Романът на Владимир Набоков Дар ме почака, но това лято дойде ред да го захвана и ме очарова и изненада приятно.

Текстът е един безкраен лабиринт из света, мислите и „творчеството“ на героя Фьодор, който се заиграва със стихове, Пушкин, Гогол и като цяло с руската литература и с намигване към „дълбоката руска душа“ и мечтаната книга на Фьодор – Дар.

Това е и последният роман, който Набоков пише на руски език, писан 1935-37 в Берлин и завършен във Франция през 1937-ма.

„Съзнавам, че участието на толкова много руски музи в оркестрацията на романа го прави особено труден за превод. Мотото към него не е измислено. Стихотворението, което служи за епилог, пародира строфа от „Евгений Онегин“.“

„…бе поставена фруктиера с портокал и половина и съблазнително бурканче с българско кисело мляко…“

и специално намигане към стихотворението от стр. 335

Много любопитна корица на Люба Халева, чуден, вероятно никак не лесен превод на Пенка Кънева, браво на Лист за изданието.

Чудесно четиво – препоръчвам на всички фенове на Набоков и/или на руската литература.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

Забелязах, че не съм писала за Лолита, но май я четох доста преди да започна този блог. Може би е добре да препрочета … 🙂 И нея препоръчвам.

Маргьорит Дюрас си е винаги предизвикателство за читателя, но и наслада, когато потъне човек в идеите и вижданията й. Така и със сборника материалният живот, книга с кратки автобиографични и есеистични текстове, както и разкази, които Дюрас разказва пред Жером Божур през 1987 г., а после заедно редактират.

Маргьорит Дюрас смело, открито и дори безпощадно говори за приятелството, снобите, алкохолизма, жената любовница, майчинството, Пруст, писането, за писането когато си жена,

„Думата „дами“ няма да ви говори нищо, ако не познавате тези от Ламанша. През лятото те съграждат отново Европа благодарение на своите приятелски мрежи, срещи, светски и дипломатически връзки, виенски и парижки балове, жертвите от Аушвиц, изгнанието.“

„Има жени, които изхвърлят. Аз много изхвърлям.
В продължение на петнадесет години изхвърлях ръкописите си веднага след публикуването на книгата. Ако се попитам защо, мисля, че го правех, за да излича престъплението, да го обезценя в собствените си очи, да „ми бъде по-лесно“ в собствената ми среда, да пристъпя непристойността да пишеш, когато си жена …“

„Нямах нужда да се труфя в красиви дрехи, защото бях писателка. Тези неща са валидни дори отпреди писането. Мъжете харесват жените, които пишат. Те не го казват. Писателят е чужда страна.
Е, сега вече знаете всичко.“

„Тази книга няма нито начало, нито край, няма и среда. Доколкото няма книга без основание за съществуване, тази книга не е такава. Тя не е дневник, не е журналистически материал, а е извлечена от всекидневните събития. Да речем, че е прочитна книга“ – пише Дюрас в предговора към френското издание.

Софи Унг е художник на корицата, а преводът от френски – на Тодорка Минева, чудни са!

Писах още за Емили Л. от Дюрас, след четенето й в Читателския клуб на НБУ

Сборникът разкази на Бистра Величкова Ресто ме намери и донесе куп спомени и размисли за близкото ни минало.

Някои от разказите се отнасят до една епоха, която не искаме и не обичаме да си спомняме – Прехода. С всичките му лъкатушения и противоречия – хем очаквания за демокрация, хем доста соц-блато.

Много ми харесаха разказите Преходът свърши и Ресто.

Има и разкази за тийн любов и таква, които продължават да търсят любовта след като тийн възрастта е отминала.

Искрени и носталгични са разказите, събрани в тази книга.

Автор на корицата е Надежда Костова. Леко ме заблуди, че епохата ще е по-ранна. Но открих чара й, след като прочетох разказите.

