Кулкената къща на Туве Янсон, любим автор, ме изненада и очарова. Защото чрез нея открих една друга Туве Янсон. Мечтателката, създала Мумините, по-зряла, по-смела дори, с привкус на магически реализъм, с меко човеколюбие, разбиране, приемане, търсене.

И големите хора са деца. И те имат нужда от мечтане, игри, свой свят, дори другите да не го приемат.

Разказите са кратки, четат се бързо, но след всеки е нужно време за осмисляне.

Препоръчвам.

Книгата ми е подарък от Мира, благодаря й за това!

Малко инфо за Туве Янсон от Уикипедия: Родена е на 9 август 1914 г. в Хелзинки в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ – художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.

Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации. Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Пише на шведски.

Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

От 1956 г. до смъртта си през 2001 г. има любовна връзка с графичната дизайнерка Тулики Пиетила.

„Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.„

За Нежното изкуство на шведското разчистване на Маргарета Магнусон научих от публикация на Мария Донева и ми стана любопитно.

Книжката е малка и се минава много бързо. И е за разчистването в края на живота. Това не го бях разбрала. Но все пак си взимам някои подсказки – как да не се зариваме с вещи, как да се освобождаваме от вече натрупаното и как да живеем по-спокойно. И за самоуважението, за спомените, за тежестта на миналото. И за лекотата на живота.

Пиша тук не защото книгата ми хареса, мисля че можеше още, но защото знам, че самата идея би била полезна за доста хора, та да ги подсетя.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Романът Цял един живот на Роберт Зееталер е сред любимите ми.

Целият живот, семпъл, истински, без драма, с приемане, със спокойствие, с мъка, изживян, преживян, отсъстващ, нещастлив, без обич, без чуждо присъствие, без другите, дори без нужда от други, пестелив, брутален, като лавина, която го помита, като Алпите, суров, безмълвен, като война, която идва и не знаеш от кои си, защото просто си.

Естествен, чист език, без ненужни думи.

“Просто с времето от човека остава все по-малко. От самото раждане започваш да губиш едно след друго: първо зъб, после всички зъби, първо един спомен, после цялата памет и така нататък, докато някой ден не остане нищо. После хвърлят каквото е останало от теб в една дупка и го заравят, и край”.

Майсторски разказана история. Чете се с лекота.

Чудна корица.

Препоръчвам.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

 

Колекция Билки е книга за всеки любител на билките от издателство Рибка, с чудни илюстрации от Мила Лозанова.

Пълноцветно, изпипано издание, което радва.

Книгата е чудна за лятото – около Еньовден, но не само.

Подбрани са билки, които са популярни за България. Съпроводени са с прекрасни илюстрации и кратки текстове, както и място за хербарий от всяка билка.

Книгата е много подходяща за подарък за деца, за да насърчи любопитството и познанията им за тревите, билките, растенията. Но и за семейно време заедно в полето, планината, в гората.

Купих я от любимата си Книжарницата зад ъгъла. Книгата е част от поредица – има си посестрими за дървета и за цветя.

Силно препоръчвам.

 

Анна Ин в гробниците на света на Олга Токарчук ме очарова и я четох бавно, за по-продължителна наслада.

Толкова нежен, а в същото време тревожен текст. Толкова абстрактен и магичен, а в същото време толкова актуален, належащ, запълващ огромна пропаст от мълчание за това какво правим с нашия свят, с нашата планета.
Историята в книгата се базира на един от най-старите митове в историята на човечеството – вечен, метафизичен, митологичен. Този дълбоко човешки роман, който Олга Токарчук поставя сред най-важните в своето творчество и вече се нарежда сред моите най-любими текстове от нея и в съвременната литература.

„Целият свят е скривалище, местата за криене са полетата, пещерите, горите и потоците, входовете и таванските помещения, подлезите и мазетата. Собствените гардероби, собствените дрехи; затварянето на клепачите. И докато човек бяга, дотогава е преследван.“

„Аз … зная как са направени хората отвътре – приличат на градове – изглеждат могъщи, широки, големи, но всъщност са крехки, слаби, състоят се само от дупки, от липси, от празни пространства … Цялата им основа е излята от страх, боят се от болката, от старостта и смъртта, боят се от времето и от собствения си мрак.“

„Единственото, което биха могли да видят, е как светът става по-огромен, как набъбва ри размерът му става все по-голям, ясно е, че е прекалено голям за човека.“

Браво за ICU за великолепната работа по българското издание, превода на Крум Крумов и за чудната корица на Таня Минчева.

