Sticky Post

If Cats Disappeared From The World. Genki Kawamura

При едно от последните ми пътувания изчетох бързико каквото си носех за из път и с голяма радост влязох в голяма книжарница в центъра на Флоренция. Бях с тийнейджъри и за тях това също бе любопитно и желано. Отнесохме почти час в триетажната книжарница и си тръгнахме с няколко книги. Сред тях бе и If Cats Disappeared From The World, за която ще споделя накратко тук.

Обичам японските автори, защото винаги поднасят нещо неочаквано за мен, умеят да преплитат магическото в здраво стъпилия на земята реализъм, не са прекалено разточителни и винаги има котки, музика и забавни елементи. Разбира се и любов, една така прибрана и не шумна любов, както и храна, мда. Е, книгата на Генки Кавамура не прави изключение.

Оставям си няколко цитата, като си ги превеждам на български сама:

„Виждал ли си Дявола? … Дяволът изглежда точно като теб.“

„Хората винаги опитват да вземат нещо срещу нищо. Но това е кражба. Ако вземеш нещо, то това означава че някой, някъде губи нещо.“

„Мобилните телефони ги има от около 20-тина години, но наистина за толкова кратко време те успяха да постигнат пълен контрол върху нас.“

Забавна, лека, въпреки преплетените сериозни теми, актуална е тази книга и ако ви попадне – не се колебайте, зачетете и прочетете я.

Sticky Post

Ю Хуа в София Литературни срещи 2025

Ю Хуа в София! Еха! Благодарение на Литературни срещи 2025. Залата на Археологическия музей се пръскаше по шевовете. Водеща бе писателката Елена Алексиева, а преводът от китайски бе на преводача на книгите на Ю Хуа на български – Стефан Русинов. Идеална комбинация, която можехме да слушаме с часове.

Събота вечер, навън вали, а в залата влизат още и още хора.

Сред публиката виждам доста приятели – част от тях са писатели и поети, други – преводачи, университетски преподаватели, издатели, любопитни читатели. До мен сядат две много млади момичета. Заговарям ги, интересно ми е дали са чели нещо от автора, с какви очаквания са дошли, как са разбрали. Едната учи счетоводство, другата – дизайн. Едната е чела, а другата ще чете – намерили са романа „Живи“ трудно няколко дена преди срещата. Гледаха и слушаха в захлас и бяха силно впечатлени.

Срещата е като празник, но и като разговор между стари приятели – земна, със смях и много споделени истории, от част от които ни настръхваха косите, докато слушаме. А Ю Хуа говори както и пише – с лекота казва тежки истини, с усмивка ни превежда през сериозни случки, сякаш е обикновен човек, а е необикновен. Запазвам си историята за пирона в черепа, както и тази за гроба като подарък.

Публикувам част от нещата, които каза Ю Хуа и които успях да запиша:

„Писането – събуждане на паметта“

„Писателят пази историята по-добре от археолога“

„Писателите имат за задача да откриват истината и да пазят паметта“

„Писането е безпомощно пред лицето на реалността“

„Паметта сама по себе си е живот“

„Животът винаги ще е по-мощен от писането“

Предполагам екипа на Литературни срещи ще публикува видеото и още материали. Ю Хуа е дал и няколко интервюта, за по-любопитните, може да потърсите.

Някак срещата с Ю Хуа бе „черешката на тортата“, но всяко друго от многобройните срещи, четения, дискусии, перформанси, инсталации в програмата си струваха. „Археология на паметта“ бе темата та тазгодишните срещи, по Фуко вероятно. Браво на целия екип на Фондация „Прочети София“ и Литературни срещи не само за тази среща, а за цялото толкова мащабно, многослойно и смислено събитие, което прави града ни още по-жив и човешки.

За романа Живи съм писала през лятото на 2021 тук.

Sticky Post

Разкази от пандемията или как се сприятелих с един комар. Иван Димитров

Разкази от пандемията. Иван Димитров

Разкази от пандемията или как се сприятелих с един комар.“ е сборник с разкази на младия български писател Иван Димитров. Книгата получих като подарък и от много време, като че около година, стои на нощното ми шкафче и чета, когато имам нужда да се усмихна, да се разсея и да се сдобия с оптимизъм. Защото разказите в тази книга са именно такива – забавни, кратки, необичайно-обичайни, хем леки, хем ама доста лъкатушещи на моменти. Както това „з“ на корицата. И както на много места „ззз“-кането на комара.

