В последните години изключително рядко ми се случва да препрочитам художествена литература. Но ето, че през 2020 съм прочела първата част на поредицата Земното минало – Трите тела на Лиу Цъсин, а отлагах доста да прочета и другите две части, затова реших да препрочета първата отново.

И уау! Еха и всички други позитивни възклицания за Трите тела!

Всъщност с този втори прочит видях книгата като философско размишление, брейнсторминг на автора с читателя и героите, главоблъсканица как да решим безизходицата, в която като човечество сме се поставили.

В романа има измислена яка завръзка – компютърна игра, чрез която навлизаме в концепцията за трите тела. Изумителните преплитания на „Смълчаната пролет“, изсичането на дърветата, концепцията за безредните епохи, границите на науката, появата на Коперник, Нютон, Айнщайн, залезът на човечеството, радистът, ситрите, софоните – гъдел за мисълта и изключително удоволствие за читателя.

 

Няколко кратки цитата за доказателство:

„според него научно-техническата революция представляваше патологична промяна в човешките общества – експлозивното развитие на технологиите щеше да доведе до …“ (стр. 92)

„по същия начин природата би могла да предостави вродено знание и на човечеството, включително такова за законите на Вселената. И щом не го е направила, сигурно си има прочина за това. Ако някога се разкрие и последната тайна на природата, ще може ли човечеството да продължи да съществува?“

„Има две възможни последствия от това: първо, земляните да изоставят всички илюзии и да се хвърлят в битка на живот и смърт; второ, обзето от отчаяние и ужас, обществото им да рухне. След внимателно проучване на информацията за земната цивилизация смятаме, че вероятността за второто е по-голяма.“

Оставям за любопитните един много як цитат за това защо не всички разбираме накъде върви човечеството – на страница 344 🙂

С голямо нетърпение минавам към втората част на трилогията и скоро ще пиша и за нея.

 

Китайският писател фантаст Лиу Цъсин (р. 1963 г.) е дете на Културната революция в Китай, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“, завършва хидроинженерство и работи това. Започва да пише през 80-те години на миналия век. Рекордьор по получени награди Галактика, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на Хюго, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията „Земното минало“ – „Трите тела“. През 2018 г. е удостоен с наградата Артър Кларк за въображение в служба на обществото.

Великолепен превод на Стефан Русинов на никак не лек, доста специализиран на моменти текст.

Незаслужена корица … прилагам и английската й версия за сравнение

Ако ви се чете нещо наистина предизвикателно, свързано с наука, с бъдеще, със смисъла – това е романът. Силно, силно препоръчвам. Да, 427 страници са, но вървят бързо. И смислено.