да, от известни време насам направи ми е бръмнала главата – опитвам да съобразявам всичко и да популяризирам (крайно неуспешно за сега) проблемите глобално затопляне, промени в климата и т.н.

адски се впечатлих от кампанията на филма неудобнатаистина, която тече из нета в последните 10-тина дни и добави много в посока популяризиране на проблема; също от „зеления брой“ на Едно (който за жалост не намирам – никъде и из централните и из другите РЕПове не се получава това списание …) и от малката им безплатна книжка
звуча много неубедително, темата в масов план е много непопулярна; постнах вече мнението на топ журналист от БНР … какво да кажем за обикновените хора;

пак по повод 5-тият рожден ден на Az-jenata.com гостувах и в ТВ 7 дни – не знаех че и тази телевизия има публика, но някои мои познати са ме гледали … та там, сградата се намира срещу КАТ в София, има много странна „Заповед“ на вратата на тоалетната, от януари 07, гласяща в сбит преразказ – че се очакват големи студове и да не се спират чешмите в тоалетните напълно, а „да се оставят да църцорят“, за да не замръзнат …
линкове: Ти контролираш климата

и няколко линка от днес:
Невена Гюрова апелира за намаляване на данъци и осигуровки
bTV мъмри сайтове за копирано видео съдържание (сетиха се!)

и цитат от Лидия Стайкова: „Често няма полза от това да покажеш, че си прав. Важното е да постигнеш каквото искаш, действайки според случая.“ (линк)

ето така в един пост ще опиша няколко щриха от вчера и днес

по повод петата годишнина на Az-jenata.com вчера гостувах в две радиа – любимото ми RFI и друго, където не малко пъти съм била – Националното. Разлика – от земята до небето;

RFI макар и в един апартамент в центъра, само с няколко души екип прави нещата както хората, особено напоследък и започна да качва аудитория; Тони вчера каза, че са минали 5%!; весело, без напрежение, с лекота и усмивка води Елена, при която гостувахме;
държавното радио – ами, като оснаталите си събратя – мирише а прах, но достолепно; недопустимото, от моя гледна точка, бе това, че ни накараха (мен и останалите събеседници) да сме там един (!) час по-рано и да чакаме! на всичкото отгоре беглият ми опит да прокарам еко темата и да споделя мислите си за глобалното затопляне бяха попарени с нелепи твърдения, че това било измишльотина и подобен проблем не съществувал, и това от устата на водещия; в студиото имаше климатик, който не аботеше и едва се дишаше; имаше компютър и интернет!; водещият дори кликаше нещо – из вътрешна уеб базирана система;

толкова за радиата

за общините и данъците – трябваха ми документи и минах да ги вадя и да платя данъците си, а в петък подадох своята декларация – нямаше никакви хора, жената бе спокойна, нищо че беше петък следобед и всичко беше ок; днес всички и в данъчно и в община бяха нервни, нищо че е понеделник; имаше и доста хора – като че най-вече баби, които бяха дошли да проверят колко дължат и държаха да си общуват докато чакат; странното, т.е. много странното е че за да ти заведат молба или друго (на фирма) в общината им трябва данъчен номер, нищо че вече такъв няма; не дай си боже фирмата да е по-нова и хич да няма – няма как да си изкара документ, че не дължи нищо на общината; иначе имат компютри, щракат, всичко излиза (почти винаги) – модернизират се; само трябва да си ъпгрейднат и софтуера;

толкова за данъците и общините

установих, че сутрин, докато карам има 1000 идеи и вдъхновение на пиша в блога си, но, разбира се, нямам време; а вечер имам достатъчно други задачи и така за блога време почти не остава …

два линка от днес:

единият от Капитал за телепорта на слънчев лъч
другият – за книгата на Снежина Маринова
остава ми скоро да пиша за последната ни сбирка на клуба ни Винен наблюдател – имаше интересни вина; за срудентите ми; но друг път, че сега едни по-важни задачки ме чакат

и аз съм го казвала, признавам си – „Българска работа“ и от сорта, но понякога направо се вбесявам като го чуя (прочета) – бааа, а къде е като хората?

къде няма ненормални, некорумпирани държавници? – човешко е, властта ояжда, бъркаш ли в меда не може да не се оближеш; къде няма „други“ причини да се случват нещата?

да, със сигурност в София не е чисто, но съм виждала такива свинщини и по улиците (централни и не само), в метрото и на Париж, и на Виена и къде ли не

да, със сигурност тук вършим нещата в последния момент, понякога през пръсти, но всеки, който е работил поне по един чужд проект знае, че и навън е така
да, у нас понякога нещата се случват по незнайни за обикновените хора причини, по „други“ от очакваните или публични правила, но повярвайте – това е така навсякъде

навсякъде има и добри и недобри хора, навсякъде интелигентните са само определен (малък) процент от всички (и слава богу!), навсякъде има и талантливи и просто обикновени хора, и мързеливи и работохолици, и клошари и джебчии;

е, има неща, които са си по-специфични за България, но по този същия начин всяко друго място под Слънцето си има своя специфика

да считаме, че тук не сме като хората (и другата теза, че целия свестен български народ вече се е изнесъл и тук е останал боклука, но за това – друг път) – еееее… то бива бива ама така не става – това е нещо като „национален комплекс“, не че и други нации / народи го нямат, но … надявам се все по-радко да го чувам

дано не звучи като – нашата кочинка, най-хубавата кочинка на света; и в сартъровски стил, дори сега тече подобна кампания на някоя банка за моя успех; това е моята страна, живея тук, това е съзнателен избор, работя тук и не смятам, че правя нещата, живота, страната си не като хората!

