умират с всеки изминал ден. Като ги срещнеш, те са различни от предишния път. Всеки час убиват частица от себе си. Променят се, отричат се, противоречат си – и наричат това растеж. “

„замислих се за хората, които твърдят, че на земята няма щастие. Всички те отчаяно се опитват да намерят някаква радост в живота. Борят се за нея. … Вайкат се, че не разбират смисъла на живота … Има един особен вид хора, които презирам. Онези, които се стремят към някакъв идеал или „универсална цел“, които не знаят защо живеят, които стенат, че „трябва да открият себе си“. Можеш да чуеш тези думи навсякъде около нас. Това сякаш е официалното клише на нашия век. … Но според мен то е най-срамното.“

книгата си заслужава. благодаря на човекът с малката книжарничка на Оборище, който ми я препоръча. при възможност ще намина да си поговорим за книгата и да си набавя нови четива.

след време на сгъстена, усилена работа и много проекти след завършването им следва дупка, почти равна на черната
добре е, че живоотът е низ от приливи и отливи

утехата ми тези дни – Изворът на Айн Ранд, ще пиша подробно, когато прочета и последната 830-та страница

вече няколко пъти съм писала за Исус и останалите деца от дома в Долна Баня (последно писах тук)

ето сега и части от интервю с Исус, от което струи много мъдрост за неговите 16 години
„Въпрос: Как се справяш? Кое ти дава сила да продължаваш напред?
Отговор: Вярата във всичко, което обичам.“

„Въпрос: Ако станеш рап звезда ще бъдеш ли успял? Как можеш да измериш успеха?
Отговор: Успехът не може да се измери. Имам предвид, че трябва да си доволен от това, което правиш и да се чувстваш ОК.“

цялото интервю с Исус е тук

в тази обръкана седмица добър семантичен завършек положиха кратките истории на Алек Попов от Спътник на радикалния мислител

„в края на всеки исторически цикъл нещо, дълбоко заровено в съзнанието ни, се пробужда, някакъв инстинкт за самосъхранение проговаря и ние изравяме томахавката на войната, за да разсечем хватката на мъртвото време“

„говорителите на мнозинството няма как да кажат нещо ново и интересно“

„докато още има хора, които набиват истински доати, нищо не е загубено“