продължаваме.

IMG_2585

повече от бройката на дните.
повече от тъгата и умората.
повече от боя и болката.
повече от заплахите и страха.

продължаваме.
повече от всякога.

нещо ужасно се случва в моята България

началото на края

всичко лошо е възможно

спонтанните митинги на мизерията

писмо до Пламен Орешарски

милиционерската държава

вместо статия

#оставкаПриета #occupysu #occupy272 #протестнамрежа #оставка #дансwithme

12 ноември Ранобудните и гражданите vs мафията – това, което не видяхте по телевизията

IMG_2449
денят беше дълъг. от тези, ГОЛЕМИ дни. и тежък, и тъжен беше и обнадеждаващ.
сутринта пред НС имаше малцина. шумни, както винаги. в 10.30 дойдоха студентите. около 600-700. решителни. със знамена и с песен. после денят се разтла пред НС, смеси се с много полиция, жандармерия, каски, палки, бой, кръв. жестокост. низост. поне 5 000 около безкрайно разтегнатия кордон между МС, Оборище, Дондуков, Ректората. изнизващи се като мишки политици. летящи яйца и домати по колите им. още бой по протестиращите мирно граждани. арести на студенти и преподаватели. бутани и бити журналисти. още непредизвикана жестокост.

и искам да знам кой нареди да се бият студентите? и до кога ще оставяме да ни се присмиват? и да бият децата ни? хора, нормално ли е това?! до кога?!

продължавам със старуси от фб:

„Не зная как ще свърши деня, но днес студентите дадоха урок по смелост, решителност и готовност да се бориш за каузата си. Respect!“ Валентина Иванова

„Отец Васил от Железница приличаше на св. патриарх Евтимий, който упреквал агарянските поробители, че е трябвало да убият първо него, а после Търновските първенци. Така и отец Васил днес молеше полицаите, ако трябва да бият някого, да бият него, а не децата.“ Милена Дойчева

„Идвам си вкъщи след безумен ден. Студентската окупация на Парламента бе брутално смазана от почти цялата налична полицейска сила – полиция, жандармерия, специализирани полицейски сили, мотористи. Огромна част от полицаите бяха с маски, без идентификационни номера, без баджове – напълно анонимни да бият.“ Георги Драганов

„Млад човек, около 35-годишен пита журналиста на Канал 3 в ефир – „Знаете ли накъде ни бута полицията в момента? Директно към Терминал 2″
Звучи страшно. Мен лично ме боли! Защото това е самата истина.“ Георги Ангелов

„Днес е един от дните, в които ИМА ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ къде сте. Огражденията падат, полицията вече плаши с мегафони и почва народа след малко. Един полицай ни посегна с юмрук, държейки в другата ръка цигара. Така му се разкрещях, че запуши още по-интензивно. Не си показват служебните карти, смеят се насреща и пушат, защото са 2000 човека. ДВЕ ХИЛЯДИ ЧОВЕКА. Тези с каските не се смеят, защото на тях лежи отговорността да ни бият, ако се наложи и гледат сериозно на нещата. Другите, милите, си се смеят. Има пожарникарски коли, има машини за водни струи, има ВСИЧКО.
Споменах ли, че за всичко е отговорно правителството и… #оставка“ Ерато

„утре периметърът ще ПОНЕ Сточна гара-Плиска-НДК-Тунела на Люлин!“ Събина Панайотова

„Тези, които продължават да се правят на „обективни“ и „независими“ в днешния ден са всъщност необективни и зависими хора. Време е всички да се заявим къде сме и да изберем – зависимостта от мрачното минало или свободата на необремененото бъдеще!“ Найо Тицин

„Колко ша ни блъскате бе…до държавната граница ли ша ни блъскате?…. Тук сме и утре ще сме тук. Ние сме Държавата!“ Сирма Мишева

„Може и да се размине боя. Останаха много малко хора на площада. Заради това, полека и агитките се изнасят. Подготвения номер май се провали.“ Емил Вълков

„Подготвиха водно оръдие , явно ще се къпем“ Николай Найденов

„По-добре ужасен край за правителството, отколкото ужасен безкрай!“ Мария Бояджиева

„Ot 89-ta sam po protesti. Takova neshto kato sega ne sam vijdala nikoga. Tejko oborudvani kiborgi,bez nikakav povod, pometoha s shtitove i palki horata pred NS“ Радина Ралчева