Романът на Владимир Набоков Дар ме почака, но това лято дойде ред да го захвана и ме очарова и изненада приятно.

Текстът е един безкраен лабиринт из света, мислите и „творчеството“ на героя Фьодор, който се заиграва със стихове, Пушкин, Гогол и като цяло с руската литература и с намигване към „дълбоката руска душа“ и мечтаната книга на Фьодор – Дар.

Това е и последният роман, който Набоков пише на руски език, писан 1935-37 в Берлин и завършен във Франция през 1937-ма.

„Съзнавам, че участието на толкова много руски музи в оркестрацията на романа го прави особено труден за превод. Мотото към него не е измислено. Стихотворението, което служи за епилог, пародира строфа от „Евгений Онегин“.“

„…бе поставена фруктиера с портокал и половина и съблазнително бурканче с българско кисело мляко…“

и специално намигане към стихотворението от стр. 335

Много любопитна корица на Люба Халева, чуден, вероятно никак не лесен превод на Пенка Кънева, браво на Лист за изданието.

Чудесно четиво – препоръчвам на всички фенове на Набоков и/или на руската литература.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

Забелязах, че не съм писала за Лолита, но май я четох доста преди да започна този блог. Може би е добре да препрочета … 🙂 И нея препоръчвам.

Маргьорит Дюрас си е винаги предизвикателство за читателя, но и наслада, когато потъне човек в идеите и вижданията й. Така и със сборника материалният живот, книга с кратки автобиографични и есеистични текстове, както и разкази, които Дюрас разказва пред Жером Божур през 1987 г., а после заедно редактират.

Маргьорит Дюрас смело, открито и дори безпощадно говори за приятелството, снобите, алкохолизма, жената любовница, майчинството, Пруст, писането, за писането когато си жена,

„Думата „дами“ няма да ви говори нищо, ако не познавате тези от Ламанша. През лятото те съграждат отново Европа благодарение на своите приятелски мрежи, срещи, светски и дипломатически връзки, виенски и парижки балове, жертвите от Аушвиц, изгнанието.“

„Има жени, които изхвърлят. Аз много изхвърлям.
В продължение на петнадесет години изхвърлях ръкописите си веднага след публикуването на книгата. Ако се попитам защо, мисля, че го правех, за да излича престъплението, да го обезценя в собствените си очи, да „ми бъде по-лесно“ в собствената ми среда, да пристъпя непристойността да пишеш, когато си жена …“

„Нямах нужда да се труфя в красиви дрехи, защото бях писателка. Тези неща са валидни дори отпреди писането. Мъжете харесват жените, които пишат. Те не го казват. Писателят е чужда страна.
Е, сега вече знаете всичко.“

„Тази книга няма нито начало, нито край, няма и среда. Доколкото няма книга без основание за съществуване, тази книга не е такава. Тя не е дневник, не е журналистически материал, а е извлечена от всекидневните събития. Да речем, че е прочитна книга“ – пише Дюрас в предговора към френското издание.

Софи Унг е художник на корицата, а преводът от френски – на Тодорка Минева, чудни са!

Писах още за Емили Л. от Дюрас, след четенето й в Читателския клуб на НБУ

Сборникът разкази на Бистра Величкова Ресто ме намери и донесе куп спомени и размисли за близкото ни минало.

Някои от разказите се отнасят до една епоха, която не искаме и не обичаме да си спомняме – Прехода. С всичките му лъкатушения и противоречия – хем очаквания за демокрация, хем доста соц-блато.

Много ми харесаха разказите Преходът свърши и Ресто.

Има и разкази за тийн любов и таква, които продължават да търсят любовта след като тийн възрастта е отминала.

Искрени и носталгични са разказите, събрани в тази книга.

Автор на корицата е Надежда Костова. Леко ме заблуди, че епохата ще е по-ранна. Но открих чара й, след като прочетох разказите.

Великолепно издание, както всичко в поредицата Нова проза на Издателство ЕРГО.