и твоето компетентно дете

9388вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца.

за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори.

задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български.

основното ново, което надявам се всички знаем е, че децата са истински, завършени хора от самото си раждане. умеят да общуват, да реагират, да проявяват съпричастност.

ето само малко:

  • важно е и децата и родителите да поставят свои граници;
  • няма нищо лошо родителите да са на различно мнение;
  • здравословната алтернатива на борбата за надмощие е откритият, искрен диалог който зачита желанията, мечтите и потребностите и на децата, и на родителите;
  • не искаме да отглеждаме деца, които „слушат“, нали?
  • още много – в книгата. задължително четиво за всеки родител днес.

още за твоето компетентно дете – тук

предприемачите се учат от малки

Много хора ни казват „Рекламирате парите и хвърляте децата в капитализма“. Ние не смятаме, че правим точно това. Трябва хората да разберат парите. Трябва да разбират принципите на бизнеса и да са готови да допринасят към икономиката.

Редонна Роджърс, Център за обучение по предприемачество

писах също: предприемачеството значи решителност

сергията Созопол и туризмът в България

IMG_4056този статус във фб снощи разбуни духовете:
Созопол е станал една огромна сергия за боклуци
.

естствено мнозинството подкрепи тезата – черноморието ни е една голяма сергия, основните ни туристически дестинации – манастири, църкви, градчета, курорти са една огромна сергия за боклуци. повечето продавани неща са made in china, потънали в прах, без грам естетика и по-скоро силно клонящи към кича. страшно е.

естествено, хората от туристическия бранш не са доволни от подобни статуси и коментари, скокват и обявяват българите за чуждопоклонници и хейтъри. нормално. никъде нямало такъв хубав пясък като тук, и такива хубави момичета … без коментар.

тук не говорим за презастрояването, защото в стария град много не е строено. говорим за убиване на духа на самото място, за пълното му обезличаване. защото с улиците със сергии Созопол не се различава ни най-малко от Несебър, от Слънчев бряг, от Приморско или Лозенец, например …

ерата на окичените с безброй сергии и сергийки с боклуци от всякакво естество улици попремина като че на някои места. например Варна. вероятно има и други градове. вероятно има шанс да отмине навсякъде. дали?

IMG_4057

предприемачество за измъкване от бедността

„Дълготваен мир може да бъде постигнат само ако голяма част от населението изнамери начини да се измъкне от бедността“

Оле Данболт Мьос

„Чуждата помощ е неустойчиво решение. То е като да храним бедните с риба, вместо да ги научим как да я ловят. Истинското решение трябва да бъде свързано с инвестиции и насърчаване на предприемачеството.

Ключов играч в това решение са не неправителствените организации и правителството, а корпорациите, които генерират по-голямата част от икономическото развитие.“

Филип Котлър

след форум Дом

IMG_6097

че са готини всички от Горичка, ясно е
вече за трети път тези готини хора показаха, че правят и стойностни и добри събития. в събота бе Форум Дом

да кажа първо, че бяхме двете с Ивет, а следобед дойде и Томи. Ивет го е написала своето тук „12 рецепти за уютен, икономичен и удобен дом„, ето и още снимки от събитието, а ето и моите няколко щриха:

IMG_6072

Апостол Дянков е от тези мащабно мислещи млади хора, които те захвърлят да се чувстваш прашинка в необятното и за които няколко милярда години са равни на час. знаем всички, нямаме още много време на Земята, трябва да се опитаме да й върнем грижата и нещата, които до момента ни е давала. и да се променим, да променим отношението към нея и към себе си.

искрено се надявам Мартин Заимов отново да се кандидатира за кмет на София. знам, че знае какво трябва да се случи и предполагам знае и как. на Форум Дом Заимов бе чаровен, убедителен, забавен. „София се събужда от 40-50 години лош живот и лошо управление“, „Градът може да е добър или лош, независимо от това дали обитателите му са бедни или богати. Те обаче определят неговият характер и излъчване“ и примерът с кмета на Сао Пауло, който забранил всякаква външна реклама в града си <бис>.

