знаеш, че трябва да посадиш дърво. не едно, а много. не някога, а сега, през 2011-та.
ако не знаеш къде готините хора от Горичка са направили яка интерактивна карта, с която си цъкаш и разбираш колко дървета са увредени и можеш да се запишеш за доброволец при следваща акция наоколо за засаждане на нови дръвчета.
ето толкова лесно е. ти си.
много хора крият кабелите на компютъра у дома, за да не сяда детето докато ги няма. други крият мишка или клавиатура. междувременно децата заемат липсващото от приятел и пак са онлайн, ако искат. някои инсталират софтуер, който да ги следи, а междувременно децата отидат у съседчетата и там на воля правят каквото им душа иска онлайн. всичко това звучи страшно. но не е.
как да се справим с тази напаст – децата и компютрите? не е лесно, но не е и трудно. ето няколко съвета:
1. започнете ги от малки – ако детето е свикнало с компютъра като вещ у дома, вещ, която не се издига в култ, а е както хладилника, пералнята или шкафа, няма да му се впечатлява толкова;
2. научете децата си да са онлайн – нали не ги оставяте да карат колело по улицата преди напълно да са готови за това, минават години докато се научат да се справят сами с колелото навън. същото е и с Интернет – бъдете заедно, показвайте им интересни и полезни места, научете ги да се справят с различни ситуации;
3. не се страхувайте или поне не предавайте страховете си на децата – те са различни от нас, те са digital natives, родени са в тази епоха и съвсем, ама съвсем нямат страховете на неродените в това време към дигиталните технологии като цяло;
4. разрешавайте, а не забранявайте – разбира се, че детето може да играе! но след като си направи домашните и след тази яка игра, която можем да играем всички заедно – например да направим заедно сладки, салата или да играем на дама или 3, 5, 8;
5. давайте личен пример – не може самите вие да висите по цял ден пред компютъра и да искате децата ви да не го правят. когато сте всички у дома и децата са будни – не стойте пред компютъра, а бъдете наистина заедно;
6. измисляйте готини забавления далеч от компютрите – например разходка в парка, да си направите къщичка от кашони, да изиграете една партия шах, да решавате логически задачи – за по-големите, да играете на криеница или цял куп добре забравени, но яки детски игри за по-малките;
7. вкарайте бабите в играта, дядовците също – нека децата учат бабите на компютри, вместо да ги оставят с безкрайните сериали. заедно могат да се забавляват перфектно и онлайн; ще е полезно и за двете страни;
8. имайте доверие на децата си, нека и те да имат доверие във вас и ако имат проблем да се чувстват свободни да поговорят с вас, а не с непознаните, особено онлайн;
9. дайте им свобода – нека направят своите грешки, но винаги бъдете наоколо, за да ги подкрепите при нужда;
10. прилагайте правилото на Том Сойер – малки и на пръв поглед досадни домакински задачки могат да са супер забавление за децата, да ги въвлекат за дълго и крайният резултат да им донесе удовлетворение; освен да играят и да рисуват децата могат успешно да боядисат оградата, изперат мръсните си чорапи, обелят печени чушки, почистят орехи, пометат падналите листа и какво ли още не – ситуация win-win 🙂
видеото за децата и компютрите от форум Родителство през септември 2010 е тук. писах за форума и тук.
350 части от милион е безопасна горна граница за концентрация на CO2 в атмосферата
350 ще бъде изписано по различни начини от много много хора на много различни места по света в неделя, 10-ти октомври
в София в 10 ч на 10.10.2010 пред НДК велосипедисти ще изпишат 350
нещо още по-яко и май за първи път случващо се у нас ще е еко-флаш-моб – замръзнала изложба, пак в неделя между 18 и 18.30, мястото още не е известно, но се надявам скоро да го знаем и да се видим там
очаквах го с голямо вълнение. и ето, че дойде и отмина. премина приказно. браво на Горичка за идеята и реализацията!
е, за родителството вече не се мълчи. говори се и то вдъхновено и вдъхновяващо. така говориха не само лекторите, но и всички наоколо в почивките. за родителството като приятелство, като отговорност, като възможности.
Зорница София направи великолепно въвеждане в темата за родителството и за това колко е важно да не влизаме, а да излиза ме от квадрата
Виктор Самуилов изправи залата на крака със стиховете си. ето малко откъсче за припомняне:
„Аз като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък – да каже стихче подир нея.“
аз говорих, обичайно – за децата и компютрите. пропуснах да кажа нещата, които си бях написала, но не взех листчето с мен а именно – че няма перфектни родители, че аз самата не съм перфектна и че все пак сме хора. говорих за нещата от живота, обичайните неща, които си ги говоря като това, че виртуалният свят е равен на реалния, че не бива да плашим децата, че Интернет е страшно място или ние да си навиваме това на пръста и да крием захранвания и мишки, защото това не помага. а да им измисляме забавления офлайн и така да ги отвличаме далеч от компютрите, без да прекаляваме, естетсвено. ключов момент е да вкараме бабите в играта – да възложим например децата да обучават бабите в компютри и Интернет. и друго – ако имаме три деца е по-лесно, те сами се забавляват и не им остава време за компютри много много. май се получи презентацията ми. като и на останалите лектори де 🙂
разказът на Ирина Каракехайова за мен беше най-важният акцент в цялото. за лошите майки. за обществото като родител. за моделите – дете в институция, майка в затвора. Ирина говори и за клишетата в медиите, в последните 10 години не се чува друго освен благотворителност, ужасните родители, ужасът от домовете. трябваше чужда телевизия да снима нещо, което всички знаем, за да се засрамим. голяма тема. земно представена. Ирина, искам да продължим да говорим по нея. и да действаме. с теб съм.
малко извадки от туита ми от деня:
Явор – наградите пречат за приемане на рискове и за правене на грешки
Ирина – няма лоши родители, има родители, които не знаят, не могат
Любов – да гледаме на агресията като на потенциал, енергията да се канализира в творчество
Бу – процесът е по-важен от продуктът. кърменето е по-важно от кърмата
Милена – училището като fast food
Орлин – децата имат нужда ние да бъдем родители, да се освободим от чувството за вина и тотална отговорност като родители
Марин – децата (и ние) имаме нужда от катарсиз, от красиво, от изкуство
Зорница София – няма невъзможни неща – вярата в това се предава по наследство, децата ни да знаят, че и ние грешим, да си признаваме
Маги – да им показваме обичта си не като им купуваме още и още …
на 20-ти ноември Горичка правят форум Храна. планираме с Томи да сме там.
преди мислех, че родителството е много трудно и отговорно нещо, плашещо и страшно. сега по-често съм в ситуацията да убеждавам уплашените бъдещи родители, че родителството е не толкова страшно, носи забава и може дори да е лесно
за всички, които се замислят за родителството Горичка организират специално събитие, защото „начинът, по който отглеждаме децата си, е пряко свързан с бъдещето на обществото, в което живеем“
подочух част от имената на лекторите – Марин Бодаков, Ирина Каракехайова, Таня Русева-Бу
събота, 25 септември, целия ден, в Модерен театър, вход 20 лв, а за двама – 30
запишете се на [email protected]
Follow