и извън горното: източните мъдрости винаги са ме съблазнявали. Днес попаднах на това: „Желаещият да живее има три цели: познание, любов и богатство.“ Съблазнително е началото: „желаещият да живее“; <цялото тук>

днес бе напрегнат ден, в който освен активната подготовка за утрешния целодневен семинар, на който ще имам няколко лекции бе пълен с работни срещи и завърши с първото ми виждане с новия ми курс в НБУ

малко за НБУ тази вечер – имаше доста коли наоколо, т.е. паркирах не близо /все още ми е обидно, че на нещатните преподаватели не им се полага паркинг, макар във времето, когато аз ходя последният да е празен/; из коридорите имаше малко, но ведри студенти; на моята лекция се явиха едва 5 + 1 гост :); на въпроса „някой от вас да има блог?“ /един от въпросите, които им задавах, за да науча повече за тях/ всички закимаха отрицателно, а на следващия „а знаете ли какво е блог?“ единственият младеж каза „нещо като форум“ :), а на „а някой да е публикувал каквото и да е съдържание някъде онлайн“ – отново мълчание /май ги поуплаших с тези въпроси, ама нали са студенти, т.е. млади и активни хора, мисля си че следва да поразбират от тези неща и без да им се налага/ – ще падне забава!

и защото още много задачи ме чакат, а два линка ми се ще да не забравя, ето:

Еленко – нов пост за злоупотребата с личната информация

Елена Геловска, Дневник – за децата, българските, днес …

p.s. търся расистки текст (на български, например за цигани), онлайн, ако някой има пресен линк, моля да сподели

пия си сега един Duc de Paris, който Гори ми подари, защото пък аз й подарих хвърчилото, което ми се падна на томболата следновогодишната на РОИ в Грамофон тази вечер. освен това се разминах с 13 килограмова шоколадова мида от Red Devil, но пък за утеха получих една екзотика – Selena В 216 – и двете ми баби имаха подобни – много забавно – беше весело, а и работа се отмента – браво Деси! 🙂 да, Гори получи още и супер стъклен шах и кошница с бонбони, както и книжката Мечо Пух с буркан мед! Деси сподели че парите за проучването са събрани, пручването е завършено и скоро, след обработка ще имаме резултати – проучването е за разбирането на българина що е ПР – резултатите ще са любопитни
днес беше хубав ден – имахме успешни, макар и неочаквани разговори с клиенти и директно договаряне за цяла година, което беше супер, после се видяхме макар и за малко с Лина и с много други приятели и познати – пак на партито в Грамофон; а, да, пуснахме конкурс за кръстници на Az-deteto.com

да, след работа и преди томболата сготвих заешка супа, а децата изнесоха концерт пред семейната публика, което също бе неочаквано и забавно

открих блога на Юнуз

събирам филмите на Тарковски

ето хубав сайт по темата

коледната еуфория ме обзема все повече – неизбежно

макар работно да сме на коледна вълна от октомври, тези дни просто е кулминация, партита (по няколко покани на вечер), подаръци, картички, мейли …

ето няколко линка, които ми харесват или в които имам пръст, разбира се – коледни и с настроение

веселяшки коледен зодиак

коледната картичка на Емо
всичко за Коледа

писмо до Дядо Коледа (вече събра над 10 000 писма 🙂

равносметка за годината, патетични мисли ме обземат, мисля на кого съм забравила да изпратя подарък и картичка … ето така, литна времето и отмина

между другото сякаш – Алис проходи и утре ще има прощъпулка в тесен семеен кръг – леле как лети времето, наистина!

весели празници, защото ще се отдам на офлайн дейности с мирис на канела и карамфил и портокали и печени фъстъци, с много детски смях, свещчки и лампички и няма да съм онлайн известно време 🙂

нескромно

но днес във в-к Дневник пише добри неща за мен и някак си не мога да не го споделя 🙂

„Женски работи“

от няколко години през Az-deteto.com Дядо Коледа получава виртуалните писма на малки и големи – нещо, което носи радост на последните, а и на нашия екип, хората, които го правим

до момента за тази година имаме над 5 000 писма 🙂 през 2005-та бяна над 10 000 общо, а през 2004-та – 22 000!

ето, с такива неща се забавлявам в работно време 🙂 а по темата кой вярва и кой не в Дядо Коледа – около 10% от хората, които пишат през сайта са на възраст 18-55 🙂 ето и някои от желанията, които публикувахме в корпоративния ни блог

до преди няколко месеца не знаех какво значи „паркур“; когато чух димата за първи път като франкофон си представих какво може да стои зад нея, но все още бях далеч от истината; Андрей направи малко филмче за паркур на един уъркшоп в Полша, а сега, доста по-амбициозен проект и тъй като нещото си заслужава, а младите трябва да се насърчават в благородните им начинания (това прозвуча тежко, Андрей, не ми се сърди 🙂 ето линк към промото на близо 30-минутния филм, който група студенти в БНУ направиха наскоро – „Паркур – начин на живот“

очакваме премиера скоро в Одеон 🙂