Великолепно издание, както всичко в поредицата Нова проза на Издателство ЕРГО.

Моя небесна избранице на Марийке Лукас Райнефелд ме свари съвсем неподготвена. Този роман ме прободе, потресе, провокира, ядоса, смири. Не бе лесен за възприемане, макар много красив за четене.

Музикалните, филмовите и литературни препратки ми помагаха да преглътна тесните и задушаващи на моменти части от романа. Линията с Хитлер, Сталин и падането на двете кули 9/11 също ме държа като спасителен пояс. Личната отговорност и правото на щастие, границите в любовта, размити от първичната страст – отведоха ме далеч тези теми.

„ти кимна вяло и на свой ред ме попита дали историята би се развила другояче, ако Хитлер имаше жена, дали щеше да е все така зъл, ако беше влюбен, защото откакто скъсахте с големия ми син, си била сърдита на всички, дори на клисаря, който се грижел за светлината в дъното на църквата – сърдеше му се, сякаш той е виновен за мрака в теб, сякаш е угасил свещите в главата ти, а аз отвърнах, че не е имало начин Хитлер да се влюби, защото не е обичал себе си“

Безкрайно лъкатушещи изречения и мисли, преливащи една в друга по красив и нежен начин. Плетеницата в главата на героя Кърт, която повтаря лабиринтите на неувереността на живота, мистерията на смъртта, привличането, абсурда, бъркан с любов.

Благодаря на издателство ICU за подбора, както винаги – прецизен и с усет, за прекрасните превод – Мария Енчева и корица – Таня Минчева.

 

вятърът, духът, дъхът на румънската писателка Андрея Расучану разказва по много живописен и детайлен начин времето на Чаушеску, диктаторът на Румъния по време на соц-а, чрез съдбата на едно разделено семейство

мъжът бяга, заедно със свои приятели, през Дунава, другите са застреляни в този опит за бягство

как жената и детето успяват да живеят сами, да оцелеят в глада и трудностите на късния соц, как духът устоява на всички предизвикателства

красиво написана история, която може би не успях да разбера изцяло

великолепна корица на София Попйорданова, уловила духа на романа лаконично и коректно, прецизен превод, предполагам никак не лесен на Лора Ненковска от румънски и браво за издателство ICU

Безплатното на Крис Андерсън е книга, която всеки, който се захваща с развитието на нова идея (бизнес, организация или друго начинание) е добре да прочете, за да се вдъхнови или за да натрупа още инсайти. Книгата преминава през това какво е безплатното, през кратко разяснение на една от най-криворазбраните думи, цифровото безплатно, демонетаризацията, новите медийни модели, съмненията относно безплатното.

 

Любопитен момент  са правилата на мисленето чрез изобилие. От тях ще сложа само едно за тийзър „Безплатното прави други неща по-ценни“.

Тази книга ми е подарък от Вася, за което й благодаря!

Препоръчвам тази книга на всички студенти, които се занимават с дигитален маркетинг или нови медии, бизнес или ще започват своя нова идея.

Препоръчвам и всички други книги на Крис Андерсън.

Подарявам копие от тази книга (както и много други през годините) на библиотеката на НБУ и е на разположение там, ако искате да прочетете, а не я намирате другаде.

Смелостта да твориш на Роло Мей е от книгите, които могат да вдъхновят, но и да отговорят на много въпроси за това как се ражда творчеството, какво е да твориш и как да стимулираш това. Книгата не е голяма и плашеща – 176 страници и се чете бързо.

