от няколко дена си мисля, че от доста време правя разни неща и да си ги кажа, пък след време да сверя дали работя повече в желаната посока:
– изгасям редовно ненужно светещите из дома лампи;
– около 75% от крушките у дома са от енергоспестяващите;
– пералнята у нас пере максимум на 40 градуса – от години;
– събирам хартията и я оставям до пунктове;
– не купувам вестници и изключително рядко купувам списания – предпочитам интернет :);
– хупихме и за офиса метални прибори и край с пластмасовите чинийки и вилички;
– опитвам се да не използвам найлонови торбички, но осъзнавам, че средно на човек му минават поне по 3-5 дневно … 🙁
– дарявам на домове непотребните, но годни за употреба дрехи и играчки;
– други неща, които все още стават за употреба, а не са ни нужни оставям до кофата за боклук и все някой ги взима и пак влизат в употреба;
– опитвам да не купувам пърувала много храна или други неща, макар в днешния ни свят като че повече от 50% от нещата идват от … Китай
е, карам кола, но планирам някога да си взема така нашумялата еко тойота 🙂
затова пък рядко мия колата си, което не е похвално, но пести вода 🙂

искам колело! няма да ходя с него до офиса, но ще си карам за удоволствие 🙂

ето така – рапорт даден!

да, от известни време насам направи ми е бръмнала главата – опитвам да съобразявам всичко и да популяризирам (крайно неуспешно за сега) проблемите глобално затопляне, промени в климата и т.н.

адски се впечатлих от кампанията на филма неудобнатаистина, която тече из нета в последните 10-тина дни и добави много в посока популяризиране на проблема; също от „зеления брой“ на Едно (който за жалост не намирам – никъде и из централните и из другите РЕПове не се получава това списание …) и от малката им безплатна книжка
звуча много неубедително, темата в масов план е много непопулярна; постнах вече мнението на топ журналист от БНР … какво да кажем за обикновените хора;

пак по повод 5-тият рожден ден на Az-jenata.com гостувах и в ТВ 7 дни – не знаех че и тази телевизия има публика, но някои мои познати са ме гледали … та там, сградата се намира срещу КАТ в София, има много странна „Заповед“ на вратата на тоалетната, от януари 07, гласяща в сбит преразказ – че се очакват големи студове и да не се спират чешмите в тоалетните напълно, а „да се оставят да църцорят“, за да не замръзнат …
линкове: Ти контролираш климата

и няколко линка от днес:
Невена Гюрова апелира за намаляване на данъци и осигуровки
bTV мъмри сайтове за копирано видео съдържание (сетиха се!)

и цитат от Лидия Стайкова: „Често няма полза от това да покажеш, че си прав. Важното е да постигнеш каквото искаш, действайки според случая.“ (линк)

ето така в един пост ще опиша няколко щриха от вчера и днес

по повод петата годишнина на Az-jenata.com вчера гостувах в две радиа – любимото ми RFI и друго, където не малко пъти съм била – Националното. Разлика – от земята до небето;

RFI макар и в един апартамент в центъра, само с няколко души екип прави нещата както хората, особено напоследък и започна да качва аудитория; Тони вчера каза, че са минали 5%!; весело, без напрежение, с лекота и усмивка води Елена, при която гостувахме;
държавното радио – ами, като оснаталите си събратя – мирише а прах, но достолепно; недопустимото, от моя гледна точка, бе това, че ни накараха (мен и останалите събеседници) да сме там един (!) час по-рано и да чакаме! на всичкото отгоре беглият ми опит да прокарам еко темата и да споделя мислите си за глобалното затопляне бяха попарени с нелепи твърдения, че това било измишльотина и подобен проблем не съществувал, и това от устата на водещия; в студиото имаше климатик, който не аботеше и едва се дишаше; имаше компютър и интернет!; водещият дори кликаше нещо – из вътрешна уеб базирана система;

толкова за радиата

за общините и данъците – трябваха ми документи и минах да ги вадя и да платя данъците си, а в петък подадох своята декларация – нямаше никакви хора, жената бе спокойна, нищо че беше петък следобед и всичко беше ок; днес всички и в данъчно и в община бяха нервни, нищо че е понеделник; имаше и доста хора – като че най-вече баби, които бяха дошли да проверят колко дължат и държаха да си общуват докато чакат; странното, т.е. много странното е че за да ти заведат молба или друго (на фирма) в общината им трябва данъчен номер, нищо че вече такъв няма; не дай си боже фирмата да е по-нова и хич да няма – няма как да си изкара документ, че не дължи нищо на общината; иначе имат компютри, щракат, всичко излиза (почти винаги) – модернизират се; само трябва да си ъпгрейднат и софтуера;

толкова за данъците и общините

установих, че сутрин, докато карам има 1000 идеи и вдъхновение на пиша в блога си, но, разбира се, нямам време; а вечер имам достатъчно други задачи и така за блога време почти не остава …

два линка от днес:

единият от Капитал за телепорта на слънчев лъч
другият – за книгата на Снежина Маринова
остава ми скоро да пиша за последната ни сбирка на клуба ни Винен наблюдател – имаше интересни вина; за срудентите ми; но друг път, че сега едни по-важни задачки ме чакат

днес UNDP проведе среща на тема Корпоративната социална отговорност в българския контектс, Боряна Димитрова от Алфа Рисърч изнесе данни от проучване по темата, малко по-официално го описах в корпоративния ни блог

сега личната гледна точка към темата и към днешното събитие 🙂

Боряна сподели интересна теза, нещо, върху което и аз напоследък разсъждавам усилено – индулгенция или реална помощ е подпомагането (финансиране, даване на подаръци, обяди и т.н.) на децата в институциите (разбирай децата в домовете, изоставени, болни и т.н.); докога ще съществува този феномен; движим се по инерция с тези дарения; не правим нищо да изкореним причината; лично аз не знам как е възможно все още това – да има толкова много деца в домове … все пак не сме 87-ма, нито 97-ма, а 2007-ма!
Бате Енчо пък изтъкна друг факт – всички сме се втурнали да помагаме на децата в домовете, а за нормалните деца, които също имат нужди, искат да се развиват в изкуството (в спорта вече се намира кой да ги въвежда), например – държавата и фирмите нехаят

Хари, който беше модератор на събирането, хубаво го каза, че всички тези дарения на домове са всъщност действия от неосъзнат, скрит срам, срам, който всички ние изпитваме от съществуването им, на домовете, както и срам от много други неща …

моето спорелено там мнение бе, че при няколкото ни проекта (най-драстичен е примера със силно социално значим проект като 300 бебета повече – насочен към популяризиране на проблема Spina Bifida, в следствие на което може да има поне още 700 живи и здрави родени бебета) държавните институции меко казано си спят на ушите, а медиите, с малки изключения не са заинтересовани да реагират
ето и част от основните изводи на доклада: „От ограничени по обхват, хаотични по насоченост и разпокъсани по форма, дарителството и социално отговорните практики започват, макар и бавно да се превръщат в „по-видима“, структурирана и привличаща вниманието на бизнеса и обществената сфера дейност. Основните предпоставки за това са позитивното икономическо развитие, продължаващото навлизане на големи чужди компании с професионален мениджмънт и управление на корпоративния имидж, укрепване капацитета на неправителствения сектор, който е в състояние да оказва по-актива подкрепа на бизнеса.“

полезна беше за мен срещата – видях се и поговорихме с Енчо и други интересни хора, с които ще работим още по-интересни и социално полезни (надявам се) неща 🙂