Комарът като другото „аз“. Комарът като приятел, съквартирант, комшия, желан гост, нежелан гост, досадник, доверено лице, роднина, ням свидетел, събеседник, повод за разговор, повод за мълчание, обект на гонение, свидетелство за живот.

Да, разказите са от пандемията. Но макар да знаем коя именно пандемия, то може да е всяка пандемия. И това ги прави универсални. Днес ми звучат съвсем навременни.

Браво, три пъти „Ура!“ за Иван и за комара!

Великолепно издание на Издателство Кота 0.

Още по-чудни корица, графичен дизайн и илюстрации от Бояна Павлова.

Книгата е едно бижу, което препоръчвам и за четене и за подарък.

Sticky Post

Рана. Захари Карабашлиев

Рана на Захари Карабашлиев е, по скромното ми мнение, най-силната му книга. И е хубаво да се чете. Преди години, когато излезе първия роман на Захари Карабашлиев – 18% сиво го купувах и подарявах на много хора, които не четат, защото бе забавен, лесен за четене, динамичен и всички го харесваха много. Рана е по-скоро обратното – не лек, тъжен, сериозен, но се надявам много хора да го прочетат.

Истински майсторлък се изисква, за да се напише достоверно, от дистанцията на времето, толкова лично разказана история. За толкова необговорена страница от историята на страната ни. Освен роман, книгата може да служи за учебник по история. И дано поне учителите по история я прочетат. За да не стои като рана този важен епизод от миналото на България.

Уж е за историческите събития от преди повече от 100 години, а всъщност Рана е за днес. За разделението между хората, за липсата на милост, за войната като най-нечовешкото действие, за нуждата от близост, от хоризонт, от мечти. За бежанците и границите – тези в главите на хората и на картите, фикция, която струва винаги много човешки съдби.

Сава, студент по право, войник на Добруджанския фронт и малката Ленче търсят своето спасение. И минават през нищетата на военното време, през ниви, поля, села, срещат войници, загубили разсъдъка си хора, добри люде.

Днес е 3 март 2025 г. и нарочно избирам тази дата, за да споделя за романа Рана. Днес е важно да четем – повече от всякога. Да знаем историята си – повече от всякога. Да съхраним човешкото у себе си – повече от всякога.

Великолепна корица на Дамян Дамянов.

Sticky Post

Куклената къща. Туве Янсон

Кулкената къща на Туве Янсон, любим автор, ме изненада и очарова. Защото чрез нея открих една друга Туве Янсон. Мечтателката, създала Мумините, по-зряла, по-смела дори, с привкус на магически реализъм, с меко човеколюбие, разбиране, приемане, търсене.

И големите хора са деца. И те имат нужда от мечтане, игри, свой свят, дори другите да не го приемат.

Разказите са кратки, четат се бързо, но след всеки е нужно време за осмисляне.

Препоръчвам.

Книгата ми е подарък от Мира, благодаря й за това!

Малко инфо за Туве Янсон от Уикипедия: Родена е на 9 август 1914 г. в Хелзинки в творческо семейство (баща ѝ е скулптор, а майка ѝ – художник-график). Самата тя завършва илюстрация и живопис.

Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г.), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации. Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Пише на шведски.

Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

От 1956 г. до смъртта си през 2001 г. има любовна връзка с графичната дизайнерка Тулики Пиетила.

Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.

Sticky Post

Нежното изкуство на шведското разчистване. Маргарета Магнусон

За Нежното изкуство на шведското разчистване на Маргарета Магнусон научих от публикация на Мария Донева и ми стана любопитно.

Книжката е малка и се минава много бързо. И е за разчистването в края на живота. Това не го бях разбрала. Но все пак си взимам някои подсказки – как да не се зариваме с вещи, как да се освобождаваме от вече натрупаното и как да живеем по-спокойно. И за самоуважението, за спомените, за тежестта на миналото. И за лекотата на живота.

Пиша тук не защото книгата ми хареса, мисля че можеше още, но защото знам, че самата идея би била полезна за доста хора, та да ги подсетя.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Sticky Post

Цял един живот. Роберт Зееталер

Романът Цял един живот на Роберт Зееталер е сред любимите ми.