„Какво е творчеството? … процесът на извеждането на живот на нещо ново“

„Същественото различие е между изкуството като нещо неестествено (както е при „изкуственост“ и „изкусност“) и същинското изкуство.“ (47)

„Творческият процес трябва да се изследва … като израз на висшата степен на емоционално здраве, като проява на нормалните хора в акта на тяхната самореализация. Творчеството трябва да се вижда в труда на учения също тъй, както и в труда на художника, при мислителя, също както при естета, и човек не бива да изключва степента, в която то е представено у висшите ръководители на съвременната технология, а също и при нормалните взаимоотношения на майката с нейното дете.“ (48)

Хората могат да притежават талант, независимо дали го използват. „Творчеството, обаче, може да се види само в действието.“ (52) „Ако решим да сме пуристи, то ние не ще говорим за творческа личност, а единствено за творчески акт.“

Интензивността на сблъсъка – „да бъдеш погълнат, впримчен, напълно обсебен … интензивност на усещанията, изострено съзнание.“ (53)

„това, което творецът чувства не е тревога или страх, то е радост“ (54)

 

Препоръчвам тази книга на всички студенти, които се занимават с комуникация. Защото комуникацията има много общо със смелостта да твориш, за да е успешна.

Тази книга (както и много други през годините) дарявам на библиотеката на НБУ и е на разположение там, ако искате да прочетете, а не я намирате другаде.

 

Студии по социология на културата. Карл Манхайм, 1956 (за Карл Манхайм в У)

Златорог, 2002, превод Елика Рафи

„В различните общества подборът на елита приема различни форми. Много са нюансите – от свободната конкуренция до безкомпромисния монопол на феодалната или кастовата стратификация.“

„В модерното общество селекцията на елита приема три основни форми:

а/ издигане в административния апарат

б/ нерегулирана конкуренция

в/ класов натиск

Хората, достигнали елитни позиции демонстрират явни различия в зависимост от избора на ефикасен за тяхното издигане механизъм.

Бюрократичният тип селекция на елита благоприятства усърдните служители, които са в състояние да реагират на всяла ситуация според предварително установени правила. перспективите пред тях са сведени до набор от правила и регулации. Индивиди с широки интереси и склонност към импровизация обикновено са пропускани при повишение.“

Политическият елит в XIX век разчита основно не на професионализма в конкретна област, а притегателната сила на лидера, която импонира на масите.

С появата на класови партии през XX век успехът в политиката започва в по-малка степен да зависи от личния магнетизъм, а в по-голяма от партийния ред.

„Една система е демократична само, ако достъпът до елита не е ограничен единствено до членовете на някоя затворена група.“

„демокрацията влече след себе си промяната от морфологичен към аналитичен светоглед“

„В обществата със силни съсловни ограничения и липса на вертикална мобилност морфологичното мислене изцяло доминира. Повечето хора са в позицията на аутсайдер, който отдалеч съзерцава централните авторитети. Хората ги преживяват през техния символизъм и ритуали.“

„демократизацията значи разочарование“ (стр. 307)

Хуманистичният културен и образователен идеал е универсален. Той е изцяло пропит с ценностите на класическата античност.

„Всички хуманисти намират най-искрено уровлетворение в заниманията с интелекта и духа в уединение от останалия свят.“

„Доколкото „образование“ означава разширяване на екзистенциалната перспектива, демократичният културен идеал като че ли превъзхожда хуманистичният. При него това разширяване се постига по по-естествен начин.“

„Най-значимото потенциално постижение на демокрацията е създаването на основа за чисто екзистенциални човешки отношения.“

Величието на модерния индивид – заплаща се със загубата на усещането за сигурност. „Ориентацията в общества, в които статусът е от първостепенно значение е лесна. Всеки знае към какво може да се стреми и какво може да очаква.“ Модерният живот не гарантира очаквания, предлага само безкрайно предизвикателство. В миналото единствено бедните могат да мечтаят до безкрай (по Макс Вебер). В този смисъл днес всички сме станали бедни. „Несигурността каъо споделена съдба е характеристика на модерната епоха“ (стр. 344)

„Да си обречен на несигурност е трагично усещане. Но то е и път към морален и културен ръст.“

„Дълбоко погрешна е склонността ни да интерпретираме колапса на старите йерархии и модели на ред като симптом на морална и културна разруха.“