„Тази вечер, за пръв път в живота си, гледайки как полицията млати студентите, за да защити лумпените, и после как мьекащи и неспособни да свържат две изречения без „ъ-ъ-ъ“ и „начи“ български граждани протестират срещу сирийските бежанци, защото „носят болести“, бях залят от чувство на срам, че съм българин.“ Михаил Стефанов

„Днес полицията пребиваше журналисти, граждани, вашите, нашите деца. С изключение на една, две медии и социалните мрежи цялата друга отразяваща кочина, продължи да налага информационно затъмнение и да подменя реалността пред очите ни. Както каза @Krasimira Hadjiivanova „Пуснете си видеото и утре пак си останете вкъщи.“#Оставка“ Вера Гоцева

повече така не може.
изходът е само един.
ОСТАВКА

#occupysu #дансwithme #оставка

10 ноември 2013 – един ГОЛЯМ ден, който не видяхте по телевизията

justine-10noemvri

10-ти ноември бе ГОЛЯМ ден. не, не говоря за 1989-та. говоря за 2013-та. и да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. ако не беше там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се.

ден 150 от протестите. ден 18 от окупацията на Ректората от студентите. всеки би предположил, че енергията ни е свършила. че сме се сдухали, уморили, предали. е, да, ама не, както навремето казваше Петко Бочаров. тук сме. много сме. силни сме.

всеки ден, в който нямаме ОСТАВКА ни прави по-силни, по-решени, по-безкомпромисни. защото битката е за МОРАЛ и за нищо друго.

междувременно депутатът, който размахваще среден пръст от колата си пред парламента нарече студентите „малки изродчета“. ректор ги насърчи да емигрират. друг ректор ги заключва като затворници. ще използвам думите на Макс Либерман: не мога да изям толкова, колкото искам да повърна

за всеки, който не е бил на площада, а се вълнува, ето кратка хроника на събитията: около 10.30 започнаха да се събират хора около Ректората. в 11, въпреки наличието на доста полицаи, кръстовището бе блокирано. събираха се още и още хора и в пика достигнаха между 15 и 20 000 души. в 11.30 преподавателите се събрахме пред стълбите на Ректората и прочетохме реч. около 12 излязоха студентите и последователно говориха представители на различни университети от София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград. след това шествието пое към МС. символично пред МС студентите приеха оставката на г-н Орешарски и освободиха България от оковите. шествието продължи по Дондуков, Раковски и достигна Парламента. Йоло Денев прескочи загражденията, напрежението се повиши. полицатите го отведоха. разноцветни балони захвърчаха към полицаите. мнозина се хвърлиха върху огражденията. хората викаха „пазите престъпници“, „оставка“, а студентите пееха „кой, кой кой?“. шествието продължи към Ректората. студенти от Музикалната академия изсвириха Одата на радостта, а след това студентите изпяха химна на България. присъстващите телевизионни камери на националната телевизия решиха, че това не е важен момент и не го заснеха дори. шествието продължи към Орлов мост, Плиска, парк-хотел Москва, като изчака г-н Станишев, който по това време бе на гости в студиото на Кеворкян. дългият ден завърши с голям концерт. да, телевизиите не отразиха всичко това. защото в България свободни медии няма.

#occupysu #оставка #дансwithme

occupysu: ние пък имаме морал

IMG_1913

10 ноември. неделя. 11 ч. Ректората. всички.

students in Bulgaria want …

independent: students in Bulgaria …

честта и позора

моралният характер на тези протести

декларация на преподавателите, подкрепящи студентите

повече така не може: декларация на преподавателите в подкрепа на студентите

Уважаеми колеги,

Свидетели сме на използването на различни форми на натиск върху студентите, които изразяват своя протест срещу лъжата и мафиотизирането на българската политическа и обществена среда. Всички тоталитарни форми на манипулация на общественото съзнание са в ход. Политиката на „извиване на ръце” е прикривана зад привидната загриженост за „демократичното право на свободен достъп” до окупираното университетско пространство. Така се прикрива действителният адресат на студентското недоволство – правителството и Народното събрание на Република България. Управляващите продължават да твърдят, че този протест не ги интересува, „защото студентите нямат право на политически искания”. Съгласно Хартата за правата на студентите от Европейския съюз: „всички студенти имат правото на свободно изразяване и това не бива да бъде ограничавано единствено до проблемите на тяхното образование” (чл.14).

Обявената от министър Клисарова „среща с протестиращите студенти” (както и с представители на университетските студентски съвети) беше използвана, за да се реализира основната цел: отхвърляне на окупацията на университетите и сплашване на нейните привърженици. Употребата на подобни тоталитарни практики за контрол и натиск върху инакомислещите е това, което в действителност нарушава автономията на висшите училища. Със своята декларация НПСС демонстрира отказ от изпълнението на мисията си да представлява, защитава и подкрепя правата на всички студенти.