Целият живот, семпъл, истински, без драма, с приемане, със спокойствие, с мъка, изживян, преживян, отсъстващ, нещастлив, без обич, без чуждо присъствие, без другите, дори без нужда от други, пестелив, брутален, като лавина, която го помита, като Алпите, суров, безмълвен, като война, която идва и не знаеш от кои си, защото просто си.

Естествен, чист език, без ненужни думи.

“Просто с времето от човека остава все по-малко. От самото раждане започваш да губиш едно след друго: първо зъб, после всички зъби, първо един спомен, после цялата памет и така нататък, докато някой ден не остане нищо. После хвърлят каквото е останало от теб в една дупка и го заравят, и край”.

Майсторски разказана история. Чете се с лекота.

Чудна корица.

Препоръчвам.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.

Колекция Билки – книга за всеки любител на билките

 

Колекция Билки е книга за всеки любител на билките от издателство Рибка, с чудни илюстрации от Мила Лозанова.

IMG_7443

Пълноцветно, изпипано издание, което радва.

IMG_7444

Книгата е чудна за лятото – около Еньовден, но не само.

Подбрани са билки, които са популярни за България. Съпроводени са с прекрасни илюстрации и кратки текстове, както и място за хербарий от всяка билка.

IMG_7445

Книгата е много подходяща за подарък за деца, за да насърчи любопитството и познанията им за тревите, билките, растенията. Но и за семейно време заедно в полето, планината, в гората.

Купих я от любимата си Книжарницата зад ъгъла. Книгата е част от поредица – има си посестрими за дървета и за цветя.

Силно препоръчвам.

Анна Ин в гробниците на света. Олга Токарчук

 

IMG_3262

Анна Ин в гробниците на света на Олга Токарчук ме очарова и я четох бавно, за по-продължителна наслада.

Толкова нежен, а в същото време тревожен текст. Толкова абстрактен и магичен, а в същото време толкова актуален, належащ, запълващ огромна пропаст от мълчание за това какво правим с нашия свят, с нашата планета.
Историята в книгата се базира на един от най-старите митове в историята на човечеството – вечен, метафизичен, митологичен. Този дълбоко човешки роман, който Олга Токарчук поставя сред най-важните в своето творчество и вече се нарежда сред моите най-любими текстове от нея и в съвременната литература.

„Целият свят е скривалище, местата за криене са полетата, пещерите, горите и потоците, входовете и таванските помещения, подлезите и мазетата. Собствените гардероби, собствените дрехи; затварянето на клепачите. И докато човек бяга, дотогава е преследван.“

„Аз … зная как са направени хората отвътре – приличат на градове – изглеждат могъщи, широки, големи, но всъщност са крехки, слаби, състоят се само от дупки, от липси, от празни пространства … Цялата им основа е излята от страх, боят се от болката, от старостта и смъртта, боят се от времето и от собствения си мрак.“

„Единственото, което биха могли да видят, е как светът става по-огромен, как набъбва ри размерът му става все по-голям, ясно е, че е прекалено голям за човека.“

Браво за ICU за великолепната работа по българското издание, превода на Крум Крумов и за чудната корица на Таня Минчева.

Дар. Владимир Набоков

IMG_8144 Large

Романът на Владимир Набоков Дар ме почака, но това лято дойде ред да го захвана и ме очарова и изненада приятно.

Текстът е един безкраен лабиринт из света, мислите и „творчеството“ на героя Фьодор, който се заиграва със стихове, Пушкин, Гогол и като цяло с руската литература и с намигване към „дълбоката руска душа“ и мечтаната книга на Фьодор – Дар.

Това е и последният роман, който Набоков пише на руски език, писан 1935-37 в Берлин и завършен във Франция през 1937-ма.

„Съзнавам, че участието на толкова много руски музи в оркестрацията на романа го прави особено труден за превод. Мотото към него не е измислено. Стихотворението, което служи за епилог, пародира строфа от „Евгений Онегин“.“

„…бе поставена фруктиера с портокал и половина и съблазнително бурканче с българско кисело мляко…“

и специално намигане към стихотворението от стр. 335

Много любопитна корица на Люба Халева, чуден, вероятно никак не лесен превод на Пенка Кънева, браво на Лист за изданието.

Чудесно четиво – препоръчвам на всички фенове на Набоков и/или на руската литература.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

Забелязах, че не съм писала за Лолита, но май я четох доста преди да започна този блог. Може би е добре да препрочета … 🙂 И нея препоръчвам.