Делчо Делчев от Трансформатори ми хареса с увереността си, че студентите и младите хора могат да променят градската среда, да я трансформират и да пишат шестица на София. проектът им е 6 за София – предстои разработването на 6 различни теми за града, първата – подлезите, после чешмичките, възрастните хора и т.н. всеки от нас получи нотариален акт за грижа към конкретна чешмичка в София, добра хрумка, дано това съживи поне част от около 60-те неработещи такива в града ни днес.

само с 11% би се повишила цената на сграда, ако тя се направи пасивна – за това ни разказа архитект Николов, вече има една такава в България (да, за жалост само една), но вярвам скоро ще има още. подобни къщи се отопляват само с 2 чаени свещи (!).

да, бяха представени различни архитектурни проекти и решения. някои бяха твърде ексцентрични. други – забавни.

Диана Иванова почти ни разплака с емоционалното си връщане в селото на нейните майка и баба Бела Речка и фестивалът на козето мляко, който провежда там от 2003-та всеки 21-24 май. основното, което остана от нея у мен бе завръщането, разговорът с възрастните хора, въвличането на местните в подобряването и съживяването на селото, и още и още. поздрави и искрен възторг.

и Филип Кирилов, от Тринога, който искал да стане селянин като малък, а сега, като голям сбъднал мечтата си. селото е Желен, до Своге и отново основната му тема бе общуването между хората, общуването с природата, работата, която не е срамна, макар и тежка, предаването на знания между поколенията, взаимното уважение, калта като не мръсна.

хайде, Горичка, очакваме покана за следващия форум. благодарим за този!

нещата в бг наистина вървят на добре

p8210001

харесва ми да виждам оптимизма у другите, да знам, че не съм сама на този фронт. а захващането с подобна тема изисква много смелост. радвам се, че Юлиан Попов я има и споделя с всички ни забелязаните малки неща, които се променят в България, че понякога улисани в ежедневието не се досещаме да спрем за малко и да се погледнем отстрани

харесва ми, че хората по улиците са по-спокойни, една идея по-усмихнати и по-масово замениха черното с по-цветни дрехи, затова пък шофьорите на големите джипки са все по-нагли

харесва ми, че хората са из планините, в парковете и въобще сред природата и ценните места на България, но не ми харесва, че оставят масово боклука след себе си, а не където му е мястото

харесва ми също да виждам из кътчета на страната ни „смесен магазин“ вместо поредния Mall, но не ми харесва, че учениците в свободното си време обикалят из същите тези молове

харесва ми, че рокът има някакво ново възраждане и доста младежи са на тази вълна, но не ми харесва, че чалга културата все още владее по-голямата част от населението тук

харесва ми, че пред блоковете се появяват все повече оправени цветни градинки и зелени площи, но не ми харесва боклука из деретата около всяко село

харесва ми, че се появяват модерни нови сгради из градовете, но не ми харесва, че това често е за сметка на стари хубави постройки

списъкът е дълъг. всичко това не е в ръцете (само) на политиците. всичко е в ръцете и най-вече в главите на хората. а там промените стават бавно. хубавото е, че стават.

снимката е правена вчера във Варвара.

този кенеф. на втори юни.

„нека учи детето. да понаучи английски, да избяга от този кенеф тук …“ поклати глава той и продължи със сходна терминология да обсъжда бъдещето и миналото на България. а на мен ми стана обидно. и тъжно. не само защото беше пролетно слънчево утро, бях изпратила децата на училище и бях на път за работа, където очаквах един ползотворен ден. не само защото тук познавам прекрасни хора, имам толкова много любими места, живея и дишам всеки ден.

стана ми тъжно, защото мечтата на този човек е била да се развива, а не е имал шанса или може би волята и упоритостта това да се случи. и вини за това другите. и вярва, че навсякъде другаде е по-добре от тук. и пренася несбъднатите си въжделения върху своето дете.

тъжно е, защото тук живеят много хора, които мислят по този начин. и докато много хора мислят това място така нещата няма да се оправят. защото нещата няма да се оправят от самосебе си.

… защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…  е написал Христо Ботев. именно ако сме човеци няма да се оказва, че сме в кенефа. в този или който и да е друг.

погледнато от друг ъгъл кенефът е навсякъде. защото сме хора. просто е различно почистен и подреден. какъв е – ние си го правим. и от нас зависи.

/а ти пусна ли водата преди за излезеш …/