Ние заявяваме, че подобна политическа намеса в автономията на университетите е заплаха срещу устоите на демокрацията в Република България. Привикването на недоволните на подобни „срещи” е опит за директен партиен контрол върху студентите и преподавателите, които ги подкрепят, и това още веднъж делегитимира настоящото правителство. Тези практики нямат място в едно демократично общество.

списък на преподавателите, подкрепили декларацията тук

окупирана съм

IMG_1634

окупирана съм.

окупирана съм. от десетилетия. вече дори едва дишам. окупира ме грубостта. окупира ме жестокостта. окупира ме жълтата медийна помия. окупира ме чалгата. окупира ме цигарения дим. окупира ме безразличието. окупира ме задкулисието. окупира ме комформизма. окупира ме човекът с купена диплома. окупира ме успехът на успелия. окупира ме неграмотността. окупира ме духовната мизерия. окупира ме страхът. окупира ме инерцията. окупира ме натегачеството. окупира ме безличието. окупира ме шуробаджанащината. окупира ме подлизурковщината. окупира ме мазното позьорство. окупира ме хамелеонщината. окупира ме погромът. окупира ме безхаберието. окупира ме злобата. окупира ме нетолерантността. окупира ме липсата на желание за промяна. окупира ме нагненената омраза. окупира ме робската психика. окупира ме средният пръст от депутатска кола. окупира ме въпросът „кой?“ но повече въпросът „защо?“ и най-вече „до кога?“. окупира ме мълчанието. окупира ме отказът от мечти. окупира ме отказът от бъдеще. окупира ме отказът от себе си.

окупирана съм. от десетилетия. вече дори едва дишам.

вдишай. издишай. вдишай. издишай. вдишай …

#оставка #occupysu #дансwithme

ранобудни студенти, ние сме с вас!

1394044_1398499947053974_243994597_n

хей, ранобудни, вълнението е голямо. вълнението да възстанеш. да отстояваш свободата си. да получиш подкрепата на хиляди. да чуваш „ние сме с вас“ и да знаеш, че наистина силата е с теб

.

тези,, които гледате само от телевизора случващото се – дори не можете да си представите мащаба, красотата и силата на този процес, който тече в България вече повече от четири месеца. дори не можете да си представите какво е хиляди да сме пред Ректората и да викаме „ние сме с вас“ на студентите, които за поредна нощ окупират университета, с убеждението че това е единствения верен път за тях.

хора, даден ни е невероятен шанс. пишем история.

елате утре пред СУ, по което и време да е и изкажете своята подкрепа към младите хора. те го заслужават, вие го заслужавате, България го заслужава

#оставка #occupysu #дансwithme

още за ранобудните студенти и разбуждането: Светла, Нервната акула, Свободата

пробуждане. бавно, устойчиво, пробуждане

И с тез сили малки, и с тез средства смешни,
и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,
и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан
искаха да бутнат страшний великан!

И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!

добро утро. усмихни се. случва се, промяната се случва. ние сме промяната.

#оставка

човешките права. твоите. моите. човешките.

blog action day е денят, в който всички блогъри пишат по една тема. за 2013 темата е човешките права

често успяваме да направим и най-простото нещо – много сложно. омотали сме се в правила, мащабни дела, а на моменти изпускаме малките, важните детайли.

в същото време: оплакваме се. мрънкаме за какво ли не. а губим радостта от всичко, което имаме. едновременно с това сме склонни да предадем нак-ценното си – свободата.

мое човешко право е да съм. и с това – да искам и да мога да отстоявам всички останали свои човешки права. дори когато това е много трудно.

за начало предлагам едно: незабавна оставка

за #BAD13 писаха също Ками и Мирянка

катастрофа! едва 11% от българите вярват в този парламент

gefaelle-11-prozentтова са официалните данни от проучването на Алфа рисърч от края на септември

  • Доверието към парламента ерозира до 11%, а към председателя му Михаил Миков остава в рамките на 20%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.
  • Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%.
  • Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12 на сто подкрепа, здравеопазването и еврофондовете – 15 на сто. Липсата на обществено доверие прави много трудни действията на
    правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.
  • Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% – че е нужен предсрочен вот.
  • Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на
    кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично. Всеки втори жител на страната не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният
    В дъното на таблицата са министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

всички данни – на сайта на Алфа рисърч

#оставка